РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 24.10.2109г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд ІІ граждански състав в публичното заседание
на седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря Вероника
Георгиева и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 732 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ / отм./
Делото е образувано въз основа на
депозирана искова молба от Руси А. от с. Бръшляница против ЗК „Лев инс“ АД със
седалище и адрес на управление ***, в която се твърди че при ПТ причинено виновно от застрахован от ответника
водач на МПС на ищеца са причинени телесни увреждания, вследствие на което
ищецът е претърпял имуществени вреди. Твърди се, че по случая е било образувано
досъдебно производство 1575/2015г. по описа на ОП Плевен. Твърди се, че ПТП е
настъпило по изключителна вина на водача на застрахованото при ответника МПС ***,
който грубо е нарушил правилата за движение по пътищата. Твърди се, че прекия
извършител е извършил деянието виновно при форма на вината непредпазливост.
Твърди се, че след настъпване на ПТП ищецът е бил транспортиран до болнично
заведение, където е прекарал повече от
две седмици. Твърди се, че получените увреждания са толкова тежки, че завинаги
са ограничили възможността на ищеца да
води нормален живот. Ищецът е парализиран, налага се да се придвижва с
инвалидна количка, не може да се обслужва самостоятелно, както е получил
разстройство на речта – не може да говори и комуникира дори със своите близки.
Твърди се, че ищецът постоянно страда от главоболи, повръща, чувства се
отпаднал, няма сили за елементарни ежедневни дейности, а в същото време страда
от безсъние и не може да почива пълноценно. Твърди се, че ищецът на живота
коренно се е променил, след инцидента ищецът е изпаднал в силна депресия,
довела до остро душевно разстройство, същия
постоянно плаче, не може да приеме, че това му се е случило, не иска да
вижда никого, страх го е за бъдещето. Твърди се, че вследствие на получените
увреждания ищецът търпи имуществени вреди, станал е напълно неработоспособен, ,
бил е освидетелстван с решение на ТЕЛК и му е определена 95%
неработоспособност, вместо да получава
месечен доход равняващ се на минималната работна заплата, получава пенсия в
размер на 150,70 лв. Твърди се, че разликата между размера на минималната
работна заплата и получаваната пенсия, представлява имуществена вреда-
пропусната полза за Р.А., които вреди ще бъдат търпени и занапред, тъй като не
се очаква за в бъдеще работоспособността на ищеца да бъде възстановена. Твърди се, че тъй като здравословното
състояние на ищеца не му позволява да се
обслужва сам е необходимо осигуряване на болногледач. Моли съда осъди ответника да заплати на ищеца сумата 13
000 лв, част от дължимите общо 13 238, 62 лв представляваща обезщетение за
имуществени вреди / пропуснати ползи от загуба на работоспособност и доход/
причинени вследствие на ПТП на 18.06.2015г., реализирано от застрахован от
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач при
управление на МСП марка Рено „Меган“ с ДКН *** за периода от
18.06.2015г.-03.02.2019г., ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, както и да осъди ответника да заплаща месечно
сумата 400 лв., част от дължимите общо 409,30 лв представляваща периодично платимо обезщетение
за пропуснати ползи от загубата на
работоспособност и доход, причинени вследствие на ПТП причинено на
18.06.2015г., за периода от датата на подаване на исковата молба до настъпване
на юридически факт, представляващ основание за изменение или за отпадане на
задължението за изплащане на присъденото месечно обезщетение, ведно със
законната лихва , считано от първо число на съответния месец, да осъди ответника
да заплати сумата 10000 лв, част от дължимите общо 42300 лв представляващи
обезщетение за имуществени вреди /разходи за болногледач/причинени вследствие
на ПТП на 18.06.2015г. от застрахован при ответника водач на автомобил, ведно
със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, да осъди ответника да заплати ежемесечно
обезщетение в размер на 400 лв, част от дължимите общо 800 лв, представляващи
периодично платимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди/разходи за
болногледач/, причинени вследствие на ПТП, за период от датата на подаване на
исковата молба до настъпване на юридически факт, представляващ основание за
изменение или за отпадане на задължението за изплащане на присъденото месечно обезщетение,
ведно със законната лихва, считано от първо число на съответния месец.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран
писмен отговор от ответника, с който се оспорва предявения иск. Твърди се, че между страните във връзка с
настъпване на произшествието е водено друго съдебно производство- търг.дело
185/2015г. по описа на СОС по претенция за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди.Оспорва твърденията в исковата молба. Прави възражение за
давност по отношение на претенциите за лихва. Прави възражение за съпричиняване
от страна на ищеца, поради извършено от него нарушение на чл. 137а от ЗДП, като твърди че ищецът е пътувал без предпазен
колан.Прави искане за присъждане на претендираните разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, в съответствие с разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното:
Безспорно
между страните, а това се установява от приложения препис от протокол на ПТП и постановление
за прекратяване на наказателното производство на прокурор при ОП Плевен, че
досъдебното производство е образувано и водено срещу неизвестен извършител
затова, че на 18.06.2015г. като водач на МПС „Рено Меган Сценик“ е нарушил
правилата за движение по пътищата и е причинил ПТП с лек автомобил „Опел
Зафира“, при което е настъпила смъртта на водача и на пътник в управлявания
автомобил, както и увреждания на три лица, сред които и настоящия ищец-
престъпление по чл. 343 ал.3 предл. 4 б. „б“, вр. чл. 341 ал.1 от НК и е
прекратено поради смъртта на дееца.
Безспорно
по делото е, че към датата на настъпване
на процесното ПТП, управлявания от деликвента автомобил е бил застрахован при
ответника по риска „гражданска отговорност”.
Не
се спори между страните, че с влязло в
сила решение постановено по гр.д.№
185/2015г. по описа на СОС ответното дружество е осъдено да заплати в полза на
ищцата обезщетение за търпени в резултат на процесното ПТП неимуществени вреди
в размер на 110 000 лв .
Видно
от заключението на ВЛ по назначената автотехническа експертиза е , че при
процес на изменение на движението на автомобила „РеноМеган“ при удара, върху
тялото на пострадалия Р. А. действат инерционни сили, вследствие на което
тялото на Р.А. се е отклонило с горната
си част / глава и ляво рамо/ наляво спрямо първоначалната посока на движение на
МПС към дясната част на предната лява седалка и механизъм на ръбна спирачка.
Времето на удара между МПС е с малко времетраене и следствие на голямата
промяна на направлението на изходящата скорост на процесния автомобил и
голямата загуба на скорост са се получили и по-големи преносни ускорения. С отклонението на горната
част от тялото на пострадалия наляво е
последвал удар на глава и ляво рамо в дясната час т на предната лява седалка и
получаване на съответните телесни увреждания посочени в СМЕ. Възможен е контакт на долната
част от лявата ръка в рамковата конструкция на предната лява седалка и лоста на
ръчната спирачка. ВЛ е посочило, че описаните телесни увреждания на ищеца е технически възможно да се получат при
поставен обезопасителен колан, тъй като обезопасителния колан ограничава
движението на седящия на предната седалка при челен удар напред и нагоре за
посоката на движение на МПС.При страничен удар, какъвто е и настоящия случай е
технически възможно напречно отклонение на тялото на пострадалия Р.А. наляво
спрямо първоначалното му състояние, следствие на действието на инерционна сила
и получаване на телесните увреждания и при поставен колан.
От
заключението на ВЛ по назначената допълнителна автотехническа експертиза се
установява, че водача на другия
автомобил„Опел“, участвал в ПТП не е имал техническа възможност да предприеме
ефективно спиране до мястото на удара към момента на навлизане на лекия
автомобил „Рено“ върху пътното платно.Отстоянието на челната част на лек
автомобил „Опел Зафира“ с рег.№ В 8008 КР при реална скорост на движевие към
момента на удара е 11 м. Разликата между реалното време за движение на
автомобил „Опел Зафира“ при реалната скорост на движение от момента на
навлизане на МПС „Рено“ върху пътното платно е 0,03 сек. При движение на лек
автомобил „Опел Зафира“ с максимално разрешената скорост удар между двете МПС
ще настъпи, като този автомобил ще достигне мястото на удара 0,03 сек. По-късно
от реалното време, за което време „Рено“ ще измине напред 0,5 м. Съдът
кредитира основното и допълнително заключение на ВЛ, което е неоспорено от
страните като вярно, обективно и компетентно.
Видно
от представеното по делото заключение на
ВЛ Т.И. е, че за периода м. юли
2015г.м. януари 2019г. разликата между
МРЗ за страната и получаваната от ищеца пенсия за инвалидност е 13 363,54
лв. За периода м. февруари 2019г.- м.май 2019г. разликата между МРЗ и
получената от ищеца пенсия за инвалидност е в размер на 1637,20 лв. Разликата
между месечния размер на МРЗ и размера на социалната пенсия за инвалидност за
лицата с трайно намалена работоспосбност
и степен на увреждане 90 на сто е 560 лв- 159,29 лв към момента на изготвяне
на експертизата 400,71 лв. Часовата
ставка от 2015г. до датата на изготвяне на експертизата изчислена на база
извършени проучвания на офертни цени на фирми с дейност посочената в ИМ, като
за периода преди 2019г. ставките изчислени съобразно промяната на минималната
часова ставка за страната както кледва за 2015г.- 17,68 лв, за 2016г. 20.00 лв,
за 2017г.- 22,24 лв, за 2018г. 24,56 лв и за 2019г.- 26.96 лв. ВЛ е установило, че часовата ставка за заплащане на наети лица по
програми за дейности „Асистенти на хора с увреждания“ и „Личен асистент “ е в
размер н 3,37 лв.След справка на ценоризписите
допълнителното заплащане за извънредно полагани грижи е 9 лв на час, а за празничните дни часовата ставка е
увеличена със 100 %. ВЛ е отговорило на въпроса за периода 18.06.2015г.-
03.02.2019г. разхода за пътни разходи от Плевен до Бръшляница е в общ размер
4 595 лв.Общото задължение дължимо за болногледач за периода от
18.06.2015г.- 03.02.2019г. е в следния
размер : съобразно МРЗ – 190702,28лв, на база публикувани ценоразписи на
търговски дружества 34 357,84 лв и осреднен вариант 27030,06лв. Средното
почасово възнаграждение на болногледач в района, в който е местоживеенето на
ищеца е 3, 4825 за 2015г., 3,94 лв за 2016г., 4,84 лв за 2018г. и 5,3125
лвСумарния размер на ежемесечните плащания
в полза на ищеца извършвани с бюджетни средства след 18.05.2016г. е в
размер на 11 407,78 лв включващ добавки за чужда помощ , пенсия за
инвалидност, други добавки .
По
делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която като
неоспорено от страните съдът кредитира като вярно, обективно и компетентно се
установява, че към момента ищецът Р.А. се намира в задоволително общо
състояние, ясно съзнание, адекватен, критичен, ориентиран. Налице е левостранна
спастична хемипареза-тежка степен, липсват активни движения в пръстите и
гривнената става на лявата ръка, липсва юмручен захват, пръстите са в
принудително сгънато положение, гривнената става е в състояние на контрактура.
Движенията в раменната и лакътната става са в ограничен обем и сила.Мускулатурата
на лявата предмишница е хепотрофична – обиколка 29 см. При 31 дясна.
Хипотрофична мускулатура и на лявата подбедрица-обиколка 39 см, при 40 см. на
дясната. Походката е затруднена, самостоятелна, типично спастично-паретична за
левия крак. За пълно възстановяване не може да се говори . Състоянието му
отговаря на посттравматична енцефалопатия-средно тежка степен с десностранна
спастична хемипареза до дистална плегия за ръката.Липсата на всякакви движения
на пръстите на лявата ръка и на гривнената става може да се разглеждат в
медико-биологичен аспект и като осакатяване на левия горен крайник.ВЛ е
отговорило, че е налице причинна връзка между получените при ПТП травми и
загубата на работоспособност. Отговорил е, че в първите три месеца след инцидента ищецът е имал нужда
от помощ в ежедневието и бита, в следващия период и към момента потребността от
чужда помощ остава препоръчителна и се изразява в ежедневни грижи относно
елементарни битови и хигиенни дейности, помощ при движение в трудни условия.Прогнозите
за пълно възстановяване на ищеца са крайно песимистични.ВЛ е дало заключение че
работоспособността на ищеца в пълен обем няма да бъде възстановена, както и
нуждата от чужда помощ няма да отпадне..ВЛ е отговорило, че ищецът е провеждал
рехабилитационно лечение в домашни условия в продължение на две години, не е
провеждал специализирано балнеосанаториално лечение.Отговорил е, че в последно
време и към момента ищецът няма необходимост от 24 часова грижа.Необходимостта
от чужда грижа се изразява в помощ при приготвяне на храна, при личния тоалет,
пране, гладене, помощ при движение в затруднени условия и по-дълги
разстояния.Ищецът е парализилан частично, може да се придвижва на кратки
разстояния и по равен терен, може да се храни самостоятелно с подготвена храна,
не може самостоятелно да поддържа тоалет и други битови дейности.В периодите,
когато ищецът си почива и спи няма нужда от болногледач. Осъществява вербална
комуникация чрез напълно разбрана реч.
В
съдебно заседание е представено експертно решение на ТЕЛК от 04.09.2019г., от което е видно че на ищеца
е определена 95 % неработопособност с чужда помощ.Представена е епикриза за болничен престой на ищеца в неврологично
отделение за периода 21.08.2019г.- 24.08.2019г.
В
съдебно заседание като свидетел са разпитани *** и ***. Свидетелката ***, която
живее на семейни начала с ищеца в показанията си пред съда заявява, че преди
катастрофата ищецът е ходил на работа при частници занимаващи се със земеделие
и е вършил работа като общ работник.Твърди че са отглеждали 7 крави, 15
прасета, коне и други животни.Свидетелката твърди, че още от ставането сутрин е
необходима нейната помощ, че ищецът се придвижва в количка и въпреки
рехабилитацията няма подобрение на състоянието му. Заявява, че не получава пари
за личен асистент, поради това че не са
попълнили документите. Твърди, че тя се грижи основно за ищеца, че след
катастрофата са продали животните и се издържат само от пенсията на ищеца,
детските и разчитат на помощ от родителите.Твърди, че когато ищецът е ходил на
работа е изкарвал до 450 лв на месец, ищецът е работил в строителството, а със
животните е изкарвал до 100 лв от мляко.Св. *** в показанията си пред съда заявява, че
след катастрофата ищецът не може да се справя сам, а има нужда от грижи.
Съпругата му преди е работила в Кирков, но след това се грижи за ищеца и не
ходи на работа, тъй като той не може с нищо да се оправя сам. Твърди, че преди катастрофата са гледали
крави, коне, ищецът е работил при зем. производители в района и са се
издържали.След катастрофата Елка не
работи, а му прави терапии, раздвижвания, разхожда го с количката, храни го.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, които
кореспондират по между си, така и с
останалите доказателства представени по делото.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното
:
Съгласно
разпоредбата на чл. 223, ал. 1 КЗ/отм/, с договора за застраховка „Гражданска
отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената
в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл.
226, ал. 1 КЗ/отм./ предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият
е отговорен по чл. 45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение
пряко от застрахователя на деликвента.
За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./,
следва да е налице валиден застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между собственика на управлявания от деликвента автомобил и
застрахователя, както и предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността
на прекия причинител на вредите спрямо увредения. Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител.
С
оглед на това, че в настоящето производство са безспорни между страните фактите
на осъществено противоправно поведение от страна на водача на л.а. „Рено Меган
Сценик” извършено от ***, застрахован
към датата на деликта по риска „гражданска отговорност” при ответното
дружество, в пряка причинна връзка, с което деяние са причинени необратими
увреждания на телесното здраве на ищцата, съдът приема, че ответника, като
застраховател, покриващ гражданска отговорност на дееца, дължи на ищцата
обезщетение за причинените й в резултат на ПТП вреди.
Ответникът
е направил възражение за съпричиняване. Съдът намира възражението за
съпричиняване от страна на ищеца за неоснователно. Твърди се, че ищецът се е
поставил в опасност, тъй като не е поставил обезопасителен колан..Видно от
заключението на ВЛ от назначената съдебно автотехническа екдспертиза е, че това
че ищецът е пътувал без поставен обезопасителен солан не е допринесло за
увреждането, тъй като уврежданията биха могли да се получат и при поставен
колан с оглед посоката на удара и обстоятелството, че коланът не фиксира
главата на пътника.
В
настоящето производство се претендират имуществени вреди, които ще бъдат
търпени от пострадалия след завеждане на исковата молба, съизмерими със сумите,
необходими за заплащане на възнаграждение
за полагания от трети лица труд по денонощното му обслужване, както и
разликата в реализираните доходи и получаваната пенсия и обезщетения от ищеца.
Съгласно
разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетението
може да обхваща и всички бъдещи вреди, доколкото е сигурно, че такива
действително ще настъпят.
Видно
от събраните по делото доказателства- свидетелски показания, които не са
опровергани от други доказателства е, че преди катастрофата ищецът е полагал
труд,като е реализирал доходи в размер на 450 лв, отглеждал е крави, коне др.
животни и е изкарвал по 100 лв месечно от мляко. Видно от заключението на ВЛ е,
че след катастрофата са настъпили трайни и необратими увреждания в
здравословното състояние на ищеца, които правят невъзможно упражняването на
трудова дейност и реализиране на доходи. Това се установява и от представеното
ЕР на ТЕЛК, от които е видно че на ищеца е определена 95 %
неработоспособност. Видно от
заключението на ВЛ , а и изразеното становище в съдебно заседание е, че
прогнозата за промяна в тази насока е песимистична и ищецът никога няма да
възвърне работоспособността си, тъй като практически лявата ръка не
функционира, на ищеца му е трудно да се придвижва на дълги разстояния или
преодолява препятствия. По делото не се
спори, че в момента ищецът не реализира доходи по трудово или друго
правоотношение, а единствените средства които получава са от пенсия и
обезщетения. Видно от заключението на ВЛ е, че разликата между МРЗ
за периода юли 2015г.- януари 2019г. и получената от ищеца пенсия е
13 363,54лв, поради което предявеният частичен иск е основателен и доказан
и следва да бъде уважен в претендирания размер 13 000, частичен иск от
13238,62 лв.
Видно
от заключението на ВЛ разликата между месечния размер на минималната работна
заплата и размера на социалната пенсия за инвалидност на лицата с трайно
намалена работоспособност над 90 на сто е 400,71 лв. От заключението на ВЛ по
назначената съдебно медицинска експертиза се установява, че макар да има
подобрение ищецът никога няма да възстанови работоспособността си в пълен
размер, тъй като практически лявата ръка е необратимо увредена, и с нея не може
да извършва никакви движения, а прогнозата за
пълно възстановяване е песимистична. С оглед на изложеното съдът намира,
че исковата претенция за заплащане на сумата 400 лв представляваща обезщетение
за имуществени вреди-пропуснати ползи от загуба на работоспособност и доход за
периода от датата на предявяване на исковата молба до настъпване на основание
за изменение на размера или отпадане на задължението следва да бъде уважен в
претендирания размер 400 лв, част от сумата 400, 71 лв.
Както е прието в т.4 от Постановление № 4 от
30.10.1975 г. по гр. д. № 5/1975 г. на Пленума на ВС, на пострадалия от непозволено увреждане е
дължимо заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на необходимото
възнаграждение за болногледач, когато той се нуждае от такъв, в това число и в
случаите, когато тези грижи са били полагани от негов близък. Активно
легитимиран да претендира това обезщетение е именно пострадалия. С оглед на
това, ирелевантно в настоящия случай е дали за полагане грижите за ищцата ще
бъде ангажиран болногледач по гражданско или трудово правоотношение. Достатъчно
е да е установено, че тя се нуждае от такава грижа, при което би било дължимо
обезщетение без значение кой конкретно ще полага грижата.
Установи
се в настоящето производство, че в резултат на процесното ПТП ищецът Р.А. е получил увреждания на телесното здраве,
които са довели до инвалидизирането му с 95% трудова неработоспособност с чужда
помощ. Това състояние на пострадалия е необратимо и ще продължи до края на
живота й, както се установи от експертното заключение на вещото лице д-р ***,
изслушано в съдебно заседание. ВЛ е
отговорило че към настоящия момент ищецът няма нужда от 24 грижа, но с оглед
характера на травмите и получените увреждания
нуждата от чужда помощ е задължителна тъй като ищецът не може сам да се
храни, облича извършва сутрешен тоалет и т.н. За всички тези дейности му е
необходима помощ от трето лице. Предвид
изложеното съдът счита, че е сигурно настъпването в имуществената сфера на
ищцата на вреди, съизмерими с разходи за възнаграждение за болногледач, като
тези вреди са сигурни за периода след завеждане на исковата молба, който е
неопределяем като продължителност към настоящия момент. За да определи размера
на обезщетението, съдът възприема заключението по изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза, според което месечното възнаграждение за
болногледачи, колкото са нужни за полагане на денонощните грижи за ищцата при
съобразяване на трудовото законодателство за работно време и отпуск, се
изчислява на сума в размер на 27 030,06
лв осреднен вариант съобразно заключението на ВЛ. В случая ищецът не е заплащал
възнаграждението на болногледач, но е бил гледан и обгрижван от свой близък-
жената с която живее на семейни начала, която от показанията на свидетелката ***
се установи, че след катастрофата е спряла да работи за да може да полага грижи
само за ищеца. Ето защо съдът приема, че
предявеният иск е основателен и доказан
в посочения в заключението на ВЛ размер 27 030,06 лв, поради което следва
да бъде уважен предявения частичен иск за сумата 10000 лв част от 27030,06лв . Ищецът е претендирал сумата 400 лв месечно
частично от 800 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди / разходи
за болногледач/ за периода от датата на подаване на исковата молба до
настъпване на юридически факт,
представляващ основание за изменение на размера или за отпадане на
задължението. По естеството си обезщетението за вече настъпили имуществени
вреди до постановяване на съдебното решение, както и на тези които със
сигурност ще настъпят и за в бъдеще, касаят едно и също по правния си характер
задължение, следващо от фактическия състав на деликтната отговорност. С
установяването, че вследствие на увреждането ищецът ще се нуждае и за в бъдеще
от грижи от болногледач са установени вече причинените му имуществени вреди-
разходи за болногледач, така и вредите за в бъдеще, тъй като е сигурно, че
такива ще настъпят в имуществената му сфера, ищецът ще се нуждае от грижи до
настъпване на обстоятелство, което промени този извод. От
заключението на ВЛ по назначената съдебно-медицинска експертиза се установява,
че към настоящия момент има промяна в състоянието на ищеца, който вече няма
нужда от 24 часова грижа, в моментите когато почива, спи и може да извършва
някои дейности.От заключението на ВЛ е видно, че на ищеца е необходима помощ
основно при сутрешния тоалет,
подготовката за храненето и почивките. Съобразявайки изложеното и с оглед
обстоятелството, че за ищеца се грижи жената с която той живее на семейни
начала съдът намира, че сумарно в
рамките на денонощието ищецът към настоящия момент има нужда от болногледач в
общ размер 4 часа. Съобразявайки осреднената часова ставка на възнаграждение на
болногледач в региона на местоживеене на ищеца – 5,3125 лв, съдът намира, че възнаграждението следва да бъде определено при
обслужване на пострадалия 30 дни по 4
часа, определя на 637,5 лв., поради което приема, че предявения частичен иск за
сумата 400 лв е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
С
оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца направените по делото
разноски в размер на 6064лв.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.226, ал.1 от КЗ/ отм/ , Застрахователна компания „Лев инс“ АД ЕИК
********* „, със седалище и адрес на управление *** представлявано от *** и ***
ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.А. ЕГН ********** *** сумата 13000 лв, частичен иск от общо
дължимите 13238,62 лв представляваща обезщетение за имуществени вреди- загуба
на трудоспособност причинени вследствие на ПТП на 18.06.2015г. за периода от
18.06.2015г. до 03.02.2019г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 04.02.2019г.
до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА
на основание чл.226, ал.1 от КЗ/ отм/ ,
Застрахователна компания „Лев инс“ АД ЕИК ********* „, със седалище и
адрес на управление *** представлявано от *** и *** ДА ЗАПЛАЩА на Р.И.А. ЕГН **********
*** сумата 400 лв месечно, част от сумата 400,71 лв представляваща обезщетение
за имуществени вреди- загуба на трудоспособност причинени вследствие на ПТП на
18.06.2015г за периода от 04.02.2019г.
пожизнено, до настъпване на юридически факт,представляващ основание за
изменение на размера или за отпадане на задължението, заедно със законната
лихва върху размера на всяко плащане,
считано от първо число на съответния месец, за който се дължи окончателното плащане.
ОСЪЖДА
на основание чл.226, ал.1 от КЗ/ отм/ ,
Застрахователна компания „Лев инс“ АД ЕИК ********* „, със седалище и
адрес на управление *** представлявано от *** и *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.А. ЕГН **********
*** сумата 10000 лв, част от сумата 27030 лв представляваща обезщетение за
имуществени вреди, представляващи необходими разноски за болногледач, търпени в
резултат на ПТП, настъпило на 18.06.2019 г.- 03.02.2019г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 04.02.2019г до окончателното и изплащане
ОСЪЖДА
на основание чл.226, ал.1 от КЗ/ отм/ ,
Застрахователна компания „Лев инс“ АД ЕИК ********* „, със седалище и
адрес на управление *** представлявано от *** и *** ДА ЗАПЛАЩА на Р.И.А. ЕГН **********
*** , сума в размер на 400лв. част от
дължимите 637,50 лв месечно, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
представляващи необходими разноски за болногледач, търпени в резултат на ПТП,
настъпило на 18.06.2015г., дължимо за период от 04.02.2019г. до настъпването на юридически
факт, представляващ основание за изменение на размера или за отпадане на
задължението за изплащане на присъденото месечно обезщетение, платимо на първо число на месеца,
за който се отнася, заедно със законната лихва върху размера на всяко месечно плащане, считано
от първо число на месеца, за който се дължи до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Застрахователна компания „Лев инс“ АД ЕИК ********* „, със седалище и
адрес на управление *** представлявано от *** и *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.А. ЕГН **********
***, сумата от 6064лв., представляваща деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :