№ 56
гр. Пловдив, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Диана Н. Дичева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20225330203284 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №
16-003315/08.04.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - гр.
Пловдив, с което на „И. **” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ......, е наложена имуществена санкция в размер на 1700 лв. за
нарушение на чл.152 от Кодекса на труда КТ/, на основание чл.416 ал.5 вр.
чл.414 ал.1 от КТ.
По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез
управителя на дружеството М. П. и процесуалния представител адв. П.,
жалбоподателят моли съда да отмени НП като незаконосъобразно.
Претендира сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда“ /Дирекция „ИТ“/
гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Каймакамова, моли
съда да потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
1
На 02.02.2022г. от служители при Дирекция „ИТ“ - гр. Пловдив, сред
които св. К. М. Т., на длъжност „главен инспектор“, била извършена проверка
на кафе-бар „М.“, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 64,
стопанисван от дружеството-жалбоподател „И. **“ ЕООД. В хода на
проверката, проверяващите изискали Правилник за вътрешния трудов ред и
графици за работа, които не били представени от проверяваното дружество. В
тази връзка с призовка № ПР2203463/02.02.2022г. било изискано „И. **”
ЕООД да представи в Дирекция „ИТ“ - гр. Пловдив документи, включително
графици за работа и присъствени форми за периода от м.09.2021 г. до
момента на проверката. На 08.02.2022г. в Дирекция „ИТ“ – гр. Пловдив били
представени копия от документи, заверени с „Вярно с оригинала“. Тъй като
някои от документите липсвали, а на представените графици за работа не
била посочена годината, за които се отнасяли, същите били изискани
повторно. Дружеството изпратило по електронна поща първоначално
представените графици без уточнение на годината. По тази причина
управителят на дружеството М. Б. П. била призована в Дирекция „ИТ“ – гр.
Пловдив. След предявяване на първоначално представените от дружеството
графици за работа, П. отбелязала върху тях „отработен“ и положила подписа
си. На представеното копие на график за работа за м. ноември 2021г.,
управителят на дружеството саморъчно написала, че се отнася за този период,
както и текста „отработен“, след което се подписала. При преглед на графика
за работа за м. ноември 2021г., св.Т. установила, че в стопанисвания от
жалбоподателя кафе-бар работи Б.И.П. на длъжност „сервитьор“, който на
02.11.2021г. работил втора смяна до 22:00ч., като на 03.11.2021г. започнал
работа в 06:00ч., с което му била осигурена непрекъсната междудневна
почивка с продължителност от 8 часа. От установеното и като взела предвид
издадената от управителя на „И. **“ ЕООД Заповед № 01/01.09.2021г., с
която за работещите в дружеството било въведено сумирано изчисляване на
работното време с период на отчитане един месец, св. Т. констатирала, че
дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател, не е осигурило
на Б.П. непрекъсната междудневна почивка в размер на не по-малко от 12
часа, с което е нарушило изискването на чл.152 от КТ.
За така извършеното нарушение бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 16 – 003315/28.02.2022г. срещу „И.
**” ЕООД, с който актосъставителят К. Т. квалифицирала нарушението по
чл.152 от КТ.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП, с което
на „И. **” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 700 лв. за
нарушение на чл.152 от КТ, на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.1 от КТ.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св.
К. М. Т. - актосъставител, която потвърждава констатациите, отразените в
съставения от нея акт, касаещи неосигурена от жалбоподателя в качеството
му на работодател непрекъсната междудневна почивка на неговия служител
Б.П. с продължителност от 12 часа. От показанията й се установяват и
2
обстоятелства, свързани с хода на проверката и констатиране на
нарушението, вмененото на жалбоподателя. Съдът намира, че следва да
кредитира в пълнота показанията на актосъставителя като депозирани
добросъвестно, установяващи релевантни по делото факти, последователни,
логични и неопровергани в хода на настоящото производство.
По искане на процесуалния представител на жалбоподателя се
разпитаха допуснатите като свидетели Б.И.П. и М.Б.. Съдът кредитира
показанията на св. П., макар същите да са лишени от конкретност по
отношение на факти и обстоятелства, относими към състава на изследваното
нарушение, като възприема същите като доказателство, че свидетелят е
работил през м. ноември 2021г. в стопанисвания от дружеството-
жалбоподател обект. По отношение на изложеното от св. Б., същата
възпроизвежда факти, които не са относими към разглеждания случай, а
касаят конкретно нейния случай, каквото уточнение прави самата тя в
показанията си. Що се отнася до твърдението на св. Б. за осигурена от
жалбоподателя 12-часова почивка между отделните смени на работа, същото
не кореспондира и е в очевидно противоречие с издадената от управителя на
дружеството заповед за установяване на сумирано изчисляване на работното
време относно продължителността на смените, поради което в тази им част
показанията й не се кредитират с доверие от съда.
Противоречие е налице и по отношение на приобщените по делото като
писмени доказателства график за м. ноември 2021г. и присъствените форми за
м. ноември 2021 г., установяващи различни работни смени на служителя на
дружеството Б.П. в инкриминирания период. Графикът е представен в хода на
извършената от контролните органи на Д „ИТ“ - гр. Пловдив проверка, докато
присъствените форми са приложени от жалбоподателя към възражението му
срещу АУАН. При анализа им съдът дава вяра на графика, удостоверяващ, че
в два последователни дни – 02.11.2021г. и 03.11.2021г., Б.П. е работил без
задължителната 12-часова непрекъсната междудневна почива. От една страна,
именно този график е представен по време на проверката, като същият
разкрива неизгодни за дружеството като работодател факти във връзка с
разпоредбата на чл.152 от КТ, които не следва да се считат опровергани с
представената значително по-късно, едва с възражението срещу АУАН,
присъствена форма с нанесени промени. Проверката е извършена на място на
02.02.2022г., като управителят на дружеството е бил призован да се яви
допълнително в Д „ИТ“ - гр. Пловдив, когато е логично да представи
коректните присъствени форми, включително и тази за м. ноември 2021г., ако
първоначално представените на контролния орган не са били такива така,
както се твърди в жалбата. Даже и да са се изготвяли в края на месеца, след
като приключи работата, каквото становище поддържа представляващият
дружеството, то житейски логично е тези графици да бъдат представени при
поискването им по време на проверката /извършена няколко месеца след
инкриминираната дата/ или при явяването на управителя в Д „ИТ“ - гр.
Пловдив. Това не е било направено, което мотивира съда да кредитира като
3
достоверно писмено доказателство приложения в преписката график за м.
ноември 2021г. и да не даде вяра на представените с възражението
присъствени форми.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно
лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на
закона.
На базата на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
съдът приема за безспорно установена фактическата обстановка описана в
акта и наказателното постановление.
Установява се категорично, че през м. ноември 2021г. в стопанисвания
от жалбоподателя „И. **“ ЕООД кафе-бар „М.“ Б.П. е полагал труд на
длъжност „сервитьор“, като на конкретно описаните в акта и постановлението
дати е поемал две последователни смени и при приключването на работа в
22:00ч. е започвал такава на следващия ден в 06:00ч., при което на практика е
имал непрекъсната междудневна почивка от 8 часа. В случая от работодателя
е било въведено сумирано изчисляване на работното време, видно от
приложената по делото Заповед № 01/01.09.2021г. С оглед на тази заповед и
съобразно нормата на чл.152 от КТ работникът има право на непрекъсната
междудневна почивка, която не може да бъде по- малка от 12 часа. Затова и
при наличните по делото доказателства, включително и от показанията на
актосъставителя, категорично се установява нарушаването на тази
императивна разпоредба на КТ. Задълженият правен субект, който трябва да
осигури реализирането на правото на непрекъсната междудневна почивка в
размер на 12 часа на работника е работодателят по съответното трудово
правоотношение. Междудневната почивка е предвидена с цел между два
последователни работни дни за възстановяване на силите и
работоспособността на работника и служителя. При това законодателят не е
предвидил изключения, тя следва да бъде осигурена и при работа на смени и
следва да е непрекъсната, осигурена наведнъж и изцяло, което в случая не е
сторено. Доколкото се касае до нарушение, извършено от работодател, който
е юридическо лице, в случая не следва да се издирва вината и с установеното
формално поведение, осъществяващо състав на нарушение, е било налице
основание за ангажиране административната отговорност на нарушителя.
Не може да бъде споделено изложеното в жалбата възражение, че не е
4
установено дали на процесните дати Б.П. действително е бил на работа,
доколкото това твърдение противоречи на представената от самия
жалбоподател с възражението му присъствена форма за м. ноември 2021г.
Видно от същата на дати 02.11.2021г. и на 03.11.2021г. Б.П. е полагал труд.
Нещо повече, самият управител на дружеството собственоръчно е отбелязала
и то пред инспектора по труда, че един от предявените й графици касае м.
ноември 2021г. и се отнася за отработени дни, като се е подписала за това.
Следва да се отбележи, че съгласно чл.416 ал.1 изр.2 от КТ редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. Фактическите констатации, отразени в акта не се опровергават от
събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че в случая е извършено
нарушение на разпоредбата на чл.152 от КТ, тъй като в качеството си на
работодател, по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ, „И. **“ ЕООД не е осигурило
спазването на непрекъсната междудневна почивка за посоченото в акта и
постановлението лице, която не може да бъде по-малко от 12 часа.
За така извършеното нарушение на дружеството е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 1700 лв., на
основание чл.414 ал.1 от КТ, съгласно която разпоредба работодател, който
наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-
тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
Съдът намира, че определеният размер на имуществената санкция
следва да бъде намален, вземайки предвид това, че нарушението е извършено
за първи път и доколкото по делото няма доказателства за други, извършени
от дружеството нарушения по влезли в сила административни актове за
ангажиране на неговата отговорност. Предвид горното и с оглед
индивидуализиращите отговорността обстоятелства и тежестта на
нарушението, НП следва да бъде изменено, като бъде намален размерът на
имуществената санкция и на дружеството бъде наложена такава в минимално
предвидения размер от 1 500 лв., по който начин могат да бъдат постигнати
целите на административното наказание по смисъла на чл.12 от ЗАНН.
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен
на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да се намери и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 415в ал.1
от КТ, предвиждащ отговорност за маловажно нарушение. За да намери
приложение тази разпоредба следва нарушението да е отстранено веднага
след установяването му по реда, предвиден в кодекса, и от него да не са
произлезли вредни последици за работника и служителя. В настоящия случай
извършеното от дружеството нарушение е от такова естество, че не може да
5
бъде отстранено, доколкото става въпрос за неосигуряване от страна на
работодателя на непрекъсната междудневна почивка за изминал период от
време. Дори да бъде преустановено за в бъдеще непредоставянето на
гарантираната междудневна почивка, това няма да заличи вече реализираните
случаи на такова непредоставяне.
При извършената служебната проверка съдът не констатира
допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на НП.
Предвид изхода на делото и при направено своевременно искане от
страна на въззиваемата страна, на основание чл. 63д от ЗАНН в тежест на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени и сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретния размер на
възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда,
то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи
възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в размер от 80 лв.
предвид извършените в хода на настоящото производство процесуални
действия.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 16-003315/08.04.2022г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Пловдив, с което на „И.
**” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ......, е
наложена имуществена санкция в размер на 1700 лв. за нарушение на чл.152
от Кодекса на труда /КТ/, на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.1 от КТ, като
НАМАЛЯ размера на имуществената санкция на 1500 лв.
ОСЪЖДА „И. **” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ...... ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“ сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
6
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7