Определение по дело №1094/2017 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 969
Дата: 12 октомври 2017 г. (в сила от 15 ноември 2017 г.)
Съдия: Катя Йорданова Господинова
Дело: 20172100201094
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 6 октомври 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

  О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 20

 

гр. Бургас, 12.10.2017 год.

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                     

 

                                 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КАТЯ ГОСПОДИНОВА

 

 

като разгледа докладваното

от съдия-докладчик КАТЯ ГОСПОДИНОВА

ЧНД № 1094 по описа за 2017 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

               

 

                Производството е по реда на чл.243 ал.4  от НПК.

                Постъпила е жалба от К.Д.К. *** , чрез пълномощникът му – адвокат Марина Маврова  от САК против Постановление от 22.08.2017г. на прокурор при Окръжна прокуратура-Бургас, с което се прекратява  сл.д. №52/2014г по описа на НСлС при  БОП,  за това, че на 01.10.2001г. в гр.Бургас, длъжностно лице - председател на Съвета на директорите и изпълнителен директор на „Б. Т. И.”АД-Бургас , съзнателно сключил неизгодна търговска  сделка – издал „Запис на заповед” в полза на „И. Б. Г.” ООД – София, с което безусловно и неотменимо задължил дружеството да заплати сумата от 401 522 лева и от това е произлязла значителна вреда за представляваното от него предприятие . ДП е прекратено на основание чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.1НК за престъпленията по чл.203 ал.1 вр.чл.201 ал.1 НК,вр.чл.26 НК, по чл.220 ал.1 НК като е прието,че деянието не съставлява престъпление по нито една от посочените правни норми.На основание  чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.3 НК е прекратил и разследването за извършено престъпление по чл.255 ал.1 НК,чл.256 НК и чл.257 НК поради изтекла предвидена в закона давност.

 

       Жалбоподателят К. изразява недоволство от обжалваното постановление и счита, че атакуваното постановление съдържа правни изводи ,направени в разрез със събраните по делото докзателства. Постановлеинето било постановено при липса на собствена преценка ,осъществен ли е от обекивна и субективна страна състав на престъпление  по чл.203 НК,чл.220 ал.1 и ал.2 НК,чл.255,чл.256 ал.1 и чл.257 ал.1 НК,както и по чл.202 ал.1 и ал.2 НК.Не били изпълнени дадените указания от 2013г. на АП Бургас .

      Моли съдът да отмени атакувания прокурорски акт  и да разпореди продължаване  на действия по разследването на друг прокурор.

     Съдът, като се запозна с материалите по НЧД № 1094/2017г. по описа на БОС относно проверка за допустимостта на жалбата, намира, че жалбата е недопустима , защото е подадена от лице, което няма право на жалба. Поради това същата следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство следва да се прекрати.  Съображенията за това са следните:

     

      Жалбоподателят К.  не е сред кръга лица, изчерпателно изброени в чл.243, ал.3 от НПК, на които законодателят е предоставил процесуална възможност да обжалват постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. Видно от посоченото по-горе постановление за образуване на досъдебното производство , първоначалният предмет на разследване е бил за стопанско престъпление по чл.220, ал.1 от НК / том 6, л.1-2 от ДП/. Впоследствие предметът на разследване е бил значително разширен съобразно указанията на наблюдаващия прокурор и административния му ръководител, като е било проведено разследване за длъжностно присвояване по чл.201 НК,чл.203 от НК и престъпление против данъчната система по чл.255 от НК, за което и многократно е бил удължаван срокът за разследване . Макар досъдебното производство да е започнало по сигнал на жалбоподателя К. в качеството му на бивш изпълнителен директор на „Б. Т. И.”АД-Бургас /справка прокурорско постановление за възлагане на проверка – том 1, л.1-2 от ДП/, по нито едно от посочените по-горе престъпления, същият не е пострадал в качеството си на физическо лице, нито е законен представител на ощетеното юридическо лице по смисъла на чл.74, ал.1 и чл.243, ал.3 от НПК. Поради това той  не разполага с процесуални права, които следва да бъдат съблюдавани в производството по чл.243 ал.3 от НПК.

      Този процесуален ред обезпечава интересите само на лицата, които при предпоставките на чл.84 от НПК могат да встъпят като граждански ищци и/или частни обвинители по делото, ако са им причинени имуществени и/или неимуществени вреди от престъплението. Деянието по чл.220, ал.1 от НК е резултатно престъпление, при което се уврежда стопанството на конкретно определено предприятие. В процесния случай това е търговското

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

дружество „Б. Т. И.”АД-Бургас. Следователно искът за вреди от това престъпление е процесуално допустим, само когато е предявен от законния представител на увреденото търговско дружество.,а К. няма качество на законен представител на търговското дружество към инкриминирания момент и към настоящия такъв. По настоящето дело е безспорно обстоятелството, че жалбоподателят К. е бил основен акционер и изпълнителен директор /председател на съвета на директорите/ преди образуване на настоящото наказателно производство и конкретно от учредяването  на дружеството през 1997г. до 1999г.

      Поради това жалбоподателят К. не може да се легитимира като представител на ощетеното юридическо лице по смисъла на чл.243, ал.3 вр. чл.74 от НПК, защото за разлика от прекратяването на правосубектността на физическите лица, заличените поради обявяването им  в несъстоятелност търговски дружества нямат правоприемници, които да са в кръга на лицата с право на жалба по чл.243, ал.3 от НПК. Невъзможността жалбоподателят К.  да се конституира в лично качество или като законен представител на ощетеното юридическо лице като граждански ищец в съдебното производство изключва процесуалната му легитимация да обжалва постановлението на прокурора по чл.243 от НПК. В този смисъл е трайната съдебна практика /Р№301/20.05.2003г. по н.д.№87/2003г., І н.о., Р№536/22.11.2002г. по н.д.№432/2002г., ІІ н.о., ВКС, Определение № 47 от 19.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 776/2008 г., I н. о., НК /.

 

       По аналогични съображения жалбоподателят не е легитимиран да обжалва прекратителното постановление и относно извършени престъпления по чл.201,чл.203, чл.212 и чл.255,чл.256,чл.257 от НК. Доколкото е безспорно обстоятелството, че разследването е водено във връзка със собствеността на „Б. Т. И.”АД, в първите два случая се касае до престъпления, с които се засяга собствеността на несъществуващ към момента правен субект, а именно  заличеното поради обявяването му в несъстоятелност  акционерно дружество „Б. Т. И.”АД-Бургас. В случая с разследването за престъпление по чл.255 от НК се е изследвало дали са засегнати обществените отношения свързани  с  данъчната система на Република България. В този смисъл при извършено такова престъпление се причиняват щети на фиска  на държавата, по отношение на която жалбоподателят не е легитимиран като процесуален представител да обжалва прокурорското постановление по реда на чл.243 от НПК. Следователно , доколкото за жалбоподателя не са налице предпоставките валидно да се конституира като граждански ищец и частен обвинител по делото поради безспорно установеното обстоятелство, че не са му

 

 

 

 

причинени съставомерни вреди от нито едно от посочените престъпления, нито са причинени такива на юридическо лице, чиито законен представител е жалбоподателят,  той не разполага с правото да обжалва прокурорския акт по чл.243, ал.3 от НПК. Това налага жалбата да се остави без разглеждане като процесуално недопустима- подадена от лице, което няма право на жалба /чл.323, ал.1,т.3 от НПК/.

             Наведените в жалбата доводи за неправилна оценка на доказателствения материал и изобщо липса на анализ на доказателствата /макар възраженията да са  правилни и обосновани/, касаят въпроси по същество , които не могат да бъдат предмет на разглеждане от БОС при недопустимост на производството.От друга страна направеното искане до съда за възлагане на действията по разследването на друг прокурор също следва да се оставят без уважение,тъй като съдебната инстанция няма законови правомощия в тази насока.

     

     Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.243 ал.4 и ал.6 вр. чл.323, ал.1,т.3 от НПК, Бургаският окръжен съд

 

                             

                             О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И  :

 

        

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  жалбата на   К.Д.К.  против постановление на прокурор при БРП от 22.08.2017г. за прекратяване на наказателното  производство по сл.дело №52/2014г. по описа на ОСлО при БОП  като НЕДОПУСТИМА.

     

ПРЕКРАТЯВА производството  по ЧНД №  1094/2017 г. по описа на Окръжен съд – гр. Бургас

        

Определението  подлежи на въззивно обжалване и протестиране пред Апелативен съд-Бургас в седемдневен срок от съобщаването му на жалбоподателя  и прокурора .

 

                                           

                                                     ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: