Р Е Ш Е Н И Е
815 / 15.6.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – гр. ВАРНА – трети наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет
и първи май през две хиляди и двадесета година
в състав:
СЪДИЯ: Ерна Якова- Павлова
при секретаря
П.Великова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 503 по описа на
съда за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Г.А. ***-6252-001759/05.12.2019 г. издадено от Началник на група към ОД
МВР гр. Варна,отдел
ОП-Варна, с което са му наложени три административни наказания за
нарушения на ЗДвП.
В жалбата
се излагат доводи за незаконосъобразност на
процесното НП и се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа жалбата, като конкретизира, че не оспорва
нарушението по т.1 от НП, което да се счита влязло в сила в тази му част. Пледира
за отмяна на НП в останалата част и присъждане на разноски.
Представител
на административно наказващия орган не се явява. В писмени бележки оспорва
жалбата и моли за потвърждаване на НП. Прави искане за намаляване размера на
разноските за адв. възнаграждение в случай, че такива се претендират.
Жалбата е
депозирана от легитимирано лице в законоустановения срок, поради което е
допустима за разглеждане в обжалваната част.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На
08.11.2019 г. около 13:55 ч. свидетелят М.А., служител в отдел ОП при ОД на
МВР-Варна, бил изпратен да окаже съдействие на свои колеги, между които свид. С.,
които били спрели движещия се в района
на МБАЛ „Св.Марина“ лек автомобил „Мерцедес А 180 ЦДИ“ рег. № В 1522НМ.
Движението на това място било регулирано с пътни знаци, указващи еднопосочно
движение, респ. забрана за навлизане срещу него, места за паркиране и т.н.
Преди това свид. П.С., полицейски служител, възприел този автомобил докато се
движел в посока забранена с пътен знак „В1“. При проверката било установено, че водачът на автомобила – жалбоподателят А. не носи
СУМПС , а от справката чрез ОДЧ, че свидетелството му за управление на МПС е с
изтекъл срок на валидност. За констатираните
нарушения свид. А. съставил
на място акт за установяване на административно нарушение №
АА99613. Актът бил предявен на нарушителя за подпис, който вписал,
че има възражения и депозирал писмено такова. Въз основа на АУАН и след
проверка на спорните обстоятелства, било
издадено обжалваното наказателно постановление.
Видно от
справката за нарушител/водач
първоначално издаденото на Г.А. СУМПС
било с валидност до 19.12.2017 г., последващото такова - с валидност до
29.07.2019 г., а на 13.11.2019 г. са подадени документи за подновяване на
СУМПС, като издадено на 27.11.2019 г. е с валидност до 27.11.2029 г.
Тази фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите М.А. и П.С.
и материалите по АНП, които са взаимно допълващи се и непротиворечиви. Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите като обективни и последователни.
При горната
фактология, съдът формира правно
убеждение в следния смисъл:
По
приложението на процесуалния закон:
АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, в кръга на предоставените им правомощия със
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на ВР. Правомощията са
делегирани на определен кръг лица, с оглед заеманата от тях длъжност, поради
което непосочването им по именно не опорочава акта на оправомощаване.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения във
фазата на производството пред административно наказващия орган. АУАН и НП са
формално редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН, преписи и
от двата са връчени на нарушителя, като му е дадена възможност да организира
адекватна защита. В АУАН нарушенията са описани с необходимата яснота,
поради което и АНО обективно е имал възможност да прецени съставомерността им.
В АУАН нарушителят е вписал,че има
възражение и е депозирал писмено такова в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. След извършена проверка на спорните
обстоятелства АНО издал процесното НП. Това означава, че е счел, че е
налице нарушение, извършено от конкретното лице и не е съгласен с възражението.
Основателността или неоснователността на тази преценка не представлява
задължителен реквизит на наказателното постановление и предпоставка за
редовността му от външна страна, а е въпрос по същество.
По
приложението на материалния закон
Относно
нарушението на чл.150а ал.1 от ЗДвП:
Съгласно посочената норма за да управлява моторно
превозно средство, „водачът трябва да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в
срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4
или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй
като е изгубено, откраднато или повредено“.
В настоящия случай административно наказващият орган е приложил правилно материалния
закон, като е съотнесъл фактите
към хипотезата на правната норма. По делото безспорно се установи, че на посочената
в АУАН и НП дата жалбоподателят е управлявал автомобил без да носи СУМПС.
Проверката, извършена от свид. А. *** е установила, че срокът на валидност на издаденото на
жалбоподателя СУ МПС е изтекъл. Последното се потвърждава и от справката
за нарушител/водач. За това съдът прие, че
на 08.11.2019 г., жалбоподателят е нарушил
горепосочената императивна норма и
законосъобразно е санкциониран по
реда на чл.185 от ЗДвП, тъй като случаят не попада в друга хипотеза на ЗДвП. Наложената глоба от 20 лв., е определена от законодателя в
абсолютен размер и не подлежи на редуциране. В този смисъл обжалвания
акт в частта по т.2 следва да бъде потвърден.
Ирелевантно
е възражението в жалбата, че изтичането на срока на валидност на СУМПС не води
до загуба на правоспособност, доколкото нито в АУАН, нито и в процесното НП са
изложени факти, относими към наличието или загубата на правоспособност на
жалбоподателя, в резултат на изтичане
срока на валидност на СУМПС .
Относно
нарушението на чл.6 т.1 от ЗДвП:
Тази разпоредба сочи, че „участниците в движението съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или
да контролират движението по пътищата, както
и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка“.
От
доказателствата по делото, съдът прие за безспорно, че на инкриминираната дата
автомобилът, управляван от
жалбоподателя, се е намирал в района на МБАЛ“Св.Марина“, движението по
който било регулирано с пътни знаци, указващи задължителната посока на движение, респ. забрана за навлизане срещу нея.
Движението на това ППС срещу забранителния знак за влизане в еднопосочната
улица било възприето от свид. С., а наличието и местоположението на този знак
от категория „В“, потвърди свид. А.. За
това, съдът прие, че жалбоподателят е нарушил
задължението като водач на МПС да съобрази поведението си с пътните
знаци и прие, че законосъобразно е
ангажирана административно наказателната отговорност на Г.А. по чл.183
ал.3 т.5 от ЗДвП. Наложеното от адм. наказващия орган наказание е в абсолютния
размер на глобата, предвиден в закона - 30 лева, поради което
обжалвания акт в частта по т.3, следва да бъде потвърден.
Ноторен факт е, че пътищата в двора/района
на МБАЛ “Св.Марина“ се използват при еднакви условия за всички участници в
движението и не са обозначени по предвидения
в чл.2 ал.1 пр.2 от ЗДвП начин. Обстоятелството, че на 08.11.2019 г. в
13:55 ч. жалбоподателят е управлявал МПС точно там сочи, че това е път отворен
за обществено ползване, а за организиране на движението са използвани пътни
знаци. С оглед на това съдът намери за неоснователно възражението в жалбата, че
дворът на УМБАЛ „Св.Марина“ не е част от пътната мрежа.
Предвид изложеното,
съдът счита, че обжалваното НП следва да
бъде потвърдено в обжалваната част,
а претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски не следва да бъде
уважена.
Воден от
горното и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-6252-001759/05.12.2019 г. издадено
от Началник на група към ОД МВР гр. Варна,отдел ОП-Варна, с което на Г.А. *** са наложени административни наказания за нарушения на ЗДвП в частта: по т.2 "глоба" в размер на 20 лева на основание чл. 185 от
ЗДвП и по т.3. "глоба"
в размер на 30 лева
на основание чл. 183 ал.3
т.5 пр.1 от ЗДвП.
В останалата
част НП № 19-6252-001759/05.12.2019 г. е влязло в законна сила.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен съд Варна по реда на АПК.
СЪДИЯ: