№ 198
гр. гр. Хасково, 18.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20255640200444 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Н. М. Щ. от град Димитровград, чрез адв. Г.Х.
от АК – Хасково срещу Наказателно постановление № 25-1253-001262 от
27.05.2025 г. на Началник – група в Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково, с
което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на
жалбоподателя са наложени административни наказания – „Глоба” в размер на
700 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират
оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея
наказателно постановление. Жалбоподателят счита, че в производството по
установяване на административно нарушение и съставяне на процесния АУАН
били допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените,
поради несъответствие между фактическото описание и правната
квалификация, довело до накърняване правото на защита. Моли съда,
обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.
1
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не изпраща упълномощен по делото
процесуален представител. В представено писмено становище от адв. Г.Х. от
АК – Хасково заявява, че поддържа подадената жалба и развива подробни и
конкретни съображения за нейната основателност и в подкрепа на искането си
за отмяна на атакуваното с нея наказателно постановление.
Административнонаказващият орган - Началник – група в Сектор ПП
към ОД на МВР – Хасково, редовно призован, не изпраща представител по
делото. В съпроводителното писмо представя становище по жалбата, като
моли изложените в нея доводи да не бъдат взети предвид от съда и същата да
бъде оставена без уважение, а при условията на евентуалност – в случай, че
жалбата бъде уважена, моли да не бъдат присъждани разноски над
установения законов минимум.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 27.01.2025 г. в 19:03 часа, било установено и заснето с
автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 11743С движение на
лек автомобил марка ,,***”, модел ,,**” с регистрационен номер ***** със
скорост от 113 км./ч. – над разрешената за движение в населено място – град
Хасково, бул. „******“ до бензиностанция „****“, в посока град
Димитровград, където било разположено техническото средство, насочено
към център на град Хасково.
От напР.а Справка в АИС „Регистрация“, изготвена на 31.03.2025 г. било
установено, че автомобилът с посочения по – горе регистрационен номер е
лек по своя вид и същият е регистриран на името на Д.А.С. от с. Р., обл.
Кърджали, като същият придобил собствеността с Договор за покупко –
продажба на МПС, сключен на 30.03.2025 г. с нотариално заверени подписи на
страните с рег. № **** от Нотариус, рег. № 355 на Нотариалната камара на РБ
с район на действие РС – Димитровград именно от жалбоподателя Н. М. Щ.,
2
който след изпращане на
призовка от РУ на МВР – Димитровград за явяване по образуваната преписка,
същият посочил сам себе си като такъв в попълнена и приложена Декларация
за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от Закона
за движението по пътищата с дата 11.04.2025 г.
Въз основа на тези констатации, срещу жалбоподателя, на 11.04.2025 г.
бил съставен, от свид. П. Б. Б., на длъжност „*******“ в СПП при ОД на МВР
- Хасково, Акт за установяване на административно нарушение серия GA, №
3331749 за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗдвП, установено с АТСС ARH CAM
S1 № 120ccef. Процесният АУАН бил съставен в присъствие на лицето, сочено
като нарушител в него – Н. М. Щ.. След предявяването му на същата дата,
актът за установяване на административно нарушение бил подписан от
жалбоподателя, а в графата за обяснения и възражения същият вписал, че бил
запознат със съдържанието му и нямал възражения. В съставения АУАН било
вписано, предвид отчитане на допустима грешка от 3 %, от 109 км/ч., реално
измерена и фиксирана в снимков материал с номер: ****** скорост на
движение на движение на процесното превозно средство. Препис от акта за
установяване на административно нарушение е връчен на лицето, сочено в
него като нарушител на същата дата, на която бил предявен – 11.04.2025 г.,
лично срещу подпис.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло изложената в АУАН
фактическа обстановка, като се съобразил с допустимата при отчитане на
уреда грешка от 3% и също възприел реално измерена скорост на движение –
109 км/ч – превишаване с 59 км/ч и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП
наложил процесните административни наказания – „Глоба” в размер на 700
лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и приложения снимков материал с номер: ****** с
техническо средство ARH CAM S1 № 11743С. Така приложеният снимков
материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като
изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
3
средство, съставлява веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес и като такова е приобщено по
съответния ред по делото. Съдът кредитира с доверие и възприема като
достоверни показанията на разпитаните в качество на свидетели лица – П. Б. Б.
и В. К. В. за обстоятелствата, свързани действията им по установяване на
твърдяното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и авторството и по съставяне на
АУАН, като логически последователни и безпротиворечиви, но по същество
във връзка с част от констатациите ще бъдат изложени доводи в правните
изводи.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в
km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е
50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., а по автомагистрала – 130 км. ч., а
според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. По силата
на чл. 182, ал.1, т. 6 от ЗДвП, за превишаване на разрешената максимална
скорост в населено място от за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три
месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за
всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.
Следователно, деянието, за което са наложени на жалбоподателя
административни наказания, е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение,
съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените,
които налагат отмяна на наказателното постановление на това конкретно
процесуално основание. Не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във
връзка със съставянето на процесния акт за установяване на административно
нарушение в присъствие на жалбоподателя, а на същия е осигурена
възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи
възражения по него, от която се е възползвал, вписвайки, че всъщност няма
такива. По този начин, следва да се възприеме, че не е накърнено правото му
на защита. Съставеният акт за установяване на административно нарушение
4
формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно необходимите
реквизити, като не е налице чисто формално погледнато и твърдяното в
жалбата разминаване между формулираното фактическо и правно
административнонаказателно обвинение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Деянието,
макар и лаконично, е описано откъм осъществените обективни признаци,
включени в състава на нарушение, които го характеризират от обективна
страна и е обезпечена както възможността жалбоподателят да узнае въз
основа на какви факти с цели ангажираното на отговорността му, така и
възможността за съдебен контрол, а въпросът за обосноваността на отпР.ите
фактически твърдения е по същество. В тях попада и аритметичното
несъответствие между измерената скорост и тази, за която е санкциониран
водачът след приспадане на съответния процент толеранс в негова полза и
размера на наложената санкция. При осъществяване на дължимата преценка
от съда и относно спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН за образуване на
административно наказателното производство със съставяне на акта за
установяване на административно нарушение следва да се отбележи, че
същите са спазени, като по отношение на едногодишния давностен срок от
извършване на нарушението липсва съмнение, както впрочем и конкретно
възражение, не е нарушен и тримесечният давностен срок за съставяне на акта
за установяване на административно нарушение по чл. 34 от ЗАНН от
откриване на нарушителя.
От материалноправна страна, обаче, фактическите констатации,
изложени в акта за установяване на административно нарушение, проверени
впоследствие и от съда с допустими доказателствени средства не се
установяват по недвусмислен и категоричен начин относно факта, че е
извършено деяние на посочените дата и място. По делото не е спорно, че
нарушението е установено с АТСС. За налагане на наказанието, което се
следва за това нарушение, не е използван редът, регламентиран в Закона за
движение по пътищата, който урежда издаването на електронен фиш, тъй като
отразеното /но не установеното/ превишаване на скоростта е между 51 и 60
км/ч. и в тези случаи санкционната норма предвижда наказание – глоба 700
лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава
с 50 лв. Същевременно, законодателят допуска издаването на електронен фиш
при определени предпоставки, една от които е с него да се налага само глоба.
5
По тази причина в акта за установяване на административно нарушение са
вписани свидетели, които не са очевидци при извършване на нарушението,
тъй като то е установено от АТСС, която с констатиране на нарушението е
генерирала и доказателства за неговото извършване, приобщени на основание
чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, като веществени доказателства. Именно тези
доказателства са все пак възприети от актосъставителя, макар и опосредено,
като това обстоятелство не променя предвидената в закона обвързваща
доказателствена сила на редовно съставените актове за установяване на
административно нарушение, след като се касае за възприятия за факти –
преки или опосредени, а не за преценка на актосъставителя. При това
положение, в случай, че не страда от пороци и въпреки, че актосъставителят
не е възприел пряко материализираните в него факти, а опосредено, след като
е анализирал съдържанието на писмени и веществени доказателства, то в
общата хипотеза същите биха били достатъчни да обосноват твърденията в
процесния АУАН, възпроизведени и в наказателното постановление, както
относно наличието на деяние, така и относно авторството. Но не и в
конкретния. В конкретния случай именно последното от изложеното налага
уточнението, че до голяма степен възприятията на актосъставителя при
повдигане на административнонаказателното обвинение са градени на
писмени и веществени доказателства и формалния им характер и
съответствие помежду им с необходимата вътрешна безпротиворечивост са от
съществено значение за достигане на извод за тяхната обоснованост. Затова, от
особено значение е точното индивидуализиране най – напред на използваното
АТСС, което в случая е вписано в съставения АУАН и издадения въз основа на
него санкционен акт, предмет на обжалване, че е ARH CAM S1 № 120ccef, но
в приложения и приобщен като веществено доказателство снимков материал е
посочено, че е изготвен от АТСС с номер 11743с7. Същото, в отклонение с
изписаното в процесния АУАН и НП, е посочено и в приложения Протокол за
използване на Автоматизирано техническо средство или система, рег. №
1253р-1251 от дата 28.01.2025 г., приложен като писмено доказателство от
особено значение, доколкото попълването му изцяло и коректно е гаранция за
спазване на реда за установяване и документиране на процесното нарушение,
когато то е установено и заснето с АТСС. В тази насока са и констатираните от
съда разминавания по отношение на използваното АТСС и с Протокол от
проверка № 172-СГ- ИСИС/10.02.2024 г. за установяване на техническата
6
годност на СИ, което подлежи на метрологичен контрол.
Или, макар правилно процесното деяние да е квалифицирано като
нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, то не е
надлежно установено с конкретно и коректно вписано в съставения АУАН и
обжалваното НП автоматизирано средство или система за измерване, което
прави изводите за неговото осъществяване и установеност необосновани,
поради което санкционният акт подлежи на отмяна от съда.
Освен всичко, формално това наказание би било наказуемо, съгласно
разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата с
предвиденото за това нарушение Глоба”, но не в размер на 700 лева, а в размер
на 750 лева, отмерен законосъобразно с оглед конкретното превишаване на
скоростта, но макар този извод на наказващия орган да не е съответен на
материалния закон и да се констатира пропуск и в този аспект от дейността на
наказващия орган при индивидуализация на следващите се санкции, то това
нарушение само по себе си не води до накърняване правото на защита, за
разлика от установеното по – горе несъответствие в използваното АТСС.
По изложените съображения, подадената жалба се явява основателна и
следва да бъде уважена, а атакуваното с нея НП, като неправилно и
незаконосъобразно - отменено.
С оглед изхода на спора, право на присъждане на разноски по реда и на
основание чл. 63д от ЗАНН има единствено една от страните, която обаче не е
отправила искане за това, поради което за съда не съществува необходимост да
се произнася с изричен диспозитив по този въпрос, доколкото такъв се дължи
единствено при присъждане на претендирани разноски.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-1253-001262 от 27.05.2025
г. на Началник – група в Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете.Вярно с оригинала! секретар: Г.С._
7
8