Определение по дело №441/2021 на Окръжен съд - Смолян

Номер на акта: 520
Дата: 30 декември 2021 г. (в сила от 30 декември 2021 г.)
Съдия: Петранка Райчева Прахова
Дело: 20215400500441
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 6 декември 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 520
гр. Смолян, 29.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно частно
гражданско дело № 20215400500441 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 413 ал. 2 от ГПК.
С Разпореждане от 29.10.2021 г. по ч. гр. д. № 305/2021 г.
Мадански районен съд е отхвърлил заявление вх. № 1838/28.10.2021 г. на
„Профи кредит България“ ЕООД за издаване заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК срещу Н.Б. Б. от гр. Мадан, в частта относно сумата от 187, 50
лева – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст и 387,
53 лева – неплатено възнаграждение за закупена услуга Фелкси.
Това разпореждане се обжалва пред Смолянски окръжен съд от
заявителят „Профи кредит България“ ЕООД, чрез юрисконсулт Илиева, с
оплаквания, че е постановено в нарушение на процесуалния и материалния
закон.
В частната жалба се твърди, че съдът се е произнесъл извън
правомощията си по чл. 411 ал. 2 т. 3 от ГПК, както и не е отчел разпоредбата
на чл. 145 ал. 2 от ГПК. Излагат се твърдения относно същността на услугите
Фаст и Фелкс – твърди се, че тези действия представляват услуга, тъй като
това не е част от обичайната дейност по кредитиране и се извършва в полза на
кредитополучателя, тъй като за него са ползите от това, че ще получи
становище и съответно исканата сума по-бързо, че няма да плаща определен
брой погасителни вноски или че ще плаща същите, но в по-нисък размер;
сочи се, че подобни права потребителят няма по силата на закона.
Сочи се в жалбата, че тези услуги не са задължителни, те са по
избор на кредитополучателя и се прави позоваване на § 1 от ДР на ЗПК с
аргумент, че те не следва да се включват в ГПР. Твърди се, че
кредитополучателят е ползвал закупените допълнителни услуги, тъй като е
1
ползвал и получил приоритетно разглеждане на искането си за отпускане на
кредит, поради което не следва да се приема, че плащането на цената е
предварително, а същата е разсрочена за живота на кредита.
Твърди се, че не е нарушена разпоредбата на чл. 10а ал. 2 от ЗПК,
тъй като дължимата цена по закупените допълнителни услуги е ясно и точно
посочена в самия договор за кредит. Твърди се, че допълнителните услуги не
представляват и действия по отпускане и усвояване на кредита, тъй като те
предоставят на длъжника право да получи услуги, които не са свързани с
дейността на кредитора по кредитиране, а са свързани с необходимостта на
потребителя от скорошно получаване на исканата сума и с неговото
конкретно житейско положение – възникване на непредвидени от него
обстоятелства, които го препятстват да изпълнява задълженията съгласно
уговорения погасителен план.
С частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното
определение и да бъде разпоредено издаване на заповед за изпълнение за
претендираните суми и съдебни разноски.
Смолянски окръжен съд намира частната жалба за процесуално
допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна,
внесена е ДТ, а по същество за неоснователна по следните съображения:
Според договора за потребителски кредит между страните – чл.
15.1 – допълнителна услуга „Фаст“ – всеки КЛ, пожелал допълнителна
незадължителна услуга „Фаст“, получава приоритетно разглеждане на
искането си за отпускане на потребителски кредит преди КЛ без закупена
допълнителна услуга „Фаст“; според чл. 15.2 допълнителна услуга „Флекси“ –
всеки КЛ, пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга „Флекси“
получава право да променя погасителния си план при изпълнение на
съответните специфични изисквания, описани по-долу.
Настоящата инстанция споделя извода на районния съд, че тези
клаузи са неравноправни.
Съдът счита на първо място, че клаузите за тези две услуги не са
индивидуално договорени. Те се явяват част от типовата бланка, по която се
сключва договора и противно на твърдяното от заявителя, предоставянето на
тези допълнителни услуги не се установява да е по избор на длъжника.
Отделно от гореизложеното, кредитодателят задължава
кредитополучателят да му заплати възнаграждение за услуги, които на
практика влизат в кръга на обичайната му дейност, доколкото заявителят
предоставя кредитно финансиране по занятие. Дейностите за услугата "Фаст"
по оценка на кредитоспособността на потребителя, отпускането и
управлението на кредита са присъщи за ответното дружество и в този смисъл
те не представляват допълнителни услуги, които се предоставят на
2
потребителя. Същото се отнася и до услугата "Флекси", която касае
определянето на "гъвкав погасителен план". Предвид това, тези клаузи от
договора, установяваща задължение за потребителя да заплати
възнаграждение за услугите "Фаст" и "Флекси" се явява в противоречие с чл.
10а, ал. 2 ЗПК, според която разпоредба кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.
По отношение размера на ГПР по процесния договор за кредит:
съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР
да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не
същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да
преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че
ГПР е 48, 22 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод
за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин се формира същият.
Нещо повече - както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които
се предоставят услугите "Фаст" и "Флекси", то същите са с характер на
възнаграждение и е следвало стойността им да бъде включена изначално при
формирането на ГПР /те са сигурен разход за потребителя/. Видно е, че в
тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително
възнаграждение за ползвания финансов ресурс, който е следвало да се включи
3
в процента на разходите по кредита.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно
положение спрямо кредитора и на практика кредитът му се оскъпява двойно,
доколкото възнаграждението за допълнителните услуги е 920 лева, а чистата
стойност на усвоения финансов ресурс е 1 000 лева. Това се явява и в
директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО.
Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика
обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които
се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи
във връзка с кредита, за да може да стори информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи.
Поради това са налице условията на чл. 143 ал. 2 т. 19 и 20 от
Закона за защита на потребителите, поради което се касае за неравноправни
клаузи, тъй като същите не отговарят на изискванията за добросъвестност и
водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя.
В допълнение, услугата „Флекси“ са изплаща за целия срок на
договора, предварително, за обстоятелства, чието настъпване е несигурно, т.е.
плаща се за услуга, която може и да не бъде предоставена.
Предвид гореизложеното обжалваното разпореждане като
законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено, поради което
Смолянски окръжен съд



ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ от 29.10.2021 г. по ч. гр. д. № 305/2021
г. на Мадански районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5