Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260015 08.09.2020 год. гр.Д.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд гражданско отделение
На дванадесети август
2020 год.
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА
Г. ПАШАЛИЕВ
Секретар:Румяна Радева
като разгледа докладваното от съдия Дякова
въззивно гражданско дело №456 по описа за 2020 год.
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на жалба рег. № 581/21.02.2020
год. ,подадена от В.Г.Г.,ЕГН **********
и Г.С.Г.,ЕГН **********,*** срещу решение № 16/06.02.2020 год. по
гр.д.№00101/2019 год. на Районен съд Г.Т.,
поправено с
решение № 33/04.05.2020 год.,поправено с решение № 57/08.06.2020 год.,с което е
прогласена по отношение на продавача В.В.С.,ЕГН **********,*** и купувача В.Г.Г.,ЕГН
********** и нейния съпруг Г. С. Г.,ЕГН **********,*** нищожността по чл.26
ал.2 пр.3-то от ЗЗД на договор от 20.06.2018 год. за покупко-продажба на
недвижим имот:поземлен имот в землището на гр.Г.Т.-нива с площ от 16 337
кв.м. и идентификатор ***,който договор
е материализиран в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № **Т.*,рег.№****,дело № ***/2018 год. по
описа на нотариус № *** С.Ж.с район на действие Районен съд Г.Т.,вписан в
Службата по вписванията Г.Т. с акт № *** Т.***дело № *** дв.вх.рег.№ ****/20.06.2018
год.
Посочено
е,че Районен съд Г.Т. се е произнесъл по непредявен иск,поради което е отправено искане първоинстанционния
съдебен акт да бъде обезсилен на
основание чл.270 ал.3 от ГПК и делото
върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените искове
.В условията на евентуалност и с
доводи за необоснованост и постановяване
на обжалваното решение при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и в отклонение от императивни
материалноправни норми се настоява решението на ГТРС да бъде изцяло отменено ,като въззивният съд постанови ново
по съществото на спора за отхвърляне на исковите претенции и такова за
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции .
Въззивниците
са оспорили тезата на районния съд,че е допустимо да се самосезира и упражни
косвен съдебен контрол по действителността на договор и без предявен
самостоятелен иск или възражение за това от страна по делото,респ.при формирано
от съда становище за
недействителност,същото да съставлява
диспозитива на съдебния акт,а не констатация в мотивите ,обуславяща уважаване
или отхвърляне на заявената искова претенция.При постановяване на обжалваното
решение,ГТРС нарушил съществено
задълженията си и забрани ,установени в разпоредбите на процесуалния
закон-чл.235 ал.2 и 3;чл.236 ал.2;чл.179 ал.1;чл.164 ал.1 т.2;чл.146 ал.1 т.4 и
5;чл.146 ал.2 от ГПК ,респ.не разгледал
предявени искове за недействителност от вида нищожност и унищожаемост при съобразяване регламентацията на пороците
на сделки,водещи до горното с императивни материално правни норми.
При
данни,че постановеното неизгодно за въззивниците решение им е връчено на дата 10.02.2020 год.,
жалба рег. №581/21.02.2020 год. е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК и е
процесуално допустима.
Въззиваемата страна В.В.С.,ЕГН **********,***
счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана,което свое
становище е изразила в подаден в срока и по реда на чл.263 ал.1 от ГПК отговор
рег.№ 872/20.03.2020 год.
От събраните по делото доказателства ,безспорно
било установено ,наличието на основанията,заявени в исковата молба за уважаване
на предявените искове.
Претенцията на В.В.С.,ЕГН **********,***
срещу В.Г.Г.,ЕГН ********** и Г. С. Г.,ЕГН **********,*** е заявена с искова
молба рег.№ 644/25.02.2019 год. и е с предмет действителността на договор от
дата 20.06.2018 год. за покупко-продажба на поземлен имот.
Изложени са твърдения,че нива с площ от 16 337 кв.м. в
местността”М.”,общ.Г.Т. е била обект на притежание на ищцата по силата на
договор за доброволна делба от 22.10.1997 год.Ищцата била в напреднала възраст и с влошено здраве,наложило
болничен престой и посещаване на лечебни
заведения за хирургична интервенция,рехабилитация и
контролни прегледи в населено място,различно от местоживеенето й.Състоянието на
ищцата изисквало направата на разходи за лечение и постоянни грижи:осигуряване
на храна,смяна на памперси,почистване и пр. Ищцата имала три дъщери : С.,К. и М..
Първата живеела в гр.С. и се грижила за друго лице,с втората била във влошени
отношения по повод имотни спорове,а третата била лежащо болна.Притисната от
обстоятелствата,ищцата взела решение да прехвърли притежавания от нея
земеделски имот на този,който поеме издръжката и гледането й.След проведени
разговори от дъщеря й С.,съгласие за това дали ответниците по делото,първата от
която е нейна внучка/дете на дъщеря й М./.Сутринта на дата 20.06.2018 год.,ищцата
била взета с частна линейка от дома на дъщеря си С. в гр.Д. и заведена от
ответниците в гр.Г.Т. за изповядване на
сделката от нотариус С.Ж..Тъй като не можела да се предвижва,нотариусът разговарял с нея в линейката.Била
попитана,дали е наясно за какво става
въпрос и ищцата й заявила,че дава земята на своята внучка,за да бъде гледана и
издържана.Нотариалния акт не бил прочетен,даден за запознаване ,нито пък била
питана от нотариуса,дали е получила продажната цена.При изповядване на
сделката,ищцата била с ясното съзнание,че сключва договор за издръжка и
гледане.Нито нотариуса ,нито ответниците й били обяснявали,че продава земята си
за 9 000 лв.,които не била
получавала.През цялото време ,ищцата била заблуждавана ,че дава земята на
внучката си ,за да бъде гледана съобразно уговорките им.След изповядване на
сделката,ищцата била заведена с линейка до гр.В. за вторичен
преглед.Ответниците не спазили уговорката да вземат ищцата в дома си,завели я в
дома на нейната дъщеря М.,където
демонстрирали лошо отношение.На 22.09.2018 год. била посетена от дъщеря си С.
,която по нейна молба я взела в дома си и след проучване се снабдила с нотариалния акт,от който
разбрала ,че била умишлено въведена в заблуждение и измамена.
Отправено е искане договора от 20.06.2020 год. за покупко-продажба на недвижим имот:поземлен
имот в землището на гр.Г.Т.-нива с площ от 16 337 кв.м. и идентификатор ***, документиран в нотариален акт № **Т.*, рег.№****, дело № ***/2018
год. по описа на нотариус № *** С.Ж.с район на действие Районен съд Г.Т.,вписан
в Службата по вписванията Г.Т. с акт № *** Т.***дело № *** дв.вх.рег.№ ****/20.06.2018
год. да бъде прогласен за унищожаем като
сключен при измама,а в условията на евентуалност прогласен за нищожен,като сключен без
съгласието на продавача.
Първинстанционният
съд е посочил в мотивите си, че е
сезиран с искове,както следва: поради въвеждане в заблуждение, двамата
ответници са сключили с ищцата договор за покупко- продажба вместо искания от
ищцата договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане
,поради което сделката е унищожаема в условията на чл. 29 ЗЗД, като се иска нейното унищожаване;а в
условията на евентуалност се иска съдът да прогласи за нищожен процесния
договор за покупко- продажба поради липса на съгласие- чл. 26 ал. 2, тъй като
ищцата не е давала съгласието си да бъде сключван договор за покупко- продажба
на имота.Спорът по делото бил относно това, каква е била действителната воля на страните
при сключването на прехвърлителната сделка за процесния имот. Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът намерил за установено и категорично
доказано, че ищцата при изповядването на прехвърлителната сделка и подписването
на съответния нотариален акт, не е напускала линейката и не е подписала
нотариалния акт в нотариалната кантора, каквото е изричното изискване за форма
на нотариалното изповядване на подлежащи на вписване нотариални актове по чл. 573
ал.2 ГПК. Съдът заключил,че след като нотариалното удостоверяване на процесния
нотариален акт не е било извършено съобразно формата, предвидена в чл. 573 ал.2 ГПК- в кантората на нотариуса, то самото нотариално удостоверяване е нищожно ,
което пък влече нищожността на самия процесен нотариален акт за покупко-
продажба на процесния недвижим имот- чл. 26 ал.2 предл. 3 от ЗЗД. Горният порок- нищожност бил служебно констатиран от съда и бил
самостоятелно основание за уважение на исковата молба,поради което и съдът заключил, че не е необходимо да се произнася
по предявените от ищцата искове за унищожаемост и за нищожност на процесния
договор за покупко- продажба. Този начин на процедиране,съдът приел за
съобразен с практиката на ВКС-решение № 384 от 02. 11. 2011 год. по гр.дело
1450 /2010 година ВКС, с което е допуснато касационно обжалване на основание
чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК по въпрос може ли съдът да се самосезира и да
упражнява косвен контрол по действителността на договор за доброволна делба с
трето лице без предявен самостоятелен иск за това, или направено възражение.
Казусът ,по
който е постановено решението на ВКС не е идентичен с настоящия.Решението на
ВКС е постановено по спор по чл.108 от ЗС и дава отговор на
въпроса, допустимо ли в това производство да не бъдат зачетени вещни права на страна по делото,претендирани по договор,счетен за недействителен от
съда.Решението не може да бъде схващано като позволение,съдът да подмени
предмета на делото по свое усмотрение. Възможността на решаващия съд - при
непредявен иск за обявяване недействителността на дадена сделка, да констатира
нищожността й е дадена единствено в
неподлежащите на самостоятелно обжалване мотиви на решението. Когато няма предявен иск за обявяване на
нищожност на конкретно предвидено в ЗЗД основание за това,
съдилищата не се произнасят с диспозитива на решенията си по спора и по въпроса
за нищожността на сделка, дори когато служебно констатират такъв неин порок. Диспозитивното начало в
гражданския процес е уредено в Гражданския процесуален кодекс като основно
начало на процеса и намира проявление в няколко насоки. Гражданският процес се
образува само по молба или жалба на легитимираното лице, което е носител на правото на защита – чл. 6 ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 6 ал. 2 ГПК предметът на
делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.
Съдът е длъжен да даде защита и съдействие на страните само в рамките, посочени
от ищеца с основанието и петитума на иска .
Съдът не може да се самосезира, нито да се произнесе извън предмета на
делото. Когато
в нарушение на диспозитивното начало съдът се произнася относно съществуването
на право, което не е било въведено като предмет на делото, или относно което е
десезиран, или е разгледал иска на незаявено от ищеца основание, е налице
произнасяне по непредявен иск. Такова решение е недопустимо и подлежи на
обезсилване съгласно чл. 270, ал. 3 ГПК, а делото се връща на
първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск -така определение № 576 / 15.10.2009 год. на по т. д. №
474/2009 г.,ВКС, I т. о.
;решение № 202/27.02.2015
год. по т. дело № 4123 /2013 год. на
ВКС,ІІ т.о.;решение
№ 271/06.01.2015 год. по гр.д.№ 2853/2014 год. на ВКС, I г. о.; решение №
305/27.04.2009 год. по гр.д№ 5803/2007 год. на ВКС, IV г. о.; решение № 949
/7.09.2010 год. по гр. д. № 653/2009 г. на ВКС, IV г. о.
Две са разновидности на недействителността -
нищожност и унищожаемост, всяка от които има многобройни различни правни
основания.Основанията за
нищожност на сделката представляват различни юридически факти, с настъпването
на които възниква определен вид нищожност. Ищцата
не е включила в предмета на делото въпросът за
валидността на продажбата с оглед наличието на всички изисквания за
нотариалното й изповядване.Доколкото са изложени факти във връзка с
нотариалното изповядване на сделката,то те са във връзка с твърдяните измамливи
действия,от които ищцата ги счита за част,а искане за прогласяване нищожността
на нотариалното удостоверяване не е заявявано. Съдът е обвързан от релевираната
от ищцата форма на недействителност. Недопустимо е при формулирани фактически
основания и петитум съдът да се самосезира с решаване на подобен, но различен
по предмет спор за недействителност на сделката, тъй като счита, че на друго
основание тя е нищожна, респ. унищожаема. Обжалваното решение е недопустимо е
следва да бъде обезсилено,а делото върнато на ГТРС за разглеждане на
предявените искове.
Сторените
от въззивника разноски подлежат на съобразяване и присъждане при новото
разглеждане на делото.
При
съобразяване ,че цената на иска е в размер на
данъчната оценка на земеделската земя-3001.90 лв. и по правилото на чл.280
ал.3 т.1 от ГПК,въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения,съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
решение № 16/06.02.2020 год. по гр.д.№00101/2019 год. на Районен съд Г.Т.,
поправено с
решение № 33/04.05.2020 год.,поправено с решение № 57/08.06.2020 год. и ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд Г.Т. за
разглеждане на предявените искове за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на земеделски
имот от дата 20.06.2020 год.,като сключен при липса на съгласие –чл.26 ал.2
пр.ІІ-ро от ЗЗД и за унищожаването му поради
измама-чл.27,във връзка с чл.29 от ЗЗД.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.