Р Е Ш Е Н И Е
№ 56
гр. Габрово, 05.08.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН КОСЕВ
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с
участието на прокурор АЛЕКСАНДЪР
АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 46 по описа за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по жалба от „*****“ АД
– гр. Севлиево против Решение № 20 от 05.03.2020 година на Районен съд – Севлиево,
постановено по АНД № 13 по описа за 2020 година. С обжалваното решение
въззивният съд е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № Р-10-1003 от 16.12.2019
година на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, с което
за извършено нарушение на чл. 100оˡ, ал. 1 във връзка с чл. 100т, ал. 1,
изр. 1, предл. 2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/ е
наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева по чл. 221, ал.
8, т. 3, предл. 1 от ЗППЦК.
В жалбата се твърди, че обжалваното съдебно решение е постановено
в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните
правила. Развиват се доводи за нарушение на материалноправните норми на чл. 6,
чл. 13, чл. 24, ал. 1, чл. 26 и чл. 83 от ЗАНН; неправилна квалификация на
нарушението и неправилно посочване на санкционната норма; необосновано
кредитиране на мотивите на административнонаказващия орган; обективна
невъзможност за изпълнение на вмененото на дружеството задължение поради липса
на утвърден образец на справката; основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН;
немотивирано отхвърляне на доказателствените искания на санкционираното
дружество. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго по същество, с което да бъде отменено процесното НП.
Касационният жалбоподател в открито съдебно заседание се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество. Изрично се заявява липса на претенция за присъждане на разноски.
Ответната по жалбата страна се представлява
в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител -
юрисконсулт, оспорва се касационната жалба, по същество се прави искане за
оставяне в сила на въззивното решение, съображения за което са развити в
депозирани по делото писмени бележки /л. 15-16/. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност
на жалбата, като намира, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила
като правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното
производство.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и
извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с
материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал.
1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна.
Приетата от съда фактическа обстановка, изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото писмени и гласни доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда. Последният споделя изцяло и правните изводи на първоинстанционния съд.
Търговското
дружество е санкционирано за това, че не е представило на обществеността
публично уведомление за финансовото си състояние за първото тримесечие на 2019
година в законоустановения срок, каквото задължение му е вменено с разпоредбата
на чл. 100оˡ, ал. 1 от ЗППЦК. Правилно е посочена и връзката с чл. 100т,
ал. 1, изр. 1, предл. 2 от с. з., тъй като се касае за неизпълнение на
задължението за предоставяне на информация относно финансовото състояние на
дружеството на обществеността.
Както
в процесния АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, са описани ясно и
в достатъчно пълна степен всички елементи от състава на констатираното
административно нарушение. При извършената проверка настоящата инстанция не
установи нарушения на процедурните правила за съставянето на АУАН и НП. Същите
отговарят на изискванията относно формата и съдържанието им, посочени в
разпоредбите на чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН, а отразената в акта фактическа
обстановка е намерила съответното изражение и в издаденото НП. Извършеното
нарушение е конкретизирано, като в описателната част на НП са посочени
обстоятелствата, съгласно изискванията на цитираната разпоредба, като фактите и
обстоятелствата, на които се е позовал наказващият орган, са били надлежно
установени в хода на административнонаказателното производство, като се
потвърждават и от събраните в хода на съдебното производство доказателства. В
тази връзка следва да се посочи, че в хода на производството пред въззивната
инстанция дружеството е направило едно единствено доказателствено искане – КФН
да бъде задължена да представи справка дали дружеството е представило на КФН
уведомление за публично регулираната информация. Отхвърлянето на искането е
било мотивирано, като настоящата инстанция намира за правилен мотива, че
искането е неотносимо към предмета на настоящото производство.
Неоснователно
е и възражението за обективна
невъзможност за изпълнение на вмененото на дружеството задължение поради липса
на утвърден образец на справката. Образецът е наличен на интернет страницата на
КФН, каквото е и твърдението на процесуалния представител на Комисията, като
последната актуализация на образеца е от 14.09.2016 година.
Наложената
по чл. 221, ал. 8, т. 3, предл. 1 от ЗППЦК имуществена санкция в размер на 5000
лева представлява предвиденият от закона минимален размер. Санкционната норма е
правилно определена, тъй като нарушението на чл. 100оˡ от ЗППЦК е посочено в ал. 1, т. 3 на чл. 221 от с.з.,
която връзка е посочена в процесното НП.
Въззивният
съд е изложил ясни и подробни мотиви относно въпросите за посоченото място на
извършване на нарушението и евентуалното приложение на чл. 28 от ЗАНН, които
настоящият състав на касационната инстанция споделя напълно и не е необходимо
да преповтаря.
При
извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на
обжалваното съдебно решение. Районен съд – Севлиево е постановил валидно,
допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния
закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без
да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.
Искането
на ответната страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е своевременно направено и основателно с оглед разпоредбата на
чл. 63, ал. 5 от ЗАНН и крайния изход на спора, поради което следва да бъде
уважено, като касационният жалбоподател следва
да бъде осъден да заплати в полза на ответната страна сумата от 80 /осемдесет/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27e от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй
като настоящото дело не се отличава с фактическа и правна сложност.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63,
ал. 1, изр. 2 и ал. 5 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20 от 05.03.2020 година на Районен съд –
Севлиево, постановено по АНД № 13 по описа за 2020 година.
ОСЪЖДА „*****” АД – гр. Севлиево с ЕИК ******** да заплати на Комисията за
финансов надзор сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.