Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 30.10.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в публично заседание на 30.09.2019 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело № 3916 по
описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на депозирана искова
молба от Д.И.К., ЕГН **********, адрес: ***, чрез: адвокат Ч.Д. ***, съдебен
адрес:***, офис №5, против „К.И.И.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, ***, представлявано от ***-прокурист, в която се твърди
следното : с изпълнителен лист от 16.07.2012г., издаден от Районен съд - Плевен
въз основа на заповед за изпълнение №3321/13.07.2011г. по ч.гр.д.№4570/2011г.
по описа на Районен съд - Плевен ищцата Д.И.К. е осъдена да заплати на
кредитора „***“ ЕАД, ЕИК *********, сумите от : 2339.20лв.-главница; 913.02лв.
договорна лихва за периода 30.10.2008г. - 28.05.2010г.; 684.76лв. -
санкционираща лихва от 28.11.2008г. до 24.06.2011г.; законната лихва върху
главницата считано от 12.07.2011г. до изплащане на вземането. Като основание за
претендиралата сума, заявителят в заповедното производство е посочил договор за
потребителски паричен кредит PLUS-01216391, сключен между ищцата и „***“ ЕАД.
Въз основа на така издаденото изпълнително основание, при ЧСИ с рег.№815 и
район на действие - ОС Плевен ***, срещу ищците е образувано изпълнително дело
№20128150401741 за принудително събиране на посочените в листа суми. В молбата
си за образуване на изпълнително дело взискателят „***“ ЕАД, е посочил, че
желае да бъде образувано изпълнително дело срещу длъжника посочен в
изпълнителния лист от 16.07.2012г. издаден от Районен съд - Плевен, като не е
посочен способ на принудително изпълнение, а на основание чл.18, ал.1 от ЗЧСИ
на съдебния изпълнител е възложено да определи начина на изпълнение след
събиране на информация за длъжниците. По изпълнителното дело са извършени
справки относно имущественото състояние на длъжника и е изпратена покана за
доброволно изпълнение, която не е връчена, чрез способите посочени в ГПК на
ищцата. В Поканата за доброволно изпълнение с изх.№19695 от 12.09.2012г. е
посочено, че съдебния изпълнител ще осъществи принудителното събиране на
дължимите суми, чрез извършването на опис на движими вещи, който опис е
насрочен на дата 28.09.2012г. Впоследствие, на посочената в поканата дата -
28.09.2012г. не е извършван опис на движими вещи на длъжника. Следващото
изпълнително действие по делото е предприето на 12.10.2017г., чрез издаването
на Запорно съобщение с изх.№45174/12.10.2017г. до „ЦКБ“ АД и Запорно съобщение
с изх.№45172/12.10.2017г. до „***“ ЕАД за налагане на запор върху разкритите в
посочените банки банкови сметки на ищцата. На 18.04.2019г., с Постановление с
изх.№16657/18.04.2019г. съдебния изпълнител е прогласил настъпилата перемция на
изпълнителното дело, като е прекратил изпълнителното производство на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради това, че взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години.
С молба с
изх.№Т-7634/11.03.2019г. и вх.№15302/19.04.2019г. на ЧСИ г-жа ***, „К.И.И.Б.“
ЕАД е поискало образуването на ново изпълнително дело срещу длъжницата и ищца в
настоящото производство Д.И.К., въз основа на изпълнителния лист издаден срещу
ищцата и находящ се в перимираното Изпълнително дело №20128150401741, като се е
легитимирало пред съдебния изпълнител, като взискател в качеството си на частен
правоприемник на първоначалния кредитор „***“ ЕАД, въз основа на договор за
цесия от 15.05.2015г., с който е ответното дружество е придобило вземането на „***“
ЕООД срещу ищцата.
Въз основа на
посочената молба при ЧСИ с рег.№815 с район на действие - ОС Плевен *** е
образувано изпълнително дело 20198150400930, като на ищцата в настоящото
производство Д.И.К. е изпратена Покана за доброволно изпълнение
изх.№20072/17.05.2019г., връчена й лично на 29.05.2019г., както и е наложен
запор върху банковите й сметки в „ЦКБ“ АД със Запорно съобщение
№20075/17.05.2019г.
Видно от така
изложените обстоятелства и факти за ищцата съществува правен интерес от
предявяването на установителен иск по чл.439, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК
против „К.И.И.Б.“ ЕАД за установяването на факта, че не дължи сумата в общ
размер на 3936.98 лв., представляваща главница в размер на 2339.20лв.,
договорна лихва в размер на 913.02лв. за периода 30.10.2008г.-28.05.2010г.;
684.76лв. и санкционираща лихва за периода от 28.11.2008г. до 24.06.2011г., за
която сума е издаден изпълнителен лист от 16.06.2012г. на Районен съд - Плевен
по ч.гр.д.№4570/2011г., поради настъпила погасителна давност по чл.110 от ЗЗД
на вземането, което ответното дружество претендира срещу ищцата и за което е
образувано ИД№20198150400930 по описа на ЧСИ г-жа ***. Правния интерес от
завеждането на този иск се основава на обстоятелството, че погасителната
давност, за да породи правно действие може да се предяви само по съдебен ред,
поради което длъжникът има правен интерес, който е свързан с това да упражни
субективното си право, чрез установителен иск при образувано изпълнително
производство с предмет погасени по давност задължения, или чрез възражение,
когато срещу него е предявен иск. В случая установителния иск по чл.439, във
връзка с чл.124 от ГПК е единствения процесуален способ, с който ищцата
разполага, за да установи погасеното право на принудително изпълнение на
претендиралото срещу нея от ответното дружество парично задължение по ИД
№20198150400930.
Счита се, че
претендиралото вземане на кредитора „К.И.И.Б.“ ЕАД към ищцата в настоящото
производство е погасено по давност и не подлежи на принудително изпълнение.
Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. Според разпоредбата на
чл.116 от ЗЗД давността се прекъсва с признаването на вземането от длъжника, с
предявяването на иск и с предприемането на действия по принудително изпълнение
на задължението. Твърди се, че последното валидно действие, с което е
прекъсната давността спрямо вземането по изпълнителен лист от 16.07.2012г.
издаден от Районен съд - Плевен въз основа на заповед за незабавно изпълнение
№3321/13.07.2011г. по ч.гр.д.№4570/2011г. по описа на Районен съд-Плевен, е
предприето на 12.09.2012г., чрез насрочването на опис на движими вещи на
длъжника, като изпълнителното производство спрямо вземането е прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по силата на закона на 13.09.2014г. поради
непредприемането на изпълнителни действия от страна на взискателя и съдебния
изпълнител в този времеви период. От предприемането на последното валидно
изпълнително действие — 12.09.2012г. до 11.03.2019г., когато новия кредитор е
предявил молбата си за образуване на ново изпълнително дело пет годишния
давностен срок, предвиден в чл.110 от ЗЗД е изтекъл и в този смисъл към момента
на образуване на изпълнително дело №20198150400930 вземането на кредитора е
погасено по давност и не подлежи на принудително изпълнение. Счита се, че това
наше становище се подкрепя от приложените писмени доказателства, както и от
съдебната практика, с оглед обективираното становище в т. 10 на Тълкувателно
решение № 2/2013 г., постановено на 26.06.2015 г. от ОСГТК на ВКС. Съгласно
същото, прекратяването на изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК става по право, без да е нужно изричното прогласяване на прекратяването с
постановление на съдебния изпълнител, като новата петгодишна давност спрямо
вземането е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие. Счита се, че всички впоследствие извършени изпълнителни
действия по молба на взискателя, или по инициатива на съдебния изпълнител, не
са валидни изпълнителни действия и са незаконосъобразни, а в този смисъл и не
са валидни действия, които да прекъснат давността спрямо вземането. Счита се,
че такива валидни действия и в това им качество способни да прекъснат изтеклата
до тогава давност, респ. водещи до започването на срока на новата давност биха
били изтеглянето на изпълнителния лист след датата 13.09.2014г. и образуването
на ново изпълнително производство за събиране на вземането от страна на стария
кредитор „***“ЕАД, или респ. от страна на новия кредитор „К.И.И.Б.“ ЕАД считано
от 15.05.2015г. - датата на сключване на договора, с който е цедирано
процесното вземане. Тъй като такива валидни и законосъобразни действия са
предприети от кредитора едва на 11.03.2019г. с молбата за образуване на ново изпълнително
производство, с което е образувано новото ИД №20198150400930, то към този
момент вземането на кредитора е погасено по давност и съответно не подлежи на
принудително изпълнение.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с
което да установи, че вземането в размер на 3936.98лв., което „К.И.И.Б.“ ЕАД,
ЕИК ********* има към ищцата Д.И.К. ЕГН **********, произтичащо от договор за
потребителски паричен кредит PLUS-01216391 и изпълнителен лист от 16.07.2012г.
на Районен съд - Плевен, издаден по ч.гр.д.№4570/2011г., е погасено по давност
на основание чл.110 от ЗЗД и не подлежи на принудително изпълнение.
Претендират се
разноски.
В срока по чл.131
от ГПК е депозиран писмен отговор от „К.И.И.Б.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ***, чрез
пълномощника *** – прокурист упълномощена от *** и *** – в качеството им на
представляващи дружеството, чрез юрк. ***, преупълномощена от ***, съдебен
адрес за кореспонденция: ***, с който
искът се оспорва, като се твърди следното : на 16.06.2008 г. между
"*** С.А., клон България в качеството му на универсален правоприемник на „***"
ЕАД (предишно наименование „ДжетФайненс Интернешънъл" АД) , в качеството
му на Кредитор, от една страна и Д.И.К., в качеството му на Кредитополучател,
от друга, е подписан Договор за кредит РШ5-01216391, по силата на който в полза
на ищеца Д.И.К. е отпусната сума в размер на 2,574.75 лв., която да послужи за
потребителски нужди. Определени са 23 на брой анюитетни месечни вноски, всяка
от които в размер на 162,62 лв., само последната е 162,44 лв. Фиксиран е краен
срок на погасяване на сумите, спрямо договора за кредит, като първата анюитетна
вноска е била с падежна дата 30.07.2008 г., а последната: 28.05.2010 г.
Вследствие на
възникналите между страните договорни правоотношения, същите уточнени в
горепосочения договор за кредит, кредиторът "***" ЕАД е финансирал
кредитополучателя, а за Д.И.К. е възникнало задължение да издължи горепосочения
кредит съгласно условията по сключения договор, описан в чл. 3 и чл. 4 от
същия.
Поради неизпълнение
на възникналите договорни задължения от страна на Д.И.К., кредиторът се е
снабдил със Заповед за изпълнение по ЧГД № 4570/2011 г., по описа на РС - гр.
Плевен, с което е прекъсната теклата до момента погасителна давност, като
действие по принудително изпълнение, съгл. Тълкувателно решение от 26.06.2015
г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на т. 14 от същото се
развива виждането, че прекъсване на давността може да бъде допуснато, в случай,
че длъжникът е уведомен за това прекъсване и може да реагира –„...Както при
действието на Закона за давността, така и при действието на ЗЗД, давността се
прекъсва само със започването на производство, в което длъжникът участва.
Давността не може да бъде прекъсната, без длъжникът да узнае това. Всички
срокове за съхраняване на документи са съобразени със срока на погасителната
давност. Ако давността може да прекъсне без знанието на длъжника, той е изложен
на риска да унищожи или най- малкото да престане да съхранява документите за
плащане на дълга или за погасяването му по друг начин.”. В хипотезата на чл.410 ГПК длъжникът узнава за
инициираното производство и може да влияе върху събитията още преди да се е
стигнало до издаване на изпълнителен лист срещу него - за същият съществува
възможността да депозира Възражение, с което да препятства влизането в сила на
издадената Заповед за изпълнение.
Още повече, че „
...Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно
изпълнително основание манифестира желанието на кредитора да започне
принудително изпълнение, като ползва облекчен ред за снабдяване с изпълнителен
лист - то не е действие на същинско принудително изпълнение, но е пряко
насочено към същинския изпълнителен процес и съставлява действие за
принудително изпълнение. Това е активно поведение на кредитора, а давността е
последица на бездействието. Кредиторът не бива под страх от погасяването на
вземането по давност, да е принуден да предяви вземането си с иск."
По тази причина,
давността е прекъсната с подаването на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. С депозирането му в съда, същата е спряла да тече, съгл. чл. 115 ЗЗД и е възобновена на 16.07.2012 г. с издаване на изпълнителен яист.
По молба на "***"
ЕАД от 27.08.2012 г. е образувано изп. дело № 1741/2012 г. по описа на ЧСИ ***,
с рег. № 815 към КЧСИ и е приведен в изпълнение гореописания изпълнителен лист.
В молбата си за образуване, взискателят е възложил на ЧСИ *** правомощията по
чл. 18 ЗЧСИ. На тази дата е прекъсната погасителната давност, тъй като Съгласно
Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС „ ...е
нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3, вр. чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също
както с върнатата искова молба не е прекъсната давността." По аргумент на
противното, следва да заключим, че молбата за иницииране на изпълнително
производство, с която се възлагат правата по чл. 18 ЗЧСИ е редовна и води до
прекъсване на теклата до момента погасителна давност.
След образуване на
горепосоченото изпълнително дело погасителна Давност не е текла, който факт
обосновава неоснователността на претенцията на ищцовата страна съгласно чл.
115, ал. 1, б. „ж" ЗЗД. Това произтича от задължителната тълкувателна
практика на ВС, обективирана в ППВС № 3/18.11.1980 г., която е била в сила към
датата на образуването на изпълнително дело № 1741/2012 г. по описа на ЧСИ ***.
Подобно становище е възприето и в решенията на ВКС, постановени по реда на чл.
290 ГПК, в които се дава разрешение на въпроса свързан с реда, по който следва
да се прилагат ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР №2/26.06.2015 г. в хода на висящо
изпълнително производство „...Такъв е именно случаят, предмет на разглеждане в
настоящото производство, при който съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година
тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността като
по време на изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВНС,
обаче е дадено съвсем различно разрешение като е прието, че в изпълнителното
производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение,
като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се
спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС. Прилагането на даденото с
посоченото ТР тълкуване за период преди постановяването му би имало за
последица погасяването по давност на дадени вземания, които са били предмет на
изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за период
по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна
дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на
даденото с него тълкуване, което би довело до несъобразяване на действащ към
онзи момент ППВС. Поради даденото с отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване
на правната норма следва да намери приложение и след отмяната на същото, когато
спорът се отнася до последиците от нормата, които са били реализирани за
периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР ще се прилага от
този момент за в бъдеще...”. (Решение на ВКС № 170/17.09.2018 r., IVIII ГО,
издадено по реда на чл.290 ГПК, Решение на ВКС №51/21.02.2019 г. по гр.д. №
2917/ 2018 г., в този смисъл и Решение на Окръжен съд - гр. Варна по т.д. №
907/2018 г. и Решение № 287 от 12.10.2018 г. на ОС - Враца по в. гр. д. №
326/2018г.)
Спрямо рамката,
поставена от горецитираното решение на ВКС, следва, че за изпълнително дело №
1741/2012 г., образувано по описа на ЧСИ *** на дата 27.08.2012 г. намира
приложение текста на ППВС № 3/18.11.1980 г. „...Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД
след установяване на вземането със съдебно решение започва да тече нова
давност. За нейното прекъсване е необходимо предприемането на действия за
принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД. След
образуването обаче на изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес
прекъснатата вече давност се спира...". От предходното следва извода, че
за периода от образуване на на изпълнително дело №1741/2012 г. по описа на ЧСИ ***,
до дата на влизане в сила на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността е спряла да тече. Давност започва да тече
отново след влизане в сила на това решението, arg. Решение на ВКС №
170/17.09.2018 г., IVIII ГО, "... като по силата на даденото с ППВС №
3/18.11.1980 година тълкуване давността е спряла да тече през цялото време на
изпълнителното производство по силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж" от ЗЗД.
Действието на това спиране е преустановено с Тълкувателно решение от 26.06.2015
г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.".
Предвид
гореизложеното, следва да се приеме, че от датата на образуване на изпълнително
дело № 1741/2012 г. по описа на ЧСИ *** - 27.08.2012 г. до датата на
постановяване на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС - намира приложение Постановление №3 от 18.XI.1980 г., Пленум на
ВС и погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени
изпълнителни действия. Началният момент, от който започва да тече 5-годишната
погасителна давност е датата 26.06.2015г. - от постановяване на Тълкувателно
решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно
датата, на която вземането се погасява по давност би била 26.06.2020 г.
В условията на
евентуалност, ако съдът не приеме възприетите постановки в цитираното решение
на Върховния касационен съд, излагаме следните доводи, с което считаме, че
погасителната давност за оспореното вземане не е изтекла:
Освен това по време
на образуваното изпълнително производство по изпълнително дело № 1741/2012 г.
/перемирано/ и по преобразуваното въз основа на същия изпълнителен лист
изпълнително дело №930/2019 г. - и двете по описа на ЧСИ ***, по желание на
взискателя са били предприети множество изпълнителни действия, всяко от които
прекъсващо погасителната давност, видно от преписката по горепосоченото
изпълнително дело. Например на дата 12.10.2017 г. е наложен запор върху
банковите сметки на длъжника в „Райфайзенбанк (България)" ЕАД и в
„Централна кооперативна банка" АД, на 17.05.2019 г. е наложен запор на
банковите му сметки в „Централна кооперативна банка" АД.
На дата 15.05.2015
г. между "*** С.А., клон България в качеството му на универсален
правоприемник на „***" ЕАД (предишно наименование „ДжетФайненс
Интернешънъл" АД) в качеството му на Цедент и „К.И.И.Б." ЕАД, ЕИК
*********, в качеството му на Цесионер, се е сключил договор за цесия, по
силата на който "*** С.А.", клон България е прехвърлило вземанията си
по сключения с Д.И.К. договор за кредит от 16.06.2008 г. на „К.И.И.Б."
ЕАД.
С пълномощно №
10094 от 09.06.2015 г. , предишният кредитор (цедентът) е упълномощил „К.И.И.Б."
ЕАД, ЕИК *********, да уведоми от името на "*** С.А.", клон България
всички длъжници по вземания на "*** С.А.", клон България, които
"*** С.А.", клон България е цедирало, съгласно сключения Договор за
цесия от 15.05.2015 г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и
ал. 4 от ЗЗД, "*** С.А.", клон България, чрез пълномощника си „К.И.И.Б."
ЕАД, е изпратил Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника Д.И.К..
Изпратеното уведомление се е върнало с бележка, че последната не живее на
адреса.
Съгласно
универсалните условия за предоставяне на пощенски услуги, когато пратката не
може да бъде доставена на адреса, поради отсъствие на получателя (или
пълнолетен член на домакинството), в пощенската кутия се оставя писмено
служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в
пощенската служба. Срокът за доставяне е 20 дни от датата на получаване на
пратката в пощенската служба. При неявяване на получателя в срок от 10
календарни дни от датата на получаване на пратката в пощенската станция за
доставяне се изпраща второ писмено служебно известие, което се доставя по реда
на препоръчаните пратки. По този начин представляваното от мен дружество е
положило необходимата грижа гореописаните уведомление и известие да достигнат
до знанието на Д.И.К.. Съгласно чл. 8 от Общите условия по Договора за кредит
PLUS-01216391: „Всички съобщения с изявления но Кредитора, отправени към
Кредитополучателя, се считат за получени и узнати от Кредитополучателя, ако
бъдат изпратени на адрес, съответно изпратени по факс или на електронна поща,
или съобщени по телефон на лицето, посочено на този документ в съответните
полета."Фактът, че пратката не е получена от получателя, в никакъв случай
не освобождава ищеца от отговорност спрямо новия кредитор, предвид уговореното
в самия договор за кредит. Ето защо, следва да се приеме, че уведомлението е
надлежно изпратено до длъжника, но неполучено от него по негова вина.
Следователно, длъжникът по договора е надлежно уведомен за прехвърляне на
задълженията му - в този смисъл и Решение от 22.05.2015 г. по гр. дело №
4510/2014 г. на Районен съд - гр. Стара Загора.
В случай че съдът
приеме, че длъжникът Д.И.К. не е надлежно уведомена за извършеното прехвърляне
на вземания, да приеме приложеното към настоящия отговор Уведомление за прехвърляне
на вземания, като уведомление по смисъла на чл. 99 ЗЗД. В този смисъл е
установената трайна съдебна практика на Върховния касационен съд, постановена
по реда на чл. 290 от ГПК (отм.) - Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 1711/2013 г., I т. о., ТК и Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
2352/2013 г., II т. о., ТК.
Предприемането на
всяко едно от горепосочените изпълнителни действия представлява годно да
прекъсване погасителната давност основание, който извод следва от задължителната
практика на ВКС. В мотивите на т. 10 от ТР № 2 от 26 юни 2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г., ОСГТК на ВКС се изтъква, че съгласно чл. 116, б. „е" ЗЗД
давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение
на вземането. ВКС стига до заключение, че давността по време на висящото
изпълнително дело, се прекъсва многократно, което става с „предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ)...".
Въз основа на
горепосочената конструкция, съдиите от ВКС посочват неизчерпателно група
действия в изпълнителното производство с прекъсващ ефект за давността. Това са:
„ ... насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана;
присъединяването на кредитор; възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане; извършване на опис и оценка на вещ; назначаване на пазач; насрочване и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или
на плащания от трети задължени лица."
Не е необходимо
предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния
способ да е задължително успешно, за да се счита давността за прекъсната. Това
следва от самата разпоредба на чл.116, б. „в" ЗЗД, в която законодателят
неслучайно си служи с думата „предприемане" на изпълнителни действия, а не
„извършени" или друга подобна формулировка. Аргумент в подкрепа на това
становище са мотивите в Реш. № 1416 от 24.06.1969 г. на ВС по гр. д.№ 884/69
г., I г.о.: „Давността се прекъсва с исканията на взискателя да се извършат
принудителните изпълнителни действия и предприемането им от съдебния изпълнител
и тогава, когато тези действия са били безуспешни поради ненамирането на
длъжника на посочените адреси". В тях се застъпва становище, че при
предприети действия от страна на съдебния изпълнител по повод направено искане
от страна на взискателя законодателят не може да освободи длъжника от
изпълнение на задълженията му само за това, че той е успял по някаква причина
да остане неоткрит и непринуден да престира. Допълва се, че ако се приеме
обратното, то ще се достигне до поощряване на всички недобросъвестни длъжници
към създаване на всевъзможни пречки за осъществяване на изпълнителните действия
и към поощряването им за тази недобросъвестност.
В настоящия случай
погасителната давност е била прекъсвана многократно с предприемането или
осъществяването на горепосочените изпълнителни действия, с което предишния
взискател "***" ЕАД, настоящия взискател „К.И.И.Б." ЕАД, ЧСИ ***
не са бездействали, а напротив са предприемали необходимите действия, в хода на
образуваното изпълнително дело № 1741/2012 и новообразуваното изпълнително дело
№ 930/2019 г., което доказва отношение за активно събиране на сумите по
изпълнителния титул.
Претендират се
разноски.
В о.с.з. ищцата се
представлява от адв.Д., който поддържа иска.
В о.с.з. не се
явява представител на ответната страна, редовно призована.
Съдът, като взе предвид
доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона,
намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Не е спорно,
че на 16.07.2012год. въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 4570/2011год. по описа на Плевенски районен
съд /ПлРС/, срещу ищцата е издаден изпълнителен лист за сумите, както
следва: 2339.20лв.-главница; 913.02лв. договорна лихва за периода 30.10.2008г.
- 28.05.2010г.; 684.76лв. - санкционираща лихва от 28.11.2008г. до
24.06.2011г.; законната лихва върху главницата считано от 12.07.2011г. до
изплащане на вземането. Основанието, от което
произтича вземането на заявителя договор за потребителски паричен кредит
PLUS-01216391, сключен между ищцата и „***“ ЕАД. Не е спорно, че на
27.08.2012год. срещу ищцата е образувано изпълнително дело №20128150401741 по
описа на ЧСИ *** за принудително събиране на посочените в листа суми. Изпратени
са две запорни съобщения, като видно от
разменената кореспонденция между ЧСИ и ЦКБанка и Райфайзенбанк е, че към
24.10.2017год. и 23.10.2017год. е бил наложен запор на съответна банкова сметка
***. Съдът приема, че изпълнителното производство е било прекратено по право на
основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК към датата 27.08.2014год. От този момент е
започнала да тече нова петгодишна давност, която е прекъсната с наложения запор
през м.май 2019год. на банкова сметка ***-София. Предвид изложеното и наведените от ответната страна доводи, които съдът
приема за относими, предявеният
от ищеца отрицателен установителен иск, който се основава на твърдение за
погасяване на вземането на взискателя, поради изтичане на погасителната давност
се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Не е направено
искане от ответната страна за присъждане на разноски, не е представен и
списък на такива, поради което такива не следва да се присъждат на тази страна.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.И.К., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат Ч.Д. ***, съдебен адрес:***,
офис №5, против „К.И.И.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, ***, иск с
правно основание чл.439 ГПК с искане да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ищцата не дължи на ответника
поради погасяване на вземането по давност сумата 3936.98лв., за събирането на които е
образувано изпълнително дело №
20198150400930 по описа на ЧСИ *** с район на действие ОС-Плевен, като
неоснователен и недоказан.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез ПлРС пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: