РЕШЕНИЕ
№ 1012/19.5.2021г.
гр. Пловдив, 19 май 2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І
отделение, XIV състав в
открито съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Недялка Петкова, като
разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА адм.
дело № 1255 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.226 АПК във връзка
с чл.145 от АПК във
връзка с чл.15,
ал.3, т.1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11
"Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 4/24.02.2015 г.).
Образувано е във връзка с Решение № 6725/04.06.2020 г., постановено по
административно дело № 11720/2019 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС), Пето отделение, с което
е отменено Решение № 1434/27.06.2019 г., постановено по административно дело № 3594/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив и делото
е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд със
следните указания: да се изиска административната преписка по
издаване на акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11
„Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014 – 2020 г. за кампанията 2017 г. изх. № 01-2600/5139 от 03.10.2018 г. на
заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, вкл. доказателства дали на подадения
от „ЦЕНТЪР РЕГИОН ГРУП“ ЕООД сигнал, във връзка с включването на парцел
00480-87-1-1 в територията на Национален парк „Централен Балкан“ до ДФЗ, има
отговор; да се разпредели коректно доказателствената тежест между страните; да
се изясни въпроса дали парцел 00480-87-1-1, землище с. Анево, е отчужден и ако
да, кога; да се установи дали имотът е включен в заповедта за определяне на
окончателен специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания
2017 г. и дали дружеството, по отношение на този имот, е обжалвало заповедта.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е оспореното от „ЦЕНТЪР РЕГИОН ГРУП“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр.Сопот, ул.“Васил Левски“ № 5, УРН 629446, акт за прекратяване на биологичен ангажимент
по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 – 2020 г. за кампанията 2017 г. изх. № 01-2600/5139 от
03.10.2018 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ.
Навеждат се доводи за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на
оспорения административен акт. Твърди се, че са възникнали непредвидени
обстоятелства, и че се е оказало невъзможно имот № 0480.44.15 – в с.Анево да
бъде включен в заявлението за подпомагане за кампания 2017г., поради попадането
му в границите на Национален парк „Централен Балкан“. В жалбата е направено
позоваване на Регламент /ЕС/
№1306/2013г., с твърдение, че на дружеството не следва да бъдат налагани
административни санкции.
В с.з. при повторното разглеждане на делото от Административен съд
Пловдив, процесуалният представител на жалбоподателя адв.К., поддържа жалбата, като
допълнително излага, че жалбоподателят е уведомил ДФЗ за настъпили форсмажорни
обстоятелства и не носи вина за невъзможността площите да бъдат очертани.
Претендира разноски. Подробни съображения са изложени в представени по делото
писмени бележки.
Ответникът –
заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния си
представител юриск. Н., изразява становище за неоснователност на жалбата.
Претендира направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар.
Административен
съд - Пловдив в настоящия състав, намира
жалбата за жалбата
за подадена в предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, което
налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
От фактическа страна, Съдът намира
за установено следното:
Съгласно уведомително писмо изх.
№02-160-2600/9096 от 08.12.2016г. на ДФЗ (лист 55 и сл. по дело № 3594/2018г.),
бенефициентът „ЦЕНТЪР РЕГИОН ГРУП“ ЕООД е уведомен, че заявените 79 бр.
земеделски парцели, с обща площ в размер на 62,41 ха са одобрени за участие по
мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014-2020г. За одобрените за участие парцели, бенефициента е поел
петгодишен ангажимент за извършване на агроекологични дейности.
Със заявление УИН № 16/130717/82139 (лист 355
гръб и сл.), „ЦЕНТЪР РЕГИОН ГРУП“ ЕООД е заявил земеделски площи за финансово
подпомагане за кампания 2017г. по мярка 11 „Биологично земеделие“, като са
посочени 66 бр. земеделски парцели с обща площ 52,05 ха.
На
заявлението са извършени административни проверки, като по делото са приложени:
Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за
подпомагане по директни плащания за кампания 2017г. (лист 351 и сл.); Резултати
от автоматични проверки на въведените данни по ЗДП в заявление за подпомагане
по директни плащания за кампания 2017г. (лист 352 гръб и сл.). В лист Резултати от автоматични
проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за
кампания 2017г. изрично е посочено, че не са декларирани същите площи по
направление „Биологично растениевъдство“ от Мярка 11, спрямо одобрените, брой
единици – 5, детайли: ЕКАТТЕ с разлика в площите: Анево (00480), Богдан
(04563), Иганово (32226) Розино (62949) Сопот (68080).
По
делото е приложена справка „Данни за стартирана проверка“ (лист 227 гръб и сл.)
и лист за „Окомплектованост и легитимност (КЛ ОПСМП 1) – 2017“ (лист 350).
Във връзка с писмо на „ЦЕНТЪР РЕГИОН ГРУП“ ЕООД
за възникнали проблеми при кандидатстване за субсидиране (за имот № 00480.44.15
с площ 159,622 дка.) от страна на директора на дирекция Национален Парк
„Централен Балкан“ е даден отговор (лист 18-19) с изх.№ 94-00-228 от
16.06.2017г., в който е посочено, че имотът попада в територията на НПЦБ и е
защитена територия, изключителна държавна собственост, като имота попада в
граници на зона „Ограничено човешко въздействие“, където сезонната паша е
недопустима. Пак там в т.6 е посочено, че правно основание за подпомагане на
земеделски производители от ПРСР, използващи пасищни площи в НПЦБ е издадено от
дирекцията на парка, годишно разрешително за парка, съгласно Годишен план за
пашата и ползването на сено в НПЦБ (т.7 от отговора), която процедура е
приключила в края на месец април 2017г. (т.8 от отговора).
На
21.06.2017г. „ЦЕНТЪР РЕГИОН ГРУП“
ЕООД е подало сигнал до: министъра на земеделието и храните, министъра на
околната среда и водите, Държавен фонд земеделие, кмета на община Сопот и директора
на дирекция Национален Парк „Централен Балкан“ (лист 10-13 и 446-449), с
твърдение за възникнали форсмажорни и извънредни обстоятелства и последвалото
намаляване на декларираните площи по заявление за подпомагане за 2017г. Изрично
в сигнала е посочено, че за ситуацията е уведомен директора на дирекция
Национален Парк „Централен Балкан“, който е отговорил, че посочения имот попада
на територията на НПЦБ и е защитена територия, изключителна държавна
собственост, като имота попада в граници на зона „Ограничено човешко
въздействие“, където сезонната паша е недопустима.
В отговор на сигнала, в писмо изх.№
С-58/12.07.2017г. заместник – министъра на околната среда и водите (лист 20-21)
е посочил, че поддържа изразеното от директора на дирекция НПЦБ становище по
отношение на вида собственост и местоположението на имот 00480.44.15, спрямо
границите на националния парк.
С
уведомително писмо изх. № 01/2600/553 от 24.01.2018 г. (лист 23-24) оспорващото
дружество е уведомено за откриване на производство по издаване на акт за
прекратяване на поетия ангажимент по направление "Биологично
растениевъдство", поради установения процент на припокриване на заявените
площи за кампания 2016 г. спрямо одобрените парцели. Писмото е получено на
08.05.2018г. (както е отбелязано в него), като по делото е приложено възражение
срещу същото (лист 25-28).
Във
връзка с възражението от дирекция „Правна“ при ДФЗ е дадено становище до директора
на дирекция „Директни плащания“ при ДФЗ (лист 519 и сл.), в което е посочено,
че писмо изх.№ 94 00-228 от 16.06.2017г.
на МОСВ „ЦЕНТЪР РЕГИОН ГРУП“ ЕООД е
уведомено, че съгласно плана за управление на НПЦБ 2016-2025г. приет с РМС №
195/24.03.2016г. имот № 00480.44.15 в землището на с.Анево, община Сопот попада
в границите на зона „Ограничено човешко въздействие“, където сезонната паша за
домашни животни е недопустима дейност. Изрично в становището е посочено, че бенефициентът не е знаел и не е могъл
да предвиди към датата на сключване на договора за наем, че имота попада в
обхвата на НПЦБ, но осем дни след подаване на заявлението за подпомагане е
получил информация, че горепосочения имот попада в обхвата на НПЦБ и е могъл да
оттегли заявлението си. Изразено е становище, че не е налице непредвидено
или изключително обстоятелство.
Последвало
е издаването на оспорения в настоящото производство Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 – 2020 г. за кампанията 2017 г. изх. № 01-2600/5139 от
03.10.2018 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, в който изрично е
посочено, че направените възражения не се възприемат за основателни. Като
правно основание за издаване на акта е посочено: чл.15 ал.3 т.1 от Наредба №4
от 24.02.2015г., Държавен фонд "Земеделие" прекратява
поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ
по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато не са
изпълнили изискванията на чл. 17, ал. 2. Като мотиви за
издаването е посочено, че процентът на припокриване на площта от пресичане на
заявените през текущата кампания парцели, спрямо одобрените парцели за участие
по направление „Биологично растениевъдство“ е 83,40%. Неразделна част от акта е
Приложение 1 (таблица на одобрените парцели и заявените в текущата кампания),
където е посочено, че 6 парцела са незаявени, сред които е и парцел
00480-87-1-1.
При първото
гледане на делото съдът е допуснал и приел основна и
допълнителна съдебно техническа експертиза (СТЕ), които съдът кредитира като компетентни, безпристрастни
и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства. Според
основната и допълнителна експертиза за кампания
2017 г. не са заявени следните референтни парцели с обща площ 10,04ха: Парцел
00480-87-1-1, землище с. Анево с площ 8,82ха. Този земеделски парцел
/кадастрален №00480.44.15/ попада в границите на Национален парк „Централен
Балкан“ и не е допуснат да бъде очертан. Парцел 32226-13-26-1, землище с.
Иганово с площ 0,11ха. Парцел 62949-97-3-1, землище с. Розино с площ 0,14ха.
Парцел 62949-677-1-2, землище с. Розино с площ 0,46ха. Парцел 62949-93-4-1,
землище с. Розино с площ 0,11 ха. Парцел 32226-8-5-1, землище с. Иганово с площ
0,40ха. Според вещото лице минимални разлики има и при заявяване на част от
другите парцели, с обща площ в размер на 0,32ха., а разликата по двете
заявления произтича основно от изключването на парцел 00480-87-1-1. Според
заключението, ако този парцел се включи към декларираните площи за кампания
2017г., процентът на припокриване ще бъде 97,53%, съответно няма да е налице и
основание за прекратяване на поетия биологичен ангажимент.
Според вещото лице парцел 00480-87-1-1 е с идентификатор 00480.44.15,
съгласно одобрената кадастрална карта на с. Анево, а съгласно кадастралните
регистри имотът е собственост на Община Сопот, на основание съставен Акт за
общинска собственост №108, том 1, peг. 141, дело 115 от 04.02.2003 г., вписан в
Служба по вписванията. В заключението е посочено, че съгласно договор №1, том
3, рег. №1997 от 15.05.2015г. имотът е предоставен под наем на „ЦЕНТЪР РЕГИОН
ГРУП“ ЕООД за срок от 5 /пет/ стопански години и същият е регистриран в ОС
„Земеделие“ гр. Карлово през 2015г. за отразяване на вещно право върху имота.
Отразено е, че съгласно план за управление на Национален парк „Централен
Балкан“ – 2016 г.-2025 г., приет с Решение на МС №195/24.03.2016г. землището на
с. Анево попада в територията на парка, зона „Ограничено човешко въздействие“.
По делото са
представени: Акт №22 за частна общинска собственост от 03.01.2003г. (лист
450-451); писмо изх.№70-5576 от 19.03.2019г. на зам.министъра на земеделието,
храните и горите (лист 31), ведно със Заповед № РД 20-109 от 15.03.2019г. на министъра
на земеделието, храните и горите, с което е оставена без уважение жалбата на „ЦЕНТЪР РЕГИОН ГРУП“ ЕООД с рег.индекс №70-5576 от
21.12.2018г. срещу УП за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от
ПРСР 201-2020г. за кампания 2016г. издадено от зам.изпълнителния директор на
ДФЗ с изх.№ 02-160-2600/8418 от 12.11.2018г.
Представени са още: Решение на Министерски съвет
№ 195 от 24.03.2016г. за приемане на План за управление на НПЦБ (лист 70),
ведно с Плана за управление (лист 73 и сл.) и карта от ИСАК регистър „Директни
плащания“ (лист 72) за имот 00480.44.15.
От
трето неучастващо по делото лице – Министерство на земеделието, храните и
горите е представено писмо изх.№ 91-687/20.10.2020г. от дирекция „Идентификация
на земеделските парцели“ при МЗХГ – София (лист 61).
При така установеното от фактическа
страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:
По отношение
на компетентността на органа издал оспорения административен акт ВАС, в Решение № 6725/04.06.2020 г., постановено по административно дело № 11720/2019 г. е изложил подробни мотиви.
Уведомителното писмо е издадено в законоустановената форма. За започване на
административното производство по издаване на уведомителното писмо
жалбоподателят е бил надлежно уведомен на основание чл.26, ал.1 от АПК. В този
смисъл не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на
оспорения административен акт.
Условията
и редът за подпомагане на земеделски стопани, които извършват земеделски
дейности, насочени към подобряване на опазването на околната среда по мярка 11
от ПРСР за периода 2014-2020 г., финансирана от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони (ЕЗФРСР), са регламентирани в Наредба № 4 от 24
февруари 2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от
програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. Съгласно чл.6,
ал.1 и ал.2 от Наредба № 4/24.02.2015 г. (в приложимата редакция), биологичните
дейности от съответното направление се изпълняват за период от пет
последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината
на подаване и одобрение на заявлението за подпомагане, което през първата
година на кандидатстване е и заявление за плащане, а през всяка следваща година
до изтичане на петгодишния ангажимент кандидатите за подпомагане подават
заявление за плащане.
Според
чл.17, ал.1 от Наредба № 4/24.02.2015 г. (в приложимата редакция), дейностите
по направление "биологично растениевъдство" се извършват върху едни и
същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период
от поемане на задължението, а съгласно ал.2 одобрената площ за извършване на
дейности по направление "биологично растениевъдство" може да бъде
намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по
направлението се припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент
съгласно глава четвърта на настоящата наредба или в случаите по ал. 4 и 5.
Условията,
при които ДФ"Земеделие" прекратява поетия ангажимент са посочени
изчерпателно в чл.15 от наредбата, като според ал.3 т.1 държавен фонд
"Земеделие" прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица
възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно
разпоредбите на ал. 4, когато: 1. не са изпълнили изискванията на чл.
17, ал. 2.
Или
иначе казано материалноправната предпоставка за прекратяване на поет от
земеделския стопанин многогодишен ангажимент по смисъла на чл.15 ал.3 т.1 от
наредбата е заявяването за финансова помощ на площ, която е намалена с повече
от 10% от одобрената/ референтната/ за подпомагане площ или когато заявената за
плащане площ географски се припокрива с по-малко от 90% от
одобрената/референтната/ за подпомагане площ за съответното направление.
Видно
от събраните по делото доказателства, както и от изготвените и приети при
първото гледане на делото основна и
допълнителна съдебно -техническа
експертиза в случая е налице материалноправната предпоставка, с която
законът свързва прекратяване на биологичния ангажимент в хипотезата на чл.15,
ал.3, т.1, във вр. с чл.17, ал.2 от Наредба № 4/24.02.2015 г., за поетото от
жалбоподателя през 2016 г. задължение (79 бр.
земеделски парцели, с обща площ в размер на 62,41 ха са одобрени за участие по
мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014-2020г.), а при заявяване и очертаване на обработваемите площи за
кампания 2017г. бенефициента „Център регион груп“ ЕООД е посочил площ в размер
на 52,05 ха, което е по-малко от одобрената за участие през 2016г. с 16,60%
(или процента на припокриване спрямо одобрените /референтни/ парцели е 83,40%),
както правилно е изчислил и ответния орган. От доказателствата по делото се
установява, че тази разлика се дължи на не заявяване от страна на
жалбоподателя на следните референтни парцели с обща площ 10,04ха: парцел
00480-87-1-1 /кадастрален №00480.44.15/, землище с. Анево - 8,82ха попада в
границите на Национален парк „Централен Балкан“ и не е допуснат да бъде
очертан; парцел 32226-13-26-1, землище с. Иганово - 0,11ха; парцел
62949-97-3-1, землище с. Розино - 0,14ха; парцел 62949-677-1-2, землище с.
Розино - 0,46ха; парцел 62949-93-4-1, землище с. Розино - 0,11 ха; парцел
32226-8-5-1, землище с. Иганово - 0,40ха. За пълнота следва да се отбележи, че според вещото лице минимални разлики има
и при заявяване на част от другите парцели, с обща площ в размер на 0,32ха.,
а разликата по двете заявления произтича
основно от изключването на парцел 00480-87-1-1. Установените
от административния орган 83, 40 % на припокриване между референтните площи и
заявените през кампания 2017, са под минимално изискуемите по чл.17, ал.2 от
Наредба № 4/24.02.2015 г., което е основание за прекратяване на ангажимента на
основание чл.15, ал.3, т.1 от Наредба № 4/24.02.2015 г.
Що
се отнася до възраженията на жалбоподателя, че са възникнали непредвидени обстоятелства,
като се оказало невъзможно имот № 0480.44.15 – в с.Анево да бъде включен в
заявлението за подпомагане за кампания 2017г., поради попадането му в границите
на Национален парк „Централен Балкан“ и
че на дружеството не следва да бъдат налагани административни санкции с
позоваване на Регламент /ЕС/
№1306/2013г., съдът счита следното:
Няма
спор по делото, че на 14.05.2015г. дружеството жалбоподател е сключило с Община
Сопот договор за наем на земеделски земи – пасища, мери и ливади по реда на
чл.37и от ЗСПЗЗ (лист 455-459), сред които е и поземлен имот № 00480.44.15. В
т.28 раздел V на договора изрично е посочено, че същият се прекратява
при принудително отчуждаване на наетата земя за държавни и общински нужди
(буква Е). Договорът е регистриран в
ОС „Земеделие“ гр. Карлово през 2015г. за отразяване на вещно право върху
имотите (лист 460-463). По делото е представен и Акт №22 за частна общинска
собственост от 03.01.2003г. (лист 450-451).
Няма спор по делото, че съгласно план за
управление на Национален парк „Централен Балкан“ – 2016 г.-2025 г., приет с
Решение на МС №195/24.03.2016г. имот № 00480.44.15 в землището на с. Анево попада в територията на парка, зона „Ограничено
човешко въздействие“. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл.9, ал.1 от Закона за
защитените територии /ЗЗТ/ при увеличаване на площта или при включване на нови
защитени територии в приложенията по чл. 8, ал. 1 горите, земите и водните
площи - собственост на физически и юридически лица и частна общинска
собственост, се отчуждават по реда на Закона за държавната собственост. А
съгласно чл.8 ал.1 от същия закон, парковете с национално значение,
посочени в приложение № 1 (сред които е и „Централен Балкан“), и природните
резервати, посочени в приложение № 2, които служат за задоволяване на
обществени потребности с общонародна значимост, са изключителна държавна
собственост. Следователно по силата на тези законови разпоредби с
приемането на план за управление на
Национален парк „Централен Балкан“ – 2016 г.-2025 г. (от 24.03.2016г.) имот №
00480.44.15 в землището на с. Анево е
станал изключителна държавна собственост, а сключеният между жалбоподателя и
Община Сопот договор за наем на земеделски земи е прекратен, според уговореното
в него (т.28 раздел V буква Е).
Съгласно § 1 т.9 от ДР на
Наредба
№ 4/24.02.2015 г., "форсмажорни или изключителни обстоятелства" са: а) смърт на бенефициера;
б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера; в) тежко
природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; г) случайно
унищожение на постройките за животни на стопанството; д) епизоотия или болест
по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански
животни или земеделски култури на бенефициера; е) отчуждаване на цялото стопанство или
на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде
предвидено към деня на подаване на заявлението. След
като земеделският стопанин вече не е бил в състояние да изпълнява поетия
ангажимент поради отчуждаване на имот № 00480.44.15 в
резултат на приемането на план за
управление на Национален парк „Централен Балкан“ – 2016 г.-2025 г. то в случая
безспорно е налице форсмажорно
обстоятелство по смисъла на §1, т.9, б. „е“ от ДР на Наредба №
4/24.02.2015 г.
С
оглед указанията дадени от Върховен административен съд при връщане на делото за
ново разглеждане, следва да се отбележи, че по делото не се доказа по
категоричен начин дали и кога кандидатът е уведомен, че парцелът не може да
бъде очертан. Единствените данни в тази насока се съдържат в становище от
дирекция „Правна“ при ДФЗ до директора на дирекция „Директни плащания“ при ДФЗ
(лист 519 и сл.), в което е посочено, че
писмо с изх.№ 94 00-228 от 16.06.2017г. на МОСВ „ЦЕНТЪР РЕГИОН ГРУП“ ЕООД е уведомено, че съгласно плана за
управление на НПЦБ 2016-2025г. приет с РМС № 195/24.03.2016г. имот №
00480.44.15 в землището на с.Анево, община Сопот попада в границите на зона
„Ограничено човешко въздействие“, където сезонната паша за домашни животни е
недопустима дейност. Но по делото няма данни това писмо изх.№ 94 00-228
от 16.06.2017г. на МОСВ да е връчено на „ЦЕНТЪР РЕГИОН ГРУП“ ЕООД. Прави впечатление, че изрично в становището е
посочено, че бенефициентът не е знаел
и не е могъл да предвиди към датата на сключване на договора за наем, че имота
попада в обхвата на НПЦБ, но осем дни след подаване на заявлението за
подпомагане е получил информация, че горепосочения имот попада в обхвата на
НПЦБ и е могъл да оттегли заявлението си. Въпреки това от дирекция „Правна“ при
ДФЗ са изразили становище, че не е налице непредвидено или изключително обстоятелство, с което настоящия съд не се съгласява. Следва да се
отбележи, че съгласно чл.15 ал.6 от Наредба №4/24.02.2015 г., случаите
на форсмажорни или изключителни обстоятелства заедно със съответните
доказателства (документи, издадени от компетентен административен орган) се
съобщават в писмена форма на ДФЗ – РА, от земеделския стопанин или от друго
упълномощено от него лице или от неговите правоприемници в рамките на 15
работни дни от датата, на която земеделският стопанин или упълномощеното от
него лице или неговите правоприемници са в състояние да направят това. По
делото е представен сигнал на „ЦЕНТЪР
РЕГИОН ГРУП“ ЕООД до ДФЗ с вх.№ от 24.06.2017г. (лист 10-13), който съдържа
твърдение за възникнали форсмажорни и извънредни обстоятелства и последвалото
намаляване на декларираните площи по заявление за подпомагане за 2017г.
Следователно дори и да се приеме, че кандидатът е уведомен още на 16.06.2017г.,
че съгласно плана за управление на НПЦБ
2016-2025г. приет с РМС № 195/24.03.2016г. имот № 00480.44.15 в землището на
с.Анево, община Сопот попада в границите на зона „Ограничено човешко
въздействие“, където сезонната паша за домашни животни е недопустима дейност,
то същият е спазил процедурата за заявяване на форсмажорни обстоятелства по
чл.15 ал.6 от Наредба №4/24.02.2015 г.
От
изложеното по-горе следва несъмнения извод, че в настоящия
случай дружеството жалбоподател е претърпяло отчуждаване на част от
стопанството си, което отчуждаване не е могло да бъде предвидено към
деня на подаване на заявлението. Налице са форсмажорни обстоятелства по смисъла на §1, т.9, б. „е“ от ДР на Наредба
№ 4/24.02.2015 г. Въпреки обаче наличието на форсмажорни обстоятелства и
спазване на процедурата за заявяване на такива пред ДФЗ, самото констатиране на
намалението на одобрената референтна площ с повече от 10%, води до настъпване
на задължителната нормативна последица - прекратяване на ангажимента, без да се
държи сметка за наличие или липса на виновно поведение за бенефициера (чл.15,
ал.3, т.1 от наредбата
№4). Този извод на съда се подкрепя категорично от правилото на
чл.15, ал.5 от Наредба № 4/24.02.2015 г., според което в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства поетият ангажимент
се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената
от земеделския стопанин финансова помощ. Т.е. дори и при наличие на
изключителни или форсмажорни обстоятелства (т. е. такива,
които по същността си изключват виновно или небрежно поведение на подпомагания
правен субект), поетият ангажимент се прекратява (в този смисъл Решение № 16769
от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2447/2019 г., IV о.). Наличието или
липсата на виновно поведение за бенефициера би имало значение, само ако
ответния административен орган бе поискал от жалбоподателя възстановяване на
получената финансова помощ по съответното направление (каквото в случая не е
налице).
С
оглед на всичко изложено, административният орган правилно е приел, че е налице
материалноправната предпоставка за прекратяване на поетия от жалбоподателя
ангажимент по мярката, поради нарушаване на изискването на чл.17, ал.2 от
Наредба № 4/24.02.2015 г. за минимален процент на географско припокриване на
заявената за плащане площ по мярка 11 "Биологично земеделие" за
кампания 2017г. спрямо одобрената/референтна площ при поемане на ангажимент.
Настоящия съдебен състав счита за неоснователно и позоваването на жалбоподателя на Регламент /ЕС/ №1306/2013г., с твърдение, че на дружеството не следва да бъдат налагани административни санкции. Според чл.77, §2, б.„в“ и б."г" от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти /ЕИО/ № 352/78, /Е0/ № 165/94, /Е0/ № 2799/98, /Е0/ № 814/2000, /Е0/ № 1290/2005 и /Е0/ № 485/2008 на Съвета, не се прилагат административни санкции, когато неспазването се дължи на грешка на компетентния орган или друг орган и ако няма основания да се счита, че грешката е могла да бъде открита от лицето, засегнато от административната санкция (б.“в“) и когато засегнатото лице може да докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че не носи отговорност за неспазването на задълженията по параграф 1, или ако компетентният орган установи по друг начин, че съответното лице няма вина (б.“г‘).
Следва да се отбележи, че чл.77 от Регламент
/ЕС/ № 1306/2013 се прилага за налагане на административни санкции посочени в чл.63,
§2 (озаглавен "Неправомерни плащания и административни санкции"). В §1 на чл.63 е посочено, че ако се установи, че
даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или
други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или
подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското
стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично. А съгласно
§2 – ако секторното законодателство в областта на селското стопанство предвижда
това, държавите членки налагат и административни санкции в съответствие с
правилата, определени в чл.64 и чл.77. Според практиката на ВАС административните
санкции се налагат за преднамерени или причинени по небрежност нередности и
целта на налагането им е санкциониране на виновното поведение на съответния
бенефициер. Именно в тази връзка са изключванията, регламентирани в чл.64, т.2
и чл.77, ал.1, б."г" от регламента, на които се позовава касационният
жалбоподател и които изключват виновно поведение. Формите на самите
административни санкции са представени в т.4 на чл.64. Преценено на плоскостта
на характера и формата на административните санкции, прекратяването на
многогодишния ангажимент не представлява административна санкция, нито по
смисъла на чл.63, т.4, б."в", нито по смисъла на буква "г"
от регламента (в този смисъл Решение № 16769 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д.
№ 2447/2019 г., IV о.). То не е санкция, а е естествена и закономерна последица
от спецификата на поетия ангажимент. Съгласно чл.17, ал.1 от Наредба № 4/2015
г. дейностите по направление "биологично растениевъдство" се
извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделско
стопанство в петгодишен период от поемане на задължението. При приемане на
правилото, законодателят е съобразил обстоятелството, че превръщането на едно
земеделие (в частност с сферата на растениевъдството) в биологично такова,
съставлява продължителен период, който при това е непрекъсваем. В тази връзка е
и последващото правило в ал.2 на цитираната разпоредба, позволяващо намаление
на одобрената площ с не повече от 10% и то на географски принцип. Това е
приетият за допустим толеранс, при който би се постигнала целта на прилагане на
мярката, формулирана в чл.1, ал.2 от наредбата с нейните три подточки. Само
когато намалението е в допустимия толеранс, финансовата помощ за текущата
година се изчислява на база на намалената площ, без да се счита поемане на ново
задължение за следващи пет години. Аналогични са правилата при увеличение на
одобрената площ, но само до 20%. Извън тези две хипотези, за всяко поето ново
задължение, започна да тече нов петгодишен период. Именно поради необходимостта
в този срок да се прилагат изискванията за биологично растениевъдство, при
надвишаване на разликата от 10%, законодателят е счел, че се обезсмисля
продължаването на ангажимента, тъй като той вече ще касае друга географска
територия. Правната последица от това е задължително прекратяване въобще на
поетия ангажимент – чл.15, ал.3, т.1 от наредбата. Както бе посочено по-горе за
прилагането й правно ирелевантно е наличието или липсата на вина на бенефициера
за констатираното намаление (по аргумент от чл.15, ал.5 от Наредба № 4/2015
г.). Ето защо е неоснователно позоваването на жалбоподателя на чл.77 и чл.64
от Регламент /ЕС/ № 1306/2013.
По изложените съображения, оспореният Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампанията 2017 г. е
законосъобразен, а подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора,
претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
основателна. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ, настоящият
състав определя възнаграждение в размер на по 100 лева за всяка инстанция (пред
ПАС по адм. дело № 3594/2018г., пред ВАС по адм.дело № 11720/2019г., както и по
настоящото дело) или общо 300 лева. На жалбоподателя следва да бъде възложено и
заплащането на разноските за депозит на вещо лице в размер на 200 лв. направени
от ответника (на лист 87 гръб по адм.дело № 3594/2018г. е приложено платежно
нареждане). Или всичко общо разноски 500
лв.
Ето защо Административен съд Пловдив, І отделение, XIV състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЦЕНТЪР РЕГИОН ГРУП“ ЕООД, с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.Сопот, ул.“Васил Левски“ №5, УРН 629446,
против акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020
г. за кампанията 2017 г. изх. № 01-2600/5139 от 03.10.2018 г. на
заместник-изпълнителния директор на ДФЗ.
ОСЪЖДА „ЦЕНТЪР РЕГИОН ГРУП“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр.Сопот, ул.“Васил Левски“ №5, УРН 629446, представлявано от Х.Х.М.да заплати на
Държавен фонд “Земеделие” – София, сумата от 500 /петстотин/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в
четиринадесетдневен срок от съобщаването с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: