№ 12842
гр. София, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110125061 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
01.07.2025 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесет и първи май две хиляди двадесет и пета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Николета Иванова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №25061 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.I, вр. чл.240 от ЗЗД, вр.
чл.430 от ТЗ и по чл.86 от ЗЗД.
1
Образувано е във връзка с постъпила в съда в срок искова молба от ........., ЕИК:...., със
седалище и адрес на управление: гр....., представлявано от ...... – Изп. директори, срещу
ЕЕ.С. на жилищна сграда, намираща се в гр. ......, представлявана от А. С.- Председател на
УС, във връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК, с която се претендира да се
установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на сумата от
799,36 лв., представляваща задължение за доставена топлинна енергия, /ТЕ/, за обект в гр....
входно помещение от южната страна на входа, с аб. №..., за отчетен период от 01.12.2020г. до
30.04.2022г., сума от 171,33 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
31.01.2021 г. до 06.10.2023 г., сума от 7,60 лв., представляваща сума за дялово разпределение
за периода от 01.09.2020г. до 30.06.2021г. и сума от 2,07 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 31.10.2020 г. до 06.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. №57028/2023г. на СРС, 165 състав. Претендира
се присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, редовно уведомен на 12.06.2024 г., не подава
отговор на исковата молба, не прави възражения, нито доказателствени искания.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана фирмата за дялово
разпределение, /ФДР/, ......, като са представени 2 бр. индивидуални справки за отопление и
топла вода, на името на ЕС на бл....... и 2 бр. протоколи за отчет.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за неоснователни. Съображенията за това са следните:
Представени са преписи на Договор за наем от 11.09.1995г., сключен между ЕС на
бл......., като наемодател и наемателя Н.й Г., като ... за отдаване под наем на свободната част
от входа, намираща сена южната страна на вх......, за срок от 5 год., считано от 11.09.19995г.
до 11.09.2000г., на молба от 20.12.1995г. от Н.й Г., като ....... за откриване на партида на
негово име за част от стълбището на вх.Б, както и от молба от 23.10.1997г. от Н.й Г., като
....... за закриване на партида за обекта, поради прекратени дог. отношения.
Съгласно прието заключение по СТЕ и съобразно разясненията му в о.с.з., в имота не се
начислява ТЕ за отопление, тъй като няма монтирани радиатори. Начислена е ТЕ за сградна
инсталация при отопляем обем от 63 куб.м., съгласно решение на общото събрание на
етажната собственост, взето преди започване на отоплителния сезон, по един от следните
варианти: аа) по т.6.1.1 от методиката, приложение към чл.61, ал.1; бб) по т.6.1.2 от
методиката, приложение към чл.61, ал.1. ТЕ за БГВ е начислена на служебен отчет, за 1
човек от по 140 л/денонощие.
Съдът достигна до следните правни изводи:
На осн. чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди. В тълкувателната си практика ВКС приема, че
изброяването в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ не е изчерпателно. С ТР №2/17.05.2018г.
по т. д. №2/2017г. на ОСГК на ВКС, т.1, е доразвито горното законово правило, като се
приема, че собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови нужди съгласно
разпоредбите на ЗЕ, при липсата на договорно правоотношение между ищеца и трето лице-
ползвател. Партидата посочва задълженото лице за съответния имот, като при ненадлежно
изпълнение на задължението на етажния собственик да посочи титуляр на партидата се
прилагат правилата на ЗЕ за определянето на задължения за ТЕ потребител. Видно от
допуснатото заключение помещението към момента се ползва от наемател- цветарски
магазин. Съгласно чл. 61. Ал.1 от ОУ на ищеца за продажба на ТЕ за стопански нужди в
2
гр.София, купувач - страна по договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди
е собственник, титуляр на вещно право на ползване или наемател на имот, в който се ползва
ТЕ за стопански нужди. Когато купувачът страна по договора за продажба на ТЕ за
стопански нужди е наемател на топлоснабдения имот, собственикът или титулярът на вещно
право на ползване представя предварително изрично съгласие пред продавача, друго лице да
бъде купувач на ТЕ за определен срок. Изпълнение се търси от еЕ.С., /ЕС/, на вх.В,
съобразно издадената заповед за изпълнение. В заповедното производство са депозирани от
заявителя молби с вх. №30852/01.11.2023г., №320098/10.11.2023г. и №368806/21.12.2023г. за
задължено лице- вх.В, като е издадена заповед за изпълнение срещу посочения вход. Видно
от писмените доказателства еЕ.С. на вх..... не е задължена за заплащане на ТЕ по горния
абонатен номер, поради което исковата претенция срещу нея подлежи на цялостно
отхвърляне.
За пълнота следва да се обсъди налице ли е облигационно обвързаност между страните
по делото за доставка на ТЕ за стопански нужди. Продажбата на ТЕ на потребители за
стопански нужди се осъществява на договорно основание. Съгласно чл.1, ал.2 от ОУ на
ищеца, продажбата на ТЕ на потребители на ТЕ за стопански нужди в гр.София се извършва
въз основа на писмен договор с всеки купувач. При липсата на такъв договор, не е налице
възникването на правоотношение за доставка на ТЕ за стопански нужди. Купувач на ТЕ за
стопански нужди може да бъде всяко ФЛ или ЮЛ, който извършва стопанска дейност и
използва ТЕ за технологични нужди, отопление и горещо водоснабдяване, или е на
издръжка на държавния или общинския бюджет, или използва ТЕ за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване извън домакинството си. Съгласно чл. 25, ал.1 от
приложимите ОУ, търговското измерване и отчитане на продаденото на купувача количество
ТЕ се извършва чрез средство за търговско измерване – топломер, монтиран на границата на
собственост на съоръженията. Само в първия от представените протоколи за отчет от ФДР е
вписано, че фр. салон не е осигурил достъп за отчет. В отчета за втория отопл. сезон липсва
отбелязване в тази насока, поради което не е налице основание за служебно начисление на
ТЕ.
На следващо място от приетото заключение по СТЕ е видно, че ТЕ за сградна
инсталация се начислява от ФДР при отопляем обем от 63 куб.м., съгласно решение на
общото събрание на етажната собственост, взето преди започване на отоплителния сезон, по
един от следните варианти: аа) по т.6.1.1 от методиката, приложение към чл.61, ал.1; бб) по
т.6.1.2 от методиката, приложение към чл.61, ал.1. Решение на ОС на ЕС за проц. период в
посочения смисъл не се установява. Освен това с Решение №7276/03.07.2023г. по адм.д.
№746/2021г. на ВАС, II отд., потвърдено с Решение №1037/10.02.2025г. по адм.д. №85/2024г.
на ВАС, 5- членен състав, II колегия, е отменена т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл.
61 ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката, § 2 и § 3
от ПЗР на Наредба №Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката, която
урежда формулата за определяне на количеството ТЕ, отдадена от сградна инсталация и
включените в нея компоненти. Прието е, че с разпоредба на т.6.1.1 от Приложение към чл. 61
ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. незаконосъобразно и в противоречие с
разпоредби на ЗЕ са въведени допълнителни критерии за отчитане на количеството
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация. Не са налице доказателства за
определената кубатура на съотв. отопляемо помещение. Законът възлага в тежест на
топлофикационното дружество- ищец да докаже в процеса с допустимите доказателствени
средства реално потребеното количество ТЕ, изразходвана през процесния период и
надлежното й ценообразуване. С оглед на гореизложеното така предявените искове не могат
да бъдат приети за основателни и подлежат на цялостно отхвърляне.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
3
насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора не следва да се присъждат
разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ........., ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр.....,
представлявано от ...... – Изп. директори, срещу ЕЕ.С. на жилищна сграда, намираща се в гр.
......, представлявана от А. С.- Председател на УС, установителни искове за признаване
дължимостта на следните суми: сума от общо 799,36 /седемстотин деветдесет и девет лева и
тридесет и шест стотинки/ лв., представляваща задължение за доставена топлинна енергия,
за обект в гр.... входно помещение от южната страна на входа, с аб. №..., за отчетен период
от 01.12.2020г. до 30.04.2022г., сума от 171,33 /сто седемдесет и един лева и тридесет и три
стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от 31.01.2021г. до
06.10.2023г., сума от 7,60 /седем лева и шестдесет стотинки/ лв., представляваща сума за
дялово разпределение, за периода от 01.09.2020г. до 30.06.2021г. и сума от 2,07 /два лева и
седем стоитнки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от 31.10.2020г. до
06.10.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №57028/2023г. по описа на СРС, 165 състав, като неоснователни.
Решението е постановено при участието на ........, като трето лице- помагач на страната
на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните и на третото лице- помагач.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4