№ 17704
гр. София, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20241110175310 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Х. Л. Б. против „Б.Е“ АД, с
която е предявен по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 7,
§1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от
11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и
за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 за установяване съществуването на вземане за
сумата от 488,96 лева, представляваща обезщетение за вреди за закъснение на полет
FB**** по направление летище София - летище Зарзис/Джерба, планиран за
25.05.2024 г. с час на излитане в 12:20 ч. и планиран час на кацане в 12:55 ч. (местно
време), ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК – 05.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.08.2024 г. по ч. гр.
д. № 47568/2024 год. по описа на СРС, 35 състав.
Ищцата Х. Л. Б. твърди, че е страна по договор за въздушен превоз сключен с
ответника, за редовен полет FB**** по направление летище София - летище
Зарзис/Джерба, планиран за 25.05.2024 г. с час на излитане в 12:20 ч. и планиран час
на кацане в 12:55 ч. (местно време). Твърди, че в деня на полета се е явила навреме на
гишето за регистрация на летище София и полетът бил осъществен, но това се
случило с голямо закъснение по вина на ответника, като вместо в посочения планиран
час на кацане ищцата пристигнала до крайната си дестинация - летище Зарзис/Джерба,
със закъснение над 3 часа. Твърди, че на 05.06.2024 г. отправила до ответника
извънсъдебна претенция за заплащане на търсеното обезщетение, но плащане не
последвало. С оглед изложеното предявява настоящия иск. Претендира направените в
хода на заповедното и на настоящото дело съдебни разноски.
Ответникът „България ЕР“ АД е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска като неоснователен при възражения, че процесният полет е бил изпълнен
със закъснение поради наличието на извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 5,
параграф 5 от Регламент (ЕО) № 261/2004, които били извън контрола на
авиопревозвача. Сочи, че в настоящия случай било налице извънредно обстоятелство
1
от категорията „рискове за сигурността“, а именно счупване на лявото плъзгащо
стъкло на пилотската кабина на въздухоплавателното средство с регистрационен знак
LZ-BVL, планирано да извърши процесния полет. Посочва, че възникналата
необходимост от неотложна смяна на счупеното стъкло обусловила и смяна на
въздухоплавателното средство и процесният полет да бъде изпълнен с друго такова с
регистрационен знак № LZ-SOF. С оглед предходното счита, че причините за
закъснението се дължат на извънредна ситуация, която е извън контрола на превозвача
и поради това са налице основания за изключване на отговорността му по чл. 7 от
Регламент (ЕО) № 261/2004. Поради изложеното моли предявеният иск да бъде
отхвърлен.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК иск за
установяване дължимост на сума, за която е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 47568/2024 г. по описа на СРС, 35
състав. Искът е допустим като предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на
подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели
на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК.
Искът е с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на
общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91.
Основателността му се обуславя от наличието на следните предпоставки: 1) сключен
договор за въздушен превоз с твърдените параметри (направление, дата и час на
планирано излитане и кацане); 2) достигане в крайната дестинация на повече от три
часа след обявеното време, както и 3) разстояние на изпълнения полет до 1500 км.
При доказване на посочените обстоятелствата в тежест на ответника е да докаже
всички факти, на които основава своите искания и възражения, в това число за
извънредни обстоятелства, освобождаващи превозвача от отговорност по смисъла на
чл. 5, § 3 и съображение 14 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент
и на Съвета от 11.02.2004 г.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 02.06.2025 г. и
приет за окончателен при липса на възражения от страните, съдът е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е
сключен договор за въздушен превоз за полет FB**** по направление летище София -
летище Зарзис/Джерба, планиран за 25.05.2024 г. с час на излитане в 12:20 ч. и
планиран час на кацане в 12:55 ч. (местно време), както и че същият е пристигнал в
крайната си дестинация с над 3 часа закъснение.
При това положение спорният въпрос по делото се свежда до дължимостта на
претендираното обезщетение при наличие на твърдените от ответника обстоятелства,
които той определя като извънредни от категорията „рискове за сигурността“, а
именно счупване на лявото плъзгащо стъкло на пилотската кабина на
въздухоплавателното средство с регистрационен знак LZ-BVL.
Разпоредбата на чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004, на която се позовава
ответникът, предвижда изключване отговорността на превозвача при възникването на
извънредни обстоятелства, като установява правилото, че опериращ въздушен
превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако докаже, че отмяната,
респективно закъснението на полета е причинена от извънредни обстоятелства, които
2
не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки, т. е.
от обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач.
Доколкото дерогира принципа, че пътниците имат право на обезщетение, нормата на
чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004 следва да се тълкува стриктно. Съображение 14 от
преамбюла към Регламента указва кога опериращите въздушни превозвачи не носят
отговорност за отменен, респективно закъснял полет, а това са случаите, когато дадено
събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки, като е направено и
неизчерпателно изброяване на случаи, при които се счита, че са налице извънредни
обстоятелства, освобождаващи превозвача от отговорност по Регламента, като
политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията
на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за
безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния
превозвач. Според съображение 15 от преамбюла към Регламента, извънредни
обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за
управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден
води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на
един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от
съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, § 3 вр. със съображение 14 от Регламента, така и в
Решение на дело С-315/2015 Marcela Peskova и Jin Peska срещу Travel Service a.s.,
изрично е посочено, че не всички извънредни обстоятелства освобождават от
отговорност опериращия въздушен превозвач. За да е налице изключване на
отговорността, авиопревозвачът е следвало да докаже, че настъпилите извънредни
обстоятелства не са могли да бъдат избегнати чрез предприемането на съобразени с
конкретната ситуация необходими и разумни мерки. Следователно, за да отпадне
отговорността за заплащане на обезщетение за отменен полет, следва да бъде доказано
освен наличие на извънредно обстоятелство, също така, че са били взети всички
необходими/разумни мерки, които могат да се очакват предвид капацитета на
предприятието му в дадения момент и полагането на дължимата грижа при
упражняване на тази специфична дейност.
За установяване на възражението си за наличие на извънредни обстоятелства
ответникът е представил рапорт, справки от системата „Нетлайн“ и имейл
кореспонденция, които ищцата оспорва като неистински и съдържащи невярна
информация. Доколкото тези документи са частни и не са подписани не се ползват с
материална доказателствена сила за установените в тях обстоятелства, и от друга
страна не е проведено от ищцата насрещно доказване, поради което посочените
писмени доказателства са неопровергани.
Ето защо въз основа на тях се установява, че процесният полет е предвиден за
изпълнение с въздухоплавателно средство с регистрационен знак LZ-BVL, но поради
технически дефект е извършена смяна на въздухоплавателното средство и полетът е
изпълнен с друго с регистрационен знак LZ-SOF. Съдът намира, че установената преди
полета техническа повреда на летателния апарат, предвиден да изпълни процесния
полет, нито е извънредно обстоятелство, нито е непредотвратимо при вземане на
съответните мерки по техническия надзор и контрол на състоянието на летателния
апарат, поради което не може да се приеме, че се намира извън възможния технически
контрол на въздушния превозвач. Според т. 3 от Решение от 19.11.2009 г. на СЕО по
съединени дела С – 402/07 и С – 32/07, технически проблем с летателен апарат, довел
до отмяната или закъснението на полет, не спада към понятието „извънредни
обстоятелства“ по смисъла на чл. 5, § 3 от регламента, освен ако този проблем
произтича от събития, които поради своето естество и произход не са присъщи на
3
нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се
намират извън ефективния му контрол. В същия смисъл е и т. 1 от Решение от
22.12.2008 г. на СЕО по дело С – 549/07. За да се освободи от отговорност,
авиопревозвачът трябва да докаже не само повреда на самолета, а и че повредата е от
такова естество, което е необичайно за експлоатацията на даден вид самолети и
обуславя невъзможност за бързото и своевременно отстраняване. В конкретния случай
липсват твърдения на ответника за конкретната причина за появата на техническата
повреда по планираното за изпълнение на процесния полет въздухоплавателно
средство, нито са събрани доказателства в тази насока. При това положение не може
да се приеме, че техническият дефект произтича от събитие, неприсъщо на
нормалното упражняване на дейността на въздушния превозвач и намиращо се извън
ефективния му контрол. Ето защо възражението с правно основание чл. 5, § 3 от
регламента се явява неоснователно.
С оглед изложеното се налага извод, че ответникът дължи на ищцата
претендираното обезщетение по чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 в размер
на 488,96 лева (левовата равностойност на 250 евро), ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане.
По разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/ 2013г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе
по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство.
С оглед изричната претенция на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените за заповедното и за
исковото производства разноски. В заповедното производство ищецът е направил и
доказал разноски в размер на 25 лева за държавна такса (на л. 7 от ч. гр. д. 47568/2024
г. по описа на СРС, 35 състав) и претендира 400 лева за адвокатско възнаграждение, а в
исковото производство е направил и доказал разноски в размер на 25 лева за държавна
такса (на л. 12 от делото) и претендира 400 лева за адвокатско възнаграждение.
С оглед релевираното от ответника в отговора на исковата молба възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и съобразявайки характера на
заповедното производство и обема на извършената от адвоката работа, свеждащ се до
подаване на заявление по образец, съдът намира, че претендираното адвокатско
възнаграждение за заповедното производство следва да бъде намалено до сумата от
200 лева, а претендираното такова за исковото производство следва да бъде намалвно
до сумата от 300 лева, предвид липсата на каквато и да е фактическа и правна
сложност на делото и минимално положените от адвоката усилия, изразили се в
подаване на искова молба и на молба преди откритото заседание, но без явяване в него.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК от Х. Л. Б., ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари
2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и
за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, че „Б.Е“ АД, ЕИК: ********, със седалище и
адрес на управление: ******* дължи на Х. Л. Б. сумата от 488,96 лева, представляваща
4
обезщетение за вреди за закъснение на полет FB**** по направление летище София -
летище Зарзис/Джерба, планиран за 25.05.2024 г. с час на излитане в 12:20 ч. и
планиран час на кацане в 12:55 ч. (местно време), ведно със законната лихва от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.08.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 21.08.2024 г. по ч. гр. д. № 47568/2024 год. по описа на
СРС, 35 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ГПК „Б.Е“ АД, ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление: ******* да заплати на Х. Л. Б., ЕГН: **********
сумата от 225 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата от
325 лева, представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5