Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 24.06.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХ състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и шести май през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА
БОРИСОВА
при
участието на секретаря А.Я.,
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
4220
по описа за 2016 година на ВРС,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на С.Б.Г., ЕГН **********, с адрес:
***, и Ж.Ж.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, двамата със съдебен адрес:***,
чрез адв. П., с правно основание чл.50 СК за развод по взаимно съгласие и
одобряване на постигнатото между страните споразумение по чл.51 СК.
Молителите излагат, че бракът им е
сключен на 12.07.2012г., пред длъжностно лице по гражданско състояние в гр.
Варна, с акт № 549/12.07.2012г. като от брака имат едно ненавършило пълнолетие
дете – М.С. Г., родена на ***г. Изразяват желание да прекратят съществуващия
между тях брак по взаимно, сериозно и непоколебимо съгласие, като прилагат
постигнатото между тях споразумение в следния смисъл:
Родителските права по отношение на детето М.С. Г. да се предоставят за
упражняване на майката, като местоживеенето на детето да е при майката на
адрес: ***.
Режимът на лични отношения на детето М.С. Г. с бащата С.Б.Г. да се определи
по следния начин:
- бащата ще вижда и взема детето при себе си всяка седмица от месеца за
времето от 10,00ч. до 18,00ч. в сряда и за времето от 10,00 часа до 18,00 часа
в неделя, като го взема и връща на адреса, на който се отглежда: ***;
-
два пъти в годината за по 10 дни, когато майката не е в платен годишен отпуск,
- както и през
година на рождения ден на детето М. – 30.12. /тридесети декември/, за по 3 дни,
считано от годината, следваща годината на прекратяване на брака.
Бащата С.Б.Г. се задължава да заплаща издръжка в полза на детето М.С. Г.,
чрез неговата майка и законен представител, в размер на 110,00лв месечно,
считано от влизане в сила на решението, с падеж десето число на месеца, за
който се дължи, ведно със законната лихва за забава за всяка закъснявала
вноска, до настъпване на законно основание за изменението или прекратяването й.
Семейното жилище, находящо се на адрес: ***, да се предостави за ползване
на молителя С.Б.Г..
След прекратяване на брака съпругата ще носи предбрачното си фамилно име –
Бакалова.
След прекратяване на брака страните няма да си дължат издръжка.
Придобитото по време на брака движимо имущество е поделено между страните и
нямат претенции един към друг по отношение на тях.
Страните
не притежават общи недвижими вещи.
Разноските по делото се поемат от съпругата.
В открито съдебно заседание молителите поддържат депозираната молба за
прекратяване на брака им по взаимно съгласие и утвърждаване на постигнатото
между тях споразумение.
Установи се по делото, че съгласието на съпрузите да бъде прекратен
съществуващият между тях брак е сериозно и непоколебимо. Депозираното
споразумение съдържа постигнато съгласие между съпрузите по всички въпроси,
посочени в чл.51, ал.1 СК, а уговорената издръжка е в съответствие с предвидения
в закона минимум, поради което съдът намира, че интересът на роденото от брака
дете е защитен.
Горното обуславя извод за основателност на молбата с правно основание
чл.50 СК, като бракът между съпрузите следва да бъде прекратен с оглед
сериозното им, взаимно и непоколебимо съгласие, без да се издирват мотивите за
това, като бъде утвърдено постигнатото споразумение по чл. 51, ал.1 СК.
На осн. чл.6, т.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата, следва да бъде определена окончателна държавна такса в размер на
40,00лв. – окончателна държавна такса за производството по прекратяване на
брака, 79,20лв. – държавна такса по присъдената издръжка, която, предвид
постигнатото споразумение между страните, следва да бъде поета от съпругата .
Водим от горното и на осн. чл.330, ал.3 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА РАЗВОД И ПРЕКРАТЯВА поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на
съпрузите брака, сключен с акт № 549 на 12.07.2012г. в гр. Варна, между С.Б.Г., ЕГН **********, и Ж.Ж.Г.,
ЕГН **********, за който е съставено Удостоверение за граждански брак № ********** от
Община Варна, на основание чл.50 СК.
УТВЪРЖДАВА на основание чл.51, ал.2 СК споразумението, с
което съпрузите уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си и нямат
имуществени претенции един към друг след прекратяване на брака и по силата на
което:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права по отношение на малолетното дете М.С. Г., ЕГН: **********, на майката Ж.Ж.Г., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето М.С. Г., ЕГН: **********, при майката Ж.Ж.Г., ЕГН **********, на адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим
на лични отношения на бащата С.Б.Г., ЕГН **********, с малолетното дете М.С. Г., ЕГН: **********, който ще взема детето при себе си и връща на
адреса, на който се отглежда: ***, както следва:
- всяка седмица от месеца за времето от 10,00ч. до 18,00ч. в сряда и за
времето от 10,00 часа до 18,00 часа в неделя;
-
два пъти в годината за по 10 дни, когато майката не е в платен годишен отпуск,
- през година
на рождения ден на детето М. – 30.12. /тридесети декември/, за по 3 дни,
считано от годината, следваща годината на прекратяване на брака.
ОСЪЖДА С.Б.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплаща на малолетното дете М.С. Г., ЕГН: **********, чрез неговата
майка и законен представител Ж.Ж.Г., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 110,00 лв. /сто и десет лева/, считано от влизане в сила на решението, с
падеж десето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за
забава за всяка закъснявала вноска, до настъпване на законно основание за
изменението или прекратяването й.
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на семейното жилище, находящо се на адрес: ***, на С.Б.Г., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи предбрачното си фамилно име Б..
ОБЯВЯВА, че издръжка между съпрузите не се дължи.
ОСЪЖДА Ж.Ж.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Варненския районен съд държавна такса в размер
на 119,20лв.
/сто и деветнадесет лева и двадесет
стотинки/, на основание чл.6 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване на осн. чл.330, ал.5 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: