Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
****, 04.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
**Т
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия ,четвърти състав, в публично заседание на втори октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: при секретаря ***, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело
№1038 по описа за 2015 г.,и за
да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.349, ал.6 от ГПК :
Подадена
е молба вх.№3205/19.03.2019г. от ** и **. ***, обл. ****, по която излагат, че
с решение №292/21.08.2018г. по гр. дело №1038/по описа за 2015г. на ЛРС -
производство по чл.353 от ГПК, е постановен в дял г-жа ** *** ЕГН: **********
като изключителен собственик на Поземлен имот с идентификатор **** по
кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед
№РД-18-68/02.06.2018г. на НД на АГКК. Трайно предназначение на територията - с
адрес ул. „ X. Димитър"№2, начин на трайно ползване - ниско застрояване 10
м2 (номер на предходен плат 139), 17 м2 парцел XVIII, с площ 616 м2, при съседи
43476.315.1910; ****; 43473.315.2033; 43476.315.1909, заедно с построените в
него сгради - еднофамилна жилищна сграда на един етаж с идентификатор ****1 със
застроена площ 79 м2, хангар, депо, гараж с идентификатор 43476.315. 1531. 2 с
ЗП 48 м2 на един етаж. Пазарната стойност на имота е 58 600,00 лв, а
на
ищците - присъден и поставен в дял като изключителни собственици: Поземлени
имоти с идентификатор **** с пазарна стойност на имота 4 500,00 лв. и поземлен
имот с идентификатор **** с пазарна стойност на имота 20 500,00 лв. като
подялбата на трите имота е по 50 % на страните и за уравнение на дяловете следва ответната
страна да заплати на съответното уравнение на делът на ищците или сумата от 16
800,00 лв. ( един дял = 41 800,00 лв.).На основание чл.349 ал.5 от ГПК - когато
уравнението е парично , то заедно със законната лихва трябва да се изплати в
6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане. Решение
№292/21.06.2018г. на ЛРС е влязло в сила на 18.09.2018г. Сочи ,че на същото
основание - 6-месечния срок от влизането в сила на Решение №292/21.06.2018, в
частта му за възлагане на ПИ с идентификатор **** с площ 616 м2 с построените в
него - еднофамилна жилищна сграда на един етаж със застроена площ 79м2, хангар,
депо, гараж със З.П. 48м2 на един етаж, с което е поставена в дял **, като
същата станала изключителен собственик - изтекъл на 18.03.2019г. Твърдят и
уведомяват съда, че уравнителната сума по осъдителните дялове на гр.дело №1038/2015г.
състояща се от 16 800,00 лв плюс законната лихва върху тази сума,
начислена от влизане в сила на Решение №292/21.06.2018, плюс сумата от 482,50 лв - разноски по делото, от страна на **, не са получавали
към днешна дата.Молят, на основание чл.349 ал.6 от ГПК в следствие неизпълнение
на чл. 349 ал.5 от ГПК от страна на Й.Г. да се обезсили Решение №292/21.06.2018г. в частта му на
присъдения й имот с идентификатор **** и същия да се изнесе на публична продан,
съгласно изискванията на закона.
В срока
по чл.131 от ГПК , е постъпил отговори
от ответника **, ЕГН **********, с адрес: ***, чрез: адв. Д.Д.Н.
- ЛАК, ЕГН ********** съдебен адрес:г***; ***, който счита,че иска е процесуално допустим, но
неоснователен, тъй като се излага,че:
ищецът
основава претенцията си на основание влязлото в законна сила Решение
№292/21.08.2018г. по делото, навеждайки твърдения за реализиране на хипотезата
на чл.349, ал.5 от ГПК, тъй като в шест месечния срок от възлагането на имота
доверителката мУ не е внесла уравнителния дял в
размер от 16 800 лева -главница, ведно със законната лихва върху тази сума.,
както и сумата от 482,50 лева -разноски по делото.Твърди се също така, че срока
е изтекъл на 18.03.2019г.С оглед на горното се иска на основание чл.349, ал.6
от ГПК, обезсилване на Решение №292/21.08.2018г. по гр. Дело №1038/2015г. по
описа на ЛРС и изнасяне на възложения на доверителката му ПИ **** по
кадастралната карта на гр.****, с площ 616 кв.м., ведно с построените в него
жилищна сграда с идент. №****1 - еднофамилна със
застроена площ от 79 кв.м. и гараж с идент. №****2
със застроена площ от 48 кв.м.Приема ,че действително на 18.03.2019г. е изтекъл
предвидения в закона срок за плащане за уравняване на дяловете.Истина е и
обстоятелството, че плащане до момента от страна на ** няма, но твърдят, че
това е станало изключително по вина на ищците, тъй като същите не са посочили
банкови сметки съгласно изискванията на чл.127, ал.4 от ГПК. Твърдят, че с
ищците няколкократно са търсени контакти за изплащане на сумите по присъдената
им сума от съпруга на ответницата **, но същите не само са отказали да
предоставят банковите си сметки, но са извикали и полиция. По случая е била
образувана и проверка в ПУ - ****, като на И.Г. е бил издаден предупредителен
протокол да не безпокои с ищците.Моли да се
допусне до разпит ** ***, както и
да се изиска от ПУ - **** преписките по
водените срещу него преписки по жалби на ищците срещу него за периода
18.09.2018г. - 18.03.2019г. Моли, да се приеме като доказателство по делото
заверено с оригинала копие от Разпореждане на полицейски орган от 23.01.2019г.
Моли да
се отхвърли молбата на **, ЕГН **********
и **. ***, като неоснователна и недоказана;
да се осъди **, ЕГН ********** и **.
***, на основание чл.38, ал.2 от ЗА във вр. с ал. 1,
т.2 ЗА да заплатят полагащият му се адвокатски хонорар пред настоящата
инстанция, тъй като оказаната от него адвокатска помощ е безплатна.
В
съдебно заседание,от ищците, редовно призовани, се явява само първият от тях и чрез
адв. Ж. двамата поддържат молбата си, която акцентира , че са налице
предпоставките на чл. 349, ал. 6 от ГПК, тъй като в 6 м. срок не е имало
никакво плащане, като това се потвърждава и от ответника. Възражението на
ответника по чл. 127, ал. 4 от ГПК счита за неоснователно, тъй като се касае за
дело заведено през 2015 г., а възражението, че не е представил сметки за
превеждане на сумите също е неоснователно, тъй като това е вменено като задължение едва през 2017 г. и е
обнародвано в ДВ тогава. Твърди, че съпругът на ответницата още от и.д. № 444/01
г. безупречно знае сметката, която
притежава доверителя й за превеждане на суми и при добро искане са можели да го
правят, още повече, че Х. е превеждал пари по тази сметка.
Ответникът,
редовно призован, се явява лично и чрез адв. Н. моли да се отхвърли
молбата на ищците и сочи ,че в хода на
делото се установило, че банкови сметки от страна на кредиторите не са били
представени. Действително делото е заведено през 2015 г., а 2017 г. е станала
промяната на закона, но тя е налична. Законът изисква по всички дела, ищците да
представят банкови сметки, по които да им се превеждат търсените суми.
Възражението на ищеца, че И.Г. е знаел банковата сметка е неоснователно, тъй
като той не е страна по настоящия спор и счита този довод на адв. Ж. неоснователен
. На следващо место прави възражение за прекомерност на адв. хонорар, а при
евентуално отхвърляне на молбата - на
основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от Закона за
адвокатурата, да му бъде определено адв. възнаграждение в минималния размер за
процесуално представителство пред настоящата инстанция в това производство.
Съдът
като съобрази молбата, гр.д. №1038/2015г. на РС – ****, и събраните по делото
писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност , взаимна
връзка и обусловеност , прие за установено следното:
Представен
е проекто – доклад на страните , съгласно който съдът
е разпределил доказателствената тежест и същият не е оспорен .
Не
се твърди плащане до изтичане на срока за
това на 18.03.2019 г. от ответната страна , но се сочат и обосновават различни причини
за неизпълнението на това задължение от страна на същата , и които по същество са
твърдения за действия , поставящи кредиторите
в забава да получат сумата дза уравнение на
делът им.
Конкретно
по възражението на адв. Н. , че ищеца не е посочил банкова сметка *** , съдът
сочи , че по същество означава да се
приеме ,че исковата молба не е била съобразена с разпоредбата на чл. 127, ал. 4
от ГПК, но както изтъква адв. Ж., тази разпоредба е въведена с ДВ , бр.86 от
2017 г. , т.е към този момент производството е било висящо, и няма как по същата
да е била посочена банкова сметка ***. 127, ал. 4 от ГПК(Нова-ДВ, бр.
86/27.10.2017 г.), който безспорно не е бил в сила към датата на подаване на настоящата
искова молба вх.№5747/25.06.2015г.
Според
съда, по искане на някоя от страните обаче, банковата сметка е могло да бъде
посочена в решението №292 /21.06.2018г. още повече ,че между съпругът на
ответницата и първия ищец е налице висящо изпълнително дело от 2002г. с
кредитор И. и длъжник – съпруга на ответницата , по която първия е извършвал
плащане по банкова сметка , ***ело и доказателства/стр.276/
за плащането , същите са били в обтегнати отношения, за което свидетелства
Преписка вх.№433 от 2016 г. образувана по искане изх.№433/2016г от ***., по
която е бил постановен Протокол за предупреждение на Г., но въпреки това никоя
от страната не е направила такова искане към съда към приключване на УС по
делото или на по - късен етап за съдействие по плащането на сумата от съда.
Известна е практиката ,че по дела съда с разпореждане до банката е разпореждал
откриване на банкова сметка ***ение на 349, ал.6 от
ГПК.
На
следващо място, съгласно практиката , неизпълнението на това процесуално
задължение за посочване на банкова сметка ***, без съда да излага съображения
дали осъждането на заплащането на сумата за уравнение на делът е такъв иск въобще
като се има предвид разпоредбата на чл.349, ал.5 от ГПК, не е скрепено със
санкция – съдът е адресат на задължение да извърши проверка само на
съдържанието на исковата молба, посочено в чл. 127, ал. 1 от ГПК, и на
приложенията на исковата молба по чл. 128 от ГПК(чл. 129, ал. 2 от ГПК). Ето
защо и като се изхожда от правомощията на съда, се налага заключението, че по
принцип ищецът може да посочи банкова сметка ***арично
вземане, но няма основание да бъде задължен да стори това, т. е в закона не е
предвидена неизгодна правна последица в случай на непосочване на банкова сметка
–„ ***лба нередовна, съответно не е основание за
даване срок за отстраняване подобна нередовност“.
Възражението
на адв. Н. , че е липсвало съдействие на
двамата ищци за заплащането на тази сума също следва да се отхвърли като
недоказано , тъй като не са налице безпротиворечиви , кореспондиращи и подкрепящи се
доказателства в потвърждение на това твърдение. Приложена е жалба вх.-№176200 –
478 /21.01.2019 г., след постановяване на съдебния акт , от И. за посещение в
къщата му на ответницата и съпруга й с конкретни твърдения за случилото се от
негова страна, от които не може да се направи извод ,че идването им е било
конкретно за плащането на сумата или е предложена такава сума на този ден –
20.01.2019г., а напротив твърдят се заплашителни думи от *** по адрес на
семейството. Издадено е и Разпореждане на Х. да не посещава домът на И.,
съответно Постановление за отказа да се образува ДП от 01.02.2019г. на РП – ****.
Затова
съдът приема ,че ответницата, не доказа в това производство , че е извършила плащане на определеното
уравнение със законната лихва в 6 месечен срок от влизане в сила на решението
по делото. Същата не предложи плащане и в хода на производството, които в
отпадналата практика на съдилищата се вземаше предви .
За
последиците от това й поведение, - не доказване на плащане в законоустановения срок на
определеното парично уравнение , ведно с лихвите , решението следва да се обезсили по
право./т.10 от ТР №1 /2004г. на ВКС , ОСГК/. Срокът за изпълнение и плащането
на сумите имат характеристика на отлагателно условие за проявление конститутивното действие /вещноправен
ефект/ на влязлото в сила решение по възлагане. Касае се за положителен факт –
плащане , който следва да се докаже при условията на пълно и главно доказване,
а ответницата не стори това Или се е осъществило основанието за обезсилване на възлагателното решение по право , което следва да се
прогласи от съда , от което следва ,че се възстановява висящността
на делбения процес във втора фаза – по извършването
на делбата.
В
случая по молбата е направено искане за изнасяне на имота на публична продан , въпреки
,че по отношение на същия имот , И. е направил възлагателна
претенция по Протокол от 13.06.2017г., която очевидно не се поддържа към
настоящия момент , поради което имота следва да се изнесе на публична продан.
По
искането за разноски: съдът счита ,че съгласно практиката такива не следва да
се присъждат , тъй като в делбеното производство направените разноски за
адвокатските възнаграждения извън тези за вещи лица , свидетелски показания и
др. подобни , следва да останат в тежест
на страните така както са направени. При този извод, не следва да се разглежда
и възражението за прекомерност на адв. Н..
По
държавните такси:
С оглед
разпоредбата на чл.355 от ГПК, съделителите следва да бъдат осъдени да внесат
държавна такса от 4% върху общата стойност на процесната
недвижима вещ с пазарна оценка 58 600,00 лева
или сумата 2 344,00 лева , а съгласно дяловете им по 1 172,00
лева всяка от страните: солидарно за ищците и ответницата - лично.
На
основание горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА , на осн. чл.349, ал.6 ГПК
, ОБЕЗСИЛВАНЕТО ПО ПРАВО на Решение №292 /21.06.2018г., влязло в законна
сила , извън частта за разноските по делото и адв. в-е на 18.09.2018 г. ,
В ЧАСТТА МУ , с която е възложен, на осн.
чл.349, ал.2 от ГПК , в дял на **,*** ,
ЕГН – ********** , и същата е станала изключителен собственик на следния имот:
Поземлен
имот с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастрални регистри,одобрени
със Заповед №РД-18-68/02.06.2008г на ИД на АГКК, трайно предназначение на
територията-урбанизирана, с адрес :***, начин на трайно ползване - ниско
застрояване/до 10 м/, номер на предходен план ***,с площ 616 кв.м.,при съседи: ***.,
заедно с построените в него сгради - еднофамилна жил. сграда на един етаж с
идентификатор ****1. със ЗП 79 кв.м., хангар,депо,гараж с идентификатор ****2.
със ЗП 48 кв. м. на един етаж.
И В ЧАСТТА, с която е осъдена ** , с горните
данни ,да заплати на ** и **. , с горните данни, сумата 16 800,00 лева за уравнение на делът им, ведно със законната
лихва върху тази сума , начиная от влизане на
настоящото решение в законна сила до окончателното й изплащане,
И В ЧАСТТА МУ , с която е
осъдена **, с горните данни ,да
заплати по сметка на ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН
СЪД, държавна такса 4 % върху стойността на поставения й или сумата 2 344,00
лева и,
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, на осн. чл. 349, ал.6 ГПК ,
следния недвижим имот,находящ се в гр. ****, общ. **** / обл. **** , а именно:
Поземлен имот с идентификатор **** по кадастралната
карта и кадастрални регистри,одобрени със Заповед №РД-18-68/02.06.2008г на ИД
на АГКК, трайно предназначение на територията-урбанизирана, с адрес :***, начин
на трайно ползване - ниско застрояване/до 10 м/, номер на предходен план ***,с
площ 616 кв.м.,при съседи: ***., заедно с построените в него сгради -
еднофамилна жил. сграда на един етаж с идентификатор ****1. със ЗП 79 кв.м., хангар,депо,гараж
с идентификатор ****2. със ЗП 48 кв. м. на един етаж.
Пазарната
стойност на този имот е 58 600,00 лева.
От така
образуваната делбена маса се образуват два
равни дяла , които се разпределят както следва :
- за К.Т.
*** 2 с ЕГН – ********** и **. със с.а-с с ,род. на ***г. в гр. **** - един общ
дял ;
- за **, с горните данни, един
дял;
СТРАНИТЕ
МОГАТ ДА УЧАСТВАТ ПРИ НАДДАВАНЕТО В ПУБЛИЧНАТА ПРОДАН, на осн. чл.354 и сл. от ГПК.
ОСЪЖДА ** и **., с горните данни , солидарно да заплатят по сметката на ЛРС
сумата 1 172,00 лева ,
представляваща държавна такса съобразно притежавания общ дял.
ОСЪЖДА **, с горните данни, да заплати по
сметката на ЛРС сумата 1 172,00 лева
, представляваща държавна такса съобразно притежавания дял.
Решението
подлежи на обжалване пред ** окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: