№ 267
гр. София, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Г.а
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20231000502875 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 265 от 15.06.2023 г., постановено по гр. дело № 630/2022
г. на Окръжен съд - Перник, ответната ЗК „Лев Инс“ АД е осъдена да заплати
на основание чл.432, ал.1 от КЗ на А. Д. А. сумата от 7 000 лева, на К. К. М.
сумата от 5 000 лева, и на П. Г. М. сумата от 11 000 лева, представляващи
обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от тях при ПТП,
настъпило на 19.06.2021 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата
на исковата молба до окончателното плащане. Със същото решение исковите
претенции на А. Д. А. до сумата от 12 000 лева, предявена като частична от
25 000 лева, на К. К. М. до сумата от 9 000 лева, предявена като частична от
19 000 лева и на П. Г. М. до сумата от 26 000 лева, предявена като частична от
30 000 лева, са отхвърлени, като неоснователни.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът К. К. М.,
който при оплаквания за неправилност поради нарушение на материално-
правната норма на чл. 52 от ЗЗД го обжалва с доводи, че единствено при
1
уважаване на исковата му претенция в пълен размер, би бил постигнат пълен
имуществен еквивалент на претърпените от него болки и страдания. Моли
съдът, при определяне на справедливия размер на обезщетението, да съобрази
приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, от която се установяват
настъпилите травми, наложилите се оперативни интервенции, криещи
рискове от различно естество, дискомфорта и постоперативните периоди, и не
на последно място - претърпяното мозъчно сътресение.
Въззиваемата застрахователна компания „Лев Инс“ АД в срока за
отговор оспорва въззивната жалба и моли решението да бъде потвърдено.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната му част, а относно правилността той е ограничен от
посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия, като съобрази
доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд -
София намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искове, предявени
от А. Д. А., К. К. М. и П. Г. М. срещу ЗК „Лев Инс“ АД, за заплащане на
сумите съответно на А. от 12 000 лева, предявен като частичен от 25 000 лева,
на М. от 9 000 лева, предявен като частичен от 19 000 лева и на П. Г. М. за
сумата от 26 000 лева, предявен като частичен от 30 000 лева,
представляващи обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди,
настъпили от пътно-транспортно произшествие, реализирано на 19.06.2021 г.,
ведно с лихва за забава върху главниците от датата на исковата молба до
окончателното плащане.
Решението в частта, в която исковете по чл.432, ал.1 от КЗ са уважени
съответно на А. Д. А. за сумата от 7 000 лв., на К. К. М. за сумата от 5 000
лева и на П. Г. М. за сумата от 11 000 лева, като необжалвано, е влязло в сила.
Поради основателност на предявените искове и липсата на жалба от
ответника в тази осъдителна за него част, първоинстанционното решение
формира сила на пресъдено нещо по фактите, които пораждат вземането при
квалификацията по чл.432, ал.1 от КЗ, а именно, че на 19.06.2021 г. около
13:30 часа на път III-627, на км. 47+500 в посока от с.Долна Диканя към
гр.Радомир, С. С. С. при управление на лек автомобил „Фолксваген", модел
„Поло“ с рег. № ********, валидно застрахован по застраховка Гражданска
2
отговорност на автомобилистите при ответната застрахователна компания,
предизвикал ПТП, при което пострадали пътниците в лекия автомобил и
ищци в производството - А. Д. А., К. К. М. и П. Г. М., за което деяние водачът
бил признат за виновен с влязло в сила Споразумение от 21.06.2022 г. по
н.о.х.д. № 82/2022 г. по описа на Районен съд – Радомир. От приетата по
делото комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза се
установява, че водачът на лекия автомобил обективно е разполагал с
възможността да поддържа траектория в средата на своята пътна лента при
избраната от него скорост през целия завой без лекия автомобил да загуби
устойчивост с последващо излизане извън платното за движение. На предната
дясна седалка е пътувал К. М., в лявата част на задната седалка е пътувал П.
М., а в дясната част на задната седалка е пътувал А. А.. От експертизата е
установено, че механизъмът на ПТП, разгледан съвкупно с травматичните
увреждания на пострадалите, дават основание и на настоящия състав да
приеме, че водачът и пътникът до него са пътували с правилно поставени
обезопасителни колани, докато пътниците, разположени на задната седалка,
са били без поставени такива, като са получили уврежданията си чрез
директен контакт с части от интериора на автомобила - предните седалки на
МПС и таблото.
При тези данни настоящият въззивен състав намира, че от правна страна
са налице всички елементи от фактическия състав, пораждащ прякото право
на пострадалите от ПТП да търсят обезщетение от застрахователя на
причинителя на вредата, т.е. искът е доказан по своето основание. За да се
произнесе по размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди
съдът съобрази указаните общи критерии в задължителната съдебна практика,
обективирана в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, както и
специалните такива, изведени в казуалната, но константна практика на ВКС
по приложението на чл.52 от ЗЗД, подчинени на установените по делото
факти. Конкретно, съдът взе предвид младата възраст на увредения М. към
датата на произшествието – 17 години; стресогенното събитие, довело до
промяна в начина на живот на ищеца; телесните увреждания и търпените от
него физически болки и страдания от това, а именно: фрактура на 1-ва
метакарпална кост и проведеното оперативно лечение, което е затруднило
хватателната способност на лявата ръка на ищеца за период от около 2
месеца; наложилото се оперативно лечение и поставяне на 2 фиксиращи
3
счупването К - игли; периода на възстановяване от около 2 месеца;
затрудненията в ежедневното обслужване, фактът, че е бил подпомаган от
близките си, което се потвърждава от показанията на свидетеля К. М. К.ов –
баща на ищеца, както и посттравматичното стресово разстройство.
Същевременно съдът съобрази и че при ищеца не са налице невъзстановени
травми, липсват и данни за ексцес, както и това, че захвата на лявата ръка е
възстановен. Съдът взе предвид и това, че мозъчното сътресение, което
ищеца твърди, че е претърпял не се потвърждава от събраните по делото
доказателства и експертизи. Наред с изложеното съдът отчита и
обстоятелството, че ищецът е бил ученик към настъпване на произшествието,
което, според показанията на св.К., е наложило да спре да посещава временно
училище и да ограничи контактите си с приятели, докато траел
възстановителният процес. Съдът отчита и икономическата конюнктура в
страната, както и съдебната практика при други подобни случаи. Въз основа
на така изложеното настоящият въззивен състав намира, че справедлив
паричен еквивалент по смисъла на чл.52 ЗЗД на претърпените от ищеца
неимуществени вреди възлиза на сумата от 13 000 лв., както е приел и
първоинстанционният съд. Този размер не е занижен, а съответен на
причинените и доказани болки и страдания. Предвид, че застрахователят
извънсъдебно е заплатил сумата от 8000 лв., той следва да бъде осъден да
заплати разликата в размер на 5000 лв. Ето защо и поради съвпадане на
изводите на двете съдебни инстанции решението в обжалваната част подлежи
на потвърждаване.
При този изход на делото на адв. Я. Д. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 500 лв. на основание
чл.38, ал.2 от ЗАдв., определено съобразно чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265 от 15.06.2023 г., постановено по гр.
д. № 630/2022 г. на Окръжен съд-Перник В ЧАСТТА, в която ЗК «Лев Инс»
АД е осъдена да заплати на К. К. М. сумата от 5000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ПТП, настъпило на 19.06.2021 г., ведно
4
със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗК «Лев Инс» АД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „С.ско шосе“ № 67А да заплати на адвокат Я. Д.
от САК с адрес: гр. София, пл. Позитано, № 3, ет.2 офис 10, на основание чл.
38, ал. 2 ЗА сумата 440 лв. адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5