№ 390
гр. Стара Загора, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Живка М. Д.а
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20245530104119 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК.
Ищецът „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, гр.София твърди в
исковата си молба, че на 06.07.2007 г. в гр. Стара Загора между кредитодателя
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД и кредитополучателя С. В. Ф. бил
сключен Договор за издаване на кредитна карта № .../06.07.2007 г., изменен и
допълнен с Анекс от 18.02.2008 г., по силата на който ищецът приел да издаде
кредитна карта Mastercard Gold и предоставил на ответника - овърдрафт по
картова разплащателна сметка с IBAN ... с първоначален размер от 10 000 лв.,
който бил увеличен на 20 000 лв. с т. 1 от анекса от 18.02.2008 г. Договорът за
кредитна карта бил сключен при условията на чл. 298, ал. 1 ТЗ и негови
неразделни части били анексът от 18.02.2008 г. и общите условия за издаване
и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип
MASTERCARD и VISA („общи условия“). Срокът за ползване и погасяване на
кредитния лимит (овърдрафт) бил до 06.07.2009 г. Срокът за ползване и
погасяване на овърдрафта се удължавал автоматично всеки път за нов
едногодишен период, при условие че никоя от страните не уведомяла другата
за прекратяване на договора за кредитна карта. Последното автоматично
удължаване на срока за ползване и погасяване на овърдрафта по
разплащателна сметка било до 06.07.2023 г., тъй като никоя от страните не
1
уведомила другата за прекратяване на договора за кредитна карта.
Кредитополучателят бил длъжен всеки месец на 5-о число да внася по
сметката си в банката минимална погасителна вноска в размер на 5% от
дебитното салдо по картовата разплащателна сметка. Кредитополучателят
имал право да извършва разплащания с картата само до разрешения кредитен
лимит, като при надхвърляне на кредитния лимит по сметката, независимо от
причината за това, кредитополучателят бил длъжен незабавно да погаси
сумата, с която бил надхвърлен лимитът. Кредитополучателят заплащал на
банката годишна възнаградителна лихва в следните размери: 13% - за
извършване на безналични плащания на ПОС терминал, и 15% - за всички
останали трансакции (т. 7 от договора за кредитна карта). При неплащане на
месечна погасителна вноска или надвишаване на разрешения кредитен лимит
банката начислявала наказателна лихва за забава в размер възнаградителната
лихва, увеличена с наказателна надбавка от 12%. Банката имала право да
обяви ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем след писмено
предизвестие до кредитополучателя за срок, определен от банката, в случай че
кредитополучателят не извършил което и да е плащане по договора за
кредитна карта и общите условия повече от пет работни дни след датата, на
която такова плащане станало изискуемо. На 20.03.2013 г. кредитополучателят
надхвърлил разрешения кредитен лимит от 20 000 лв. и сумата, с която бил
надхвърлен лимитът, не била незабавно погасена. От 09.04.2013 г.,
кредитополучателят бил в забава на плащанията по договора за кредитна карта
и не платил 108 минимални погасителни вноски със следните падежи:
05.04.2013 г., 05.05.2013 г., 05.06.2013 г., 05.07.2013 г., 05.08.2013 г., 05.09.2013
г., 05.10.2013 г., 05.11.2013 г., 05.12.2013 г., 05.01.2014 г., 05.02.2014 г.,
05.03.2014 г., 05.04.2014 г., 05.05.2014 г., 05.06.2014 г., 05.07.2014 г., 05.08.2014
г., 05.09.2014 г., 05.10.2014 г., 05.11.2014 г., 05.12.2014 г., 05.01.2015 г.,
05.02.2015 г., 05.03.2015 г., 05.04.2015 г., 05.05.2015 г., 05.06.2015 г., 05.07.2015
г., 05.08.2015 г., 05.09.2015 г., 05.10.2015 г., 05.11.2015 г., 05.12.2015 г.,
05.01.2016 г., 05.02.2016 г., 05.03.2016 г., 05.04.2016 г., 05.05.2016 г., 05.06.2016
г., 05.07.2016 г., 05.08.2016 г., 05.09.2016 г., 05.10.2016 г., 05.11.2016 г.,
05.12.2016 г., 05.01.2017 г., 05.02.2017 г., 05.03.2017 г., 05.04.2017 г., 05.05.2017
г., 05.06.2017 г., 05.07.2017 г., 05.08.2017 г., 05.09.2017 г., 05.10.2017 г.,
05.11.2017 г., 05.12.2017 г., 05.01.2018 г., 05.02.2018 г., 05.03.2018 г., 05.04.2018
г., 05.05.2018 г., 05.06.2018 г., 05.07.2018 г., 05.08.2018 г., 05.09.2018 г.,
2
05.10.2018 г., 05.11.2018 г., 05.12.2018 г., 05.01.2019 г., 05.02.2019 г., 05.03.2019
г., 05.04.2019 г., 05.05.2019 г., 05.06.2019 г., 05.07.2019 г., 05.08.2019 г.,
05.09.2019 г., 05.10.2019 г., 05.11.2019 г., 05.12.2019 г., 05.01.2020 г., 05.02.2020
г., 05.03.2020 г., 05.04.2020 г., 05.05.2020 г., 05.06.2020 г., 05.07.2020 г.,
05.08.2020 г., 05.09.2020 г., 05.10.2020 г., 05.11.2020 г., 05.12.2020 г., 05.01.2021
г., 05.02.2021 г., 05.03.2021 г., 05.04.2021 г., 05.05.2021 г., 05.06.2021 г.,
05.07.2021 г., 05.08.2021 г., 05.09.2021 г., 05.10.2021 г., 05.11.2021 г., 05.12.2021
г., 05.01.2022 г., 05.02.2022 г. и 05.03.2022 г. По силата на т. 28, б. „а“ от
общите условия банката обявила на кредитополучателя предсрочната
изискуемост на банковия кредит чрез писмено предизвестие с изх. № 231-
26/21.01.2022 г. и банковият кредит бил направен предсрочно изискуем на
09.03.2022 г. При настъпване на предсрочната изискуемост на банковия
кредит на 09.03.2022 г. кредитополучателят не погасил всички свои
задължения по договора за кредитна карта и към 16.11.2023 г. общият размер
на просрочената и непогасена сума по договора за кредитна карта възлизала на
35 837,64 лв., от които: 20 000 лв. - главница, 11 274,72 лв. - възнаградителна
лихва от 08.03.2019 г. до 08.03.2022 г., 3719,11 лв. - законна лихва от датата на
предсрочна изискуемост 09.03.2022 г. до 15.11.2023 г., 60 лв. - разноски за
обявяване на предсрочна изискуемост на банковия кредит, и 783,81 лв. -
съдебни разноски. На 16.11.2023 г. ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу кредитополучателя въз основа на
извлечение от счетоводните си книги, като съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК банката
поискала издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК само за сумата от
11 274,72 лв. - възнаградителна лихва по т. 7 от договора за кредитна карта от
08.03.2019 г. до 08.03.2022 г. По заявлението на банката било образувано
ч.гр.д. № 4620/2023 г. на Районен съд - Стара Загора и на 20.11.2023 г. била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК № 2264/20.11.2023 г., с която било разпоредено
кредитополучателят да заплати на банката следните суми: 11 274,72 лв. -
възнаградителна лихва по т. 7 от договора за кредитна карта от 08.03.2019 г. до
08.03.2022 г., 225,49 лв. - държавна такса, и 150 лв. - юрисконсултско
възнаграждение. На 26.08.2024 г. ищецът получил съобщение от Районния съд
- Стара Загора, с което му се указвало в едномесечен срок от получаване на
съобщението да предяви иск за установяване на вземането по издадената
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4620/2023 г. на Районния съд - Стара
3
Загора поради подадено възражение от длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК.
Ищецът моли съда да постанови решение за установяване на вземането на
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД като кредитодател от ответника
С. В. Ф. като кредитополучател по Договор за издаване на кредитна карта №
.../06.07.2007 г. относно следната сума: 11 274,72 лв. - възнаградителна лихва
по т. 7 от договора за кредитна карта от 08.03.2019 г. до 08.03.2022 г., за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК № 2264/20.11.2023 г. по ч.гр.д. № 4620/2023 г. на
Районен съд - Стара Загора. Претендира разноски в исковото и заповедното
производство.
Ответникът С. В. Ф. заявява, че оспорва иска по основание и размер.
Договор за издаване на кредитна карта № 13РКО-А- 7731/06.07.2007 г. бил
недействителен на основание чл.14, ал.1, във вр.с чл.13 във вр.с чл.10 от
действащия към момента на сключването му ЗПК. Съгласно чл. 14, ал.1 от
ЗПК (отм.), когато не били спазени изискванията на чл. 6, чл. 7, т. 4 - 14, чл. 8,
ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10, договорът за потребителски кредит бил
недействителен. Съгласно чл. 13 от ЗПК (отм.), клаузите на договора за
потребителски кредит по чл. 7, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10 трябвало да
бъдат ясно и недвусмислено формулирани, а документите, които ги съдържат,
да бъдат видими и четливи, а съгласно императивното изискване на чл.10
договорът за потребителски кредит, свързан с използването на кредитна карта,
съдържал задължително информация за: горната граница на кредита, ако
такава е договорена, или начините за нейното определяне; условията за
ползване и връщане на кредита; годишния лихвен процент и разходите, ако
има такива, приложими към момента на сключване на договора, както и
условията, при които те могат да бъдат променяни. В Договор за издаване на
кредитна карта № .../06.07.2007 г. по отношение на условията за неговото
ползване и връщане, в чл. 3 и 4 било посочено, че се прилагат Общите условия
на банката за издаване и ползване на револвиращи международни карти с чип
MasterCard Gold. Общите условия можели да се определят като клаузи, които
не били уговорени индивидуално, подготвени били предварително и поради
това потребителят нямал възможност да влияе върху съдържанието им. В този
смисъл била Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година, относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. Тази Директива била
възприета съгласно § 13а, т. 9 от ДР на Закона за защита на потребителите и
нейните разпоредби били част от нашето вътрешно законодателство. Въпреки
че в чл.3 от процесния Договор от 06.07.2007 г. бил посочен конкретен срок за
ползване на овърдрафта, а именно 06.07.2009 г., по отношение на срока на
неговото действие банката прилагала разпоредба от Общите условия за
автоматично продължаване на срока на договора без регламентирането на
никакво друго условие за настъпване на това обстоятелство (напр.точно
изпълнение на задълженията, изрично искане, одобрение или друго). Такава
4
клауза била неравноправна, защото не отговаряла на изискването за
добросъвестност и водела до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя съгласно чл. 143 от
ЗЗП (в редакция към датата на възникване на правоотношението). Клаузата за
автоматично подновяване на срока (т.36.1 от представените ОУ) не
позволявала на кредитополучателя да прецени икономическите условия от
своето поведение и така уговорена тя позволявала безконтролно
продължаване на правоотношението във времето и превръщала договора в
безсрочен, защото реално освобождавала кредитора от задължението му да
следи за изпълнението. Подобна уговорка била в противоречие с
императивните изисквания на чл. 430, ал. 1 от ТЗ, а именно - банката да
отпусне на заемателя паричната сума при уговорени условия и срок. Освен
това при наличието на индивидуална уговорка в договора относно срока му
(чл.3) и съгласно текста на т.36 от общите условия било налице противоречие
с т.36.1 също от общите условия, тъй като т.36 сочела, че срокът за ползване
на овърдрафта бил съгласно договора. Липсвало основание да се приеме, че
процесният договор можел да бъде обявен от банката за предсрочно изискуем
считано от 09.04.2013 г. при твърдяното действие на клаузата за автоматично
подновяване на договора по т.36.1 от общите условия. Същата фактически
предполагала липсата на точно определена по съгласие на страните дата на
падеж на кредита, за да се обяви неговата предсрочна изискуемост.
Процесният договор бил сключен на 06.07.2007 г., като според твърденията на
ищеца надхвърлянето на кредитния лимит било на 20.03.2013 г., а от
09.04.2013 г. ответникът бил забава на плащанията. Независимо от това,
банката се възползвала от правото си по т.28 от ОУ едва през 2022 г. За този
изключително дълъг период от време ответникът нямал възможност да
извършва платежни операции чрез издадена от ищеца кредитна карта, а в
същото време се натрупали лихви, надхвърлящи главницата по овърдрафта,
като се имало предвид, че претендираната в настоящото производство
възнаградителна лихва в размер на 11274.72 лв. била само за период
08.03.2019 - 08.03.2022 г. Това проявено повече от девет години бездействие
на кредитора задължавало потребителя да заплаща необосновано високи
обезщетения, което водело до неравновесие между страните по
правоотношението. Соченото било още един аргумент за неравноправност на
клаузите на общите условия. В условията на евентуалност ответникът прави и
възражение за погасяване на претендираното вземане за възнаградителна
лихва за посочения период от 08.03.2019 г. до 08.03.2022 г. по давност.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намери за установено следното:
Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, който представлява специален
положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че
вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за
5
изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от
който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу
вземането.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 4620/2023 г. по описа на
Старозагорския районен съд, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 2264/ 20.11.2023г. за
сумата 11274,72 лева – възнаградителна лихва, дължима по т. 7 от Договор за
издаване на кредитна карта №.../06.07.2007г. и Анекс към него от 18.02.2008 г.
и общи условия за периода от 08.03.2019 г. до 08.03.2022 г. В срока по чл.414,
ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника и в срока по чл.415, ал.4 от
ГПК е подадена настоящата искова молба.
Ищецът претендира вземане по Договор за издаване на кредитна карта
№ .../06.07.2007 г., изменен и допълнен с Анекс от 18.02.2008 г., по силата на
който ищецът е издал кредитна карта Mastercard Gold и предоставил на
ответника банков кредит овърдрафт по картова разплащателна сметка с IBAN
... с първоначален размер от 10 000 лв., който е увеличен на 20 000 лв. с т. 1 от
анекса от 18.02.2008 г. Според чл.3 от договора срокът за ползване на
овърдрафта е 06.07.2009 г.
Съгласно чл.36.1. от Общите условия за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти с чип MASTERCARD и VISA
срокът за ползване на овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов
едногодишен срок, при условие че титулярят не е уведомил банката за
прекратяване на договора най-малко 60 дни преди изтичане на текущия срок.
По делото не се твърди и не са представени доказателства за това, че в
посочения по-горе срок ответникът е отправил уведомление до банката ищец
за отказ от удължаване действието на процесния договор, което налага извода,
че същият е бил подновен при условията на чл.36.1. от Общите условия.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника относно
непредставянето по делото на общите условия, действали към момента на
сключване на договора. Към датата на изтичане на първоначалния срок за
ползване на овърдрафта 06.07.2009 г., както и 60 дни преди него, са действали
именно представените по делото Общи условия за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти с чип MASTERCARD и VISA,
приети на 17.04.2007 г., изменени на 24.07.2007 г. /л.л. 8-10 от делото/ В т.3 от
6
Анекс от 18.02.2008 г. ответникът е декларирал, че е запознат и приема
посочените Общи условия при уреждане на правата и задълженията на
страните по договора.
В случая спорното материално правоотношение попада в легалната
дефиниция на договора за потребителски кредит, дадена в чл.4 ЗПК /2006 г. –
отм./, според която това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. С оглед на това по отношение на процесния договор
намират приложение разпоредбите на ЗПК /2006 г. -отм./.
Ответникът е направил възражение за нищожност на процесния договор
на основание чл.14, ал.1, във вр.с чл.13, във вр.с чл.10 от действащия към
момента на сключването му ЗПК /2006 г. - отм./. По делото обаче не са
събрани доказателства потвърждаващи истиността на твърденията на
ответника за наличие на основание за недействителност, попадащо в
хипотезата на приложимата към спорното правоотношение разпоредба на
чл.14, ал.1, препращаща към чл.10 ЗПК /2006 г. - отм./.
Неоснователно е и възражението за неравноправност по смисъла на
чл.146 ЗЗП на клаузата по чл.36.1. от Общите условия. На потребителя е даден
един разумен 60 дневен срок, в който може да направи изявление за
прекратяване на договора, ако не желае автоматичното му подновяване.
Отделно от това, на същия е дадена възможност по всяко време да прекрати
договора с 60 дневно писмено предизвестие. С оглед на това следва да се
приеме, че посочената клауза отговаря на изискванията да добросъвестност в
гражданските отношения. От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза по делото е видно, че самият ответник се е възползвал
нееднократно от възможността за автоматично удължаване на срока на
договора.
Неоснователни са и доводите на ответника във връзка с обявяването на
предсрочна изискуемост от банката едва през 2022 г. Предсрочното
предизвикване на настъпването на падежа на задължението е право, не
задължение на кредитора /така и ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д.№
4/2013 г., ОСГТК/. В този смисъл дали и кога това потестативно право ще бъде
упражнено, зависи изцяло от преценката кредитора.
7
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че на 06.07.2007 г. на името на кредитополучателя
С. В. Ф. е предоставена сумата от 10000.00 лв. по разплащателна сметка с
IBAN BG20 FINV 91501000000896 от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА"
АД по силата на Договор за издаване на кредитна карта № .../06.07.2007 г.
Усвояването на овърдрафта по картовата разплащателна сметка е започнало от
14.07.2007 г. На 20.03.2013 г. кредитополучателят е надхвърлил разрешения
кредитен лимит от 20000.00 лв. и сумата, с която е надхвърлен лимитът, не е
била незабавно погасена. От 09.04.2013 г. кредитополучателят С. В. Ф. е в
забава на плащанията по договора за кредитна карта. Същият не е заплатил на
банката минимални погасителни вноски: 108 броя със следните падежи:
05.04.2013 г., 05.05.2013 г., 05.06.2013 г., 05.07.2013 г., 05.08.2013 г.,
05.09.2013 г., 05.10.2013 г., 05.11.2013 г., 05.12.2013 г., 05.01.2014 г., 05.02.2014
г., 05.03.2014 г., 05.04.2014 г., 05.05.2014 г., 05.06.2014 г., 05.07.2014 г.,
05.08.2014 г., 05.09.2014 г., 05.10.2014 г., 05.11.2014 ., 05.12.2014 г.,
05.01.2015г., 05.02.2015 г., 05.03.2015 г., 05.04.2015 г., 05.05.2015 г.,
05.06.2015 г., 05.07.2015 г., 05.08.2015г., 05.09.2015 г., 05.10.2015 г.,
05.11.2015 г., 05.12.2015 г., 05.01.2016 г., 05.02.2016 г., 05.03.2016 г., 05.04.2016
г., 05.05.2016 г., 05.06.2016 г., 05.07.2016 г., 05.08.2016 г., 05.09.2016 г.,
05.10.2016 г., 05.11.2016 г., 05.12.2016 г., 05.01.2017 г., 05.02.2017 г.,
05.03.2017 г., 05.04.2017 г., 05.05.2017 г., 05.06.2017 г., 05.07.2017 г., 05.08.2017
г., 05.09.2017 г., 05.10.2017 г., 05.11.2017 г., 05.12.2017 г., 05.01.2018 г.,
05.02.2018 г., 05.03.2018 г., 05.04.2018 г., 05.05.2018 г., 05.06.2018 г.,
05.07.2018 г., 05.08.2018 г., 05.09.2018 г., 05.10.2018 г., 05.11.2018 г.,
05.12.2018 г., 05.01.2019 г., 05.02.2019 г., 05.03.2019 г., 05.04.2019 г.,
05.05.2019 г., 05.06.2019 г., 05.07.2019 г., 05.08.2019 г., 05.09,2019 г., 05.10.2019
г., 05.11.2019 г., 05.12.2019 г., 05.01.2020 г., 05.02.2020 г., 05.03.2020 г.,
05.04.2020 г., 05.05.2020 г., 05.06.2020 г., 05.07.2020 г., 05.08.2020 г., 05.09.2020
г., 05.10.2020 г., 05.11.2020 г., 05.12.2020 г., 05.01.2021 г., 05.02.2021 г.,
05.03.2021 г., 05.04.2021 г., 05.05.2021 г., 05.06.2021 г., 05.07.2021 г.,
05.08.2021 г., 05.09.2021 г., 05.10.2021 г., 05.11.2021 г., 05.12.2021 г.,
05.01.2022 г., 05.02.2022 г. и 05.03.2022 г. На 09.03.2022 г. банковият кредит е
записан счетоводно от банката като предсрочно изискуем. По силата на т. 28,
б. „а“ от общите условия, банката е обявила на кредитополучателя
предсрочната изискуемост на банковия кредит чрез писмено предизвестие с
8
изх. № 231-26/21.01.2022 г. При настъпване на предсрочната изискуемост на
банковия кредит на 09.03.2022 г. С. В. Ф. не е погасил всички свои задължения
по договора за кредитна карта. Към 16.11.2023 г. вземанията на банката към
кредитополучателя С. В. Ф. по договора за кредитна карта са в общ размер на
35 837.64 лв. от които: 1. 20 000.00 лв. – главница; 2. 11 274.72 лв. -
възнаградителна лихва по т. 7 от договора за кредитна карта от 08.03.2019 г. до
08.03.2022 г.; 3. 3 719.11 лв. - законна лихва от датата на предсрочна
изискуемост 09.03.2022 г. до 15.11.2023 г.; 4. 60.00 лв. - разноски за обявяване
на предсрочна изискуемост на банковия кредит; 5. 783.81 лв. - съдебни
разноски.
Ответникът е направил възражение за погасяване по давност на
вземането на ищеца. Претендира се вземане за възнаградителна лихва, по
отношение на която е приложима кратката тригодишна давност по чл.111, б.
”в” ЗЗД. Разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД предвижда, че давността започва
да тече от датата на изискуемостта на вземането. В разглеждания случай,
както беше обосновано по-горе, поради липсата на изрично изявление от
страна ответника за прекратяване на Договор за издаване на кредитна карта №
.../06.07.2007 г., изменен и допълнен с Анекс от 18.02.2008 г., същият е
продължил да действа между страните посредством предвиденото в чл.36.1. от
Общите условия за издаване и ползване на револвиращи международни
кредитни карти с чип MASTERCARD и VISA автоматично удължаване. Едва
на 09.03.2022 г., чрез осчетоводяване на вземането като изискуемо, ищецът е
упражнил правото си да предизвика предсрочното настъпване на падежа на
цялото задължение на ответника, което означава, че това е денят, в който
цялото вземане е станало изискуемо, по смисъла на чл.114, ал.1 от ЗЗД.
Сключеният между страните договор по правното си естество
представлява договор за револвиращ кредит, тъй като с договора страните са
се съгласили в рамките на целия срок на действие на същия
кредитополучателят да разполага с определена сума /кредитен лимит/ в
размер на 20000 лева, която може да ползва многократно и неограничено във
времето в рамките на целия срок на действие на договора в пълен размер или
частично. При тази разновидност на договора за кредит, за разлика от
стандартния договор за потребителски кредит, сумата в рамките на
договорения кредитен лимит се ползва многократно, като липсва установен
конкретен размер и падеж на дължимите вноски, на които да е разсрочено на
9
части връщането на еднократно дадената в заем сума. При
договора за револвиращ кредит връщането на заетата сума е обусловено по
размер от волята на държателя на картата и ползваната от него сума в рамките
на кредитния лимит. За разлика от стандартния договор за потребителски
кредит, при който падежът на изначално определените по размер вноски, на
които е разсрочено плащането на части на еднократно отпуснатата в заем
сума, е определен в погасителния план, при договора за кредитна карта
/револвиращ кредит/ изискуемостта на усвоената главница и
възнаградителните лихви по кредита настъпва към установения краен падеж,
респ. - при предсрочното му предизвикване, както е в случая. Характерно за
револвиращия кредит е, че в него не е уговорен брой на погасителните вноски,
а възникването, падежът и размерът на задължението нито са определени в
договора, нито са определяеми, доколкото зависят изцяло от поведението на
длъжника. Погасяването на задълженията по договора за револвиращ кредит
не се изпълнява на предварително договорени анюитетни вноски. При
ползването на такъв вид кредит кредитополучателят има възможност да тегли
суми в брой или да нарежда плащания за суми до определен лимит.
Кредитният лимит може да се използва при необходимост и се погасява с
всяко постъпване на средства по сметката, като няма определена месечна
вноска и дължимата лихва се начислява само върху ползваната част и за
дните, през които тя е ползвана. Това обаче не означава,че изискуемостта на
вземането настъпва при всяко отделно усвояване на кредитната сума.
Посочените в чл. 18 от Общите условия за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти с чип MASTERCARD и VISA
падежни дати за плащане на минималната погасителна вноска не
представляват уговорени месечни погасителни вноски по кредита. Сроковете
за плащане са обвързани с начисляването на конкретен размер на
възнаградителната и наказателна лихва и в този смисъл същите нямат
отношение към падежа на задължението.
Ето защо следва да се заключи, че падежът на задължението за
възнаградителна лихва е настъпил с обявяване на предсрочната изискуемост,
поради което вземането на ищеца за възнаградителна лихва не е погасено
заради изтичане на давностния срок по чл.111, б.”в” ЗЗД, доколкото
давностният срок не е изтекъл към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 16.11.2023 г. .
10
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.415, ал.1,
т.1 ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца направените разноски в заповедното
производство в размер на 375,49 лв., представляващи държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, и направените в настоящото производство
разноски в размер на 1035,49 лв., представляващи държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. В. Ф. от гр. Стара
Загора, ..., ЕГН ********** съществуването на вземането на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, гр.София, район „Младост“, бул.
„Цариградско шосе“ № 111 П, за сумата 11274,72 лева – възнаградителна
лихва, дължима по т. 7 от Договор за издаване на кредитна карта
№.../06.07.2007г. и Анекс към него от 18.02.2008 г. и общи условия за периода
от 08.03.2019 г. до 08.03.2022 г., присъдена със Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №
2264/20.11.2023 г. по ч. гр. д.№ 4620/2023 г. по описа на Старозагорския
районен съд.
ОСЪЖДА С. В. Ф. от гр. Стара Загора, ..., ЕГН ********** да заплати
на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, гр.София, район „Младост“,
бул. „Цариградско шосе“ № 111 П сумата 375,49 лева, представляваща
разноски в заповедното производство, както и сумата 1035,49 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му
пред Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
11