Русенската окръжна
прокуратура е обвинила подсъдимия Р.М.Ш., български гражданин, с
постоянен адрес в с.С., Р. обл., с основно образование, неженен, осъждан, ученик,
ЕГН ************, в това, че
на 2011г., в с.С., Р.
област, отнел чужди движими вещи - пари в размер 21964,33 лв., от владението на Р.А.Ш., като вещите са в
големи размери, с намерение противозаконно
да ги присвои, като употребил за това сила - престъпление по чл.199 ал.1 т.1,
вр. чл.198 ал.1 от НК, а също и в това, че
на 2011г., в с.С. Р. област,
в условията на повторност, при немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради
здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи три салама „Търново”,
три салама „Бургас”, тридесет и осем дъвки, три пакета бонбони, самобръсначка „Евтерпа”
и афтършейв „Евтерпа” на обща стойност 68,69лв., от владението на Р.А.Ш., без
нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по
чл.195 ал.1 т.3 пр.1 и т.7, вр. чл.194, ал.1 от НК,
За съвместно разглеждане
в наказателния процес са приети два граждански иска, предявени от пострадалата Р.А.Ш.
против подсъдимия Р.М.Ш.. С първия, на стойност 2637,02 лв., се претендира
обезщетение за причинени с двете престъпления имуществени вреди. Вторият на
стойност 2500 лв. има за предмет причинени с престъплението по чл.199 ал.1 т.1,
вр. чл.198 ал.1 от НК, неимуществени вреди. Лихви по двата иска не са поискани.
В съдебно заседание
представителят на Русенска окръжна прокуратура поддържа обвинението. Предлага
за престъплението по чл.199 ал.1 т.1, вр. чл.198 ал.1 от НК, на подс.Ш. да бъде
наложено наказание лишаване от свобода за шест години, а за престъплението по чл.195
ал.1 т.3 пр.1 и т.7, вр. чл.194, ал.1 от НК - лишаване от свобода за четири
години. При условията на чл.58„а” от НК, предлага на подсъдимия да бъде
определено общо наказание редуцирано до четири години лишаване от свобода. Счита,
че изтърпяването му трябва да започне в затворническо общежитие от закрит тип
при първоначален строг режим. Гражданските искове счита за основателни.
Гражданската
ищца Р.А.Ш. поддържа исковете, както са предявени.
Подсъдимият Р.М.Ш.
се признава за виновен. По негово искане, поддържано и от служебния защитник адв.Б.Г.,
е проведено предварително изслушване, при което подсъдимият признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, след което съдебното
следствие е проведено по реда на чл.373 ал.2 и 3 от НПК. По отношение
наказанието, което следва да му се наложи, защитникът пледира за лишаване от
свобода в снизходителен размер, към минимума, предвиден в закона. Гражданските
искове счита за основателни и доказани. Подсъдимият поддържа същите становища.
Съдът, след
преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимият Р.М.Ш. е роден на ***г. в Р.. Завършил
е основно образование. В момента е ученик в СОУ„****” - гр.Б., Р. обл. Не е бил
женен и няма родени деца. Постоянният му и настоящ адрес е в с.С., Р. обл., където
живее с родителите си. Осъждан е четири пъти за тежко квалифицирани кражби, извършени
с изключение на първата, при условията на „повторност”. Последното наказание за
престъпление по чл.195 ал.1 т.3 пр.1 и т.7, вр. чл.194 ал.1 от НК му е наложено
със споразумение № 135/24.09.2008г., по НОХД № 283/2008г., н сила от същата дата.
Макар и непълнолетен, през *** 2011г. подс.Ш.
имал вече значителна съдебна биография. Наложените снизходителни наказания - обществено
порицание и пробация, обаче не постигнали очаквания възпитателен и възпиращ
ефект, поради което той замислил извършването на нови престъпления. Знаел,че свид.Р.Ш.,
собственичка на магазина в с.С., държала оборота на магазина в чанта, която
носела със себе си. Тъй като имал задължения към различни лица, които
настоявали да ги изплати, а нямал никакви пари, решил извърши кражба от
свидетелката, с която впрочем имал далечно родство.
На ***.2011г., около 03.00 часа, взел дървена
дръжка от мотика и се насочил към дома на свидетелката. Като стигнал на
мястото, прескочил оградата и по стълбището се качил пред входа на втория етаж,
където знаел, че спи свид.Ш.. Извадил с ръка прикрепващите гвоздеи на едно от
стъклата на прозорец на етажа и проникнал в коридора на втория етаж. След като
не успял да влезе в заключената стая където спяла жената, зачакал пред вратата
да излезе. Когато това станало около 05,00 часа, я ударил с дървената дръжка в
областта на лицето. Свидетелката паднала
на пода и останала да лежи там. Като я привел по този начин в безпомощно
състояние, подс.Ш. взел от ръцете й двете чанти, които носела и напуснал къщата. Към 05.30ч, като се
прибрал в дома си и в присъствие на своя приятел - свид.К. установил, че в чантите
има значителна сума пари, лекарства и здравна книжка.
Същият ден от гр.Б. и гр.С., с парите от грабежа
закупил: три мобилни телефона „Нокия”5800, „Нокия”С7, „Нокия”Е 71, мемори карта
„Нокия”, яке, обувки, газов пистолет „Екол” с патрони и два златни пръстена. Част
от парите похарчил в заведения .
След
разкриването му от органите на полицията, подс.Ш. доброволно предал непохарчените
пари, а именно 19396 лв, газовия
пистолет с осем патрона, гилза от газов патрон, два от мобилните телефони, картата
памет и двата златни пръстена.
Общата равностойност на предмета на
престъплението възлиза на 21 964,33 лв.
Въпреки, че бързо бил разкрит и станал обект на
процесуално следствени действия от страна на полицията, подс.Ш. решил да извърши
друго престъпление.
На ***.2011г., отново в с.С., от магазина на
същата свидетелка, който се намирал на първия етаж от къщата й, извършил нова кражба.
През нощта, като премахнал част от керемидите на покрива и след като разрушил тавана
на магазина влязъл в търговското помещение с намерение да вземе пари и
хранителни продукти. Пари не открил, но взел шест салама, тридесет и осем дъвки, три пакета бонбони, самобръсначка и афтършейф.
Според заключението на назначената и изготвена
на досъдебното производство съдебно-ценова икономическа експертиза стойността
на предмета на престъплението възлиза на 68,69 лв. Тези вещи не били върнати
или заместени до края на съдебното следствие.
Тези
фактически положения съдът приема за доказани според самопризнанието, направено
от подс.Р.М.Ш. при предварителното изслушване, свидетелските показания на Р.Ш.,
В.И., С. Ш., Ц. К., Т. Б., Й. К. и П. П., както и от приложените писмени
доказателства и доказателствени средства - свидетелство за съдимост, автобиография,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, справка, съдебно-медицинска
и съдебно-икономически експертизи, протоколи - констативни и за доброволно предаване,
протокол за оглед и разписка, както и веществените доказателства.
При анализа на установените фактически
обстоятелства, съдът преценява, че са доказани всички обстоятелства, имащи
отношение към обективните признаци на състава по чл.199 ал.1 т.1, вр. чл.198 ал.1 от НК,
защото на **.2011г., в с.С., Р. област, отнел чужди движими вещи в големи
размери - пари на стойност 21964,33 лв,
от владението на Р.А.Ш., с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила.
Вещите
предмет на престъплението, до извършването му, се намирали във владението на
свид.Ш., която нямала намерение да се разпорежда с тях в полза на подсъдимия.
Без наличието на някакво правно основание, той преодолял несъгласието ѝ да му ги предаде, като
използвал сила, изразяваща се в нанасяне удар по главата с дървена дръжка от мотика.
Равностойността на предмета на престъплението (21964,33 лв.)
надвишава повече от деветдесет и един пъти минималната работна заплата от 240
лв., определена с ПМС № 326/30.12.2009г. за периода от 01.10.2010г. до
31.08.2011г. Следователно, налице е квалифициращият признак „големи размери”
Деянието
е извършено от подс.Ш. при пряк умисъл. При извършването му бил пълнолетен и
вменяем, поради което можел да разбира свойството и значението на извършеното
и правилно да ръководи постъпките си. Той съзнавал и наличието на всички
признаци на състава, включително квалифициращите, като представите за тях
формирали интелектуалния момент на умисъла му. Наличен е и волевия момент,
тъй като, с цел придобиване на незаконна облага, той се съгласявал с настъпването
на общественоопасните последици, които предвиждал.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подс.Ш.
за престъплението по чл.199 ал.1 т.1, вр. чл.198 ал.1,
съдът, съдът съобрази следното. За това престъпление е предвидено
наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът може да
наложи и конфискация до една втора от имуществото на осъдения. При
индивидуализацията на конкретното наказание, което следва да се наложи на подс.Ш.,
съдът взе предвид наличието на множество минали осъждания, без изключение за посегателства
против собственоста, включително кражба от същата свидетелка, невъзстановяването
на всички причинени щети, както и обстоятелството, че обект на посегателство е
възрастна жена. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид възстановяването
на по-голямата част от щетите, оказаното съдействие на разследването и
изключително ниската възраст на подсъдимия. Втората група обстоятелства имат
значително по-голяма относителна стойност, поради което наказанието следва да
се определи при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Водим от тези съображения, Окръжният съд отмери наказание лишаване от свобода
за шест години, което е достатъчно за постигане целите на чл.36 от НК, при
минимална употреба на наказателна репресия.
Поради
направеното самопризнание, предвид нормата на чл.373 ал.2 от НПК, вр. чл.58„а“
от НК, определеното наказание трябва да се намали с една трета до размера
четири години лишаване от свобода.
За
престъплението е предвидено и кумулативно наказание конфискация, искане за
което не се поддържа от прокурора. Доколкото на досъдебното производство не са
събрани никакви данни за притежавано от подсъдимия имущество, определяне и на
такова наказание е невъзможно.
Анализът на установените фактически
обстоятелства, налага извод, че са доказани и всички обстоятелства, имащи
отношение към обективните признаци на състава по чл.195 ал.1 т.3 пр.1 и т.7, вр. чл.194
ал.1 от НК, защото на 07.03.2011г, в с.С., Р. област, в условията на повторност,
при немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита
на имот, отнел чужди движими вещи три салама „Търново”, три салама „Бургас”, тридесет
и осем дъвки, три пакета бонбони, самобръсначка „Евтерпа” и афтършейф „Евтерпа”
на обща стойност 68,69 лв., от владението на Р.А.Ш., без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои.
Извършеното деяние има вредни последици, които
не са незначителни. Според начина на извършването му - разрушен е покривът на
сградата, не може да се направи извод за по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид.
Следователно, случаят не е маловажен по см. на чл.93 т.9 от НК.
Подсъдимият извършил престъплението след като
бил осъден за друго такова престъпление - по чл.195 ал.1 т.3 пр.1 и т.7, вр.
чл.194 ал.1 от НК със Споразумение № 135/24.09.2008г., по НОХД № 283/2008г. на
Беленски районен съд. Към 07.03.2011г. срокът по чл.30 ал.1 не бил изтекъл,
поради което правилно деянието е квалифицирано като повторно по см. на чл.28
ал.1 от НК.
Доказан е квалифициращият признак по чл.195 ал.1
т.3 от НК - „разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот”, тъй
като за да проникне в търговското помещение подсъдимият последователно разрушил
частично покривната конструкция на сградата и таванът на помещението, в което
се намирали стоките.
Деянието
е извършено от подс.Ш. при пряк умисъл. При извършването му той е бил пълнолетен
и вменяем, поради което можел да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Той съзнавал и наличието на всички
признаци на състава, включително квалифициращите, като представите за тях
формирали интелектуалния момент на умисъла му. Наличен е и волевия момент,
тъй като, с цел придобиване на незаконна облага, той се съгласявал с
настъпването на общественоопасните последици, които предвиждал.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подс.Ш.
за престъплението по чл.195 ал.1 т.3 пр.1 и т.7, вр. чл.194 ал.1 от НК, съдът съобрази следното. За това
престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода от една до десет години.
При индивидуализацията на конкретното наказание, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът взе предвид наличието на множество осъждания, освен обуславящото
квалификацията „повторност”, без изключение за посегателства против
собственоста, включително на същата свидетелка, наличието на невъзстановени
щети, както и обстоятелството, че престъплението е извършено по време да
разследване за друго тежко престъпление извършено от подсъдимия. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита ниската равностойност на
предмета на престъплението и младежката възраст на подсъдимия. Втората група
обстоятелства имат значително по-голяма относителна стойност, поради което
наказанието следва да се определи при значителен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Водим от тези съображения, Окръжният съд отмери
наказание лишаване от свобода за три години, което е достатъчно за постигане
целите на чл.36 от НК, при минимална употреба на наказателна репресия.
Поради
направеното самопризнание, предвид нормата на чл.373 ал.2 от НПК, вр. чл.58„а“
от НК, определеното наказание трябва да се намали с една трета до размера две
години лишаване от свобода.
Налице са предпоставките по чл.23 ал.1 от НК, тъй като
подсъдимият извършил двете престъпления преди да има влязла в сила присъда за
което и да било от тях. С оглед правилата на тази разпоредба, следва да му се
наложи като общо, най-тежкото наказание, а именно лишаване от свобода за четири
години. Въпреки данните характеризиращи подсъдимия като личност с повишена
степен на обществена опасност, предвид все още много ниската му възраст, съдът
преценява, че това наказание не следва да се увеличава по реда на чл.24 от НК.
Не
са налице предпоставките за отлагане изтърпяването му по реда на чл.66 от НК. Доколкото
определеното наказание е по-малко от пет години лишаване от свобода, във връзка
с чл.57
ал.1, чл.59 ал.1 и чл.61 т.3 от ЗИНЗС, изтърпяването му трябва да започне при
първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.
Причина
за извършване на престъпленията е стремеж за материално облагодетелстване по
неправомерен начин и неспазване на установения в страната правен ред.
Гражданският иск
на стойност 1500 лв., с предмет обезщетение за претърпени неимуществени вреди е
доказан по своето основание. Извършеното от подсъдимия съдържа обективните
признаци на състава на непозволеното увреждане по см.на чл.45 от ЗЗД. Доколкото е извършено виновно, те следва да репарират понесените
от тъжителя вреди. В резултат на престъплението по чл.199 ал.1 т.1, вр. чл.198 ал.1 от НК,
свид.Р.А.Ш.
понесла неимуществени вреди в резултат на претърпените болки и страдания. Като
преценява тежестта на уврежданията и посочения от експерта срок за
възстановяването им, съдът определя по справедливост обезщетение в размер хиляда
лв. В останала си част, до пълния предявен размер от хиляда и петстотин лв.,
искът е недоказан и неоснователен, поради което следва да се отхвърли.
Гражданският иск
на стойност 2 637,02 лв., с предмет обезщетение за претърпени имуществени
вреди е доказан по своето основание. Извършеното от подсъдимия Ш. съдържа
обективните признаци на състава на непозволеното увреждане по
см.на чл.45 от ЗЗД. Доколкото е извършено виновно, той следва да репарира
нанесените вреди. В резултат на престъплението, свид.Р.Ш. е понесла
имуществени вреди, които в поискания размер не са възстановени. Предвид това,
гражданският иск, който е предявен в този размер, трябва да се уважи изцяло.
След влизане на присъдата в сила, вещественото доказателство
дървена дръжка, да се унищожи като вещ без стойност. Останалите вещи, макар и
купени с пари на пострадалата, са собственост на подсъдимия. Тяхната стойност е
включена в цената на гражданския иск и ако бъдат върнати на гражданската ищца,
ще се стигне до неоправдано двойно плащане. Нейните права следва да се
реализират чрез изпълнение върху тях, което за съжаление може да бъде осуетено,
тъй като не е поискан и наложен запор. Ето защо мобилен телефон Нокия С7,
мобилен телефон Нокия Е71, газов пистолет Екол 9мм с осем газови патрона, гилза
от газов патрон и два златни пръстена след влизане на присъдата в сила, трябва
да се върнат на подс.Ш..
Подсъдимият
трябва да заплати направените съдебни разноски, включително държавна такса
върху уважената част от исковете.
Мотивиран така
съдът постанови присъдата си.
Председател: