№ 3
гр. К.ли , 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К.ЛИ в публично заседание на петнадесети февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен А. Александров
при участието на секретаря Красимира Х. Боюклиева
като разгледа докладваното от Пламен А. Александров Търговско дело №
20205100900076 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за
застраховането (отменен).
В исковата си молба ищцата И. А. А. твърди, че на 16.07.2015 г.
пътувала с лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с турски peг. № 15
HS 578, управляван от А. Ф. А., в посока от гр. М. към гр. К.. В района на с.
З., общ. М., път II-59, км.19+800, лекият автомобил, в който била пътник,
напуснал пътното платно от ляво и се ударил в две дървета извън пътя. В
резултат на ПТП-то й били причинени телесни увреждания. За настьпилото
ПТП от органите на МВР бил съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадА. лица № 17 от 16.07.2015 г. и било образувано ДП № 127/2015 г. по
описа на РУ – гр. М., прокурорска преписка с № 922/2015 г. по описа на
Районна прокуратура – гр. М., против А. Ф. А. за извършено престьпление по
чл. 343, ал. 1, б. “б“ във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3-то от НК. С
постановление от 17.09.2015 г. на РП – М. досъдебното производство било
прекратено, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК. В
деня на произшествието, 16.07.2015 г., ищцата била транспортирана от екип
на ФСМП – гр. М. до МБАЛ „Д-р А.Д.“ АД гр. К.. с оплаквания от силна
болка в областта на дясното рамо, цялата дясна ръка и врата. В резултат на
извършените й прегледи и образно изследване й била поставена диагноза
1
„Луксация на дясна раменна става с фрактура на туберкулум майорис
декстра“. Било извършено наместване на ставата й и била поставена мека
превръзка по Дезо за период от 25 дни. От спешно отделение й били
назначени медикаменти, била насочена за проследяване на състоянието й от
травматолог в гр. Б., Република Турция където живеела. След като се
прибрала в гр. Б., на 18.07.2015 г. отишла на преглед в университетска
болница „Улудаг“ гр. Б.. Първо била прегледана в спешно отделение, след
което я насочили към ортопедично отделение, където я прегледал специА.ст
ортопед. Извършена й била и КТ на дясната ръка, резултатите от която
сочели: 1. Мултиплени фрагментирани фрактури с изменения в десния
хумерус, в туберкулум маюс, простиращи се към главата на хумеруса. 2.
Няколко броя костни фрагменти с милиметрични размери в субакромиалното
пространство“. Поставен й били velpau бандаж и била изписана с препоръка
да се яви на контролен преглед. На 20.07.2015 г. отново посетила същата
болница, където била прегледана от проф. д-р К.Д., който й препоръчал
операция. Графикът на медицинския екип, който трябвало да извърши
операцията, обаче, бил зает и затова тя и близките й решили да отидат в друга
болница. Така на 30.07.2015 г., постъпила в частна болница „Бахар“ в гр. Б. и
още същия ден й била извършена операция, при която счупването било
стабилизирано с 1 брой плака и 7 броя винтове. Поставили й ортеза за
обездвижване на ръката и я изписА. на 31.07.2015 г. с диагноза: „Счупване на
долния край на хумеруса, закрито“. След инцидента, в продължение на около
3-4 месеца била нетрудоспособна. През този период преживяла значителни по
сила и интензитет болки и страдания, налагащи ежедневен прием на
обезболяващи. Изпитвала затруднения при самообслужване и не можела да
прави нищо, изискващо ползването на две ръце. Носила изписаната й ортеза
три седмици, след което по препоръка на лекаря я свА.ла и започнала
постепенно да раздвижва увредената ръка. ПоследвА. и няколко курса
рехабилитационни процедури, които също й причинили много силни болки.
Освен физическата травма и свързаните с нея болки, страдания и неудобства,
претърпяната катастрофа й причинила и силен емоционален стрес. По време
на инцидента изпитала неописуем ужас и страх, както за собствения си
живот, така и за живота и здравето на цялото си семейство. Дълго време
имала проблеми със съня – не можела да спи, а когато заспивала, се будела от
кошмари. От инцидента насам не пътувала на дълги разстояния ако не е
2
наложително, а когато се наложи, било истинско изпитание, защото изпитвала
силен стрес, изпотявала се и изпадала в паника при най – малкото
раздрусване на колата. След ПТП-то начинът й на живот се променил в
негативна насока. Превърнала се в непълноценна и постоянно оплакваща се
жена, а преди това била здрава и не се оплаквала от нищо. Освен това,
движенията на ръката й все още били ограничени и често болезнени. Към
датата на инцидента и към настоящия момент работила като шивачка и
неизбежно ръцете й били най – натоварената част от тялото. Когато се
преуморяла болката се появявала веднага, същото ставало и когато времето се
застуди. Не можела също така да си протегна ръката на високо, не можела да
носи нещо по – тежко с нея. Твърди, че причинените й травматични
увреждания, описани по – горе, са в пряка причинно – следствена връзка с
претърпяното на 16.07.2015 г. ПТП. Причината за същото било виновното
нарушение на правилата за движение от водача на лек автомобил „Опел
Астра“ с peг. № 15 HS 578. За увреждащото MПC имало сключена гранична
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗД „Б.И.“ АД,
полица № BG/02/FI15012541, действаща към датата на застрахователното
събитие, видно от приложения към настоящата Констативен протокол за ПТП
с пострадА. лица, застрахователна полица и справка от електронната
страница на Гаранционен фонд за нА.чна гранична застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Съгласно чл.265 от КЗ (отм.), се явявала
увредено лице и претендира обезщетение за неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от настьпилото ПТП. Предвид
изложеното, счита че са нА.це елементите на фактическия състав за
реА.зиране отговорността на ответното застрахователното дружество, поради
което за нея възниквал правен интерес, да й бъде изплатено обезщетение за
неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с
причинените й телесни увреждания и претърпените от нея болки и страдания
вследствие на настьпилото на 16.07.2015 г. ПТП. Поради изложеното, моли
съда, да й заплати сумата в размер на 30 000 лева, представляващи
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, в резултат на ПТП
от 16.07.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 10.09.2017 г.
Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание ищцата,
чрез своя представител по пълномощие, поддържа предявения иск.
3
В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК ответникът ЗД Б.И.” АД гр. С., чрез
представител по пълномощие, е подал писмен отговор в който оспорва изцяло
предявеният иск по основание и размер. Прави възражение за изтекла
погасителна давност както по главния иск, така и по иска за мораторна лихва.
Не оспорва нА.чието на вА.дно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния лек
автомобил „Опел Астра“ с peг. № 15 HS 578. Оспорва механизма на ПТП,
като счита, че представените по делото доказателства нямат установителен
характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Оспорва изложените от
ищцата твърдения относно механизма на ПТП, като счита, че те не намират
опора в доказателствения материал. Единствено доказателство за механизма,
което е ангажирала ищцата, било съставения по случая констативен протокол
за ПТП, който не се ползвал с материална доказателствена сила за настъпване
на ПТП. Без да е установен механизма на ПТП не можело да бъде направен
извод за това кой от участниците е действал противоправно, а без установено
противоправно поведение не подлежало на приложение презумпцията за вина
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. С отговора оспорва изложените от ищцата твърдения
относно механизма на ПТП-то, като счита, че те не намират опора в
доказателствения материал. Предвид функционалната обвързаност между
отговорността за вреди на водача на МПС и неговият застраховател по полица
„Гражданска отговорност“, оспорва да е нА.це осъществен деликтен
фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи, в това число
противоправност и вина в поведението на водача на МПС. Твърди, че
събитието е случайно (чл.15 НК) за водача на МПС, като за него не е била
нА.це обективна възможност да предвиди и предотврати настьпването на
вредите. При липсата на акт по чл. 300 от ГПК твърденията на ищцата за
тьрпени вреди, произтекли от непозволено увреждане подлежА. на пълно и
главно доказване. Оспорва правните доводи на ищцата за допуснати от водача
на МПС-то нарушения на правилата за движение по чл. 20 от ЗДвП. Ако, и
доколкото бъде установен фактьт на противоправно поведение, осъществено
от водача на МПС, твърди, че ПТП-то и произтеклите от него вреди са
съпричинени от самата пострадала, която с поведението си е създала
предпоставки и условия за настъпването на инцидента и произтеклите от него
вреди. Твърди, че настъпилите увреждания на ищцата не са резултат
единствено на виновното поведение на водача на лек автомобил „Опел
4
Астра“, с рег. № 15Н5578. НА.це било съпричиняване от страна на
пострадалата, която е пътувала в лекия автомобил „Опел Астра“, с рег. №
15HS578 без поставен предпазен колан, в противоречие с изискванията на
ЗДвП, като така е допринесла в значителна степен за уврежданията си.
Твърди, че е нА.це обективна причинно – следствена връзка между
поведението на самата пострадала от една страна и настъпилите вреди, като
същите произтичат по вид и степен и от собственото й противоправно
поведение. При правилно поставен предпазен колан вредите или не биха
настъпили, или щели да бъдат в значително по-лека степен. Оспорва
твърденито, че в резултат на процесното ПТП ищцата е претърпяла
цитираните в исковата молба телесни повреди – по вид и степен. Оспорва, че
същите са резултат на настъпилото ПТП. Счита, че няма данни и
доказателства по делото ищцата да е претърпяла твърдените от нея
увреждания. Оспорва всички твърдения на ищцата в тази насока. Твърди, че
по делото са приложени медицински документи, които не се отнасят за
ищцата, а за друго лице. Във връзка с изложеното, оспорва приложената
„декларация за идентичност на имената“, подписана от неизвестно лице.
Същата декларация била негодна да установи идентичност в лицата. Оспорва
твърденията, че евентуално получените в следствие на ПТП увреждания са
довели до продължителни болки и страдания. Твърди, че заявените от ищцата
увреждания, болки и страдания, в следствие на тях, се дължат единствено на
предходни заболявания, от които ищцата е страдала преди ПТП. Оспорва
твърденията, че оздравителния процес е бил продължителен, тьй като от
представените с исковата молба документи данни такъв да е протичал като
цяло липсвА.. В случай, че се установи някаква по-голяма продължителност
на оздравителния процес, твърди същото да е следствие на поведението и
неспазване на лекарските предписания от страна на ищцата, както и на
несвързани с процесното събитие предходни заболявания, от които тя страда
и които нямА. връзка с ПТП. Оспорва твърденията за изживян стрес и
душевни страдания на ищцата и в случай, че такива се установят, счита, че са
резултат от лабилна психика и предходната й обремененост. Оспорва иска и
по размер. Твърди, че претендираната сума в размер на 30 000 лева е силно
завишена и не отговаря на трайно установената практика на съдилищата за
обезщетения за подобен род вреди и на принципа на справедливостта,
заложен в чл. 52 от 33Д. Моли при определяне на обезщетението да бъдат
5
взети предвид следните обстоятелства: възрастта на пострадалото лице,
бързото му възстановяване в обичаен порядък, липсата на настьпили
усложнения и липсата на трайни или пожизнени последици за здравето й.
Относно претенцията за лихва за забава – оспорва същата, като твърди, че
застрахователят не дължи лихва върху обезщетението. Ищцата не била
сезирала дружеството с претенция за изплащане на обезщетение по чл. 380 от
К3. Сочи също, че съгласно чл. 380, ал.3 от К3, непредставянето на данни за
банковата сметка от страна на пострадало/увредено лице имало последиците
на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не
дължал лихва. Поради изложеното, моли съда да отхвърли исковите
претенции изцяло, а при условията на евентуалност да намА. размера на
претендираното обезщетение с оглед на направените възражения.
Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно констативен протокол за ПТП с пострадА. лица №
17/16.07.2015 г., съставен от полицейски служител на РУ – М. при ОД на
МВР – К.., на 16.07.2015 г. на път ІІ-59 км 19+800 е настъпило ПТП с лек
автомобил марка „Опел“ модел „Астра“ с турски рег. № 15HS578, управляван
от А. Ф. А., при което на автомобила са нанесени материални щети и са
пострадА. пътуващите в автомобила лица Х.Е. и ищцата И. А. А., с диагноза
счупена дясна ръка. В констативния протокол е посочено, че водачът на лекия
автомобил А. Ф. А. поради преумора заспива и губи контрол над автомобила,
излиза вляво извън пътя по посока на движението и се блъска в дървета.
От Акт № 411 от 16.07.2015 г. за установяване на административно
нарушение се установява, че същият е съставен против А. Ф. А. за това, че на
16.07.2015 г. на път ІІ-59 км 19+800, с посока на движение от гр. М. към гр.
К., управлявайки лек автомобил „Опел Астра“ с турски рег. № 15HS578,
поради преумора заспива по време на движение и губи контрол над
автомобила, излиза вляво по посока на движението извън пътното платно и се
блъска в дървета, вследствие на което настъпва ПТП.
От представените по делото и приети доказателства – протокол за оглед
на местопроизшествие от 16.07.2015 г., заключение № 144/05.08.2015 г.,
6
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 70/2015 г. и
постановление от 17.09.2015 г. на Раойонна прокуратура – М. за прекратяване
на досъдебно производство се установява, че е бил извършен оглед на
местопроизшествието и е образувано досъдебно производство № 127/2015 г.
по описа на РУ – М. срещу А. Ф. А. за това, че на 16.07.2015 г. на път ІІ-59 км
19+800, в землището на с. З., общ. М., при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил „Опел Астра“ с турски рег. № 15HS578, нарушил
правилата за движение – чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, и по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на И. А. А., изразяваща се в счупване на
дясното рамо, което е довело до трайно затрудняване движението на дясната
ръка – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ във връзка с чл. 342, ал. 1, предл.
3-то от НК. От постановлението за прекратяване на досъдебно производство
се установява също така, че по време на настъпване на ПТП-то в лекия
автомобил „Опел Астра“ с турски рег. № 15HS578, управляван от А. Ф. А., са
пътувА. съпругата му И. А. А. (ищец по настоящото дело), дъщеря му Х.Е. и
синът му Исмет Ф., както и че досъдебното производство е било прекратено
на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК, поради
това, че пострадалата И. А. А. е поискала, на основание чл. 343, ал. 2 във
връзка с ал. 1, б. „б“ във връзка с чл. 342, ал.1 от НК, извършителя на
престъплението А. А. да не носи наказателна отговорност за извършеното от
него престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ във връзка с чл. 342, ал. 1, предл. 3-
то от НК.
По деото не се оспорва нА.чието на вА.дно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорнвост“ на
автомобилистите за процесния лек автомобил „Опел Астра“ с рег. №
15HS578. Това обстоятелство се установява и от представената по делото
справка – извадка от сайта на Гаранционен фонд за проверка за сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, видно от която към 16.07.2015 г.
МПС с ДКН 15HS578 има активна гранична застраховка „Гражданска
отговорност“.
От назначените по делото съдебно – медицински експертизи с вещо
лице – съдебен лекар – съдебномедицинска експертиза по писмени данни №
141/2020 г. и съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 12/2021 г.,
които не се оспорват от страните и се възприемат изцяло от съда, се
7
установява, че на ищцата И. А. А. й е било причинено счупване на дясната
раменна кост в горния й край (в областта на голямото възвишение –
tuberculum major) и изкълчване на дясната раменна става, наложили
оперативно лечение, като уврежданията са получени при действието на твърд
тъп предмет и са в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото пътно –
транспортно произшествие. Съгласно експертизите, счупването на дясната
раменна кост в горния й край (в областта на голямото възвишение –
tuberculum major) и изкълчването на дясната раменна става са довели до
трайно затрудняване на движението на дясната ръка за около 3 – 4 месеца,
при обичаен ход на оздравителния процес. Експертизите установяват също,
че предвид това, че голямото възвишение на раменната кост е залавно място
на част от раменната мускулатура, при физически усилия и при
неблагоприятни атмосферни условия, възможно е ищцата да е чувствала
болка със среден и малък интензитет за по-продължителен период от време.
По делото е назначена и съдебна автотехническа експертиза – № 220/
09.12.2020 г., която не се оспорва от страните и се възприема изцяло от съда,
установяваща следния механизъм на настъпване на процесното ПТП: лек
автомобил „Опел Астра“ с рег. № 15HS578, управляван от А. Ф. А., се е
движил по път ІІ-59, с посока на движение от гр. М. към гр. К.. При км
19+800 водачът е загубил контрол над управлеинето на автомобила, преминал
е в лявата лента, след което е излязъл извън пътя, пропадайки върху ската. С
предната си част се е ударил в две дървета, като при удара се е деформирала
предната му част и по капака са оставени полусферични отпечатъци. След
удара се е върнал назад, където е последвал много слаб удар в друго дърво
със задната му част. При преминаването през пясъчната възглавница на
банкета, десните гуми са оставили следа. Установява също, че водачът е
действал неправилно, тъй като е следвало при усет на подобни симптоми да
спре и да се освежи, или да предаде управлението на автомобила на друг.
При така установените по делото обстоятелства, съдът намира
предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
причинени на ищцата в резултат на настъпило на 16.07.2015 г. ПТП, поначало
за основателен. Съгласно чл. 226, ал.1 от Кодекса за застраховането (отм.,
приложим в настоящия случай), увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Тази
8
разпоредба е във връзка с чл. 45 от ЗЗД, според който всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Или, за да се ангажира
отговорността на застрахователя е необходимо да се установи, че е нА.це
непозволено увреждане на ищцата, причинено от деликвента, както и че
същият е бил застрахован към момента на непозволеното увреждане.
За да се приеме, че е нА.це непозволено увреждане е необходимо
доказване нА.чието на предвидените и изброени в закона предпоставки:
противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между
тях. В тази връзка, от гореобсъдените доказателства – констативен протокол
от 16.07.2015 г. за ПТП с пострадА. лица, акт № 411/16.07.2015 г. за
установяване на административно нарушение, протокол за оглед на
местопроизшествие, постановление от 17.09.2015 г. на Районна прокуратура –
М. за прекратяване на досъдебно производство, се установява че на
16.07.2015 г. на път ІІ-59 км 19+800, в землището на с. З., общ. М., при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Опел Астра“ с
турски рег. № 15HS578, А. Ф. А. нарушил правилата за движение – чл. 20, ал.
2 от ЗДвП, и причинил на И. А. А. счупване на дясната раменна кост в горния
й край (в областта на голямото възвишение – tuberculum major) и изкълчване
на дясната раменна става, които са довели до трайно затрудняване на
движението на дясната ръка за около 3 – 4 месеца, при обичаен ход на
оздравителния процес.
С други думи, установява се по делото нА.чието на виновно и
противоправно деяние на водача на лекия автомобил марка „Опел“, модел
„Астра“, с рег. № 15HS578 – А. Ф. А., вредоносен резултат – счупване на
дясната раменна кост в горния й край (в областта на голямото възвишение –
tuberculum major) и изкълчване на дясната раменна става, довели до трайно
затрудняване на движението на дясната ръка за около 3 – 4 месеца, при
обичаен ход на оздравителния процес, както и причинна връзка между
противоправното деяние и вредоносния резултат. Последното обстоятелство
се установява и от назначените по делото и обсъдени по – горе съдебно –
медицински експертизи – съдебномедицинска експертиза по писмени данни
№ 141/2020 г. и съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 12/2021
г.
9
В случая не е нА.це твърдяното от ответника случайно деяние по
смисъла на чл. 15 от НК, тъй като се установи, че причината за настъпване на
ПТП-то е задрямване на водача по време на движение и изгубване на контрол
над автомобила, като същият е следвало при усет на подобни симптоми да
спре и да се освежи, или да предаде управлението на автомобила на друг.
Установи се също така, че към 16.07.2015 г. – датата на настъпване на
ПТП, е била нА.це вА.дно сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” с ответника за управлявания от виновния водач А. Ф. А.
лек автомобил с ДК № 15HS578.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
погасяване на иска поради изтекла погасителна давност. Установява се по
делото, че ПТП-то, в резултат на което са причинени телесните увреждания
на ищцата, е настъпило на 16.07.2015 г., а искът е предявен на 10.09.2020 г. В
тази връзка, предвид разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците,
съгласно която за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти, следва да се
приеме, че към датата на предявяване на настоящия иск – 10.09.2020 г., не е
изтекъл изискуемия от закона петгодишен срок за погасяване на вземането на
ищцата.
При това положение, следва да се приеме, че са нА.це изискуемите от
закона предпоставки за ангажиране отговорността на ответника. Нанесените
телесни повреди, изразяващи се в счупване на дясната раменна кост в горния
й край (в областта на голямото възвишение – tuberculum major) и изкълчване
на дясната раменна става, са причинили на ищцата болки и страдания, за
които същата следва да бъде овъзмездена. В тази връзка, от значение за
определяне размера на обезщетението за причинените й неимуществени
вреди е обстоятелството дА. в случая е нА.це съпричиняване на вредите от
страна на ищцата, каквото се твърди от ответника. Така, в представения по
делото писмен отговор, ответникът твърди, че е нА.це съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата, която е пътувала в лекия
10
автомобил без поставен предпазен колан, като по този начин е допринесла в
значителна степен за уврежданията си.
Във връзка с твърденията на ответника, назначената по делото съдебна
автотехническа експертиза - № 14/25.01.2021 г., установява, че лек автомобил
„Опел Астра“ с турски рег. № 15HS578 е оборудван с триточкови инерционни
обезопасителни колани на предните и задни седалки (за водача и пътниците)
в купето, 5 на брой. Установява също, че при поставен колан движението на
тялото на пътника напред ще бъде ограничено, което ще го предпази от
травматични увреждания или причинените такива ще са по-леки. Съгласно
заключението на назначената по делото съдебно – медицинска експертиза –
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 12/2021 г., предвид
обстоятелсдтвото, че автомобила не се е преобръщал, станал е челен удар в
две дървета и е последвал много слаб удар в друго дърво, може да се заключи
най – общо, че счупването е получено при удар и/или притискане на дясната
мишница в части от интериора на автомобила – врата, арматурно табло,
облегалка на седалка. Установява също, че движението на тялото, за да
възникнат такива удари и/или притискане, е възможно и при правилно
поставен обезопасителен колан. Обезопасителният колан възпрепатства
движението на тялото напред и нагоре при челен удар, като страничното
движение на тялото до голяма степен е възможно и при правилно поставен
обезопасителен колан. Установява, че не са нА.це специфични следи от
действието на предпазен колан при пострадалата – лентовидни
кръвонасявания и охлузвания на кожата косо в областта на гърдите и
хоризонтално в долната част на корема. Заключението е, че в конкретния
случай не може с категоричност да се определи дА. пострадалата е била с
поставен обезопасителен колан, като вещото лице приема в заключението си,
че в материА.те по делото не са нА.це данни за това на коя седалка е седяла
пътничката И. А. А.. Във връзка с така изготвеното заключение и на поставен
въпрос от процесуалния представител на ответника, в съдебно заседание
вещото лице уточнява, че ако ищцата е седяла зад седалката на шофоьора или
по средата на задната седалка и е била с поставен обезопасителен колан,
тогава не би могло да се получи това увреждане. Сочи също, че
обезопасителният колан препятства движението на тялото напред и нагоре, а
не встрани и ако пострадалата е седяла на предната дясна седалка или на
11
задната седалка вдясно, тя би могла, при такова странично движение на
тялото, рамото й да бъде ударено и/или притиснато върху вратата на
автомобила, предната или задната дясна врата, и с поставен колан. Възможно
е също, ако е седяла на задната седалка вдясно, при една ротация на тялото да
бъде осъществен удар върху облегалката на предната дясна седалка или в
колонката между предните и задната седалка. Пояснява, че ако ищцата е
стояла по средата на задната седалка или вляво на задната седалка, зад
шофьора, и е била с правилно поставен колан, това странично движение на
тялото, дори и осъществено, не би могло чрез това движение дясното й рамо
да достигне част от интериора на пколата, в който да се осъществи удар и да
се причини счупване и изкълчване на дясната раменна става. С оглед на
травмата и удара е възможно да няма специфични следи по тялото и в случая
на поставен колан предвид това, че ударът на автомобила не е станал със
значителна скорост, а такива следи остават само при челен удар с голяма
скорост.
От обсъдената по-горе съдебномедицинска експертиза по писмени
данни № 12/2021 г. и становището на вещото лице, дадено в съдебно
заседание, може да се направи извод, че ако ищцата е пътувала на задната
седалка зад шофьора или по средата на задната седалка, същата не е била с
поставен обезопасителен колан, тъй като ако е била с поставен такъв не би
могло да получи костатираните увреждания. Също така може да се заключи,
че ако ищцата е пътувала на предната седялка вдясно или на задната седалка
вдясно, то и при поставен обезопасителен колан, е възможно да получи
констатираните травматични увреждания. В тази връзка, следва да се посочи,
че по делото не е събраха доказателства, установяващи на коя седалка е
пътувала ищцата в лекия автомобил при възникване на пътно –
транспортното произшествие. И тъй като с доклада по делото е разпределена
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, като на
ответника е възложено да докаже съпричиняване от страна на ищцата на
вредоносния резултат, дължащо се на непоставяне от нейна страна на
предпазен колан, съдът намира същото за недоказано по надлежния ред,
независимо от нА.чието на данни по образуваното досъдебно производство,
че мъжете – водача А. Ф. А. и сина му, са пътувА. на предните седалки с
поставени предпазни колани, а жените – ищцата и дъщеря им, на задните
12
седалки, без поставени колани – видно от заключението на изготвената по
досъдебното производство автотехническа експертиза № 144/ 05.08.2015 г.,
стр.5, раздел „известно по делото“.
При така установените обстоятелства съдът намира, че по делото не е
доказано нА.чие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата, дължащо се на непоставен обезопасителен колан. В тази насока е и
заключението на назначената съдебномедицинска експертиза по писмени
данни № 12/2021 г., съгласно което в конкретния случай не може с
категоричност да се определи дА. пострадалата е била с поставен
обезопасителен колан, като доказателства в подкрепа на твърдението на
ответника за съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат не
са събрани.
За установяване на причинените на ищцата болки и страдания по
делото е разпитан като свидетел И.Ю.С., който установява, че след
направената на ищцата на 30.07.2015 г. операция в Република Турция се чувА.
в началото с нея веднъж седмично по телефон, а впоследствие – през месец.
Ищцата му казала, че три – четири месеца няма да може да ходи на работа,
защото я боли рамото, както и че се е уплашила много от катастрофата и я е
страх да се вози в кола. Същата работила като шивачка в Република Турция.
Една година след операцията му споделила, че има болки в рамото и още не
може да се съвземе от катастрофата. Не можела да вдига тежко, също и
ръката. След около година и половина след операцията ищцата дошла и се
видели със свидетеля, като казала, че има още болки.
При определяне размера на причинените на ищцата неимуществени
вреди, съдът съобрази вида и характера на увреждането – счупване на дясната
раменна кост в горния й край (в областта на голямото възвишение –
tuberculum major) и изкълчване на дясната раменна става, довели до трайно
затрудняване на движението на дясната ръка, обстоятелството, че същите са
наложили оперативно лечение, както и установеното от назначените съдебно
– медицински експертизи, че обичайната продължителност на оздравителния
(възстановителен) процес при тази травма е 3 – 4 месеца, при обичаен ход на
оздравителния процес, като е възможно при физически усилия и при
неблагоприятни атмосферни условия ищцата да е чувствала болка със среден
13
и малък интензитет за по-продължителен период от време. В тази връзка
съобрази и свидетелските показания за изпитвана от ищцата болка и
притеснения за възможността й да полага труд, както и липсата на
доказателства, установяващи, по-голяма продължителност на оздравителния
процес.
Не намира опора в доказателствата по делото довода на ответника, че
продължителността на оздравителния процес при ищцата е в резултат на
неспазване от нейна страна на лекарските предписания и предхождащи
заболявания. Видно от становището на вещото лице, дадено в съдебно
заседание, няма травми, от които да се заключи, че са резултат от предходно
заболяване на ищцата, както и няма данни лечението да е протекло извън
правилата на добрата медицинска практика.
Предвид гореизложеното и с оглед установеният в чл. 52 от ЗЗД
принцип на справедливост при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди, съдът намира, че на ищцата следва да й бъде
определено обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и
страдания, в резултат на причинените й от ПТП, настъпило на 16.07.2015 г.
телесни повреди, изразяващи се в счупване на дясната раменна кост в горния
й край (в областта на голямото възвишение – tuberculum major) и изкълчване
на дясната раменна става, довели до трайно затрудняване на движението на
дясната ръка за около 3 – 4 месеца, в размер на 15 000 лева.
Ето защо, следва да се осъди ответникът да заплати на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдания, в
резултат на причинените й от ПТП, настъпило на 16.07.2015 г. телесни
повреди, изразяващи се в счупване на дясната раменна кост в горния й край (в
областта на голямото възвишение – tuberculum major) и изкълчване на дясната
раменна става, в размер на 15 000 лева. Върху тази сума следва да се присъди
и законната лихва от 10.09.2017 г., така както е поискана в исковата молба, до
окончателното й изплащане. Неоснователно е в тази връзка възражението на
ответника, че не дължи лихва върху обезщетението, тъй като ищцата не е
сезирала дружеството с претенцията за изплащане на обезщетение по чл. 380
от КЗ, както и че на основание чл. 380, ал. 3 от КЗ, непредставянето на данни
за банковата сметка от страна на пострадалата има последиците на забава на
14
кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва.
Посочените разпоредби от действия КЗ са неотносими в случая, предвид
обстоятелство, че приложими са правилата на част четвърта от отменения
Кодекс за застраховането, на основание § 22 от ПЗР на КЗ. В останалата част
и за разликата от 15 000 лева до пълния предявен размер от 30 000 лева искът
за неимуществени вреди е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
При този изход на делото следва да се осъди ответника да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – К..,
държавна такса върху уважения размер на иска за неимуществени вреди
(15 000 лева) в размер на 600 лева.
Следва също така ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата
направените по делото разноски, съобразно уважената част на иска, в размер
на 162.84 лева, представляващи половината от общо направените разноски за
вещи лица в размер на 325.68 лева.
По отношение на направеното искане на адв. Д.И. С. от АК – К.. за
присъждане на адвокатско възнаграждение, съдът съобрази следното:
Видно от приложеното по делото пълномощно и договор за правна
защита и съдействие от 23.05.2020 г., адв. Д.И. С. от АК – К.. е била
упълномощена от ищцата И. А. А. да я представлява по настоящото дело, като
в договора за правна защита и съдействие от 23.05.2020 г. изрично е
посочено, че адвокатската помощ се осъществява безплатно, на основание
чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. При това положение, искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателно. Съгласно
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗА), в случаите на оказана безплатно
правна помощ и съдействие на лица по чл.38, ал.1, т.1,2 и 3 от ЗА, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Предпоставка за заплащането на
този минимален размер е единствено постановяване на позитивно за страната,
представлявана от адвокат, решение. В този смисъл е определение № 528 от
20.06.2012 г. по ч.т.д.№ 195/2012 г., ІІ т.о., ТК.
15
Или, нА.це са предпоставките на чл. 38, ал. 2 от ЗА за присъждане на
адвокатско възнаграждение в минимален размер, определен съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съобразно уважената част от иска. Ето защо,
следва да се осъди ответника да заплати на адв. Д.И. С. от АК – К.. сумата от
980 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно
правна помощ по делото.
При този изход на делото на ответника се следват разноски, съразмерно
на отхвърлената част на иска, в размер на 110.20 лева, представляващи
половината от общо направените разноски за вещи лица в размер на 220.40
лева, която сума следва да се осъди ищцата да я заплати на ответника. Що се
касае до искането на ответника да му бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 800 лева, то по делото липсват доказателства за
направени такива, респективно – за изплатено от ответника на процесуалния
му представител адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лева, поради
което искането е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Водим от изложеното и на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за
застраховането (отм.) и чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД със седА.ще и адрес на управление: гр. С.,
район Л., бул.”Д.Б.” № 87, ЕИК*, да заплати на И. А. А. с постоянен адрес: с.
Е., № 48, община К., област К.., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. К..,
бул.“Б.“ № 58, сумата в размер на 15 000 лева, представляваща обезщетение
за нанесени й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, вследствие на получени на 16.07.2015 г. телесни повреди –
счупване на дясната раменна кост в горния й край (в областта на голямото
възвишение – tuberculum major) и изкълчване на дясната раменна става,
довели до трайно затрудняване на движението на дясната ръка, причинени от
А. Ф. А., с ЕГН*, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил, марка „Опел“, модел „Астра“, с турски рег. № 15HS578,
застрахован по гранична застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите", ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
16
10.09.2017 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати направените
по делото разноски, съобразно уважената част на иска, в размер на 162.84
лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в останалата му част и за
разликата над уважения размер от 15 000 лева до пълния предявен размер от
30 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД със седА.ще и адрес на управление: гр. С.,
район Л., бул.”Д.Б.” № 87, ЕИК*, да заплати на адв. Д.И. С. от АК – К..
сумата от 980 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатно правна помощ по делото.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД със седА.ще и адрес на управление: гр. С.,
район Л., бул.”Д.Б.” № 87, ЕИК*, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Окръжен съд – К..: BG55CECB979031F7866300, държавна
такса върху уважения размер на иска за неимуществени вреди в размер на 600
лева.
ОСЪЖДА И. А. А. с постоянен адрес: с. Е., № 48, община К., област К..,
с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. К.., бул.“Б.“ № 58, да заплати на ЗД
„Б.И.” АД със седА.ще и адрес на управление: гр. С., район Л., бул.”Д.Б.” №
87, ЕИК*, направените по делото разноски за вещи лица в размер на 110.20
лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЗД „Б.И.” АД със седА.ще и
адрес на управление: гр. С., район Л., бул.”Д.Б.” № 87, ЕИК*, за присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – К.ли: _______________________
17