№ 141
гр. Пловдив, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Полина П. Бешкова
при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова
като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело №
20225300900427 по описа за 2022 година
Обективно съединени искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 497
от КЗ във вр. чл. 86 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от А. Х. К., ЕГН
**********, с адрес: ****, чрез адв. И. Г. Ш., с която се иска осъждане на
ответното дружество ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, бул.
„Г.М.Димитров“ № 1, да заплати обезщетение за причинени й неимуществени
и имуществени вреди като пострадала от ПТП.
Ищцата твърди, че на 03.08.2017 г. е реализирано ПТП между нея,
управлявайки личния си мотоциклет и водача на лек автомобил Н.Ц.Й. – по
вина на последния и по описания в исковата молба механизъм, вследствие на
което ищцата е изпаднала в безсъзнание, получила е мозъчно сътресение и
множество травми, представляващи контузии и фрактури по цялото тяло,
включително охлузвания и кръвонасядания по кожата, поради което е
хоспитализирана и е претърпяла оперативно лечение на шийните прешлени,
увредени от претърпяното ПТП. Посочва, че по повод на инцидента било
образувано наказателно производство, приключило с влязло в сила Решение
на Районен съд – Пловдив, с което лицето Н.Ц.Й. е признат за виновен за
причинени две средни телесни повреди на А. Х. К., изразяващи се в счупване
на дясна фасета, навяхвания на шията, довело до трайно затрудняване
движението на врата, и травматична спондилолистеза на втори и трети шиен
прешлен, травматично разкъсване на диска между четвърти и пети шийни
прешлени, проявили се клинично с изразен вертебрален синдром и наложили
1
оперативно премахване и заместване на междупрешления диск с имплант и
налагане на метална стабилизация на прешленните тела на втори и трети
шийни прешлени, довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
В резултат на претърпяното била призната трайна неработоспособност на
ищцата за срок от 11 месеца, като в част от този период ищцата е била изцяло
зависима от чужда помощ поради физическата невъзможност да се движи и
обслужва сама. Това от своя страна, както и преживяното от инцидента,
довело до трайни негативни последици за психиката й. Твърди, че й е
поставена диагноза смесено тревожно-депресивно разстройство, умерена
депресия - психически шок и стрес. Сочи, че е емоционално потисната,
страда от хронично чувство за нервно напрежение, отчужденост, асоциалност
и непълноценност. Твърди, че до настоящия момент е емоционално лабилна,
тревожна и страда от безсъние.
Продължителен период от време след инцидента твърди, че посещава
медицински специалисти и извършва рехабилитационни процедури предвид
постоянните силни болки и ограничена подвижност в засегнатите части от
тялото. Твърди, че страданията от уврежданията са продължили повече от 5
години и ще я съпътстват през целия й живот, като ще има нужда от
постоянно лечение и физиотерапия. В тази връзка подробно описва
извършените медицински прегледи, констатации и назначени лечения
относно заболяванията й. Сочи, че неколкократно е получавала мозъчни
сътресения като последица от уврежданията от ПТП. Освен това твърди, че в
резултат на причинените дълбоки белези и остатъчни загрозявания по тялото
й ще й се наложи извършването на скъпоструващи пластични операции,
които ще причинят допълнителни болки и страдания с висок интензитет.
Твърди също, че по лекарски предписания й предстоят още 3 високорискови
и скъпоструващи оперативни лечения на гръбначния стълб в болница в
Израел. Всичко това повлияло крайно негативно на активния й начин на
живот предвид възрастта й, на работоспособността й като служител на МВР,
на личния и социалния й живот, като довело до появата на постравматично
стресово разстройство у нея.
Твърди се още в исковата молба, че вследствие на удара са настъпили и
имуществени вреди за ищцата, състоящи се в повреждане на предпазната й
моторна каска.
Сочи, че виновният водач имал сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ и в тази връзка на 19.02.2021 г. е отправена
претенция до застрахователя му ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД с искане
да бъде определено и заплатено обезщетение за имуществени вреди в размер
на 11 997 лв., от които 5119,37 лв. разноски за лечение, 5 677.92 лв. разходи
за щети по мотоциклета, както и 1200 лв. разходи за щети за предпазна
моторна каска и сумата от 200 000 лв. за неимуществени вреди. По
образуваните застрахователни преписки били изплатени извънсъдебно на
2
ищцата на 18.03.2021 г. сумата от 3 555 лв. за разходи за щети по мотоциклет,
на 19.05.2021 г. - сумата от 5 137.32 лв. за разходи за лечение и 30 000 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди, но посочва, че не са заплатени
дължимите законни лихви върху тях от ответното дружество. Според ищцата
така определеното и изплатено извънсъдебно обезщетение за неимуществени
вреди е в неоснователно нисък размер, който не съответства на интензитета и
пожизнената продължителност на търпените болки и страдания. Освен това
посочва, че изпадането й в продължително безсъзнание непосредствено след
инцидента, подробно описано в исковата молба, съставлява самостоятелна
форма на средна телесна повреда, за която не било повдигнато обвинение на
виновния водач, поради което на това основание може да претендира
допълнително обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Изложените обстоятелства обусловили необходимостта от завеждането
на настоящия частичен иск за осъждане на ответното дружество да заплати на
А. Х. К. сумата от 30 000 лв., частичен иск от 170 000 лв. - обезщетение за
причинени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 03.08.2017 г, ведно
със законната лихва, считано от 19.02.2021 г. или от най-рА.та дата по чл.
429, ал. 3 от КЗ до окончателното й заплащане; сумата от 1200 лв. за
причинени имуществени вреди от ПТП за счупена предпазна моторна каска
марка „SHOEI” – „XSPIT”, модел „GTR“, ведно със законната лихва, считано
от 19.02.2021 г. или от най-рА.та дата по чл. 429, ал.3 от КЗ до окончателното
й заплащане; сумата от 750 лв., представляваща законна лихва за периода
19.02.2021 г. – 19.05.2021 г. за изплатено извънсъдебно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 30 000 лв.; сумата от 128 лв. – законна
лихва за периода 19.02.2021 г. – 19.05.2021 г. за изплатено извънсъдебно
обезщетение за имуществени вреди в размер на 5137,32 лв.
В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника. Счита исковете за допустими, но неоснователни по основание и
размер. Сочи, че претенцията е изцяло удовлетворена извънсъдебно. Навежда
възражения за прекомерност на претендираните обещетения, както и
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата поради
управление на технически неизправно моторното превозно средство с
несъобразена скорост, без предпазна екипировка и в нарушение на правилата
за движение по пътищата без включени светлини за движение. Оспорва като
неоснователни и недоказани твърденията на ищцата относно
продължителността и интензитета на болките и страданията, получени
вследствие на инцидента, изпадането й в безсъзнание непосредствено след
ПТП, необходимостта от пластични операции - предвид липсата на
обезобразяващи белези, както и необходимостта от последващи оперативни
лечения в чужбина. Възразява за недължимост на лихви върху изплатените
извънсъдебно обезщетения поради изплащането им в рамките на законовия
срок. Признава за безспорни обстоятелствата относно съществуването на
валидно застрахователно правоотношение между него и деликвента към
датата на ПТП, както и че е заплатил общо 35 137,32 лв. на ищцата, от които
3
30 000 лв. – обещетение за неимуществени вреди и 5 137.32 лв. – за
имуществени вреди.
Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищцата поддържа
изцяло изложеното в исковата молба и оспорва всички твърдения и
възражения, наведени от ответника. Счита, твърденията и възраженията на
ответника за неоснователни, необосновани и незаконосъобразни, като взима
подробно отношение по всяко едно от тях.
С отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа
първоначално направените твърдения и оспорвания.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ вр. чл. 496 КЗ вр. чл. 380 КЗ допълнителна
специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу
дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на
тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл.
380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и
застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията
си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.
496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай няма спор, че застрахователят е бил своевременно
сезиран, като по образуваната застахователна преписка е изплатена само част
от претендираната сума. Следователно процедурата за доброволно уреждане
на спора е приключила без удовлетворителен за ищеца резултат, което прави
прекият иск по чл. 432 КЗ допустим.
Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „ГО“.
Следователно предмет на установяване в настоящия процес са следните
материално правни предпоставки: деликт и валидно застрахователно
правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента.
В случая изрично за безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото
са отделени обстоятелствата относно наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ответника и деликвента към датата на ПТП, както и
това, че ответникът е заплатил на ищцата сумата от общо 35 137,32 лв., от
която 30 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди и
5 137,32 лв. – за имуществените.
Ищцата признава също, че е получила и сумата от 3 555 лв –
обезщетение за щетите по мотоциклета, но твърди, че не е получила от
застрахователя документ за какво конкретно се изплаща тази сума и по коя
щета.
4
Частичното плащане представлява извънсъдебно признание на
претенцията по основание и до изплатения размер.
Отделно от горното изрично на страните е указано, че обстоятелствата
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност, както и
виновността на дееца - предмет на влязлата в сила присъда, споразумение или
решение по чл. 78а, ал. 1 от НК, не се нуждаят от доказване, а и не подлежат
на пререшаване от гражданския съд.
В случая няма спор, че по повод на инцидента е образувано наказателно
производство, приключило с влязло в сила решение на Районен съд –
Пловдив, с което лицето Н.Ц.Й. е признат за виновен за причинени две
средни телесни повреди на А. Х. К., изразяващи се в счупване на дясна
фасета, навяхвания на шията, довело до трайно затрудняване движението на
врата, и травматична спондилолистеза на втори и трети шиен прешлен,
травматично разкъсване на диска между четвърти и пети шийни прешлени,
проявили се клинично с изразен вертебрален синдром и наложили оперативно
премахване и заместване на междупрешления диск с имплант и налагане на
метална стабилизация на прешленните тела на втори и трети шийни
прешлени, довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд,
респ. решение по чл. 78а, ал. 1 НК, както е в случая, е задължителна за
гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност, както и
виновността на дееца. Т.е. относно фактите, които са съставомерни по
Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат установявани от
граждански съд. Такива съставомерни факти в случая, които не могат да
бъдат пререшавани от настоящия съд, са и тези за причинената на ищеца в
резултат на допуснати нарушения на ЗДП средни телесни повреди, които са
елемент от състава на престъплението и без наличието им извършителят
нямаше да бъде наказан за точно това престъпление.
С оглед на горното налице са всички материално правни предпоставки на
чл. 45 ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на деликвента – вина,
противоправно поведение, вреди и причинна връзка между двете.
Следователно спорен е само конкретният вид и интензитет на вредите,
както и евентуалното наличие на съпричиняващо ги поведение на ищеца
съобразно неведените от ответника възражения.
Относно вида и интензитета на причинените на ищеца телесни
увреждания и свързаните с тях болки и страдания от физически и психо –
емоционален характер по делото са изслушани заключения на КСМАТЕ, СПЕ
и свидетелски показания.
Неоспорените изводи на съдебния медик, които съдът възприема като
компетентно и обективно формирани, са в следния смисъл:
В резултат на произшествието на ищцата са причинени контузия на
5
гръдния кош и корема; счупване на дясната фасета на 2 шиен прешлен;
контузия на главата; навяхване на шията; контузия на дясната лакътна става;
контузия на дясната колянна става; контузия на таза и двете тазобедрени
стави; кръвонасядания и охлузвания по кожата; спондилолистезис травматика
С2/С3 (наложило оперативно наместване и извършване на дисцектомия и
корпородеза на С2/С3); увреждане на междупрешленните дискове в шийния
отдел с миелопатия; увреждане на междупрешленните дискове в шийния
отдел с радикулопатия. Преди извършването на неврохирургичната операция
на 26.09.2017 год. е съществувала опасност за здравето и живота на
пострадалата от разместване на шийните прешлени С2 и СЗ и притискане
на гръбначния мозък на това ниво, т.е. притискане на жизнено важни
мозъчни центрове. От така представената медицинска документация следва
извод, че при постъпването в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр. Пловдив
пострадалата е била в съзнание, давала е оплаквания и при прегледа от НХ е
поставена диагноза: „контузия на главата, счупване на дясната фасета на 2
шиен прешлен, навяхване на шията.“ Никъде не се споменава за загуба на
съзнание, единствено и само в анамнезата при постъпването в болницата.
Същата и да е загубила съзнание по време на ПТП, то същото е било под
формата на леко „зашеметяване“ , а не до степен на травматична „кома“.
Такава загуба на съзнанието под формата на леко зашеметяване, ако е имало,
е довело до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 НК.
Липсват данни в медицинската документация пострадалата след ПТП да е
била в състояние на травматичен шок. При процесното ПТП тя е получила
счупване на дясната фасета на 2 шиен прешлен. По-късно е установена и
спондилолистезис травматика С2/СЗ (наложило оперативно наместване и
извършване на дисцектомия и корпородеза на С2-СЗ). След операцията шията
е стабилизирана, но на по - късен етап са настъпили шийна миелопатия и
радиколопатия. Към 06.10.2022г. пострадалата има оплаквания от страна на
шията и притискането на нервните коренчета там. Непосредствено след ПТП
пострадалата е изпитвала умерени по сила и интензитет болки и страдания,
които постепенно в хода на оздравителния процес са затихвали до степен
същите да станат епизодични и да се проявяват при физическо усилие или
напрягане на шията. Продължителността на тези болки е била около 10-11
месеца. След това тези болки са били епизодични при физическо натоварване
и в момента може да изпитва болки в ръцете и шията при натоварване.
Травматичните увреждания не са застрашавали живота й. До извършването на
операцията на шията на 26.09.2017 год. е имала трайно затруднение на
движенията на шията, което е продължило и след това, но вече е имала и
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Извършената
шийна операция крие рискове от по-нататъшни усложнения, които са
настъпили като миолопатия и радиколопатия в шийния отдел. Налице е
пряка причинно-следствена връзка между противоправното деяние и
неимуществените вреди. Настъпилите усложнения и търпените в резултат на
това болки и страдания са в пряка причинно-следствена връзка с процесното
6
ПТП. През целия период от време, докато е била в отпуск, пострадалата е
търпяла болки и страдания, които първоначално са били постоянни, а накрая
епизодични при определени условия и натоварвания. Тези болки и страдания
са препятствали нормалната й трудова дейност. Към 06.10.2022год.
пострадалата има функционален дефицит в шията и дясната ръка. Същата
е възможно към настоящия момент при физическо натоварване да изпитва
болки в шията и дясната ръка. Болките в кръста се дължат на други
дегенеративни процеси - деформираща лумбална спондипоартроза в
поястния отдел на гръбначният стълб, които са се появили на 09.04.2019 год.
Причините за световъртежа може да са много - да се дължат, както на
притискане на нервни коренчета в шийния отдел, така и на вертебробазиларна
недостатъчност. Белегът от операцията на шията ще остане за цял живот.
Белези от операции, които са целели постигането на други по-важни цели, не
могат да се класифицират като загрозяващи. Пълен възстановителен процес
не може да има поради факта, че металната стабилизация в шията ще
остане за цял живот. Пострадалата винаги може по някакъв повод да
изпитва болки в шията, както от стабилизацията, така и от настъпилите
след операцията дегенеративни промени в шията. Прогноза за в бъдеще не
може да бъде дадена. Налице е протрахиран оздравителен процес. Това се
дължи на извършената операция на шията и настъпилите в резултат на
това усложнения. Тази шийна стабилизация винаги крие риск от проявата
на някакви усложнения или неблагоприятни прояви в бъдеще.
При устния си доклад в съдебно заседания експертът разяснява още, че
операцията, която е направена, е била много сложна – с преден достъп;
ищцата никога няма да се възстанови напълно, като усилията са насочени към
запазване на текущото състояние, а не към възстановяване на предишното,
което е невъзможно. Тепърва предстоят усложненията от операцията, тъй
като започват сраствания около металните пластини, изтръпвания и
притискания на шийни нерви и т.н. За да се задържи състоянието, е
необходима много сериозна физиотерапия.
От заключението на СПЕ, което съдът възприема като компетентно и
професионално изготвено, а и неоспорено от страните, се установява
следното: При ПТП ищцата е преживяла реакция на остър стрес.
Непосредствено след инцидента тя е била в състояние на остър стрес от
понесената психическа и физическа травма, преминал в разстройство на
адаптацията. Това състояние е продължило няколко месеца, с интензивни
периоди на обостряне на ситуацията, свързана с поредица от медицински
интервенции. Непосредствено след процесното ПТП, бидейки в ограничено
физическо състояние, пострадалата е изпитвала емоции от негативния
регистър и невротични симптоми. Състоянието е съотносимо към
преживяното и покрива клиничните критерии на Посттравматичното стресово
разстройство, което възниква като закъснял и или протрахиран отговор към
стресогенно събитие. Към момента на експертизата повече от пет години
след травмата са налице данни за настъпило ПТСР /постравматично
7
стресово разстройство/. ПТСР настъпва след период на дезадаптация повече
от два три месеца на устойчиви и задълбочаваше се симптоми - настойчиво,
повтарящо се припомняне или възпроизвеждане на събитието в спомените,
представите или в сънищата. Често са налице изразена емоционална
лабилност, плачливост, нервни кризи и притъпяване на чувствата и избягване
на стимули, които могат да възбудят спомени за травмата, като тези
изживявания водят до промени във функционирането на три нива -
личностово, трудово и социално. Променен е изцяло начинът на живот с
ограничена физическа активност, промяна в начина на поддържане на
хигиена, стайлинг и др., ограничени контакти, принудителни пози, дори в
домашна среда. И към момента на експертизата изпитва значима
тревожност и като пътник, и като мотоциклетист. Прогнозите за
отзвучаване на психическата травма са индивидуални, като зависят от
характеристиките на личността и последващата житейска ситуация, а в случая
и от резултата на предстоящите оперативни интервенции.
В тази насока са и показанията на св. К. /**** на ищцата/ и св. П. /**** на
ищцата/, от които в детайли се установява конкретиката на състоянието на
пострадалата непосредствено след инцидента и досега, продължителността на
възстановителния период, подробности от личен и интимен характер,
свързани с негативна промяна на външен вид /остатъчни белези, драстично
намаляване на тегло, необходимост от нов стайлинг, притеснение от
събличане на публични места и др./, обрат в поведенческите навици и модели
/невъзможност за спортуване и практикуване на досегашните хобита,
изолиране, затваряне в себе си, чести депресивни състояния/, смяна на
приятелска среда и интимен партньор /изоставяне от предишния след
инцидента/, чести физически болки, схващания, изтръпвания, изменение на
трудовите функции с адаптиране към актуалния статус на ищцата /възлагане
основно на административни задачи/ и т.н.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, които цени поради
близостта им с ищцата при условията на чл. 172 ГПК, но не намира основание
да им откаже вяра, тъй като и двамата свидетели споделят непосредствените
си възприятия относно състоянието й непосредствено след инцидента и по –
късно до настоящия момент, които не са изолирани, а съответстват помежду
си, на данните по делото, вкл. на експертните изводи, като известни различия
с експертизата се дължат на преживяното от самите тях шоково състояние от
вида на пострадалата, през призмата на което са формирани субективните им
възприятия и които поради това не могат да имат напълно обективен
характер, а са емоционално оцветени.
Ответникът не установява при условията на пълно главно доказване
наведените възражения за съпричиняване на противоправния резултат с
определени действия или бездействия на ищеца: поради управление на
технически неизправно моторното превозно средство с несъобразена скорост,
без предпазна екипировка и в нарушение на правилата за движение по
пътищата без включени светлини за движение.
8
По тези спорни въпроси изводите на автоексперта са следните:
Произшествието е настъпило на хоризонтален и равен участък от
пътя при движение през деня, при видимост на дневна светлина. Със или без
включени светлини, водачът на автомобила е имал техническа възможност
да забележи мотоциклета преди да предприеме маневрата - завой на ляво.
Скоростта на мотоциклета непосредствено преди задействане на спирачната
му система е била около 72 km/h, а в момента на удара е била около 69 - 70
km/h. В анализираната пътна ситуация, от момента на навлизане на
автомобила в лявата лента, водачът на мотоциклета е нямал техническа
възможност да го установи преди мястото на удара и да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Водачът на
мотоциклета би имал техническа възможност да избегне удара чрез
безопасно екстрено спиране, ако се е движел със скорост по - малка от 39
km/h. По делото няма данни за пътни знаци за ограничение на скоростта в
посоката на движение на мотоциклета. По делото няма данни какво е било
техническото състояние на мотоциклета към датата на ПТП. Невъзможно
е да се определи била ли е технически изправна спирачната му и кормилна
уредба преди ПТП поради липса на нарочен оглед непосредствено преди
ПТП. Водачката на мотоциклета е ползвала мотоциклетна каска SHOEI. Като
се има предвид тежестта на травматичните увреждания, пострадалата
към момента на ПТП следва да е била с дебел кожен панталон и яке, както и
с поставена предпазна каска. Протектор за врата не е имала, защото в
противен случай не би настъпила шийната травма. Ако е ползвала шиен
протектор, травмите на шията щяха да бъдат по - леки. Ползването на
предпазна каска е предотвратило настъпването на черепно - мозъчна
травма, но не може да предотврати настъпването на шийна травма.
Пострадалата няма белези по лицето от процесното ПТП, поради факта, че е
носела предпазна каска. Белегът от шийната операция е в областта на шията.
И така от комплексната експертиза в автотехническата й част, която
съдът възприема като компетентно и обективно изготвена, а и неоспорена от
страните, не се установява – при пълно и главно доказване, каквото дължи
ответникът, поведение на ищцата, допринесло за настъпване на инцидента в
обема на наведените от него възражения. Пострадалата не се е движела с
превишена или несъобразена с пътните условия скорост, още по – малко е
имала задължение да управлява мотоциклета със скорост по – ниска от 39
km/h., само в който случай удар не би настъпил. Спазено е законовото
изискване за използване на защитна каска, която именно поради високия си
клас е предотвратила летален изход. Нормативно изискване за носене на
шиен протектор или друго предпазно облекло извън предвиденото в чл. 137е
ЗДвП няма, поради което неизползването им не може да се вмени в
отговорност на пострадалата, намаляващо тази на ответника. Колкото до
заключението на вещото лице, че по делото няма данни какво е било
техническото състояние на мотоциклета към датата на ПТП, то неяснотата по
този въпрос е за сметка на страната, която носи доказателствената тежест,
9
респ. неблагоприятните й последици или в случая за ответника. Освен това
релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало /наред с неправомерното поведение на деликвента/ до
увреждането като неблагоприятен резултат. Т.е. предпоставките за
отчитане на съпричиняването и неговия размер са безспорно установена
причинно-следствена връзка между поведението на увредения и вредите,
заедно с преценка кои от тях не биха настъпили, или биха имали по-малък
обем /брой, интензитет/, при липса на личен принос. По делото няма нито
конкретни твърдения, нито данни в подобна насока.
Съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя по справедливост. При определяне размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на
извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено,
причинените морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на
Пленума на ВС №4/1968г.). Преценката е конкретна, а не абстрактна и зависи
от обективно установените по делото факти - характер и степен на
увреждането, обстоятелства, при които е получено, личността на пострадалия
– възраст, неговото обществено и социално положение, среда, занятия.
Когато се е стигнало до разстройство на здравето, от значение е дали
увреждането е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на
заболяването; какви физически болки и други неудобства и притеснения е
претърпял увреденият, вкл. козметични и др. външни дефекти; силата,
интензитета и продължителността на болковия синдром, отшумял ли е;
продължителност на лечението и извършените медицински манипулации,
възможност на увреденото лице да продължи трудовата си кариера и да се
социализира. Във всички случаи база при определяне на паричното
обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот
в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на
възникване на увреждането и общоприетата оценка и възприетото в
обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи
вид, намерили израз в съдебната практика при сходни хипотези. Не бива
също така да се допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на
неоснователно обогатяване за пострадалия.
Въз основа на така събраните доказателства съдът приема за
установени описаните в исковата молба интензивни физически и психически
болки и страдания, като отчита не само обективно установените медицински
данни за действително причинените телесни увреждания, но и субективния
им елемент - болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице,
както и всички онези неудобства - емоционални, физически и психически,
които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен
фактор – конкретния психо – емоционален статус на пострадалия
/субективното отношение към случилото си и отражението му върху
10
психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето,
възрастта му, обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът и
отражението му и т.н./. В случая от най – голямо значение са обстоятелствата
относно невъзвратимостта на състоянието, необходимостта от бъдещи грижи,
внимание, физиотерапия, щадене, за да се запази актуалният статус към
настоящия момент и да се предотврати влошаване, настъпилия пълен обрат в
живота на пострадалата в личен, социален и професионален план,
причинените от инцидента и оперативните интервенции козметични белези и
физиологични дефекти, които несъмнено притесняват ищцата като млада
жена, претърпяла неблагоприятни изменения във външния вид; остатъчната
тревожност и постравматично стресово разстройство; предстоящите
медицински интервенции и физиотерапевтична грижа и др., въз основа на
които съдът приема сумата от 150 000 лв за справедлива и адекватна на
спецификите на случая и неблагоприятната прогноза. От нея застрахователят
е изплатил 30 000 лв, т.е. дължим според настоящия съд е размер от още
120 000 лв, от които в настоящото производство се претендират 30 000 лв и
която частична претенция се уважава в цялост.
Имуществената претенция е частично основателна. Застрахователят не
твърди и не доказва платеното обезщетение за репариране на имуществените
вреди да покрива процесната претенция за възстановяване стойността на
защитната каска /първата платена сума е за лечението, а втората – за щети по
мотоциклета, което очевидно не покрива процесната претенция/. Установява
се от комплекната експертиза в автотехническата й част, че средната пазарна
цена за закупуване на нова професионална предпазна каска от ранга на
увредената е 847 лв, до който размер претенцията е основателна, а за
разликата над този размер до пълния претендиран размер от 1200 лв
претенцията като неоснователна се отхвърля.
Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за забава, за които отговаря
застрахователят, се дължат от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция
от увреденото лице, която от датите е най-рА.. Същевременно според
специалната разпоредба на чл. 497, ал. 1 от КЗ застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-рА.та от двете дати:
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен
в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани
от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Според цитирания чл. 496, ал. 1
срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред
застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
11
В случая няма спор, че застрахователната претенция е предявена на
19.02.2021г, като между страните е водена кореспонденцията по повод
допълнително изискани от молителя писмени доказателства, представени от
него на 28. и 29.04.2021г., всички от които от значение за определяне размера
на претендираните застрахователни обезщетения. Поради това законна лихва
върху горепосочените главници следва да бъде присъдена, считано от
19.05.2021г, когато е изтекъл общият 3 – месечен срок и когато е извършено
частичното плащане от страна на застрахователя, като акцесорната претенция
ще се отхвърли за претендирания по – ранен период от 19.02.2021г до
18.05.2021г вкл.
Неоснователни с оглед на изложеното са останалите две имуществени
претенции за сумата от 750 лв., представляваща законна лихва за периода
19.02.2021 г. – 19.05.2021 г. за изплатено извънсъдебно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. и за сумата от 128 лв. – законна
лихва за периода 19.02.2021 г. – 19.05.2021 г. за изплатено извънсъдебно
обезщетение за имуществени вреди в размер на 5137,32 лв., доколкото такава
се дължи именно от момента на извършеното от застрахователя частично
плащане, по отношение на което той не е изпаднал в забава.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от иска. Общият размер на направените от него разноски
възлиза на сумата от 3 050 лв за платен адвокатски хонорар съобразно списък
на разноските на л. 478 и доказателствата за действително направен разход в
този размер, от която по съразмерност му се следва сумата от 2 928 лв. /3050
лв х 0,96/. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на
платения хонорар съобразно действителната фактическа и правна сложност
на делото с оглед броя на предявените искове, спецификата на случая,
доказателствените усилия на страните съобразно наведената защитна позиция
и минималния нормативен праг.
На основание чл.78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски
съразмерно на отхвърлената част от претенцията. Общият размер на
разноските се установява на сумата от 1 450 лв /депозит за вещи лица
съобразно списък на разноските на л. 479 и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 450 лв, определен по реда на чл. 25, ал. 2, предложение второ вр. ал.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ съобразно материалния
интерес по делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, който препраща към чл. 37
ЗПП, а последният – към Наредбата за заплащането на правната помощ/, от
която по съразмерност му се следва сумата от 58 лв. /1 450 х 0,04/
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
ПОС, сумата от 1 233.88 лв за държавна такса, както и 833.48 лв – депозит за
вещи лица /868.20 х 0,96/, платен от бюджета на съда, съобразно уважения
размер на претенцията или общо 2 067.36 лв.
По аргумент от същия чл.78, ал.6 ГПК останалият размер от
12
дължимата държавна такса и депозит за вещо лице съобразно отхвърления
размер на претенцията остава за сметка на бюджета на съда.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. Дианабад, „Г.М.Димитров“ № 1 да заплати на А. Х. К., ЕГН **********,
с адрес: ****, сумата от 30 000 лв., частичен иск от 170 000 лв. -
застрахователно обезщетение по застраховка «Гражданска отговорност» за
претърпените по вина на водача на лек автомобил Н.Ц.Й., неимуществени
вреди - болки и страдания, от причинените й увреждания в резултат на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 03.08.2017 г., за което
водачът е признат за виновен с влязло в сила Решение на Районен съд –
Пловдив, както и сумата от 847 лв – обезщетение за претърпените
имуществени вреди от същото ПТП, представляваща стойността на
повредената професионална предпазна каска, ведно със законната лихва
върху двете главници, считано от 19.05.2021г до окончателното плащане,
ведно със сумата от 2 928 лв. – съдебно – деловодни разноски по
съразмерност, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на
обезщетение за претърпените имуществени вреди за разликата над
присъдения до пълния претендиран размер от 1200 лв, както и акцесорната
претенция за обезщетение за забава плащането на главниците за
претендирания по – ранен период от 19.02.2021г до 18.05.2021г вкл., както и
за заплащане на сумата от 750 лв., представляваща законна лихва за периода
19.02.2021 г. – 19.05.2021 г. за изплатено извънсъдебно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., както и за заплащане на сумата
от 128 лв. – законна лихва за периода 19.02.2021 г. – 19.05.2021 г. за
изплатено извънсъдебно обезщетение за имуществени вреди в размер на
5137,32 лв.
ОСЪЖДА А. Х. К., ЕГН **********, с адрес: **** да заплати на
Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Дианабад, „Г.М.Димитров“ № 1, сума в размер на 58 лв, представляваща
разноски по съразмерност на отхвърлената част от претенцията.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. Дианабад, „Г.М.Димитров“ № 1 да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС, сумата от 2 067.36 лв. – за
държавна такса и депозит вещи лица.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в двуседмичен
13
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
14