МОТИВИ по присъда по НОХД №249/2020
година
по описа на ЛРС,
VІІІ – ми наказателен състав
Срещу
подсъдимата М. В.Д. *** било предявено
обвинение за престъпление по чл.194, ал.1 от НК, за това, че на 14.10. 2019 г. около 15.50 ч. в гр.
Ловеч, отнела чужда движима вещ: парична сума в размер на 100.00 лева, от
касата на пункт за вторични суровини, находящ се в
гр. Ловеч, ул. „ С.п.", от владението на П.Ц.А. от гр. Плевен - закупчик
във фирма Ф.Л. ЕООД гр. Ловеч, без негово съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои.
В с.з.
подсъдимата М.В.Д., редовно призована, е доведен от органите на ОЗ Охрана
Ловеч. На основание чл.94, ал.1, т.9 от НПК съдът и е назначил за сл. защитник
определеният от ЛАК и назначен за такав и в хода на
ДП адв. В. Г. от ЛАК.
Ощетеното
юридическо лице „Ф.Л." ЕООД гр. Ловеч, редовно призовани не е изпратило
представител в с.з.
В разпоредително
с.з. защитникът на подсъдимата и самата подсъдима са направили искане делото да
се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Съдът съобразявайки искането им и становището
на участващият в производството прокурор е разпоредил да се проведе
предварително изслушване на страните. При предварителното изслушване на
страните след разясняване на подсъдимата от съда правата и по чл. 371 от НПК и
след като я е уведомил, че съответните доказателства от досъдебното
производство и направеното от нея самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се
ползва при постановяване на присъдата, подсъдимата е направила самопризнания и
в с.з. е заявила, че се признава за виновна по повдигнатото и обвинение, че
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт отговарят на
истината, и че отразената в обвинителния акт фактическа обстановка е вярна,
като се е съгласила да не се събират доказателства за тези факти. Предвид
направеното самопризнание от подсъдимата, съдът установявайки, че
самопризнанието и се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства с определение по чл.371, ал.4 от НПК е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В
съответствие с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК предвид прилагането на
диференцираната процедура по чл.372, ал.4 във вр. с
чл.371, т.2 от НПК при провеждане на съдебното следствие съдът не е извършил
разпит на подсъдимата, на свидетелите и на в.л. за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят
на Районна прокуратура - Ловеч в съдебно заседание излага, че поддържа
обвинението на РП Ловеч. Счита, че от събраните по делото доказателства
безспорно се доказало, че подс. Д. е извършила
престъплението за което е предадена на съд, както и че същата изцяло е признала
фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт. С оглед на това е
направил искане съдът да призна подсъдимата за виновна в извършване на
престъпление по чл.194, ал.1 от НК като и
наложи наказание при условията на чл.58а, ал.1 от НК, а именно 6 месеца
лишаване от свобода, което наказание да редуцира с 1/3 и на основание чл.66,
ал.1 от НК да отложи изпълнението му за срок от 3 години от влизане на
присъдата в сила.
Подс. Д., в с.з. е заявила, че се признава за виновна по
повдигнатото и обвинение, че фактите отразени в обстоятелствената част на
обвинителния акт отговарят на истината, и че е съгласна да не се събират
доказателства за тези факти. Защитникът и адв. Г. е
изложил, че подзащитната му е признала изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласила да не се
събират доказателства за тези факти. Моли съда да приложи чл.9, ал.2 от НК или
да преквалифицира деянието по чл.194, ал.3 от НК, както и алтернативно при
условията на чл.55, ал.1, т.2, б.б от НК да и наложи наказание Пробация със задължителните две пробационни
мерки в предвидения минимален размер.
От
направеното самопризнание на подсъдимата, както и от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, които го подкрепят, от показанията на
разпитаните на досъдебното производство свидетели, и заключението на в.л. на
реализираната в хода на ДП експертиза, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимата
М.В.Д. била със средно, образование, безработна,
омъжена, неосъждана.
Свидетелят П.Ц.А. работел като касиер - закупчик във „Ф.Л."
- ЕООД гр. Ловеч от 4 години. Пункта, където той осъществявал своята дейност се
намирал в гр. Ловеч на ул. „ Стара планина". Управител на „Ф.Л." ЕООД
бил В. Ц. А.. На 14.10.2019 г. П.Ц.А. бил на пункта и около 16.00 ч. при него
дошли свидетеля М. В.Б. и подс. М.Д.. По рано същия
ден подс. Д. се обадила по телефона на свидетеля Б. и
го попитала дали може да я закара с колата си до гр. Ловеч в пункт за
изкупуване на метали, защото била събрала старо желязо и искала да го предаде.
Той и казал, че ще я закара. След това отишъл с личния си автомобил „ Ф. П.",
син на цвят при подс. Д. и натоварили желязото. Следа
това отишли в гр. Ловеч в пункта за изкупуване на метали при свидетеля, П. А..
Двамата с обвиняемата започнали да разтоварват желязото. По едно време
обвиняемата Д. казала на свидетеля Б., че ще отиде да си вземе едно
безалкохолно и той не обърнал внимание къде отива. Подс.
Д. изчакала момента, когато никой не и обърнал внимание и влязла във фургона,
който се намирал в пункта. В този фургон била касата и документи. В началото,
когато със свидетеля Б.дошли в пункта тя
влязла във фургона и видяла, че чекмедже на масата било отворено и в него имало
пари. След като влязла във фургона тя взела от банкнотите, които се намирали в
чекмеджето, но без да ги чете. Сложила парите в задния джоб на панталона си и
излязла отново без да я види никой. През това време свидетелите Б.и А. теглили желязото и извършвали плащания.
За въпросното желязо А. дал на Б.сума в
размер на 25 лв., коя то той в последствие дал на подсъдимата. След това
свидетеля Б.и подс.
Д. си тръгнали с автомобила на Б..
Известно време след като свидетеля Б.и подс. Д. си
тръгнали свидетеля А. решил да влезе във фургона за да си засече касата с
парите. Тогава установил, че липсва сума в размер на 100 лв. Той проверил записа от
камерите и установил, че подс. Д. е влизала във
фургона. След това се обадил на тел. 112 и уведомил за извършената кражба. На
место дошли служители на РУ МВР - Ловеч, на които той с протокол за доброволно
предаване предал диск със записи от охранителната камера. В последствие било
образувано и досъдебно производство. Въз основа на предадения диск със записи
от охранителна камера е била изготвена видеотехническа
експертиза. От анализа на видеозаписите било установено, че в обхвата на
камерата попадат оградена площадка с разхвърляни по земята различни вторични
суровини, кантар и помещение |фургон/. В интервала от време 15.53.10 ч.-
15.58.40 ч. на 14.10.2019 г. са установени лица от мъжки пол и едно лице от
женски пол, с вързана на кок кафеникава коса, светла на цвят/ най-вероятно
бяла/ тениска с цветни фигури на лицевата страна, тъмни на цвят панталони и
тъмни на цвят маратонки с бели подметка, връзки и линии от външната страна. Още
при идването си жената влиза във фургона/ ф.к. № 3/, който е със отворена
врата. След това тя излиза и започва да оглежда купчините на земята. След това
заедно с лицата от мъжки пол носи предмети и ги поставя на кантара. Когато е
сама влиза отново във фургона / ф.к. № 7/ след няколко секунди излиза, като
държи лявата си ръка в задния джоб на панталона и след това я изважда/ ф.к. №
8/. От записите на камерите е разпозната подс. М.Д..
При така
изяснената фактическа обстановка, съдът намира, че с действията си подсъдимата М.
В.Д. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл.194, ал.1 от НК, за
това, че на 14.10. 2019 г.
около 15.50 ч. в гр. Ловеч, отнела чужда движима вещ: парична сума в размер на
100.00 лева, от касата на пункт за вторични суровини, находящ
се в гр. Ловеч, ул. „ Стара планина", от владението на П.Ц.А. от гр.
Плевен - закупчик във фирма Ф.Л. ЕООД гр. Ловеч, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои.
Настоящата
инстанция намира, че от направеното самопризнание на подсъдимата и събраните на
досъдебното производство писмени и гласни доказателства, както и от
заключението на в.л. по реализираната в хода на ДП експертиза, по безспорен
начин е установено, че подсъдимата е автор на деянието по чл. 194, ал.1 от НК
за което е предадена на съд.
От обективна страна подсъдимата Д.
е осъществила изпълнителното деяние на престъплението, за което е предадена на
съд, чрез действие, като от касата на пункт за вторични суровини, находящ се в гр. Ловеч, ул. „С.п.“ , отнела чужда движима
вещ: парична сума в размер на 100.00 лева, от владението на П.Ц.А. от гр.
Плевен - закупчик във фирма Ф.Л. ЕООД гр. Ловеч, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като е прекратила фактическата власт
върху вещите и е установила своя фактическа власт върху тях.
От субективна страна подсъдимата е
извършила посоченото по - горе деяние виновно, при пряк умисъл, като е съзнавала
общественоопасния характер на деянието си, предвиждала
е неговите общественоопасни последици и е искала
настъпването им.
Настоящата
инстанция намира, че в случая не са налице, както предпоставките на чл.9, ал.2
от НК, така и предпоставките за преквалифициране на деянието по чл.194, ал.3
във вр. с ал.1 от НК, тъй като подс. Д. нито в
хода на ДП нито в хода на съдебното следствие е възстановила причинените от
деянието си имуществени вреди. Е са
налице и никакви други обстоятелства, които да формират извод у съда, че
осъщественото от Д. деяние покрива признаците на чл.9, ал.2 от НК и чл.194,
ал.3 във вр. с ал.1 от НК.
Предвид
на така изложените съображения, съдът квалифицира деянието, призна подсъдимата за
виновна за престъплението по чл.194, ал.1 от НК и я осъди.
Причина
за извършване на престъплението е нежеланието на подс.
Д. за съобразяване с конституционно установената неприкосновеност на чуждата собственост.
Фактическата
обстановка, приета за установена, се изяснява от направеното от подсъдимата самопризнание,
от писмените доказателствата по делото, които го подкрепят, от разпитаните на
досъдебното производство свидетели и заключението на в.л.
При определяне на вида и
размера на наказанието на подс. Д. за престъплението
по чл.194, ал.1 от НК настоящата инстанция на осн.
чл.373, ал.2 от НПК като взе предвид обществената опасност на дееца и деянието,
липсата на предходни осъждания, процесуалното и поведение, както и начина на
извършване на деянието, и съобразявайки останалите обстоятелства, очертаващи
спецификата на деянието, и данните за личността на подсъдимата я осъди на
основание чл. 194, ал.1 от НК
на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода.
На осн. чл.58а, ал.1
от НК, съдът намали така определеното наказание с 1/3 като присъди подсъдимата Д.
да изтърпи наказание в размер на 4 /четири/ месеца лишаване от свобода.
Предвид
размера на наложеното наказание и чистото съдебно минало на подсъдимата,
настоящият състав намира, че за поправянето и превъзпитанието и не е необходимо
така наложеното наказание от 4 /четири/ месеца лишаване от свобода да бъде
изтърпяно реално. Ето защо, Съдът постанови изтърпяването на наказанието
,,лишаване от свобода. за срок от 4 месеца да бъде отложено на основание чл.66,
ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила.
Съдът
наложи наказание “Лишаване от свобода“, в посочения размер, вземайки
предвид всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Съдът
намира, че така наложеното наказание на подс. Д. е
справедливо, и че съответства на обществената опасност на деянието и на автора
му и чрез него ще се постигнат целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК.
Съда не
намери за необходимо да приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4 и чл.55 от НК, тъй
като не намери нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства, нито
изключително такова.
При този изход на процеса съдът осъди подсъдимия Д. ***
сумата от сумата от 118.90 лв. представляваща разноски за експертиза.
Водим от
гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: