О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
53
Гр.
Перник, 16.01.2024 година.
Административен съд – Перник, в закрито
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:
Съдия: Мария Христова
като
разгледа докладваното от съдията-докладчик административно дело № 28/2024
година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 6 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/.
Образувано е по
искане на Р.Ф.Й., ЕГН **********, с адрес *** за спиране на изпълнението на Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 23-0249-000040 от
21.12.2023 година на полицейски инспектор при ОДМВР – Перник, РУ Брезник, с
която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, на настоящия жалбоподател е
наложена принудителна административна мярка прекратяване регистрацията на ППС
за срок от 6 месеца.
Жалбата е
подадена директно в съда, а не по реда на чл. 152 от АПК.
Административен
съд - Перник, след като прецени събраните по делото доказателства, намира
предявеното искане за спиране за допустимо, а разгледано по същество за
неоснователно.
Съображенията за
това са следните:
Пред
Административен съд - Перник е образувано адм. дело № 28/2024 г., по жалба на Р.Ф.Й.,
ЕГН **********, с адрес *** против ЗППАМ № 23-0249-000040 от 21.12.2023 година
на полицейски инспектор при ОДМВР – Перник, РУ Брезник.
Съгласно
приложимата разпоредба на чл. 172, ал. 6
от ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна
мярка. А според чл. 166, ал. 4 от АПК и ТР № 5 от 8.09.2009 г. по тълкувателно
дело № 1/2009 г. на ОС на съдиите от ВАС, разпоредбата на чл. 162, ал. 2 от АПК
е приложима и в случаите, в които законът не урежда изрично правомощие за съда
да постанови друго.
Когато законът
разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той презумира
съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 от АПК.
Същевременно презумпцията по чл. 172,
ал. 6 от ЗДвП за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение
на административния акт, не е необорима. Специалният закон не предвижда
основанията за спиране изпълнението на визираните в същата норма заповеди, за
които е дерогирал суспензивния ефект на жалбата, поради което по аналогия и с
оглед препратката на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 60 от АПК, уреждаща общите основания за допускане на предварителното изпълнение. Във
всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2
от АПК на актовете по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, преценява дали незабавното им
изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата,
която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1
от АПК. Следователно, за да бъде спряно предварителното изпълнение,
жалбоподателят следва да заяви и докаже липсата на предпоставките по 60, ал. 1
от АПК, както и вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди
от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за
спирането му. Т. е. в контекста на изискванията на чл. 166, ал. 2 от АПК следва
да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва
значителна или трудно поправима вреда или, че ще бъде засегнат особено важен
негов интерес.
В случая не се
доказва наличие на значителна или трудно поправима вреда у жалбоподателя.
Сочените в жалбата аргументи за това, че Й. и семейството му живеят в с.
Романци, общ. Брезник и процесният автомобил се ползва за всекидневно
придвижване до гр. Перник и обратно, където работят членовете на семейството, не
следва да се счита за значителна вреда, предпоставка за чието настъпване би
могло да се приеме наложената ПАМ. Твърденията в искането за настъпването на
вреди за срока на наложената ПАМ не са подкрепени с никакви писмени
доказателства, поради което не водят до извод, че са налице предпоставките по
чл. 166, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 60 от АПК за спиране предварителното
изпълнение на ЗППАМ.
Отделно от това
личния интерес на оспорващия, обоснован, чрез твърдения касаещи задължения към
семейството му, което живее в с. Романци, общ. Брезник, е непротивопоставим на
обществения такъв, свързан със здравето и сигурността на гражданите при движението
им по пътищата.
Предвид
изложеното, настоящият състав намира, че искането за спиране е неоснователно и
не подлежи на уважаване, поради което:
Мотивиран от
горното, Административен съд – Перник
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на Р.Ф.Й., ЕГН **********, с адрес *** за спиране на
изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-0249-000040 от 21.12.2023 година на полицейски инспектор при ОДМВР – Перник,
РУ Брезник, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, на настоящия
жалбоподател е наложена принудителна административна мярка прекратяване
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в 7-дневен срок от съобщаването му.
Препис от
определението да бъде съобщено на жалбоподателя по реда на чл. 138 от АПК.
СЪДИЯ:/п/