№ 23006
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110115172 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба на „ЦКК“ ЕООД, ЕИК ............, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Изгрев“, ул. „Н. Хайтов“ № 2, срещу „Д 17“ ЕООД, ЕИК
............, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „ОК“, ул. „Л“ № 1, ет. 1, с
която е предявен за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за установяване в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца заплащане на сумата от 4
935,21 лева – допълнително възнаграждение за успех по чл. 4 във вр. с чл. 7 от Договор за
консултантски услуги от 09.09.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.07.2022 г., до окончателното плащане,
за която сума е издадена заповед за изпълнение от 22.07.2022 г. по ч. гр. д. № 37552/2022 г.
на СРС, 29 състав.
В исковата молба се твърди, че на 09.09.2020 г. между „ЦКК“ ЕООД – като
„изпълнител“, и „Д 17“ ЕООД – като „възложител“, е сключен договор за консултантски
услуги, съгласно който ищецът се е задължил да консултира ответника относно
възможността за участие в европейски програми за финансиране на проекти, да изготвя и
редактира проектни предложения по програми, по които възложителят желае да
кандидатства, да администрира подадените проекти до момента на окончателната оценка от
управляващия орган, както и да извърши цялостно управление на одобрените проекти. В
изпълнение на поетите с договора задължения ищецът е изготвил проектно предложение за
кандидатстване на ответника за финансиране по „Програма за развитие на селските райони
за периода 2014-2020 г. BG-Целеви прием за земеделски стопани в сектор животновъдство
по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка „Инвестиции в материални
активи“ на обща стойност 708 192,89 лева, включваща безвъзмездна финансова помощ и
частично самофинансиране. Изготвеното от ищеца проектно предложение е било подадено
на 30.09.2020 г. в информационната система за управление и наблюдение на средствата от
1
Европейските структурни инвестиционни фондове /ИСУН 2020/. След преминаване на
съответните процедури по оценка на програмата, проектното предложение е било одобрено
за финансиране, като отпуснатата на „Д 17“ ЕООД безвъзмездна финансова помощ е в
размер на 205 633,95 лева. От Държавен фонд „З“ /ДФЗ/ е било изпратено писмо, с което е
указано на ответника в 30-дневен срок да представи допълнителни документи
(удостоверения за липса на данъчни задължения, свидетелства за съдимост, удостоверение за
банкова сметка) с оглед сключването на административен договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ, като изрично е посочено, че в случай на непредоставяне на
поисканите документи, управляващият орган /ДФЗ/ ще издаде решение за отказ от
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Писмото е било получено на 21.03.2022 г.
от ищеца, който веднага е уведомил и консултирал ответника относно действията, които
следва да бъдат предприети за финализиране на процедурата и сключване на
административния договор. В началото на м. април 2022 г. ответникът прекратил
комуникация с ищеца. Независимо от това и с оглед на изтичащия срок за изпълнение на
указанията на ДФЗ на 06.04.2022 г., 12.04.2022 г., 19.04.2022 г. и 20.04.2022 г. ищецът
изпратил на ответника напомнителни писма по електронната поща с оглед спазването на
срока, даден от ДФЗ. Ответникът обаче не предоставил на ищеца необходимите документи и
сам не предприел действия за тяхното депозиране в ДФЗ. Поради това, с решение от
30.05.2022 г. на Държавен фонд „З“ е постановен отказ от финансиране. Ищецът поддържа,
че съгласно чл. 4 от договора за консултантски услуги ответникът „Д 17“ ЕООД се е
задължил да му заплати допълнително възнаграждение, ако бъде одобрен за финансиране
проект на дружеството, изготвен от ищеца, като размерът на възнаграждението е в
зависимост от размера на одобрената безвъзмездна финансова помощ. При одобрена
безвъзмездна финансова помощ в размер до 350 000 лева, дължимото допълнително
възнаграждение е 4 % от него, без ДДС. Съгласно чл. 7 от Договора, в случаите, в които
финансиращият орган откаже финансиране на одобрен проект и това се дължи на поведение
на възложителя по договора, същият дължи на изпълнителя 50 % от сумата по чл. 4 от
договора. Ищецът поддържа, че сумата, която му се дължи, на основание чл. 4, вр. чл. 7 от
договора, при одобрена безвъзмездна финансова помощ в размер на 205 633,95 лв., възлиза
на сумата от 4 935,21 лева с ДДС. При тези фактически твърдения, иска постановяване на
решение, с което да бъде уважен предявеният установителен иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с
който се излагат аргументи за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Навеждат
се доводи за нищожност на представения договор, като сключен при липса на съгласие на
ответното дружество, мотивирани с твърдения, че подписът в графа „за възложител“ от него
не е бил поставен от управителя на „Д 17“ ЕООД – ДА. Поддържа се, че договорът е
антидатиран, тъй като видно от него е, че първоначално е била изписана дата 05.07.2020 г., а
впоследствие тя е била задраскана и е написана друга – 09.09.2020 г. Твърди се, че
претендираното възнаграждение не се дължи, тъй като извършената от изпълнителя работа
не е била приета от възложителя. Поддържа се, че клаузата на чл. 7 от договора е нищожна,
тъй като противоречи на чл. 266, ал. 1 ЗЗД. Твърди се още, че ищецът не е извършил
качествено, пълно и точно консултиране на ответника, поради което проектното
предложение е отхвърлено почти в цялост от Държавен фонд „З“. Излагат се доводи, че
основната част от проекта е била преместваемата доилна и без нея проектът губел своето
предназначение и ответникът нямало как да го изпълни. Поддържа се, че проектът не е
изпълнен по вина на ищеца, а не на ответника. Моли се за отхвърляне на предявения иск.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е приложено заповедно дело № 37552/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 29
2
състав, от което се установява, че на 11.07.2022 г. „ЦКК“ ЕООД е депозирала пред СРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „Д 17“ ЕООД, ЕИК
............, за сумата в размер на 4 935,21 лева – допълнително възнаграждение за успех по чл.
4 във вр. с чл. 7 от Договор за консултантски услуги от 09.09.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
11.07.2022 г., до окончателното плащане. Претендират се разноски в заповедното
производство.
С разпореждане от 22.07.2022 г. по ч. гр. д. № 37552/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 29
състав, съдът е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на
заявителя и сторените в заповедното производство разноски, както следва: 98,71 лева –
държавна такса, и 450,00 лева – адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал бланкетно възражение срещу
постановената заповед за изпълнение.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил иск за установяване на вземането си
по исков ред.
По делото е представен в оригинал и приет като писмено доказателство Двугодишен
договор за консултантски услуги /л. 56/, сключен между „Д 17“ ЕООД – като възложител,
и „ЦКК“ ЕООД – като изпълнител, с който изпълнителят е поел задължение срещу
заплащане на възнаграждение да извършва необходимите действия за проследяване за
допустимост по европейски програми за финансиране; да изготвя и редактира проектни
предложения по програми, по които възложителят желае да кандидатства; да администрира
подадените проекти до момента на окончателната оценка от страна на управляващия орган;
да консултира възложителя при възникнали въпроси относно програмите за финансиране; да
извършва цялостно управление на одобрените проекти, и др.
Съгласно чл. 2 от договора същият се сключва за срок от 2 години, считано от датата
на подписването му.
Съгласно чл. 3 за изпълнението на предмета на договора възложителят дължи на
изпълнителя сумата от 2 750,00 лева без ДДС, платима на две части, както следва: 1 500,00
лева без ДДС – в срок от 5 календарни дни от датата на сключване на договора; 1 250,00
лева без ДДС – в срок от 5 календарни дни от датата на подаване на проектното
предложение.
Съгласно чл. 4 от договора, при одобрението на проект, изготвен от изпълнителя,
възложителят дължи допълнително възнаграждение за успех, което е процент от
стойността на одобрената финансова помощ на всеки успешен проект. Начинът на
формиране на размера на допълнителното възнаграждение е подробно разписан в клаузите
на чл. 4.2. – чл. 4.6 съобразно стойността на одобрената субсидия, като за такава в размер до
350 000,00 лева – допълнителното възнаграждение се определя в размер на 4 % от
стойността на одобрената финансова помощ.
Съгласно чл. 6 от договора, в случай на отказ от страна на възложителя от
изпълнение на одобрения проект, последният дължи заплащане на възнаграждение за успех
на изпълнителя в размер на 40 % от възнаграждението по чл. 4 от договора, платимо в 30-
дневен срок от писменото заявление на възложителя за отказ от изпълнение.
Съгласно чл. 7 от договора, в случай, че финансиращата институция се откаже от
финансиране на одобрения проект по вина и/или пропуск на възложителя, то
последният дължи заплащане на възнаграждение за успех на изпълнителя в размер на 50 %
от възнаграждението по чл. 4 от договора, платимо в 30-дневен срок от писменото
уведомяване на възложителя от страна на финансиращата институция за отказ от
финансиране. В чл. 8 от договора е уредена хипотезата на отказ на финансиращата
институция от финансиране на одобрения проект по вина и/или пропуск на
3
изпълнителя, в който случай възложителят не дължи заплащане на възнаграждение за
успех, освен при конкретно разписани изключения.
Съгласно чл.11, ал. 4 от договора възложителят е длъжен да предостави на
изпълнителя подписан приемно-предавателен протокол за изпълнение при подаване на всяко
проектно предложение.
Видно от приетия по делото двугодишен договор за консултантски услуги е, че на
първата страница от него с печатни цифри е изписана датата 05.07.2020 г., която е задраскана
и с химикална паста е изписана нова дата – 09.09.2020 г., без да е удостоверено съгласие на
страните по договора за извършване на посочената поправка. Всяка страница на договора е
саморъчно подписана от представител на двете страни, а на последната страница от него се
съдържат подписи и печати за страните, както следва: за възложителя – подпис на ДА, за
изпълнителя – подпис на Иван Колев Манев.
По делото е представено и прието пълномощно от ДА за МКД с нотариална
заверка на подписите рег. № 10876/19.08.2019 г. /л. 115/, с което първият, в качеството си на
управител на „Д 17“ ЕООД, упълномощава МКД да представлява дружеството пред
Държавен фонд „З“, всички негови териториални поделения, Министерството на Зто,
храните и горите, общинските служби по З и др., като подава заявления, подписва
декларации и всякакви други документи. В представителната власт на упълномощеното е
лице е включено представителство пред всички ФЛ и ЮЛ, като изрично е отбелязано, че
пълномощното следва да се тълкува разширително и изцяло в полза на упълномощения.
По делото е представено и прието пълномощно от МКД за И. Ч. В – Н. с
нотариална заверка на подписа на упълномощителя рег. № 413/13.03.2019 г. /л. 113/, с
което първата, действайки като пълномощник на „Д 17“ ЕООД въз основа на пълномощно от
04.12.2017 г., преупълномощава И. Ч. В – Н. за представителство пред всички ФЛ и ЮЛ,
държавни и общински органи и др.
По делото са представени и приети 2 броя платежни нареждания от 30.09.2020 г. и
09.11.2020 г., удостоверяващи извършени от името на „Д 17“ ЕООД плащания в полза на
„ЦКК“ ООД на сумите от 1 800,00 лева и 1 500,00 лева, т. е. общо 3 300,00 лева – която сума
кореспондира на уговореното в чл. 3 от процесния договор възнаграждение за изпълнителя с
включено ДДС.
По делото е представено и прието Уведомително писмо изх. № 01-2600/1400 от
14.03.2022 г. /л. 12/, адресирано от Държавен фонд „З“ до „Д 17“ ЕООД, с което във връзка с
проектно предложение на последното с идентификационен № BG06RDNP001-4.008-0591 в
ИСУН по Процедура чрез подбор № BG06RDNP001-4.008 Целеви прием за земеделски
стопани в сектор животновъдство по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от
мярка „Инвестиции в материални активи“ по програма за развитие на стопанските райони за
периода 2014-2020 г., адресатът се уведомява, че проектното му предложение е включено в
списъка на проектните предложения, предложени за финансиране по процедурата с одобрен
размер на безвъзмездната финансова помощ от 205 633,95 лева, представляваща 50 % от
одобрените инвестиционни разходи. В писмото подробно са посочени причините, поради
които предложението не е одобрено в пълния му размер. Със същото писмо на „Д 17“ ЕООД
е указано в 30-дневен срок от изпращане на уведомителното писмо чрез ИСУН да представи
набор от документи, необходими за подписване на административен договор.
По делото е представена и приета без оспорване от ответната страна електронна
кореспонденция между страните по процесния договор, с която изпълнителят е уведомил
възложителя за изисканите от Държавен фонд „З“ документи, вкл. изрично е указан срокът,
в който те следва да се представят.
По делото е представено и прието Решение за отказ изх. № 03-РД/1722 от 30.05.2022
г., с което на основание чл. 38, т. 3, във връзка с чл. 36, ал. 2 ЗУСЕСИФ и чл. 9д ЗПЗП,
4
Държавен фонд „З“ отхвърля изцяло проектното предложение с наименование
„Модернизиране на ферма на Д 17“ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
процедура за подбор на проекти № BG06RDNP001-4.008 Целеви прием за земеделски
стопани в сектор животновъдство по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от
мярка „Инвестиции в материални активи“ по програма за развитие на стопанските райони за
периода 2014-2020 г., поради непредставяне в срок на изисканите с уведомително писмо
изх. № 01-2600/1400 от 14.03.2022 г.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите
Стела С. Панайотова и И. Ч. В – Н..
От показанията на свидетелката Стела С. Панайотова се установява, че тя е бивш
служител на ищцовото дружеството, при което е заемала длъжността „търговски
консултант“ и в чиито функции се е включвало осъществяването на посредничество между
дружеството – работодател и негови клиенти. Свидетелката твърди, че има спомен да е
взела лично участие в комуникация с представители на дружеството „Д 17“ по повод на
работните й задължения при „ЦКК“. Лично тя не е подписвала договор с ответното
дружество, тъй като последното не било включено в правомощията й, но е посредничела за
сключването на такъв. Свидетелката описва принципната политика и начин на работа на
ищцовото дружество с клиенти, конкретно приложена и при комуникацията с „Д 17“,
заявявайки, че контакт с посоченото дружество бил осъществен от страна на маркетинговия
отдел на ищцовото дружество, а след това именно Панайотова, като търговски консултант,
се свързала с представител на ответното дружество и си уговорили среща. Свидетелката
заявява, че име конкретен спомен за представителя на „Д 17“, с когото разговаряла и с когото
се срещнала и това била жена с първо име И.. Проведена била среща с последната, както и
дълга електронна комуникация, продължила повече от година. И. се била представила като
представител на ответника въз основа на генерално пълномощно, който е оправомощен да
взема решения, да подписва договори и пр. Договорът между „ЦКК“ и „Д 17“ бил подписан
в 2 екземпляра в офис на първото дружество, като същият бил разписан за ответника лично
от И.. На свидетелката било разяснено, че с оглед на актуалното към онзи момент положение
на Ковид пандемия, италианският собственик на фирмата не може да се яви лично за
подписване на договора. Впоследствие възникнал проблем с плащането от страна на
възложителя, което наложило внасяне на корекция в датата на подписване на договора, като
корекцията била саморъчно извършена от И..
При разпита на свидетелката И. Ч. В – Н., същата заявява, че е разполагала с
представителна власт, предоставена й от дружеството „Д 17“, във връзка и повод на което й
е познато дружеството „ЦКК“. Свидетелката В – Н. заявява, че лично тя, в качеството на
представител на ответното дружество, е подписала договор с ищцовото дружество. При
предявяване на процесния договор свидетелката заявява, че разпознава своя подпис,
положен на всяка страница от договора – от лявата страна. Свидетелката заявява, че
извършената корекция в датата на сключване на договора, е изпълнена лично от нея.
Посочва, че управителят на „Д 17“ е запознат с процесния договор, тъй като тя лично го е
уведомила за него, при което той не е възразил.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелките Панайотова и В – Н., като
незаинтересувани, последователни и изразяващи непосредствените впечатления на лицата за
обстоятелствата, при които е подписан процесният договор.
По делото е представена справка за актуално състояние на трудовите договори
към 13.02.2024 г., сключени с „Д 17“ ЕООД, видно от която сред тях не фигурира договор,
сключен с И. Ч. В – Н., което обстоятелство съдът намира за ирелевантно, доколкото по
делото не се твърди същата да е била служител на дружеството, а единствено негов
пълномощник по силата на писмено пълномощно.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
5
следното:
Предявен е за разглеждане положителен установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за установяване в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца заплащане на сумата в размер
на 4 935,21 лева – допълнително възнаграждение за успех по чл. 4 във вр. с чл. 7 от Договор
за консултантски услуги от 09.09.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.07.2022 г., до окончателното плащане,
за която сума е издадена заповед за изпълнение от 22.07.2022 г. по ч. гр. д. № 37552/2022 г.
на СРС, 29 състав.
Основателността на предявения иск е обусловена от кумулативното установяване от
страна на ищеца на следните материални предпоставки: 1./ между страните е сключен
валиден договор за консултантски услуги със соченото в исковата молба съдържание, вкл. с
изрична клауза, предвиждаща заплащане на претендираното допълнително възнаграждение
при определен резултат; 2./ между страните е била съгласувана корекция в първоначално
посочената дата на сключване на процесния договор за консултантски услуги, респ. същият е
сключен на ръкописно изписаната дата 09.09.2020 г., а не на печатно посочената 05.07.2020
г.; 3./ ищецът е изпълнил точно възложената му работа по сключения договор.
При позитивното установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже фактите, от които произтичат правоизключващите и правопогасяващите му
възражения, вкл. наличие на предпоставки за нищожност на чл. 7 от договор поради
противоречието с императивни правни норми, както и че своевременно е възразил пред
ищеца за констатираните недостатъци при изпълнение на възложената работа в случай, че
твърди това.
Първият спорен между страните въпрос касае действителността на сключения
договор за консултантски услуги – конкретно подписан ли е договорът от лице с надлежна
представителна власт за ответното дружество, респ. обвързва ли го той. По този въпрос
съдът намира следното:
Видно от приложения по делото в оригинал двугодишен договор за консултантски
услуги е, че в същия е вписано, че представители на договарящите по него страни са
съответно за „ЦКК“ ЕООД – Иван Колев Манев, а за „Д 17“ ЕООД – ДА. На всяка страница
от сключения договор са положени саморъчни подписи за представителите на страните, а на
последната страница са положени и печати на двете дружества.
В хода на процеса бяха събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелките Стела С. Панайотова и И. Ч. В – Н., които съдът кредитира като изцяло
кореспондиращи помежду си, взаимно допълващи се и отразяващи лични впечатления на
лицата относно съществени обстоятелства, включени в правния спор, от които се
установява, че макар в процесния договор да е вписано, че същият се сключва и подписва от
ДА за „Д 17“ ЕООД, подписи за възложителя са били положени от свидетелката И. Ч. В – Н..
От представените и приети по делото пълномощни от ДА за МКД с нотариална
заверка на подписите рег. № 10876/19.08.2019 г. и от МКД за И. Ч. В – Н. с нотариална
заверка на подписа на упълномощителя рег. № 413/13.03.2019 г., се установява, че И. Ч. В –
Н. е била надлежно преупълномощена от лице с представителна власт за осъществяване на
представителство на дружеството „Д 17“ ЕООД пред всички ФЛ и ЮЛ.
При така ангажираните писмени и гласни доказателства и доказателствени средства
съдът намира за установено по делото, че ответното дружество е било представлявано от
лице с представителна власт при подписване на процесния договор за консултантски услуги,
респ. сключеният договор го обвързва, а доводите на ответника в противния смисъл се
явяват неоснователни.
Наред с изложеното, следва да бъде посочено, че по делото са представени и приети
6
платежни документи от 30.09.2020 г. и 09.11.2020 г., удостоверяващи извършени от името на
„Д 17“ ЕООД плащания в полза на „ЦКК“ ООД на сумите от 1 800,00 лева и 1 500,00 лева, т.
е. общо 3 300,00 лева – която сума кореспондира на уговореното в чл. 3 от процесния
договор възнаграждение за изпълнителя с включено ДДС.
В случая се касае за сделка, сключена между търговци, поради което при отричане
представителната власт на И. Ч. В – Н. приложение следва да намери чл. 301 ТЗ. Законовата
норма на чл. 301 ТЗ въвежда оборима презумпция за потвърждаване на извършени от
търговец действия по търговски сделки, при сключването на които той не е бил надлежно
представляван. По смисъла на тази норма потвърждаването на сключена търговска сделка от
ненадлежно представляван търговец се презумира, ако последният не се противопостави
веднага след узнаването на извършени правни и/или фактически действия, посредством
които се обективира съгласие. За разлика от гражданското право, при което извършените
правни действия от чуждо име без представителна власт или извън границите на
представителната власт, изобщо не пораждат правни последици до изричното им
потвърждаване от мнимо представлявания, при търговските сделки законодателят е
приравнил мълчанието на мнимо представлявания търговец на съгласие, респ.
потвърждаване на сделката, при липса на изрично противопоставяне веднага след
узнаването на извършените правни действия в хипотезата на мним представител или при
превишаване пределите на представителната власт. Приложението на презумпцията на чл.
301 ТЗ предпоставя изследване на конкретни факти, от които да се изведе извод, че
търговецът е узнал, но въпреки това не е оспорил извършените без представителна власт
действия. Способите, по които ненадлежно представлявания търговец узнава за сделката, не
са законово регламентирани, но в непротиворечивата практика на ВКС по приложение на чл.
301 ТЗ се приема, че това са: отразяване на съответните правни действия и/или на
последиците от тях в търговските книги на дружеството; вписването в публичен регистър;
уведомяване на търговеца от ненадлежния му пълномощник, или от трети лица; при
предприемане на действия по реализиране на права или изпълнение на задължения по
търговската сделка от мнимо представлявания търговец и др. В горния смисъл е създадена,
по реда на чл. 290 ГПК, практика на ВКС, обективирана в решение по т. д. № 465/2010 г.,
решение по т. д. № 87/2011 г., решение по т. д. № 431/2012 г. на II т. о., решение по т. д. №
24/2013 г., I т. о. и др. Според становището, възприето в нея, при законните оборими
презумпции доказателствената тежест се размества, и страната, която се стреми да обори
презумирания в презумпцията факт, следва да проведе пълно обратно доказване, т. е. да
докаже отрицателния факт на неосъществяване на презумирания факт.
В процесната хипотеза, от една страна, се ангажират писмени доказателства за
извършени от името на „Д 17“ ЕООД плащания по процесния договор, които имат характер
на потвърждаване на сключения договор, а от друга страна се събраха и гласни
доказателствени средства за уведомяване на тогавашния управител на дружеството за
сключване на оспорения договор и неговото непротивопоставяне на същия.
При горните съображения съдът намира за неоснователни възраженията на
ответника, че същият не е обвързан от процесния договор за консултантски услуги, респ.
приема, че страните са обвързани от валидно възникнало облигационно правоотношение по
сключения договор за консултантски услуги.
Що се касае до възраженията на ответната страна относно датата на сключване на
договора за консултантски услуги, настоящият съдебен състав намира, че при съвкупния
анализ на изслушаните свидетелски показания се установи, че корекцията в същия е
извършена при съгласие на представителя на ответника – нещо повече, корекцията е
направено именно от последния. Независимо от това, съдът намира за ирелевантен към
правния спор въпросът дали договорът е бил сключен на първоначално положената дата или
на впоследствие изписаната такава, доколкото той е неотносим към изискуемостта на
7
претендираното допълнително възнаграждение. Същевременно съдът намира за изцяло
несъстоятелни и неотносими към преценката за допустимост на заявлението по чл. 410 ГПК
доводите на ответника относно датата на сключване на договора за консултантски услуги.
Следващият спорен между страните въпрос се концентрира върху това възникнало ли
е основанието за заплащане на допълнително възнаграждение за успех, регламентирано в чл.
4 във вр. с чл. 7 от процесния договор за консултантски услуги.
При изложените по-горе мотиви съдът приема за установено по делото, че между
страните е възникнало валидно правоотношение по договор за консултантски услуги, по
силата на което ответникът е възложил на ищеца и той е приел срещу възнаграждение да му
предостави за срок от 2 години консултантски услуги, изразяващи се в извършване на
необходимите действия за проследяване за допустимост по европейски програми за
финансиране; изготвяне и редактиране на проектни предложения по програми, по които
възложителят желае да кандидатства; администриране на подадените проекти до момента на
окончателната оценка от страна на управляващия орган; консултиране на възложителя при
възникнали въпроси относно програмите за финансиране; извършване на цялостно
управление на одобрените проекти, и др., като с чл. 4 от договора е уговорено допълнително
възнаграждение за успех в размер на определен процент от стойността на одобрената
финансова помощ на всеки успешен проект.
Видно от уговорката между страните в чл. 4 от договора за консултантски услуги,
заплащане на допълнително възнаграждение за успех е предвидено „при одобрението на
проект, който е изготвен от Изпълнителя“, т. е. дължимостта на това възнаграждение е
обвързана единствено с факта на одобрение на подаденото проектно предложение, което е
изработено от изпълнителя. Между страните не са уговорени допълнителни изисквания или
условия за заплащане на възнаграждението за успех. До посочения извод съдът достига,
тълкувайки волята на страните, изразена в сключения между тях договор съобразно нормата
на чл. 20 ЗЗД.
В чл. 7 от договора страните са уговорили заплащане на допълнително
възнаграждение и в случай, че финансиращата институция се откаже от финансиране на
одобрения проект и това се дължи на вина и/или пропуск на възложителя – в този случай
последният дължи заплащане на възнаграждение за успех на изпълнителя в размер на 50 %
от възнаграждението по чл. 4 от договора, платимо в 30-дневен срок от писменото
уведомяване на възложителя от страна на финансиращата институция за отказ от
финансиране.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства – Уведомително писмо
изх. № 01-2600/1400 от 14.03.2022 г. и Решение за отказ изх. № 03-РД/1722 от 30.05.2022 г.,
съдът приема за установено по делото, че ищецът е изпълнил възложената му работа, като е
изготвил за ответника проектно предложение с идентификационен № BG06RDNP001-4.008-
0591 по Процедура чрез подбор № BG06RDNP001-4.008 Целеви прием за земеделски
стопани в сектор животновъдство по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от
мярка „Инвестиции в материални активи“ по програма за развитие на стопанските райони за
периода 2014-2020 г., което е било внесено в Държавен фонд „З“, като проектът е бил
одобрен за финансиране с общ размер на безвъзмездна финансова помощ от 205 633,95
лева, представляваща 50 % от одобрените инвестиционни разходи. При тези данни,
съдържащи се в официални документи, следва изводът, че е налице приемане на
изработеното без забележки с конклудентни действия от страна на възложителя. Трайна и
непротиворечива е практиката на ВКС, че приемането на извършената работа може да бъде
извършено и с конклудентни действия. В законовата уредба на договора за изработка в ЗЗД
липсва изискване за форма на приемането на извършената работа от възложителя – в този
смисъл и решение № 250/11.01.2011 г. по т. д. № 535/2010 г. на ІІ ТО на ВКС.
Неподписването на посочения в чл. 11, ал. 4 от договора протокол не може да доведе до
8
извод за неприемане на изработеното от страна на възложителя, с оглед на посоченото по-
горе приемане с конклудентни действия. С оглед на това и доколкото възложителят изрично
е поел задължение за заплащане на допълнително възнаграждение само и единствено при
условие, че е налице одобрен проект, който е изготвен от изпълнителя – което в случая се е
осъществило, то той дължи неговото заплащане в размер, съответен на уговореното. Ето
защо, следва да се приеме, че по делото е установено при условията на пълно и главно
доказване приемане на изработеното от страна на възложителя. По делото бланкетно се
твърди, но не се установява при приемането ответникът да е направил възражения за
неточно /некачествено/ изпълнение, поради което следва да се приложи необоримата
презумпция по чл. 264, ал. 3 ЗЗД за правилно изпълнена работа. В тази насока настоящият
състав намира за неоснователни възраженията му за недължимост на претендираното
възнаграждение с оглед на конкретно определения размер на безвъзмездна финансова
помощ по одобреното проектно предложение – видно от съдържанието на процесния
договор, в рамките на договорната свобода, страните са предвидили и уредили помежду си
по изричен начин различен размер на въпросното възнаграждение именно с оглед на
стойността на одобрената финансова помощ, поради което не са налице основания за
освобождаване на възложителя от така поетото договорно задължение поради настъпване на
последващи одобрението на проектното предложение обстоятелства, независещи
изпълнителя. Последните биха могли да са от значение единствено за размера на дължимото
възнаграждение. В допълнение и с оглед възраженията на ответната страна за недължимост
на претендираното възнаграждение с оглед неодобрение на съществени по негова преценка
елементи от проектното предложение следва да се посочи, че видно от съдържанието на
договора страните не са уговорили като условие за възникване на вземането за
възнаграждение за успех одобрението на конкретни елементи от него, поради което и не
могат да бъдат споделени аргументите му в този смисъл.
Като съобрази конкретното основание за постановяване на Решение за отказ изх. №
03-РД/1722 от 30.05.2022 г. – непредставяне в срок на изисканите с уведомително писмо изх.
№ 01-2600/1400 от 14.03.2022 г., което е било адресирано лично до „Д 17“ ЕООД, съдът
намира, че в случая финансиращата институция се е отказала от финансиране на одобрения
проект по вина и/или пропуск на възложителя, поради което приложима в отношенията
между страните е клаузата на чл. 7, вр. чл. 4 от договора за консултантски услуги и
възложителят дължи заплащане на изпълнителя на допълнително възнаграждение в размер
на 50 % от възнаграждението по чл. 4 от договора, платимо в 30-дневен срок от писменото
уведомяване на възложителя от страна на финансиращата институция за отказ от
финансиране, което в случая възлиза на 50 % от ( 4 % от 205 633,95 лева), или сумата от 4
112,68 лева без ДДС и 4 935,21 лева с вкл. ДДС.
При тези мотиви предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
По разноските
При този изход на делото право на разноски има ищецът. В полза на последния
следва да се присъди сумата в размер на 548,71 лева – сторени разноски в заповедното
производство.
За исковото производство ищецът претендира 98,71 лева – платена държавна такса,
30,00 лева – платен депозит за свидетел, и 800,00 лева – платен адвокатски хонорар, за които
разноски се представят доказателства за извършване. Своевременно, с молба от 21.05.2024 г.,
ответната страна е релевирала възражение за прекомерното на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно с оглед на защитавания
материален интерес, вида и броя на извършените от адвокат Н. Х. процесуални действия,
вкл. явяването му в 7 съдебни заседания.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „ЦКК“ ЕООД, ЕИК ............, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ул. „Н. Хайтов“ № 2, срещу „Д
17“ ЕООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „ОК“, ул. „Л“
№ 1, ет. 1, положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, че „Д 17“ ЕООД, ЕИК ............, дължи на „ЦКК“
ЕООД, ЕИК ............, сумата в размер на 4 935,21 лева – допълнително възнаграждение за
успех по чл. 4 във вр. с чл. 7 от Договор за консултантски услуги от 09.09.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
– 11.07.2022 г., до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение от
22.07.2022 г. по ч. гр. д. № 37552/2022 г. на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА „Д 17“ ЕООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „ОК“, ул. „Л“ № 1, ет. 1, да заплати на „ЦКК“ ЕООД, ЕИК ............, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ул. „Н. Хайтов“ № 2, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 548,71 лева – сторени разноски в
производството по ч. гр. д. № 37552/2022 г. на СРС, 29 състав, както и сумата в размер на
928,71 лева – сторени разноски в производството по гр. д. № 15172/2023 г. на СРС, 29
състав,
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10