Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 137
гр.Бургас 09.04.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд, първо гражданско отделение в открито заседание на осемнадесети март две
хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ВОДЕНИЧАРОВ
Секретар Ж.Граматикова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 90 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е
образувано по редовна и допустима искова молба на Агенция за приватизация и
следприватизационен контрол, представлявана от изпълнителния директор Емил Караниколов, адрес гр. София, ул. Аксаков № 29 против
„ПРИВАТ ТУРИСТ” ООД с ЕИК 102641 454, представлявано от Георги Андрейски, адрес гр. Созопол, к.к.
Каваците, обл. Бургас, съд. адрес гр. Бургас, ул.
Индустриална № 46, адв. Мирослав Стойков.
Ищецът е
правоприемник на осн. § 20, ал. 1 и ал. 2 ПЗР на ЗИД на ЗСПК на АП и АСК.
На 05.07.2000 г.
Министъра на икономиката и ответното
дружество са сключили договор за приватизационна продажба на 61 512 бр.
поименни акции, представляващи 40 % от капитала на дружеството „Хелио –Тур –С” АД – гр. Созопол. Продажната цена на акциите
е определена на 700 000 щ.д., платима /чл. 7/ : 10 % от продажната цена,
намалена със сумата от 40 000 щ.д., какъвто е бил предварително заплатения
депозит за участие или остатъчната сума от 30 000 щ.д. – в деня на
подписване на договора. Остатъка от продажната цена на акциите или 630 000
щ.д., съгласно чл. 7.2 ответното дружество е следвало да заплати в срок от 10
години, на девет равни годишни вноски с едногодишен гратисен
период. Всяка годишна вноска е платима, както следва: 40 % от нея, ведно с
начислени лихви – чрез банков превод по сметка на продавача и 60 % от нея – с
всички позволени от закона платежни средства. Съгласно чл. 7.3 от договора,
който възпроизвежда чл. 25, ал. 3, т. 3 от действащия тогава ЗППДОП /отм/, за времето на гратисния
период стойността на неизплатената част не се променя, а след изтичането на
този период стойността се увеличава с 50 % от ОЛП за съответния изтекъл период,
считано от датата на договора.
Падежът на четвърта разсрочена вноска от
покупната цена е настъпил на 05.07.2005 г. Размерът на тази вноска е
77 152, 07 щ.д., ведно с увеличението по чл. 7.3 от договора.
Падежът на пета разсрочена вноска от
покупната цена е настъпил на 05.07.2006
г. Размерът на тази вноска е 77 246, 14 щ.д., ведно с увеличението по чл.
7.3 от договора.
Страните са уговорили, чл. 12.1 от
договора, при неизпълнение в срок на задължението по чл. 7.2 за заплащане на разсрочени годишни вноски,
купувачът да дължи неустойка в размер на
законната лихва за забавено плащане на цената за всеки ден забава.
За четвъртата и петата вноска ищецът се е снабдил с изпълнителен лист от
20.09.2007 г. за посочените суми главница, както и с изпълнителен лист от
02.11.2009 г. за сумата от 15 537, 70 щ.д., представляваща неустойка за
забава за плащане на четвърта вноска за времето от 06.07.2005 г. до 08.11.2006
г. и за сумата от 4 167 щ.д., представляваща неустойка за забава за
плащане на петата вноска за период 06.07.2006 г. до 08.11.2006 г.
Ищецът твърди, че ответникът дължи суми,
представляващи неустойка върху забавените вноски, за времето от 09.11.2006 г.
до 16.04.2012 г.
Ищецът отправя
искането: да
бъде осъдено ответното дружество да заплати :
сумата от 50 795, 59 щ.д., неустойка по чл.
12.1 от приватизационен договор сключен на 05.07.2000 г., върху неизплатената
четвърта годишна вноска от 77 152, 07 щ.д. с падеж 05.07.2005 г., за
периода от 09.11.2006 г. до 16.04.2012 г. ;
сумата от 50 857, 70 щ.д., неустойка по чл.
12.1 от приватизационен договор сключен на 05.07.2000 г., върху неизплатената
пета годишна вноска от 72 246, 14 щ.д. с падеж 05.07.2006 г., за периода
от 09.11.2006 г. до 16.04.2012 г.
Правна
квалификация на правата претендирани от ищеца:
Исковете имат
основанието си чл. 92 ЗЗД.
Обстоятелства,
на които ответникът основава възраженията:
Ответникът се
позовава на изтекла погасителна давност.
На първо място
твърди, че договора е развален едностранно от него, с нотариална покана от
26.03.2012 г. на нотариус Иванка Пенова, при СГС, поради неизпълнението му от
страна на продавача и тъй като договора не е с периодично или продължително
изпълнение, то развалянето има обратно действие, поради което неустойка по
развален договор не се дължи.
Ответникът въвежда
следните основания за развалянето на договора:
Неизпълнение от
страна на държавата на чл. 3.2, тъй като продавачът е декларирал и гарантирал,
че дружеството разполага с всички необходими разрешения и отговаря на условията
за осъществяване на стопанска дейност. Налице са влезли в сила заповеди за
премахване на деветнадесет сгради, за които не е имало строителни
разрешения, надлежни узаконявания и
разрешения за експлоатация, но същите са влезли в капитала на приватизираното
дружество. В капитала е включена и земя в размер на 225 дка, но поради
реституционни претенции действителната площ на внесената в капитала земя е 34
дка. Водените дела по са били висящи към момента на сключването на договора,
поради което държавата е била в знанието си, че няма да изпълни задълженията си
по този член от договора.
На следващо място,
не е изтекла петгодишната давност за разваляне на договора, тъй като този срок
тече от момента на възникване на основанието за разваляне, а в случая това е от
момента на влизане в сила на заповедите за премахване на незаконното
строителство.
Дейността на
дружеството по изпълнение на договорното съдържание е била препятствана от
необходимостта да се развалят незаконните постройки, които били включени в капитала, като
ответникът – купувач не е бил уведомяван за реституционни претенции и незаконни
постройки подлежащи на премахване и това знание не е част от договорното
съдържание, информационния проспект и меморандума.
Ответникът
възразява и по размера на исковите суми. Оспорва приложените от ищеца справки и
начисления за неустойки за посочените периоди.
В допълнителна
искова молба ищецът поддържа исковете си.
Възразява за
изтекъл петгодишен давностен срок, през който законът
предвижда упражняване на правото да се развали договора. Договорът е сключен на
05.07.2000 г. и този срок е изтекъл на 05.07.2005 г., а нотариалната покана е
след този срок – 28.03.2012 г.
Твърди, че
ответникът е неизправна страна по договора и неустойките се дължат.
Волеизявлението на ответника за разваляне на договора е оспорено и по съдебен
ред, по г.д. № 5108/2012 г. по описа на СГС, по което дело ответникът е
предявил установяване, че не дължи присъдените му с изпълнителните листи суми.
Твърди, че правото да се развали договора е погасено по давност, поради което
сумите по изпълнителните листи са дължими по действащ договор.
Оспорва
възраженията на ищеца за договорните неизпълнения на осн. чл. 3.2 от договора.
Не са налице надлежни доказателства за това неизпълнение от страна на
държавата, още повече, че от момента на сключване на договора през 2000 г. до
нотариалната покана през 2012 г. или 12
години ответникът е осъществявал законна стопанска дейност в изпълнение на
договорното съдържание. От друга страна
тази претенция е и погасена и по давност на 05.07.2005 г. На следващо място към
момента на сключването на договора ответникът е в знанието за състоянието на
приватизираното дружество съгласно действащите норми по наредбата и ЗППДОП –
правен анализ и информационен меморандум /проспект/. В тези документи е
посочено дали има предявени реституционни претенции или не. Именно в проспекта
е било посочено наличие на реституционни проблеми по отношение недвижими имоти,
включени в капитала на приватизираното дружество. Ответното дружество е
закупило приватизационната документация и е в знанието си за тези претенции,
поради което изложеното в отговора не отговаря на действителното положение.
Това обстоятелство е било и декларирано от представител на ответното дружество
към момента на сключване на приватизационната сделка. На следващо място ищецът
твърди, че ответното дружество има работническо – мениджърски характер и всички
съдружници в него са били в знанието си за състоянието на приватизиращото се
дружество.
Ищецът въвежда и
обстоятелството, че договорът е за продажба на акции, а не на недвижими имоти,
като състоянието на имотите е имало значение за изготвяне на пазарната оценка,
при която са взети предвид всички реституционни претенции и няма отношение към
продажба на акции. Ответникът, като е сключил договора се е съгласил с
изготвената оценка. Договорът е с определена цена за всички акции, които се
продават, като страните са уговорили плащане на цената на вноски. Поради това
договорът е за периодично изпълнение, а за договори за периодично изпълнение не
е приложимо обратното действие на осн. чл. 88, ал. 1 ЗЗД, както твърди
ответникът. От друга страна в договора не е предвидена възможност за
едностранно разваляне на договора. Ищецът твърди, че няма доказателства за това
дали незаконните постройки са били част
от капитала, но дори това да е така, обявяването им за незаконни не е основание
за разваляне на договора.
Ищецът поддържа
размера на предявените искове по изложени в исковата молба основания и
доказателства.
В допълнителен
отговор ответникът поддържа, че и двете предявени вземания за неустойка се
погасени по давност, която е три години от датата на изискуемостта на
задължението. Поддържа и това, че
договорът е развален, а развалянето му не е било оспорено по съдебен ред. Поддържа оспорването на размера на
предявените суми. Счита, че е нали едновременно искане за неустойка и за лихви,
което е неоснователно. Оспорва
твърдението в допълнителната искова молба, че е знаел за висящи реституционни
претенции. Без значение е работническо – мениджърския характер на дружеството
на ответника, тъй като при всички случаи държавата била длъжна да го уведоми за
състоянието на приватизираното дружество. В този смисъл поддържа неизпълнение
на чл. 3.2 от договора от страна на държавата, тъй като към момента на
подписване на договора сградите в къмпингите са били без строително разрешение.
Поради това са висящи дела за премахването им и към момента. Неизпълнение на
задълженията на държавата по същата договорна клауза е и възстановяването на
собствеността по земеделската реституция на 120 дка зем.
земи, които са попадали в терена на приватизираното дружество. Държавата не е изпълнила
задължението да информира ответника – купувач за този факт. Признава факта, че
договора е облигационен и с него не се прехвърлят вещни права, но оспорва
приватизационните оценки, които не отчитали, че част от капитала е на
реституирани собственици, а не на дружеството.
В съдебно
заседание представител на ищеца не се явява.
Ответникът чрез адв. Стойков, оспорва иска и пледира за отхвърлянето му.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено:
На 05.07.2000 г. е сключен
договор между държавата и ответника за продажба на 61 512 броя акции
представляващи 40 % от капитала на „Хелио-Тур-С“
АД-Созопол. Договорът е влязъл в сила от момента на подписването му. Продавачът
е декларирал, че дружеството разполага с всички необходими по закона разрешения
и отговаря на всички законни условия за осъществяване на стопанска дейност
/3.2/. Правото върху акциите се прехвърля чрез джиро след плащане на
първоначалната вноска,която е 10 % от цената в размер на 700 000 щ.д.,
намалена с платен депозит, или първата вноска е определена на 30 000 щ. д.
Плащането на останалата част от цената – 630 000 щ.д., е определено за
срок от десет години с едногодишен гратисен период на
общо девет равни годишни вноски. В полза на продавача е учреден залог върху
продадените акции, като договора за залог е неразделна част от продажбата.
Уговорена е и неустойка при неизпълнение от страна на купувача. Съгласно чл.
12.1 неустойката е в размер на законната лихва по забавеното плащане на цената
за всеки просрочен ден след изтичането на сроковете по договора да се плати по
сметката на Министерството на икономиката. На продавача е учредено правото
едностранно с писмено предизвестие да развали договора ако купувача не плати
цената в продължение на три месеца след изтичане на срока по чл. 7.2, като
задържи внесения депозит и 30 % от платеното по договора до момента. Страните
са отделили и нарочен раздел за следприватизационен контрол /VІ/, който се
осъществява от държавата –продавач или упълномощени от нея лица. Установява се
от приложени доказателства, че преди подписването на договора е бил изготвен информационен проспект и
приватизационна оценка. Дружеството е подало оферта на 30.05.2000 г., допълнена
на 21.06.2000 г. за условията за закупуване на процесните акции, като е
закупило документацията за участие в преговори и е внесло определения депозит.
Управителят на дружеството е подписал и декларации за оглед на имотите на
продаваемото дружество и за конфиденциалност. Видно от многобройни съдебни решения, водени
са реституционни спорове за земи, които са в територията на приватизираното
дружество. Представя се протоколно решение на ищцовата
агенция № 1732/17.05.2012 г., взето на осн. чл. 22б, ал.4, т.1 ЗИДЗПСК. Решено
е да се предприемат необходимите действия по съдебен ред за предявяване
вземанията за неустойка по договора, начислена върху четвърта и пета вноска и
да се впише ипотека за вземанията. За вземанията, представляващи главници по
двете процесни вноски на 20.09.2007 г. ищецът се е
снабдил с изпълнителен лист от СРС. С друг изпълнителен лист № 220 от
02.11.2009 г. на БОС дружеството е осъдено от ищеца да заплати неустойка по
процесните четвърта и пета вноска за времето от 06.07.2005 г. до 08.11.2006 г.,
както и неустойка за шеста вноска. С нотариална покана от 26.03.2012 г.,
получена от ищеца на 28.03.2012 г., ответното дружество е известило, че разваля
договора на осн. чл. 87, ал.2, предложение първо ЗЗД, поради неизпълнението от
страна на държавата на условието по чл. 3.2. Дружеството се е мотивирало с
издадени 19 бр. заповеди за премахване на незаконни сгради / приложени по
делото/, чрез които сгради дружеството упражнявало дейността си. Представя се и
отговор на поканата от 03.04.2012 г., с който ищецът не е признал волеизявата за разваляне на договора. Ищецът се е мотивирал
с факта, че дружеството е осъдено да заплати неизплатени договорни суми в общ
размер от 1 000 000 лв., за което е образувано и изпълнително дело №
309/2011 г. на ЧСИ Тотко Колев, при БОС, като
забавата да се плати е от 05.07.2002 г., а заповедите за премахване на
постройките са издадени 8 години след това, през 2010 г.
По
предмета на спора съдът е назначил съдебно – икономическа експертиза. Вещото
лице дава заключение, че размерът на неустойката е, както следва: за
неизпълнение да се заплати четвърта разсрочена вноска в размер от 77 152,
07 щ.д. с падеж 05.07.2005 г., за периода 09.11.2006 г. до 16.04.2012 г., е
50 793, 43 щ.д., а за периода 16.04.2009 г. до 16.04.2012 г. – 24 421, 64 щ.д. ; за неизпълнение да
се заплати пета разсрочена вноска в размер от 77 246, 14 щ.д. с падеж
05.07.2006 г., за периода 09.11.2006 г. до 16.04.2012 г., е 50 855, 36 щ.д.,
а за периода 16.04.2009 г. до 16.04.2012 г. – 24 452, 42 щ.д. Вещото лице
е установило и неустойката за предходни периоди: върху четвърта вноска за
времето от 06.07.2005 г. до 08.11.2006 г. – 15 537, 70 щ.д. ; върху пета
вноска за същия период – 4 167, 03 щ. д., за което са издадени
изпълнителни листи. Сградите, включени в сметки 201 и 203, подлежащи на
премахване, са включени и в информационния меморандум. Всички имоти на
приватизираното дружеството – земя и сгради, за които са съставени актове за
собственост /приложени/ са включени в
капитала. В следствие на претенции по ЗСПЗЗ са реституирани имоти по приложени
съдебни решения, като няма данни с колко е намален капитала на дружеството. В
издадения преди сключването на договора информационен проспект са били включени
данните за наличие на реституционни претенции върху земята. Заплатените вече по
договора суми от ответника не са включени в настоящата претенция, която е за
лихви за забавено плащане, представляващи неустойка. В допълнително заключение вещото лице
установява и уточнява, че в информационния проспект данните за реституционните
претенции са включени в отделен списък с решения на ПК-Созопол. Сумите, които
са предмет на изпълнителните листи и изпълнителното производство по описа на
ЧСИ Тотко Колев не се отнасят до настоящото
производство.
При тези факти се
налагат следните правни изводи:
Страните не спорят по факта на
сключения приватизационен договор и неговия облигационен характер, тъй като не
се прехвърлят вещни права.
Договорът
следва да се приеме за действащ, тъй като волеизявата
на ответното дружество за развалянето му не поражда желаните правни последици.
Ответното дружество е неизправна страна, тъй като не е изпълнило задължението
си да заплати определени договорни вноски, за което ищецът се е снабдил с
изпълнителни листи. Следва да бъде установено, че и държавата – продавач е
неизправна страна, както се твърди, за да се изследват законните правни
последици от волеизявата за разваляне. По делото не
се доказва договорно неизпълнение по чл. 3.2 от страна на държавата. Ответникът
е сключил договора, като е бил в знанието си за реституционните претенции по
земеделската реституция, тъй като е закупил приватизационните документи –
правен анализ, информационен проспект и оценка, в които тези претенции са
регистрирани. Тези обстоятелства са декларирани и от представителя на ответника.
От друга страна, ответникът е изпълнявал договорното съдържание, като в
продължение на 12 години от сключването на договора до нотариалната покана, с
която разваля договора е упражнявал стопанската дейност. Поради това
претенцията за разваляне, която е от 2012 г. следва да се приеме за погасена по
давност съгл. чл. 87, ал.5 ЗЗД, тъй като правото да се разваля се погасява с
петгодишната давност, т. е. 05.07.2005 г. В съгласие с доказателствата по
делото и установеното от фактическа страна следва да се приеме, че ответното
дружество не е изпълнило задълженията си да заплати в срока по договора
разсрочените четвърта и пета вноска. За тези вземания, представляващи главници,
ищецът се е снабдил с изпълнителен лист и същите са предмет на изпълнително
производство. Искането за неустойка не е преклудирано по давност, тъй като
ищецът е предявявал претенции за същата неустойка, но за предходен период.
Според заключението на експерта предходния период е бил 06.07.2005 г. -
08.11.2006 г., а сегашния спор е за следващ период – 09.11.2006 г. – 16.04.2012
г., по който неустойката е, съответно на вноските, 50 793, 43 щ.д. и 50 855, 36 щ.д. При това положение
искът за заплащане за неустойка поради забавеното им плащане се явява
основателен и следва да се уважи за установените от вещото лице суми, като в
останалата част – да се отхвърли.
Като се води от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ПРИВАТ
ТУРИСТ” ООД с ЕИК *********, представлявано от Георги Андрейски,
адрес гр. Созопол, к.к. Каваците, обл.
Бургас, съд. адрес гр. Бургас, ул. Индустриална № 46, адв. Мирослав Стойков, да
заплати на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол,
представлявана от изпълнителния директор Емил Караниколов,
адрес гр. София, ул. Аксаков № 29, както следва :
-сумата от 50 793, 43 щ.д., неустойка по чл.
12.1 от приватизационен договор сключен на 05.07.2000 г., върху неизплатената
четвърта годишна вноска от 77 152, 07 щ.д. с падеж 05.07.2005 г., за
периода от 09.11.2006 г. до 16.04.2012 г. ;
-сумата от 50 855, 36 щ.д., неустойка по чл. 12.1 от приватизационен
договор сключен на 05.07.2000 г., върху неизплатената пета годишна вноска от
72 246, 14 щ.д. с падеж 05.07.2006 г., за периода от 09.11.2006 г. до
16.04.2012 г, като в останалата част искането се отхвърля.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред АС – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
`
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: