Определение по дело №1629/2023 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 1613

гр. Пловдив, 28.06.2023г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, трети състав, в закрито заседание на двадесет и осми юни, две хиляди и двадесет и трета година  в състав

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

 

     като разгледа докладваното АД №1629 по описа за 2023 г. на Административен съд – Пловдив, намира за установено следното:    

     Производството е по реда на чл. 166, ал.4 от Административно-процесуален кодекс /АПК/.

    Производството по делото е образувано по жалба на А.И.И., с ЕГН **********, с адрес:г***, депозирана чрез адвокат Д.П., с приложено пълномощно, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0239-000150 от 07.06.2023г. на Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с която на основание чл. 171, т.2а, б. а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена на А.И.И., с ЕГН **********, принудителна административна мярка-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

  Заповедта за прилагане на ПАМ е съобщена на А.И.И. на 22.06.2023г., което се установи от разписка към заповедта за налагане на ПАМ. Жалбата е входирана в деловодството на Административен съд-Пловдив на 27.06.2023г., чрез пълномощник-адвокат П. с приложено пълномощно, следователно е подадена в срок.

  С жалбата се претендира отмяната на оспорената заповед като незаконосъобразна.

   С нарочна молба се иска спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0239-000150 от 07.06.2023г. на Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград.

  В искането се сочи, че процесното МПС е предоставено на родителите на доверителката- А.И.И. за ползване, тъй като същите живеят постоянно в с. Чешнегирово и страдат от сериозни заболявания, поради което често се налага да посещават лекар. Поради това им е предоставен автомобилът, за да могат да посещават лекар по всяко време.

Твърди се, че наложената ПАМ е напълно неоснователна и несправедлива и може да доведе до значителни и труднопоправими вреди, тъй като двама болни хора остават откъснати от лекарска помощ.  Развиват се още съображения в тази посока.  Представят се медицински документи: Рецептурна книжка на М.И., Амбулаторен лист ,Рецептурна книжка на И.Б.И., Епикриза на М.И. от УНБАЛ „Пълмед“ ООД  с № 32689/2019г., Епикриза от УНБАЛ „Пълмед“ ООД с № 29208/2018г. Иска се спиране на ЗПАМ на основание чл. 166, ал.2 от АПК.

Съдът намира, че искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение по закон на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0239-000150 от 07.06.2023г. на Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, е процесуално допустимо, подадено от страна, имаща правен интерес.

От фактическа страна Съдът установи следното: Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0239-000150 от 07.06.2023г. на Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, на основание чл. 171, т.2а, б. а от ЗДвП, е наложена на А.И.И., с ЕГН **********, принудителна административна мярка-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

  Административният орган е наложил тази принудителна административна мярка след като е установил, че е съставен АУАН №GА 997701, съставен на 07.06.2023г. от Д. К.И.- полицай при ОДМВР-Пловдив, РУ Асеновград. Със същият е установено, че на 07.06.2023г., в 12:45 ч в гр. Садово, ул. „Дружба“ до номер 11, А.И.И. в качеството си на собственик  на лек автомобил Форд Фокус 1.8 И, рег. № ***, допуска или предоставя управлението му на лицето И.Б.И., адрес: ***, който от своя страна  извършва следното нарушение: водачът управлява горепосоченото МПС, след като е лишен по административен ред със ЗППАМ № 23-0239-000140/02.06.2023г. по описа на РУ Асеновград.

Като нарушена разпоредба  е посочена нормата на чл. 102, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Констатациите, обективирани в АУАН №GА 997701 от 07.06.2023г., служат като основание за  издаване на Заповед №23-0239-000150 от 07.06.2023г. на Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград.

 Съгласно чл.171, т.2а,б.“а“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

При установеното от фактическа страна, Съдът във връзка с  посочените в искането за спиране  възражения и в съпоставка с мотивите за издаване на заповедта за налагане на ПАМ по реда на чл.171, т.2а,б.“а“ от ЗДвП, и след като съобрази изискванията на чл.166, ал.2 и чл.60, ал.1 от АПК, приема, че искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение е неоснователно.

 Съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП обжалването на заповедите по ал. 1 се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно приложимата разпоредба на 172, ал. 6 от ЗДвП, обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Когато законът разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той презумира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 от АПК. Същевременно презумпцията по чл. 172, ал. 6 от ЗДвП за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение на административния акт, не е необорима. Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповеди, за които е дерогирал суспензивния ефект на жалбата, поради което по аналогия и с оглед препратката на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2, вр ал. 4 от АПК.

 Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК на актове по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, преценява дали незабавното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК. Предпоставките, при които съдът може да спре предварителното изпълнение, са нови факти и обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е негова. Следователно, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят  следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му. Респективно следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва значителна или трудно поправима вреда или, че ще бъде засегнат особено важен негов интерес.

    В случая Съдът установи, че към жалбата са представени писмени доказателства /медицински документи/,  но същите не обосновават извод, че  предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Законът предвижда прекратяване на регистрацията на ППС при наличие на предпоставките по чл. чл.171, т.2а,б.“а“ от ЗДвП 171, т. е. законовата разпоредба предпоставя засягане на правата на управляващия МПС, в защита на особено важния обществен интерес за осигуряване на безопастността на движението по пътищата. При сравняване на значимостта на защитения от закона обществен интерес за осигуряване на безопасността на движението по пътищата, с оглед на който е допуснато предварителното изпълнение на акта по силата на закона и интереса на жалбоподателя да управлява МПС, за да осигури посещение при лекар на родителите на А.И., съдът намира, че превес има обществения интерес. В случая да се спре предварителното изпълнение на принудителната административна мярка би означавало да се осуети изпълнението на принудителната мярка, която е наложена за защита на особено важен обществен интерес.

Жалбоподателката може и с друг транспорт: ЖП-транспорт, автотранспорт, таксиметров транспорт да осигури посещение при лекар на родителите си.  При това от представените медицински документи на  М.И. и И.Б.И. – родители на жалбоподателката, се установи, че същите са посочили като постоянен адрес ***. Следователно не е крайно наложително транспортирането им от с. Чешнегирово до гр. Пловдив.

    Съдът намира, че конкретно в случая предварителното изпълнение  не е прекомерно, тъй като не преминава рамките на основни, гарантирани и защитими в правовата държава права и интереси на оспорващия. Не въздейства по недопустим начин на същността на правото, чиято защита се търси, което води до извода, че е спазен принципът на съразмерност по чл. 6 ал.1 от АПК.

   Налага се изводът, че искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед се явява неоснователно.

  С оглед на горепосоченото и на основание чл. 166, ал. 4 от АПК, Съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А.И.И., с ЕГН **********, за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0239-000150 от 07.06.2023г. на Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград.

 Определението може да се обжалва с частна жалба, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/