Р Е Ш Е Н И Е
№ / ….2021 година, гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1.
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
2. РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря ЕЛЕНА ВОДЕНИЧАРОВА и
при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от съдия НАТАЛИЯ ДИЧЕВА к. адм. д. № 1173 по
описа за 2021година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с
чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по повод касационна жалба, депозирана от
Община - Варна, представлявана от И. П. , срещу Решение № 260189/08.02.21г. по
АНД № 3861/2020г. по описа на Районен съд – Варна, 37-ми състав, с което е
отменено НП № 408/17.08.20г. на зам. -кмета на Община- Варна, с което на В.С. ***,
е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лв., на
основание чл. 178е от ЗДвП за нарушение на
чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.
В жалбата, депозирана от процесуалния представител на
Община Варна, са формулирани касационни основания- чл. 348, ал., т. 1 и 2 от НПК, подробно аргументирани. Молбата към съда е за отмяна на решението на
въззивната инстанция и потвърждаване на процесното НП.
В съдебно заседание, касаторът не се явява, респ. не
изразява становище по същество.
Ответникът, чрез адв.Ив.Д., оспорва жалбата.
Представителят на ВОП изразява мнение за
неоснователност на жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
и наведените касационни основания, както и становището на страните намира за
установено следното:
Касационната жалба е постъпила в срок и е от надлежна
страна, поради което се явява допустима за разглеждане. Наведените аргументи
представляват касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление, издадено въз
основа на АУАН (акт за установяване на административно нарушение) Серия Д, бл. № 0005690 от 24.07.2020 година, В.С.
е санкционирана на основание чл.178е. от ЗДвП - Закон за движението по пътищата (”Наказва се с глоба от 50.00 до 200.00
лв. лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски
площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените
места извън разрешените за това места.”) за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП (”За престой и
паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно
най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста
на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с
допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от
собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако
откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване
на пешеходци.”), изразяващо се в това, че на 30.06.2020 година, около 15.15
часа в град Варна, на улица „Атанас Георгиев”, № 15, е паркирала собствения си
лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № В 66 - 16
РН върху тротоара, с което
създава пречки за преминаването на пешеходците.
Видно от материалите по преписката, допълнителни
писмени възражения били депозирани в законоустановения срок, но според
съдържанието на НП същите не били приети, поради което въз основа на съставения
АУАН и материалите по преписката, на 17.08.20г. АНО издал НП, предмет на
въззивната проверка.
Тази фактическа обстановка ВРС, 37-ми състав е приел
за установена въз основа на събраните по делото доказателствени средства –
писмените, приложени към преписката, и гласни – показанията на допуснатите
свидетели.
За да отмени НП, ВРС приема, че при съставянето му е
била нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, предхождано от
нарушение на чл. 42, т. 4 от ЗАНН при съставяне на АУАН. В този смисъл, според ВРС, издаденото
наказателно постановление не съдържа в обстоятелствената част съществени белези
на наказуемо по чл.178е и чл.94, ал.3 ЗДвП деяние, а именно твърдение, че това
място не е сред разрешените места, че паркираният автомобил е над 2,5 тона, че
не е спазено изискуемото отстояние от 2м. за преминаване на пешеходци.
Така постановеното решение е правилно.
В конкретния случай и касационната инстанция
установява, че в хода на АНП са допуснати нарушения на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Съобразно цитираните две разпоредби на ЗАНН, в
АУАН и НП задължително следва да бъдат посочени обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, като трябва да се съдържа пълно, точно и ясно описание
на нарушението и да са посочени доказателствата, които го подкрепят.
Видно от обстоятелствената част на НП, кореспондираща
със съдържанието на съставения АУАН, в същата фигурира правния извод на АНО, че
на процесната дата и на процесното място ответната страна – С. е паркирала
лекия автомобил върху тротоар, с което е създала пречки за преминаването на
пешеходците и горното съставлява нарушение на
чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, за престой и паркиране
в населените места ППС се спират възможно най-вдясно на пътното платно за
движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой
и паркиране на МПС с допустима максимална маса до 2, 5 тона върху тротоарите
само на определените от собствениците на пътя или администрацията места,
успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние
най-малко 2 метра за преминаване на пешеходците.
В тази връзка на първо място няма факти каква е масата
на паркираното МПС. На второ място няма факти мястото, на което е паркирала-
било ли е определено от собствениците на пътя или администрацията за разрешено,
няма факти как точно е паркирано МПС спрямо оста на пътя, липсват факти дали
откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване
на пешеходците, ако е позволено паркирането.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че изводът на ВРС
е за отмяна на НП, поради липсата на факти в НП, е правилен. Посочването в АУАН
и НП, че лек автомобил е паркиран върху тротоар не компенсира съставомерните
факти, основен от които е дали мястото е определено от собствениците на пътя
или администрацията за паркиране.
Пълното, точно и ясно описание на нарушението,
обстоятелствата, при които същото е извършено и доказателствата, които го
подкрепят, освен, че са задължителни реквизити на АУАН и НП, индивидуализират
пряко нарушението като такова, като непосочването на фактите, които ги касаят
по ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като лишава нарушителят от възможност да разбере в
извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да
организира защитата си. Освен, че ограничават възможността нарушителят да
разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен, горните процесуални
нарушения лишават и съда от възможността да прецени в съответствие с
материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли е квалифицирано
същото и правилно ли е приложена санкционната норма. Недопустимо е факти,
касаещи съставомерни признаци на нарушението, да се установяват едва в касационната
жалба, тъй като същите императивно следва да присъстват в НП.
Предвид горното, настоящият състав при
извършената проверка по чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно,
допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице
касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна
на решението, поради което следва да бъде оставено в сила като правилно.
На осн. чл. 38 ал.2 вр. ал.1, т.3 от ЗА,
вр. чл.18, ал.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за МРАВ, съдът определя адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв. на процесуалния представител на ответницата,
което следва да се заплати от ксасатора, предвид изхода на делото и
своевременно направената претенция за разноски от ответника.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2
от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 260189/08.02.21г. по АНД № 3861/2020г. по описа на Районен съд – Варна, 37-ми
състав, с което е отменено НП № 408/17.08.20г. на зам. -кмета на Община- Варна.
ОСЪЖДА Община Варна, на осн.чл.38 ал.2 от
ЗА, да заплати на адв.И.Д.-ВАК, сумата от 300лв./триста лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по КАНД №1173/21г. на
АС Варна.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1……
2……