Мотиви по НОХД № 408 /2019г по описа на Окръжен съд
Варна
Варненската окръжна прокуратура е повдигнала обвинениe и внесла в Окръжен съд Варна обвинителен акт срещу Д.Н.М. *** за това, че на 28.02.2017 год., в
близост до град Девня, на главен път І-2, при управление на моторно превозно
средство - влекач "Скания" с рег.№ ......с прикачено към него ремарке
с рег.№ Т 0211 ЕВ, след като решил да предприеме маневра "завой
наляво" за навлизане по разклона на пътя към град Суворово, преди да
започне маневрата не се убедил, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които минават покрай него и се движат срещу него, не се съобразил с
положението, посоката и скоростта на движение на насрещно движещия се в посока
към град Девня лек автомобил "Опел Вектра" с рег.№ ......, управляван
от С.Х.Ю., и извършил маневра "завой наляво" без да пропусне този
автомобил, въпреки, че бил длъжен да го направи, с което нарушил правилата за
движение по пътищата, регламентирани в чл.25, ал.1 и ал.2, чл.37, ал.1 от ЗДвП
и чл.84, ал.2 от ППЗДвП, като с деянието по непредпазливост причинил смъртта на
едно лице - С. С.С. и средни телесни повреди на три лица - Й.С.С.; Й.П.Й.; С.С.Г.
и лека телесна повреда на С.Х.Ю. -престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.”а” пр.2 и б”б” пр.1, вр.
ал.1, б.”б” пр.2 и б. „в” вр. чл.342, ал.1 от НК.
По искане на защитата и
подсъдимия, съдът се произнесе с определение провеждането на съдебното
следствие да протече по реда на чл.372, ал.4, вр с чл. 371,т.2 от НПК, като обяви че при постановяване
на присъдата ще се ползват самопризнанията на подсъдимия, без да се събират
доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
тъй като същите се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства.
В хода на съдебните прения представителят на ВОП
поддържа посоченото обвинение и го намира за доказано. Акцент се поставя на
обстоятелството, че Д.М. при управлението на товарен автомобил при извършване
на маневра завой наляво не е пропуснал насрещно движещия се л.а. „Опел Вектра“
в резултат, на което нарушава правилата
на ЗДвП, както са посочени в обвинението и по непредпазливост причинява смърт
на едно лице, в едно с три случая със средни телесни повреди и един случай на
лека телесна повреда. Като смекчаващо вината обстоятелство, предлага да се
отчете единствено чистото съдебно минало, а като отегчаващо такова - леката телесна повреда,
която не е съставомерна като престъпление, но е посочена в обвинителния акт,
тъй като пострадалия е преживял и емоционална вреда наред с телесната повреда. Предлага с оглед на престъпния резултат и
предвиденото наказание да бъде наложено наказание лишаване от свобода, между
минималния и средния размер и което да бъде изтърпяно ефективно а , като се има
предвид процедурата, по която е разгледано делото срока на това наказание да
бъде редуциран с 1/3. Иска се още подсъдимия да бъде лишен от право да
управлява МПС за срока на наказанието „лишаване от свобода”, както и да заплати
разноските по делото.
Повереника на конституираните частни обвинители - М.Й.А.,
С.С.Г., М.Х.Ю., Й.С.С., чрез законния си представител М.Ю., Г.С.С., Й.С.С., З.М.Й.,
със съгласието на майка си М.А. и Й.П.Й. се придържа към становището на
прокуратурата по отношение на фактическата обстановка. Коментирайки
формата на вината, се съгласява, че същата
е непредпазливост, но я намира за установена в по-тежката и разновидност
– престъпна самонадеяност. Като смекчаващото обстоятелство се предлага да бъде
отчетено само чистото съдебно минало на подсъдимия, а като отегчаващото наличието на причинена лека телесна повреда,
на С.Ю.. Предлага наказанието да бъде определено към средния размер, като в
случай, че са налице формалните материално правните предпоставки за прилагане
института на чл. 66 от НК, то определеното наказание да се изтърпи ефективно с
оглед високата степен на обществена опасност на деянието, целите и задачите на
чл.36 НК. В тази връзка, моли и за определяне на наказание по чл. 343 Г от НК
Защитата на подс. М. в лицето на адвокати М.намира
обвинението също за доказано. Акцент се поставя на обстоятелствата, че
подсъдимия е признал вината си, че е в млада възраст с
липсата на наказания и нарушения и не на
последно място се развива обширно тезата, че принос за настъпването на тежкия
резултат има и водача на автомобила, в който са били пострадалите, тъй като не
се е движил с разрешената от закона скорост и не е реагирал с нейното
намаляване при възникналата опасност, въпреки че е имал както достатъчно време
да я възприеме и така и да реагира своевременно. Наред с това изтъква доводи,
че компетентните органи не са сигнализирали по подходящ начин водачите на МПС
за приближаването и преминаването през кръстовището чрез ограничаване на
скоростта на движение с оглед безопасността на движението в този пътен участък.
Моли всички тези обстоятелства да бъдат отчетени като смекчаващи вината и моли да бъде определено наказание при
условията на чл.55 НК, както и приложението на чл.66,ал.1 от НК. В своя защита
подсъдимия, се присъединява към аргументите на защитника си.
В последната си дума подсъдимия заявява, че съжалява
за причинените вреди , както и че имал грешна преценка относно скоростта на
насрещно движещия се автомобил, като моли наказанието му да не бъде ефективно.
Съдът за да се произнесе, като взе предвид събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установени
следните факти
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт:
Подсъдимият
Д.Н.М. е
роден на *** ***, където му е и постояннния адрес. Същият е български
гражданин, и има завършено средно
образование. По време на деянието работил като шофьдр в „Берон транс” ООД гр.
Търговище. Същият не е женен и е
неосъждан. Няма данни да е извършвал противообществени прояви, не е известен на
органите на МВР. Има добри характеристични данни по месторабота. Притежава ЕГН **********,
Д.М. е водач на МПС, като притежава
свидетелство за право управление , категория
„ С; ТКТ; СЕ; В; АМ " валидно до 2012, притежава контролен талон с 39 точки. Не е наказван за нарушение по ЗДвП
след 2015г, през която е санкциониран с глоба от 50лв. за нарушение по
чл.21,ал.2 от ЗДвП.
На
28.02.2017 год. в близост до град Девня, подс. Д.Н.М. управлявал моторно
превозно средство - влекач "Скания" с рег.№ ......с прикачено към
него ремарке с рег.№ Т 0211 ЕВ, собственост на ЕТ „Куманов-Христо
Куманов". При движение по главен път "І-2", решил да предприеме
маневра "завой наляво" за навлизане по разклона на пътя към
магистралата и град Суворово. Без да спре камиона преди разклона и преди да
започне маневрата, М. движейки се със скорост 15-18 км/час, не пропуснал насрещно
движещия се в посока към град Девня и приближаващ лек автомобил "Опел
Вектра" с рег.№ ......, управляван от св.С.Х.Ю.. Този лек автомобил се
движел по прав участък с дължина над 200 метра преди автомобила на М., и подсъдимия
имал пълна видимост към този автомобил и го е възприел като приближаващ. В
резултат на извършеното нарушение на правилата за движение, регламентирани в чл.37,
ал.1 от Закона за движение по пътищата, предизвикал ПТП и по непредпазливост причинил смърт на един
пътник - С. С.С. и различни средни телесни повреди на други трима от пътниците Й.С.С.Й.П.Й.
и С.С.Г., намиращи се в управлявания лек автомобил от св. Х.. Водачът на лекия
автомобил С.Х.Ю. получил контузия на
гръдния кош, счупване на 9 дясно ребро без разместване на фрагментите, контузия
на корема, контузия на кръстна област, разкъсно-контузна рана в областта на
долната устна. Всички травматични увреждания в своята съвкупност обусловили
временно разстройство на здравето неопасно за живота - лека телесна повреда по
смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
По делото са назначени следните експертизи:
Съдебно медицинска експертиза - аутопсия /том2, л.147 и сл./, от заключението
на която е видно, че С. С.С., бил приет в МБАЛ „Света Анна"-Варна с
комбинирана травма на глава, гърди, корем, крайници, представена от контузия на
мозъка и мозъчния ствол, кръвоизлив по меките мозъчни обвивки, счупване на
лицевия череп, счупване на черепна основа, контузия на белите дробове. В хода
на своята еволюция, черепно - мозъчната травма се усложнила с развитие на
двустранна гнойна бронхопневмония, гноен бронхи, определила развитие на
дихателна недостатъчност и на 11.03.2017г. С. починал в болничното заведение.
Съдебно медицинска експертиза /том2, л.159 и сл./ за освидетелстването на Й.С.С.,
от заключението на която е видно, че същия е получил счупване на черепа -
импресионна фрактура, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, изкълчване на лява
гръдно-ключична става, контузия на гръден кош. Кръвоизливът под меките мозъчни
обвивки е обусловил разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Изкълчването на лява гръдно- ключична става е обусловило трайно затруднение на
движението на левия горен крайник за период от 5-6 седмици - средни телесни
повреди по смисъла на чл.129, ал.2 от НК;
Съдебно медицинска експертиза /том2, л.175 и сл./ за освидетелстването на Й.П.Й.,
от заключението на която е видно, че същия е получил двустранно счупване на
долната челюст, счупване на тялото и дъгата на дясната зигоматична кост,
десностранен субконюнктивитален кръвоизлив, счупване на дясна ключица, контузия
на гръдния кош. Счупването на долната челюст е обусловило трайно затруднение
във функцията на говора и функцията на дъвченето за период от 2,5-3 месеца.
Счупване на дясната зигоматична кост е обусловило трайно затруднение във
функцията на дъвченето за период не по-малък от 2,5 месеца. Счупване на дясна
ключица е обусловило трайно затруднение в движението на десния горен крайник за
период от около 1,5 месеца - средни телесни повреди по смисъла на чл.129, ал.2
от НК;
Съдебно медицинска експертиза / том2, л.183 и сл../ за освидетелстването на С.С.Г.,
от заключението на която е видно, че същия е получил контузия на главата,
разкъсно-контузна рана на главата, контузия на гръдния кош, счупване на дясна
бедрена кост. Счупването на дясната бедрена кост е обусловило трайно
затруднение в движението на десния долен крайник за период не по-малък от 5
месеца - средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.
Химическа
експертиза от
които е видно, че С.Х.Ю. не е употребил алкохол /том2, л.191-193/.
Същото е установено и по отношение на подсъдимия М. /том1, л.77/
Авто -
техническа експертиза / том1, л. 116 и сл./ от заключението на която е
видно, че лекият автомобил се е движел направо, в посока от с.Слънчево към
гр.Девня, по път с предимство, на прав участък с видимост за водача на лекия
автомобил над 250 метра. Товарният автомобил се е движел от гр.Девня в посока
излизане към магистралната детелина в посока гр.Варна, с извършване на маневра
„ляв завой" и пресичане на лентата за движение на лекия автомобил, с
видимост към кръстовището над 150 метра.
Товарният
автомобил, без да спре е предприел маневрата със скорост 15-18 км/час, а лекият
автомобил се е движел със скорост около 108 км/часи с такава скорост се е
блъснал в товарния автомобил. Мястото на удара е в лентата за движение на лекия
автомобил „Опел". Лекият автомобил е бил позициониран право в средата на
своята лента за движение, а товарният автомобил е бил позициониран косо спрямо
лекия автомобил. В участъка на ПТП в рамките над 250 метра не се установяват
пътни знаци за ограничение на скоростта, като удара е настъпил извън обхвата на
табелите, указващи територията на гр.Девня. Дори и при движение на лекия
автомобил със скорост 90 км/час, товарният автомобил е попадал в опасната зона
на лекия автомобил, и при общата дължина на товарния състав, удара е бил
неизбежен.
Авто -
техническа експертиза / допълнителна том 1, л.103 и сл./ от заключението на
която е видно, че:
l. Ha 28.02.2017
год.. около 15.45 часа, на главен път "1-2 град Варна - град Девня" е
настъпил удар между лек автомобил и товарен състав. При настъпилото ПТП. лекия
автомобил „Опел Вектра", с рег.№ ******, управляван от С.Х.Ю.,***, по прав
пътен участьк спрямо приближаван пътен възел за извеждане на пътя към
автомагистрала ,Хемус" е реализирал удар относно товарен състав от автомобил "Скания",
с рег.№ Т0873МТ седлови влекач с прикачено ремарке - полуремагке. закрито с
брезент, с рег.№..Т 0211ЕВ . извършващ
маневра ляв завой за навлизане в отклонението към магистралата от гр.Девня. При
предприетата маневра от товарния сьстав със скорост около 15-18 км/ч, е била
пресечена лентата за движение на лекия автомобил, движещ се с около 108 км/ч, на
дистанция от последния от около 50-60 метра, при което бил реализиран удар в
дясна част на влекача, спрямо задни десни колела и предхождащи ги конзола за
закрепяне на задния мост и предна централна и дясна част на лекия автомобил.
2.С оглед крайното положение на л.а „Опел",
точката на ПТП по ширина на платното е била на около 11 метра в ляво от левия
край на пътното платно по посока огледа, а по дължина на платното с оглед
траекторията i а движение на десния преден край и десен на товарния
състав на около 35 м след Ор.1 - преместване на предно дясно колело напред) и в
ляво. на база което десния борд на състава се е отдалечил от точката на ПТП
след удapa.
3.Мястото на удара между двете ППС-та е бил в лентата
за движение на л.а.„Опел", непосредствено в зоната на „Т" - образното
кръстовище.
4.Посоката на движение на лекия автомобил е била от
село Слънчево през гр.Девня движел се е по път с предимство в права посока с
видимост на кръстовището над 150 метра. Товарния състав се е движил от гр.Девня
в посока излизане към магистралната детелина в посока гр.Варна, с извършване на
маневра ляв завой и пресичане на лентата за движение на л.а...Опел", с
видимост към кръстовището над 150 метра.
5.С оглед данните от тахографната шайба и показанията
на водачът на товарния състав, последния се е движил преди и по време па ПТП
със скорост от около 15-20 км ч. без спиране преди извършване на маневра ляв
завой.Скоростта на движение на лекия автомобил е била около 108км/ч. като на
база липсата на конкретни спирачни следи преди точката на удара, време до
точката на удара от позицията на определена ситуация, то тя е била и скоростта
на удара.
6.В
района на ПТП в рамките на 250 метра не се установяват пътни знаци определящи
скоростта на движение на превозните средства, установяват се такива посочващи
местоположение и направление за достигане до населени места, като удара
настъпва извън обхвата на табелите указващи територията н : гр.Девня.
За
товарния състав удара настъпва на 600 метра след предходно извършен десен завой
от промишлена зона на гр.Девня, а за лекия автомобил на около 250 метра след лек десен завой преди точката на
удара.
7.На
около 200-230 метра преди точката на ПТП, непосредствено след лек десен завой,
по посока на движение на лек автомобил "Опел Вектра" за пръв път се
открива видимост към кръстовището, а на около 250 метра към товарния състав с
височина от асфалтовото покритие над 2.4 метра, спрямо мястото където е настъпило
произшествието.
9.Времето
на максимално наблюдаване между двата автомобила в правия пътен участък по
отношение на предните им челни повърхности прели предприемане на изменение на
траекториите им на движение е било в рамките на около 4 секунди, за което време
автомобила е изминал разстояние от около 120 метра, а товарния състав с оглед
средната последна скорост на движение преди маневра ляв завой от средно 50
км/ч. то е изминал разстояние от около 55 метра, след които разстояния е
началото на пътната ситуация довела до ПТП.
10.Времето
за реакция на водача на лекия автомобил при установената минимална скорост от
108 километра в час в момента на удара, е било непроменимо като величина спрямо
скоростта на движение, но изминатото разстояние за това време преди автомобила
технически да може да остави следа от аварийно спиране след началното реагиране
на водачът е било около 2 секунди, за което разстоянието е било 60 метра, а при
скорост позволена за района 90 км/ч - 50 метра. Скоростта на движение на лекия
автомобил преди удара, за да не е в състояние да се предотврати удара в
разстояние на 200 метра е била при липса на реакция от страна на водачът на
лекия автомобил и относно времето за движение па товарния състав, то скоростта
следвало да е 274.8 км/ч, а при липса на реакция относно общото време на
наблюдаване и извършване на маневра от товарния състав - 6.62 секунди, то
автомобила се е движил със скорост от около 30.2 м/с или 109 км/ч. Ако водачът
па товарния автомобил е предприел маневра по завиване в ляво, в момента в който
се открива видимост по посока от лекия автомобил към кръстовището, то тогава
при налично време от 6.66 секунди за изминаване на разстоянието от 200 метра
при скорост 108 км/ч на автомобила, товарния състав е бил в състояние да измине
при изследваната му скорост на маневра разстояние по дъга
от около 6.66x4.2=28 метра, което разстояние е по-голямо от общата дължина на
състава, от където следва, че дори и при липса на корекция на скорост на
движение на лекия автомобил, превозните средства е следвало да се разминат
безпрепятствено.
11.Времето
за извършване на цялата маневра на товарния състав превъзхожда изчисленото от
началото на маневрата до точката на удара за камиона от 2.7 секунди, като
последното общо време за завършване на чиста маневра от камиона и ремаркето е било
около - 6 секунди, за което време при дистанция 200 метра, лекия автомобил е
следвало да се движи със скорост до 120 км/ч, за да не настъпи ПТП при
отсъствие на аварийно спиране или маневра.
12.При
конфигурацията на двата автомобила и установената скорост на движение, е било технически недостатъчно
извършването на маневра от страна на водачът на товарния състав, а от страна на
водачът на лекия автомобил, такава е била технически опасна навлизане в десен
завой при изчислената скорост на движение и непреустановено движение
на товарния състав при който вариант от ово не се изключва удар с предната част на кабината на товарния състав,
или навлизане з насрещната пътна лента в дясно от камиона за движение в права
посока обратна на лекия алгомобил предвид липсата на данни за заетост на последната.
Горната
фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен
материал- изцяло от показанията на св. Й.С.С.,
С.С.Г., С.Х.Ю., А.П. С.Й.П.Й., Г.Х.К.,
М.Х.Ю., дадени на
досъдебното производство, заключението на съдебно медицински, автотехнически експертизи; протоколи за оглед
на местопроизшествие; за химическа експертиза; справки за водачи на МПС;
констативен протокол; АУАН; акт за смърт, удостоверение за наследници; справка
съдимост, справка от АПИ и др, приобщени
по реда на чл.283 от НПК
Съдът
кредитира, като непротиворечиви, последователни, обективни и взаимно допълващи
се показанията на свидетелите св.
Й.С.С., С.С.Г., С.Х.Ю., А.П. С.,
Й.П.Й., Г.Х.К., и М.Х.Ю..
Съдът
кредитира като компетентни, пълни, ясни и обективни заключенията на посочените по
горе СМ експертизи.
Съдът кредитира като компетентни, пълни, ясни
и обективни заключенията на посочените по горе АТ експертизи.
От
съвкупния анализ на доказателствата – гласни, писмени и заключенията на експертизите
в тяхната взаимовръзка съдът направи следния извод от фактическа страна:
Подсъдимия
Д.М. имайки достатъчен опит като водач на МПС управлявайки седлови влекач "Скания", с рег.№ ******с
прикачено с рег.№..Т 0211ЕВ за да напусне главен път І-2 гр. Варна – гр.
Девня" със скорост около 15-18 км/ч
предприел маневра завой на ляво, след като възприел, че по главния път се
насрещно се движи лек автомобил „Опел Вектра", с рег.№ ******, управляван
от св.С.Ю., от стоящ към него момент на 50-60м. В нарушение на чл.37 от ЗДвП,
подсъдимия не пропуснал движещият се автомобил, погрешно преценявайки скоростта
му на движение от 108км/ч., като по малка, в резултат на което лекия автомобил реализирал
удар в извършващия маневрата товарен автомобил в дясната част на същия. В резултат на удара, пътуващите в автомобила получили
различни телесни увреждания както следва:
- на С. С.С. - комбинирана
травма на глава, гърди, корем, крайници, представена от контузия на мозъка и
мозъчния ствол, кръвоизлив по меките мозъчни обвивки, счупване на лицевия
череп, счупване на черепна основа, контузия на белите дробове. В хода на своята
еволюция, черепно - мозъчната травма се усложнила с развитие на двустранна
гнойна бронхопневмония, гноен бронхит, определила развитие на дихателна
недостатъчност и на 11.03.2017г. С. починал. Настъпването на смъртта е било неизбежно
въпреки положените от страна на лекарски екип, действия подържащи жизнените му
функции. Дори след оказването на квалифицирана медицинска помощ в болничното
заведение, смъртта е настъпила по –късно.
- на Й.С.С.
- импресионна фрактура, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, изкълчване на
лява гръдно-ключична става, контузия на гръден кош. Кръвоизливът под меките
мозъчни обвивки е обусловил разстройство на здравето, временно опасно за живота,
което според юридическия критерий представлява средна телесна повреда по
смисъла на чл.129, ал.2 от НК. Изкълчването на лява гръдно- ключична става е
обусловило трайно затруднение на движението на левия горен крайник за период от
5-6 седмици и също представлява средна телесна повреди по смисъла на посочения
текст от НК;
- на Й.П.Й. - двустранно
счупване на долната челюст, счупване на тялото и дъгата на дясната зигоматична
кост, десностранен субконюнктивитален кръвоизлив, счупване на дясна ключица,
контузия на гръдния кош. Счупването на долната челюст е обусловило трайно
затруднение във функцията на говора и функцията на дъвченето за период от 2,5-3
месеца. Счупване на дясната зигоматична кост е обусловило трайно затруднение
във функцията на дъвченето за период не по-малък от 2,5 месеца. Счупване на
дясна ключица е обусловило трайно затруднение в движението на десния горен
крайник за период от около 1,5 месеца. Всички увреждания представляват
самостоятелни средни телесни повреди по
смисъла на чл.129, ал.2 от НК;
- на С.С.Г. - контузия на
главата, разкъсно-контузна рана на главата, контузия на гръдния кош, счупване
на дясна бедрена кост. Счупването на дясната бедрена кост е обусловило трайно
затруднение в движението на десния долен крайник за период не по-малък от 5
месеца което според юридическия критерий представлява средна телесна повреда по
смисъла на чл.129, ал.2 от НК.
- на С.Х.Ю.
- контузия на гръдния кош, счупване на 9 дясно ребро без разместване на
фрагментите, контузия на корема, контузия на кръстна област, разкъсно-контузна
рана в областта на долната устна. Всички травматични увреждания в своята
съвкупност обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота,
което представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ
От обективна страна безспорно се установява, че
подсъдимият умишлено нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно: чл.37, ал.1 от ЗДвП, като предприел маневра "завой
наляво" за навлизане в път към без да пропусне насрещно движещия се лек
автомобил "Опел Вектра" с рег.№ .......
Подсъдимият, като вменяем е субект на престъплението
по предявеното обвинение и при управление на МПС, е допуснал нарушение на
правилата за движение и с това виновно е причинил съставомерни последици по
непредпазливост:
- смърт на С. С.С.;
- средни телесни повреди на Й.С.С.;
- средни телесни повреди на Й.П.Й.;
- средна телесна повреда на С.С.Г.,
което в своята съвкупност се
явява причиняване на смърт на едно лице и средни телесни повреди на повече от
едно лице.
От обективна страна е налице нарушаване правилата за
движение, визирани в цитираната по-горе разпоредба на ЗДвП, което нарушение е в причинна връзка с
настъпилите общественоопасни последици.
От субективна страна деянието, като форма на вина, е
осъществено по непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3
от НК в нейната разновидност "несъзнавана
непредпазливост-небрежност" , тъй като подсъдимият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но с оглед движението му в прав
участък със видимост не по-малка от 150 м. , при която е възприел насрещно
движещия се автомобил и не му осигурил предимството на преминаване, както и
вида на управляваното превозно средство – влекач с полуремарке, скростта си на
движение от не повече от 18км/ч и при наличния, стаж като водач на МПС, е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди. Тук е мястото да се посочи, че съда не приема
становището на частното обвинение, че формата на вината е престъпна небрежност,
не само с оглед предявеното обвинение, но и защото от действията на подсъдимия
тя не може да бъде изведена. Не е налице нито фактическо обстоятелство от което
да се изведат интелектуалният и волевият момент за този вид вина, които
отсъстват при нея при възприетата такава от обвинението и съда. Интелектуалния
момент представлява наличието на
представа у дееца, че от неговото деяние могат да настъпят обществено опасни
последици. Характерът на тези представи е по начало е абстрактен, но все пак
следва и те да са обусловени и че и в
конкретния случай могат да настъпят обществено опасни последици. Подсъдимия ги
е изключвал с оглед негова неизвинителна грешка относно скоростта и дистанцията
на насрещно движещия се автомобил. Този факт е много съществен, за да може да
се установи наличието и на волевия момент, обозначен в закона с израза “мисли
да предотврати” обществено опасните последици. Волевият момент се тълкува в
смисъл, че у дееца е налице субективна увереност, че ще избегне настъпването на
обществено опасните последици. Колкото
по-конкретни са представите на дееца, че могат да настъпят обществено опасни
последици, толкова по-силна е неговата увереност, че ще може да ги избегне. От
съдебната практика се приема, че е налице такава увереност, само когато тя се
основава на обстоятелства от два типа -
обстоятелства свързани с личността на дееца /напр. изключителни негово
качество или професионален опит/ или обстоятелства свързани с конкретната
обстановка, условията на време, място и обстановка, при които се извършва
деянието. Първото в случая очевидно липсва, а за второто следва да се има
предвид, че ако увереността на дееца се
гради на някакво общо разбиране, то не може да се говори за увереност по
смисъла на чл. 11, ал. 3, изр. 2. По посочените причини съдът не установявайки
тази форма на вината, не я и отчете и като отегчаващо вината обстоятелство за
което ще стане реч и по долу.
Във връзка
с последното, съгласно обвинителния акт е предявено обвинение и за причиняване
на лека телесна повреда на С.Х.Ю. по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. С оглед на това,
че причиняването на такъв вид телесно увреждане не е криминализирано в НК при
непредпазлива форма на вината, съдът оправда подсъдимия по това обвинение, но
го отчете като отгечаваща вината обстоятелство.
От така събраните доказателства съдът
направи единствено възможният и категоричен правен извод, че от обективна и
субективна страна подсъдимият Д.Н.М. е осъществил
състава на престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.”а“, пр.2 и б.”б”, пр.1, вр. ал.1, б.”б“,
пр.2 и б.”в”, вр. чл.342, ал.1 от НК и го призна за виновен в
това, че на 28.02.2017 год., до гр.Девня, на главен път "I-2",
при управление на моторно превозно средство - влекач "Скания" с рег.№
......с прикачено към него ремарке с рег.№ ......в нарушение на чл.37, ал.1 от ЗДвП, предприел маневра "завой наляво" за навлизане в път към гр.
Суворово без да пропусне насрещно движещия се в посока към град Девня лек
автомобил "Опел Вектра" с рег.№ ......, управляван от С.Х.Ю. и по
непредпазливост причинил смъртта на едно лице - С. С.С. и средни телесни
повреди на повече от едно лице, а именно - Й.С.С., Й.П.Й. и С.С.Г.
На основание чл.
304 от НПК съдът призна за
невинен подсъдимия по същото време и място да е извършил
престъплението и по отношение на С.Х.Ю., както и да е нарушил чл.25, ал.1 и 2 от ЗДвП и чл. 84, ал. 2 от
ППЗДвП и го оправда по тези му обвинения.
Горния извод освен посочената
несъставомерност на деянието по НК по отношение телесното увреждане на С.Ю., е
обусловен и от това, че в
съдебната практика и теория е безспорно схващането, че нормите, определящи
съставите по чл. 343 НК, са бланкетни.
Те се запълват от правилата, които уреждат движението по пътищата. Поведението
на водачите на моторни превозни средства се преценява от гледище на правните
норми на Закона за движението по пътищата
и Правилника за приложението му и другите
подзаконови актове, свързани с изискването за безопасно движение по пътищата.
Затова на първо място, както органите на досъдебното производство, така и съдът
са длъжни да изяснят кои от визираните в ЗДвП
и Правилника за приложението му правила за
движение виновно са нарушени от участвалите в автопроизшествието водачи на
моторни превозни средства. На следващо място е преценката кои от тези виновно
нарушени правила са в причинна връзка с настъпилото произшествие и последиците
от него. Именно тези норми подлежат на предявяване чрез конкретното им
посочване наред с наказателния състав, който следва да намери приложение. Наред
с горното неизменна е практиката на ВКС на РБ, че когато едновременно са нарушени общите правила
за безопасност на движението по ЗДвП
и съответните им специални правила, конкретизирани в ЗДвП или ППЗДвП, налице е само нарушение на
съответното специално правило /напр. Решение № 182 от 13.ХI.1996 г. по н. д. №
193/96 г., ВКС/. Водим от горните съображения настоящият съдът счете, че следва
да признае за виновен подсъдимия за виновен единствено за нарушаването на чл.37
от ЗДвП приемайки, че в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на
съставомерния резултат стои именно неизпълнението на задълженията му като водач
да МПС, при извършваната маневра в случая завой на ляво, да пропусне насрещно
движещото се МПС. Останалите норми посочени в обвинението или дублират
чл.37,ал.1 ЗДвП в нормативен акт от по –нисък ранг , както това е с и чл. 84, ал. 2 от ППЗДвП или се явява по- обща ,както в случая е тази на чл.25, ал.1 и 2 от ЗДвП регламентираща задължения за всички видове маневри.
В посочения смисъл са и част от доказателствата – АТЕ и АУАН.
ПРИЧИНИ,
МОТИВИ И УСЛОВИЯ за извършване на
престъплението: незачитане в достатъчна степен правилата за безопасност на
движението и недостатъчна концентрация на вниманието при управление на МПС
ПО
СТАНОВИЩЕТО НА ЗАЩИТАТА
Защитата в лицето на адв. М.не оспорва деянието както
от фактическа, така и от правна страна. Желае се определянето на наказанието при условията на чл.55 от НК.
Както и ще стане реч по долу съдът не намери основания да приложи посочения
текст от закона, тъй като от една страна не са налице множество или
изключителни смекчаващи вината
обстоятелства, а от друга и най-лекото предвидено наказание в закона не се явява несъразмерно тежко за целите визирани в чл.36
от НК. По тази причина съдът определи наказанието по реда предвиден в чл.54,
съобразявайки ползваната диференцирана процедура. От друга страна съдът
съобрази, че в определена степен за настъпилото ПТП и от него обществено опасни
последици имат вина и св. С.Ю., който се е движил със скорост от 108 км./ч. т.е
над разрешената за пътния участък от 90км./ч, съгласно правилото на чл.21 от ЗДвП и неадекватната му липса на реакция при видимост от 200м. и възприемане на
товарния автомобил управляван от подсъдимия. Нарушението на по чл.21 от ЗДвП е
безспорен факт, дори при извода от АТЕ, че това не е в пряка причинна връзка с
настъпилия резултат, но въпреки това наличието на друг участник в движението е
налагало корекция на скоростта му и с оглед общото правило на чл.20,ал.2 от ЗДвП. Времето за взаимно възприятие на двамата водачи от 6,6 секунди е
позволявала такава корекция и неминуемо би довело до резултат по лек от
настъпилия. В този смисъл са и заключенията в т.10 и 11 от допълнителната АТЕ.
Друг аргумент на защитата, който съдът споделя че е допринесъл за настъпилия
съставомерен резултат е обстоятелството,
че компетентните органи отговорни за безопасността на движението са допуснали
да въведат в експлоатация пътния възел без за същия да бъде предвидено
сигнализирането му със всички пътни знаци. Наличието по пътя І-2 дори само на
пътен знак за предупреждение за предстоящо неравнозначно кръстовище „А 27”,
което както е видно е сигнализирано на пътя без предимство със знак Б 2 „стоп” би довело до адекватно поведение на
водачите. По посочените причини съдът прие описаните обстоятелства като
смекчаващи вината обстоятелства, за което ще стане реч и по долу.
Съдът не прие виждането на защитата, че подсъдимия е оказал
помощ на пострадалите, тъй като доказателства в тази насока по делото липсват.
При
определяне на вида и размера на наказанието съдът взе предвид:
СМЕКЧАВАЩИ
ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА – чисто съдебно
минало, съдействие за разкриване на обективната истина в хода на досъдебната
фаза, млада възраст, добри характеристични данни и частичен принос за
настъпването на обществено опасните последици от страна на св. Ю. и длъжностни
лица от структурите на Агенция „Пътна инфраструктура” и КАТ
ОТЕГЧАВАЩИ
ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА – причиняване на
телесна повреда, не влияща на квалификацията на деянието.
Съдът като взе предвид високата степен на обществена
опасност на деянието по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.”а“, пр.2 и б.”б”, пр.1, вр. ал.1,
б."б“, пр.2 и б.”в”, вр. чл.342, ал.1 от НК,
ниската степен на обществена
опасност на дееца, при наличие изключителен превес на смекчаващите вината
обстоятелства при условията на чл.54 от НК му определи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОЗА за срок от четири години. Мотивиращи
налагането на това наказание са и фактите, свързани не само с личността на
дееца, с оглед характера и спецификата на престъплението по които като акт на
поведение се проявяват неговите обществени и индивидуални качества и
особености, но и предвид изискванията на общата превенция, обуславящи
адекватната на репресивната и поправително - възпитателна функция, наказателна
санкция. Характеристиката на осъщественото от подсъдимия, инкриминирано деяние,
субсумиращо престъпният състав на чл.343, ал.4, вр.
ал.3, б."а“, пр.2 и б. „б”, пр.1, вр. ал.1, б. „б“, пр.2 и б. „в”, вр.
чл.342, ал.1 от НК, сочи на завишена степен на обществена
опасност на същото и висок социален резонанс на този вид противоправни
посегателства. Фактическите данни за личността на подсъдимото лице, обаче не
очертават формирани престъпни навици въпреки игнорирането на установения
правопорядък и не обосновават нуждата от налагане на по високо наказание
„лишаване от свобода” Не само чистото съдебно минало, но и социалния статус на
лицето, добрите характеристични данни, младата възраст и частичен принос за
настъпването на обществено опасните последици от страна на други лица не обосновават
наказание по-високо от определеното, тъй като и по този начин ще бъдат
постигнати целите на наказанието. Независимо
от изложеното, съдът съобразявайки се с действащото законодателство и
разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, доколкото това е императивно изискване на чл.373
ал.2 от НПК, редуцира определеното наказание намалявайки го с 1/3 и наложи
наказание от ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА
лишаване от свобода. Прилагайки разпоредбата на чл.54 от НК, съдът отдаде
преимуществено значение на генералните възпитателни и предупредителни правни
последици на наказателната санкция, без да пренебрегва личната превенция, и
отчете, че за поправянето на подсъдимия и за неговия респект в бъдеще от
извършване на други престъпления не е наложително същия да бъде изолиран от
обществото. Ето защо съдът отложи изпълнението на така определеното наказание, съгласно
разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК, като за целите на чл.36 от НК, намери, че
следва да бъде определен изпитателен срок
от пет години.
Единствено по този начин ще се предизвикат съответни положителни промени в
съзнанието на дееца, с което ще се
постигне не само индивидулната превенция, но и генералната такава. Наказание в по-малък размер, както желае защитата чрез
прилагането на чл.55 от НК при демонстрираното
грубо нарушение на ЗДвП в осъществяване на общо
опасно престъпление в областта на транспорта, с оглед техния
интензитет, обективиран в честотата на престъпните прояви, и предвид облика на
визираната инкриминирана дейност в контекста на общата престъпност, индициращ
на сериозна социална нетърпимост, сочи на съществуваща реална опасност, същият
да бъде възприет като безнаказаност.
Отчитайки, факта, че нарушението на ЗДвП
довело до престъпния резултат е почти инцидентен случай /характера на
извършените нарушения и наложените наказания не са довели до отнемане на
контролни точки/, както и че наказанията по чл.343г вр с чл.37,т.7 НК, нямат друга функция освен
целите на чл.36 НК, съобразявайки и трудовата активност на подсъдимия, която
вече не е свързана с управляването на МПС, съдът наложи
на подсъдимия предвиденото в чл.343г от НК наказание „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
Така определеното наказание е достатъчно по размер, ще
изпълни и целите предвидени в чл.36 от НК да
поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите
нрави, да се въздейства предупредително
върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления както и
да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
По делото са направени разноски в размер на 1284,72 лева, поради което на основание чл.189,ал.3 от НПК
съдът осъди подсъдимия да ги заплати по
сметка на ОД на МВР-Варна в полза на Държавния бюджет.
По отношение на веществените доказателства, съдът постанови: тахографска
шайба с надписи на нея "D.N.T.27.02.2017 № ......618325", след влизане на
присъдата в сила - да се унищожи,
поради липса на стойност, а лек
автомобил "Опел Вектра" с № ......, намиращ са на съхранение в
двора на РУ-Девня, да се върне на Й.С.С..
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ ПРИ ВОС