Р Е Ш
Е Н И Е
София, 28.06.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на осемнадесети
юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 9339/2017 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са
искове от И.Г.Т., ЕГН **********, чрез адв. А.В.,***, офис 140 против
П.НА Р.Б., София, бул. ”******, с правно
основание чл.2,
ал.1, т. 1, 2 и 3 ЗОДОВ, за сумата
50 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпените неимуществени вреди, вследствие задържането му, вземане на мярка за неотклонение,
привличането му като обвиняем, за периода от 26.09.2015 г. до
04.12.2015 г. /прекратяване срещу него на
образуваното наказателно производство/, ведно със законната лихва, считано от 26.09.2015 г. до окончателното изплащане на сумата и сторените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 26.09.2015 г.
срещу ищеца е започнало бързо производство за престъпление по чл. 325, ал. 2 и
ал. 1 от НК. Със Заповед от същата дата той е бил задържан за срок от 24 часа,
като с Постановление на дежурен прокурор при СРП е бил задържан за срок от 72
часа. С постановление на разследващ полицай при 3 РУ-СДВР по бързо производство
№ ЗМ 2385/2015 г. и пр.пр. № 38462/2015 на СРП ищецът
е бил привлечен като обвиняем, като наказателното производство срещу него е продължило
до 04.12.2015 г.
С постановление на СРП по пр.пр. № 38468/2015 ищецът твърди, че е бил признат за
невиновен за воденото срещу него престъпление и досъдебното производство е било
прекратено.
В резултат на неправомерното му
задържане и тежка репресия, с ограничаване на основни му човешки права и
свободи, ищецът твърди, че е преживял силна реакция на стрес, негативни
физически и психически преживявания, болки и страдания, които не са отшумяли..
Търпял е нечовешко отношение и
унижения, нанесен му е побой от служители на МВР, бил е наричан от тях нагъл
престъпник, хулиган, боклук. Било му отказано дори да се консултира с лекар,
въпреки множеството му хронични заболявания – белодробна емболия с кръвоизлив, пиоелонефрит със запушване на филтъра на бъбреците,
хроничен бронхит с астма и алергия, отстранена е жлъчката му. В ареста е
получил задушаване и повръщане, но му е била отказана консултация със
специалист, както и до него не е бил допуснат адвокат в първите часове от
задържането му.
Била е срината репутацията му на
порядъчен гражданин, баща и съпруг, въпреки че е добросъвестен член на
обществото и има чисто съдебно минало.
Показният му арест пред съседите,
семейството и децата му допринесли още повече за преживения шок, още повече, че
твърди, че бил рекетиран от полицейски служител С.за пари, за да приключи
случая.
Бил подложен и на допълнителен
психически стрес, поради извършен обиск на сина му, който нямал навършени 14
години без присъствието на психолог, а другото му дете, едва на 5 години е било
свидетел на всичко това, както и съпругата му.
Ищецът е представил писмени
доказателства. Поискал е ангажирането на гласни такива.
В хода по същество заявява, че предявеният иск следва да
се уважи изцяло, като основателен и доказан.
Ответникът П.НА Р.Б. оспорва така предявените
искове изцяло – както по основание, така и по размер, включително и претендираната лихва.
Твърди, че ищецът не е представил доказателство за
наличието на влязло в сила прекратително
постановление. Оспорва иска да е доказан и по размер.
Според отразеното в отговора на исковата молба,
наказателното производство е приключило за много кратко време и след
освобождаването му от ареста с изтичането на 72 часовата му мярка не е бил
нарушаван по никакъв начин обичайният му ритъм на живот.
Навежда твърдения и възражения, че не са ангажирани
доказателства за наличието на пряка причинно-следствена връзка за търпяните вреди на ищеца като пряк и непосредствен резултат
от обвинението.
Отделно от това излага, че П.НА Р.Б. не е легитимирана да
отговаря за вреди от действия на лица – служители на МВР, както и от лошите
хигиенно-битови условия в арестите.
Заявява, че видно от представените доказателства,
влошеното здравословно състояние на ищецът датира от преди 15 години преди
образуването на образуваното срещу него досъдебно производство.
Възразил е и срещу началния момент, от който се
претендира лихва.
Оспорва иска за неимуществени вреди като прекомерно
завишен и несъответстващо на твърдените вреди, на икономическия стандарт в
България, на принципа на справедливост, закрепен в чл. 52 от ЗЗД, нито на трайната
съдебна практика.
Съдът, като взе предвид представените и приети по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
От събраните в
хода на настоящото производство доказателства безспорно се установява следната
фактическа обстановка относно привличане на ищеца като обвиняем, задържането
му, вземане по отношение на него на мярка за неотклонение и прекратяване на
досъдебното производство:
Ответната страна е представила Справка, рег. №
И-41184/06.10.2017 г. от НСлС, от която се установя следното:
Пр.пр. № ********* г. по описа
на СРП, досъдебно производство – дознателско дело №
2385/2015 г. на РУП 03 СДВР е образувана на 26.09.2015 г., а на 27.09.2015 г.
на ищеца И.Г.Т. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 325, ал. 2 НК –
хулиганство със съпротива и др., като делото е прекратено на 14.12.2015 г. на
основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.
И.Г.Т. е бил задържан в ареста на бул. Г.М.Димитров № 42
на 27.09.2015 г. за престъпление по чл. 325 НК по № 2385/2015 г. на РУП 03 СДВР
и на 30.09.2015 г. е освободен с мярка „Подписка“.
По делото е
приложена като доказателство в цялост пр.пр. №
38462/15 г. на СРП, по която с Постановление от 04.12.2015 г. на прокурор при
СРП е прекратено досъдебното производство, тъй като извършеното от И.Т. не
съставлява престъпление и не е осъществен съставът на чл. 325 НК.
По искане на ищеца
по делото е разпитан свидетелят А.Й.Б..
В показанията си той заяви, че e съсед
с ищеца, живеят от доста години в един блок, в квартал „Красна поляна“, мисли, че
семейството на ищеца живее в съседния вход, на 6-ти етаж. Бил и свидетел на
това, което е станало на 26.09.2015 година, бил на балкона и видял полицейски
коли.Любопитно му е било какво ще се случи. В един момент ищецът излязъл с
пет-шест полицаи, съвсем приятелски са си
слезли пред входа, пушели си цигари и в
един момент, както си седели се появил един съсед, казва се М.и е по-малък от ищеца
с 10-на години. Той пред полицаите е
нанесъл на ищеца жесток удар и след това е станало доста сериозно меле. Полицаите
са удържали И.Т., защото децата му стояха от страни и са гледали.
Според
заявеното от свидетеля в съдебно заседание М.е удари ищеца пред полицаите. И.
има две деца - момче и момиче и те са видели всичко, станало е страшно меле.
Жена му също е присъствала. Инцидентът е станал между 12.00 и 13.00
часа.Полицаите е трябвало да приложат сила, за да ги разтърват. Свидетелят
заяви, че не знае защо не са задържали М.. Иво е скочил емоционално да си върне
на удара, полицаите са предотвратили нещо по - голямо и са задържали И.Т..
По
– късно свидетелят е разбрал, че са го задържали повече от колкото трябва, за 3-4
дни. Не е разбрал точно за какво са го задържали, смята, че може би полицаите
не са го харесали за това сигурно са го задържали.
Свидетелят
преди инцидента е общувал повече с ищеца, сядали са заедно пред блока да пият
бира, сега той отбягва такива срещи.
От ищцовата страна по делото са представени медицински
удостоверения – съдебно медицинско удостоверение № 715/2015 г. от УМБАЛ „Александровска“, ЕАД, Клиника по съдебна медицина и деонтология, от 13.10.2015 г., от което се установява, че
по гърба на дясната предмишница, в долната й трета, иима участък от бледо розова кожа с охлузване с размери
3/0,5 см., в областта на дясната гривнена става има
подобен участък с размери 3/1 см. В основата на четвърти пръст на лявата ръка
има охлузване с размери 2/1 см., а на пети пръст на лявата ръка – с диаметър 1
см. По гърба на лявата гривнена става има бледорозов
участък с размери 3,5/1 см., с напречно разположение спрямо ръката, подобен
участък има и в долната трета на лявата предмишница с
размери 1/0,5 см. В областта на левия лакът – охлузвания с розов цвят с размери
от 1/0,5 см. До 5/1 см., катао заемат обща площ с
размери 15/10 см. По външната повърхност на лявата мищница
има подобно охлузване с размери 2/0,5 см. По вътрешната повърхност на дясната гривнена става – бледорозов участък то охлузване с размери
3/1 см. По предномътрешната повърхност на дясното
бедро има косо разположено жълтеникаво кръвонасядане
с размери 10/2 см. Според цитираното удостоверение, уврежданията се дължат на
действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са
предизвикали болки и страдания.
Представени са
два бр. Епикризи – от МБАЛСМ „Пирогов“ от 2001 г. и
СБАЛЕНГ - ! НЕФРОЛОГИЯ, София, от които са видни заболяванията на ищеца, твърдяни в исковата молба – алергия, пиелонефрит
и др.
От приетото от
съда и неоспорено Експертно решение от ТЕЛК, ГДББ № 0409 072 от 11.05.2000 г. е
видно, че ищецът е пенсионер, Втора група инвалидност, Белодробна ТЛК, със
заболяване на белите дробове.
Ищецът е
представил свидетелство за съдимост, от което е видно, че той не е осъждан.
От страна на
ответника – П.НА Р.Б., по делото бе представено свидетелство за съдимост с
отразяване в него на наложено административно наказание на ищеца по н.о.х. д. 13155/2003
г. на СРС, с присъда от 22.11.2004 г., в сила от 10.03.2006 г., за извършено на
30.09.2003 г. в София деяние по чл. 325, ал. 1 НК, за което и във връзка с чл.
78а, ал. 1 НК И.Т. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание глоба в размер 500 лв.
По делото е
приложена като доказателство в цялост пр.пр. №
38462/15 г. на СРП, по която с Постановление от 04.12.2015 г. на прокурор при
СРП е прекратено досъдебното производство, тъй като извършеното от И.Т. не
съставлява престъпление и не е осъществен съставът на чл. 325 НК.
Като
доказателство по настоящото делото е прието изпратената от СРП и съдържаща се в ДП № 2385/15 г. на 03 РУ –
СДВР, пр.пр. 38462/15 г. на СРП, Медицинска справка
на задържания под стража И.Г.Т. от 28.09.2015 г., в която в анамнезата е
отразено: „нанесен побой преди задържането“, като са посочени конкретни белези
от травми и наранявания.
Други релевантни
доказателства по делото не са представени от страните.
Изложеното се
доказва от приетите по делото и неоспорени от страните писмени и гласни
доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.2, ал. 1, т. 1, 2 и т.3 от ЗОДОВ за сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпените неимуществени вреди, вследствие задържането му, вземане на мярка за неотклонение,
привличането му като обвиняем, за периода от 26.09.2015 г. до
04.12.2015 г. /прекратяване срещу него на
образуваното наказателно производство/, ведно със законната лихва, считано от 26.09.2015 г. до окончателното изплащане на сумата и сторените по делото разноски.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите
органи, П.или съда от задържане
под стража, включително като мярка за неотклонение,
и домашен
арест, когато са били отменени.
Съгласно чл. 2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
органите на дознанието, следствието и П.и
съда от незаконно: обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено, ако деянието не е извършено от лицето.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ
предвижда отговорност на държавата при нарушаване на права, защитени от
чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията;
В хода на
настоящото дело безспорно се доказа, че след образуване на 26.09.2015 г. на ДП
и повдигане на обвинение на ищеца по посоченото по – горе досъдебно
производство и пр.пр. за извършено престъпление по
чл. 325, ал. 1 НК, на 04.12.2015 г., с Постановление на прокурор при СРП от
04.12.2015 г., досъдебното производство е било прекратено, на основание чл. 24, ал.
1, т. 1 НПК.
Доказа се също и че И.Г.Т. е бил задържан в ареста на
бул. Г.М.Димитров № 42 на 27.09.2015 г. за престъпление по чл. 325 НК по №
2385/2015 г. на РУП 03 СДВР и на 30.09.2015 г. е освободен с мярка „Подписка“.
С оглед на това
съдът приема, че за един период от време – продължил два месеца и половина, ищецът
е бил обвиняем, като обвинен в престъпление, което не е извършил, а през
посочения период е бил съответно задържан под стража и с взета мярка за
неотклонение, което му е създавало неудобства както в емоционален, така и в социален
план.
В този смисъл
съдът прие за доказани твърденията на ищцовата страна
за наличие на незаконосъобразни действия на прокуратурата, пред вид факта, че
два месеца и половина след образуването му, досъдебното производство срещу него
е било прекратено именно поради факта, че извършеното не съставлява
престъпление.
Съдът не подкрепя
възраженията на представителя на ответника, че Постановлението за прекратяване
на наказателното производство, водено срещу ищеца няма стабилитет, пред вид
факта, че ищецът няма интерес да обжалва такъв акт на Прокуратурата, тъй като е
в негова полза, поради което липсва възможност за сезиране на съда досежно цитираното Постановление за прекратяване, респ.
липсва постановяване на такъв акт.
Съдът приема, че
действията на органите на държавното обвинение, изразяващи се в образуване на
наказателно производство, повдигане на обвинение и вземане на мярка за
неотклонение задържане под стража и домашен арест, противоречат на основните
принципи на Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана от
българската държава. В резултат на несправедливото обвинение срещу него ищецът Т.
е бил принуден да търпи неимуществени вреди – болки и страдания, уронване на престижа и доброто име пред
обществото, роднини, семейство и приятели, преживявал е притеснения за децата
си, емоционални травми, които не са отшумели и до настоящия момент и всичко
това – в резултат на действията на органите на прокуратурата, които са
образували наказателно производство, повдигнали обвинение и задържали ищеца, без
наличие на убедителни доказателства за осъществяване от негова страна на
фактическия състав на извършеното престъпление, което обстоятелство, в крайна
сметка е довело прекратяване на образуваното срещу него наказателно производство,
поради липса на престъпление.
Отделно от това
следва да се има пред вид и здравословното сътояние
на ищеца, който е инвалид втора степен и по време на задържането си е бил лишен
от възможността за консултация с лекар – специалист, въпреки общо влошеното си
състояние.
Съдът не приема
за доказани твърденията в исковата молба за претърпени болки и страдания в емоционален
план от страна на ищеца във връзка с извършен обиск на сина му, който е
непълнолетен, пред вид факта, че по делото не бяха ангажирани доказателства в
тази насока.
С оглед приетите
за доказани факти и обстоятелства и пред вид изложеното съдът намира, че
предявената по делото претенция от страна на И.Т. за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение, след прекратяване на наказателното
производство, както и за незаконното му задържане под стража, довели и до
нарушаване на негови основни права по Конвенцията за правата на човека, се
явява доказана по своето основание. Безспорно е наличието на хипотезите на чл.
2, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 от ЗОДОВ.
Относно размера на предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 1 и
т. 3 от ЗОДОВ съдът намира следното:
По делото се претендира присъждане на обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди във връзка с образуваното и водено
срещу него наказателно производство, след прекратяването му и във връзка с
незаконното му задържане под стража за период от два месеца и половина.
Неимуществената
вреда представлява сериозно засягане на личността и достойнството на едно лице
и се изразява в негативни преживявания от негова страна. Обезщетението следва
да бъде съобразено с личността на дееца, начина по който е преживял случилите
се събития и отраженията, които са оказали върху него, както и отражението на
случилото се с него в обществото – средата му, приятелите, колегите,
семейството. То има за цел да репарира накърняването на личните права и
интереси, а справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди означава
да се определи точен паричен еквивалент на негативните преживявания и
психичното им отражение върху увреденото лице.
В настоящия случай
съдът установи от представените писмени и гласни доказателства, че е налице
пряка причинна връзка между причинените неимуществени вреди на Т. и действията
на правозащитните органи, в частност ответника.
При определяне
размера на обезщетението съдът следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД и чл. 4 от ЗОДОВ.
Пред вид всички
обстоятелства по делото, както и времето, през което срещу ищеца се е водело
наказателно производство и той е бил с посочените мерки за неотклонение, които
сериозно са го ограничавали, както и пред вид влошеното му здравословно
състояние и факта, че той, въпреки инвалид втора група със сериозни заболявания
е бил лишен от достъп до медицинско обслужване през времето, макар и само за
четири дни, през което е бил задържан, съдът намира, че претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат възмездени по справедливост с обезщетение в
размер на 15 000 лв., , ведно със законната лихва, считано от датата на постановлението
за прекратяване на наказателното производство срещу него – 04.12.2015 г., до
окончателно изплащане на сумата, като до пълния предявен размер от 50 000
лв. претенцията за обезщетяване на неимуществените вреди се явява недоказана и
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Пред вид изхода
на спора на ищеца следва да се присъдят разноски по компенсация в размер 603 лв.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И:
OСЪЖДА П.НА Р.Б.София,
бул. „******, да заплати на И.Г.Т., ЕГН **********,
чрез адв. А.В.,***, офис 140, сумата 15
000 лв., представляваща обезщетение
за претърпените неимуществени вреди, вследствие задържането му, вземане на мярка за неотклонение,
привличането му като обвиняем, за периода от 26.09.2015 г. до
04.12.2015 г., ведно със законната
лихва, считано от 26.09.2015 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски по компенсация в размер 603 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска в
частта за
разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: