№ 65
гр. гр.Несебър, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:В.Вл.С.
при участието на секретаря М.Р.Д.
като разгледа докладваното от В.Вл.С. Административно наказателно дело
№ 20232150200092 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „..............” ЕООД, срещу наказателно постановление №
02-2200327 от 07.12.2022г. на директора на дирекция „Инспекция по труда” гр. Бургас, с което на
жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, за извършено нарушение на чл.
62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лв.
Жалбоподателят сочи, че липсва състав на нарушение, тъй като към датата на съставяне на АУАН
нарушение липсва. Акцентира се върху процесуални нарушения и посочване на две дати относно
установяване на нарушението. Твърди се, че става въпрос за разминаване между факти и право.
Развиват се съображения в тази насока. Твърди се прекомерна тежест на наказанието. От съда се
иска да отмени НП, алтернативно да намали санкцията към минималния размер.
Административнонаказващият орган – директора на дирекция „Инспекция по труда” –
Бургас, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на жалбата.
Намира, че нарушението е доказано. Счита, че при съставяне на АУАН и НП не са допуснати
нарушения. Моли НП да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 27.07.2022г. от служители на ДИТ Бургас, сред които св. Г. С., била извършена проверка
на търговски обект – хотел „..............“ в к. к. „Слънчев бряг“, стопанисван от „..............” ЕООД.
Първоначално проверка се осъществила в 14:00 часа, като в кухната на ресторанта към хотела
било установено едно лице, което декларирало пред проверяващите, че работи само в кухнята. С
оглед обема на работа, проверяващите се усъмнили и решили да извършват проверка в периода на
1
вечерята. Около 19:00 часа отново се върнали в обекта, като в кухнята установили лицето К.П.М.,
което извършвало дейност по подготвка на храна, студена кухня. Проверяващите възприели, че М.
реже портокали, приготвя салати и други в кухнята на хотела. На М. била предоставена за
попълване декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, в която тя вписала, че работи за „..............“
ЕООД, считано от 25.06.2022г., без сключен писмен трудов договор, като „общ работник“, с
работно време от 17:00 до 20:00 часа, почивни дни – 3 дни в седмицата, трудово възнаграждение
30 лв. (като устно обяснила, че възнаграждението е на ден) и без почивки в работния ден. На
управителя била връчена призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК за представяне на документи, свързани с
работещите в обекта. Във връзка с К. М. бил представен трудов договор от 28.07.2022г. (на л. 16
от делото), регистриран в НАП на същата дата (справка на л. 17 от делото). Били предоставени
доказателства за проведен инструктаж по безопасност и здраве, графици за работно време,
ведомости за възнаграждение за месец юли 2022г. При тези данни св. С. съставила на дружеството
АУАН № 02-2200327 от 31.08.2022г. за извършено на 27.07.2022г. нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ
вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. В предвидения срок срещу АУАН било подадено възражение, с доводи, че
липсва състав на нарушение. Въз основа на АУАН е издаденото и процесното НП, предмет на
проверка в настоящото производство. На дружеството жалбоподател бил съставен и протокол №
ПР 2224713 от 31.08.2022г. за извършена проверка.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства: АУАН № 02-2200327 от 31.08.2022г., възражение срещу АУАН, справка по чл. 402,
ал. 1, т. 3 КТ, призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК, трудов договор от 28.07.2022г., справка от НАП за
приети и отхвърлени уведомления от 28.07.2022г., служебна бележка, извадка от книга за
инструктаж, графици за работно време, пълномощни, протокол № ПР 2224713 от 31.08.2022г. за
извършена проверка, заповед № З-0693 от 15.08.2022г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”,
показанията на свидетелката С.. От доказателствата по делото се установява в пълнота описаната
по-горе фактическа обстановка. Същите си кореспондират помежду си и съдът ги кредитира.
Възраженията на жалбоподателя са от правна страна и липсват такива по установените факти.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
частично основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен
да издава НП със заповед № З-0693 от 15.08.2022г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”) в
срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени
императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е описано по ясен и
недвусмислен начин, като е посочена ясно и недвусмислено неговата дата – 27.07.2022г. Липсват
нарушения, свързани с посочването на други дати в текста на НП – 10.08.2022г. и 31.08.2022г. Това
е така, тъй като фактите са разграничени в текста на НП и ясно е посочено, че на 27.07.2022г.
лицето К. М. е полагало труд в обекта, стопанисван от жалбоподателя. Нарушението на трудовото
законодателство обаче (липса на сключен писмен договор) няма как да бъде установено на същата
дата, тъй като на работодателя е дадено време да представи необходимите документи. Ето защо
проверката на документи на 10.08.2022г. и 31.08.2022г. е била наложителна за установяване на
самото нарушение, но по никакъв начин не се е отразила на датата, на която то е извършено. За
установяване на нарушението (в случаи като процесния) е необходима известна продължителност,
2
тъй като един от елементите може да бъде установен на място от проверяващите (полагане на
труд), но липсата на писмен трудов договор може да бъде установена само след допълнителни
проверки. След като всички етапи на проверката са посочени ясно и точно и в текста на АУАН и
НП са разграничени по категоричен начин, то правото на защита на жалбоподателя не е нарушено
и нарушението е описано в пълнота, при спазване на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения и на материалния закон, които да обуславят неговата отмяна. В конкретния случай се
касае за извършено нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, съгласно които разпоредби
отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения
и трудовият договор се съставя в писмена форма. По делото се установи, че в деня на проверката
на място – 27.07.2022г., лицето К. М. е полагало труд в кухнята на стопанисвания от
жалбоподателя обект, като е извършвало конкретни действия, свързани с приготвяне на храна –
рязало портокали и салата. Към тази дата между М. и жалбоподателя не е съществувал подписан
трудов договор (такъв е подписан на следващия ден – 28.07.2022г. и изпратен за регистрация в
НАП). В тази връзка следва да се има предвид, че трудовото правоотношение е уреденото от
трудовото законодателство правоотношение, което възниква при и по повод предоставянето на
работна сила от работника на работодателя. Трудовите правоотношения се различават от
останалите граждански правоотношения между страните, свързани с престирането на работна сила
(напр. договорът за изработка по см. на чл. 258 и сл. от ЗЗД) по своите елементи, уредени в
трудовото законодателство – напр. работно време и почивки, отпуски, трудово възнаграждение.
Наличието на всички тези елементи характеризира едно отношение като трудово. В случая М.
собственоръчно е попълнила справка-декларация, в която е декларирала, че работи за дружеството
жалбоподател, с работно време, възнаграждение, длъжност, дата на постъпване на работа, почивни
дни в седмицата. Наред с това служителите на ДИТ Бургас също са възприели М. да осъществява
конкретни трудови функции. Ето защо единственият начин за уреждане на отношенията между М.
и работодателя е бил чрез сключването на писмен трудов договор по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от
КТ (както впрочем е сторено, но на следващия ден). Поради тази причина съдът приема, че
търговецът е нарушил чл. 62, ал. 1 от КТ като на 27.07.2022г. не е уредил отношенията си с М. чрез
сключването на писмен трудов договор. Фактът, че на 28.07.2022г. това е сторено и към датата на
съставяне на АУАН е бил налице сключен договор, не променя горните изводи. Нарушението е
извършено на 27.07.2022г. и последващото му отстраняване не може да доведе до липса на
нарушение, а би могло да се вземе предвид при индивидуализация на наказанието.
За извършеното нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ в чл. 414, ал. 3 от КТ се предвижда
наказание имуществена санкция в размер от 1500 лв. до 15 000 лв. Наказващият орган е наложил
на жалбоподателя санкция в размер на 2000 лв. При определяне на наказанието при условията на
чл. 27, ал. 2 от ЗАНН съдът достигна до извод, че справедливото наказание, което следва да се
наложи на дружеството е „имуществена санкция” в минималния предвиден размер в санкционната
норма - 1500 лв. Съдът счита, че с оглед липсата на отегчаващи вината обстоятелства налагане на
наказание над предвидения в закона минимум се явява необосновано и несправедливо, поради
което наложената санкция от 2000 лв. следва да бъде намалена до минимално предвидения в чл.
414, ал. 3 от КТ размер от 1500 лв. С така наложеното наказание в размер на 1500 лв. ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителят,
както и генералната превенция за въздействие върху обществото. Така определеният от
3
законодателя минимум е в достатъчно висок размер и при липсата на данни за други нарушения на
трудовото законодателство от страна на търговеца, в достатъчна степен ще отговори на целите на
административното наказание. Този размер отговоря и на специфичния характер на конкретното
нарушение, както и на факта, че още на следващия ден то е отстранено – очевидно вследствие на
проверката работодателят е предприел действия по спазване на трудовото законодателство.
Наличието на други работници в обекта, без сключени трудови договори, не може да бъде
отчетено като отегчаващо вината обстоятелство, тъй като не са представени влезли в сила
наказателни постановления за други нарушения на трудовото законодателство.
С оглед изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. ал. 7, т. 4 от ЗАНН обжалваното
наказателно постановление следва да се измени в частта относно размера на наложеното наказание
„имуществена санкция”, като размерът се намали от 2000 лв. на 1500 лв., а в останалата част
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния представител на ДИТ
Бургас и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в полза на наказващия орган следва да се присъдят
направените разноски – за юрисконсултско възнаграждение. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП (към
който препраща чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН) заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба възнаграждението за защита в производства по
Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. Т.е. съдът следва да
определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед фактическата и правна
сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в размер на
150 лв. Като се вземе предвид изменението на НП и намаляването на наложената санкция от 2000
на 1500 лв., съдът достигна до извод, че съразмерно с потвърдената част от НП на наказващия
орган следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 112,50 лв. (арг. от чл.
63д, ал. 4 от ЗАНН). Присъждането на част от претендираните разноски при изменение на НП е в
съответствие и с трайната практика на ВАС по дела по ЗОДОВ (по реда, на които са се
разглеждали претенциите за разноски преди измененията в чл. 63д от ЗАНН). В този смисъл напр.
е Решение № 1168 от 23.01.2020г. по адм. дело № 607/2018г. на ВАС. Посочената сума следва да се
присъди в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, доколкото последната е
юридическото лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи ДИТ Бургас (като
териториално поделение) – арг. от чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от Устройствен
правилник на изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда” вр. пар. 1, т. 6 от ДР на АПК.
В полза на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, тъй като няма доказателства
да са осъществени такива.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. ал. 7, т. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 02-2200327 от 07.12.2022г. на директора на
дирекция „Инспекция по труда” гр. Бургас, с което на „..............” ЕООД, ЕИК ..............., със
седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „................“ № 11, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл.
4
414, ал. 3 от КТ, за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, е наложено
наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лв., като НАМАЛЯВА размера на
имуществената санкция от 2000 лв. на 1500 лв.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част.
ОСЪЖДА „..............” ЕООД, ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление в гр. П.,
ул. „................“ № 11, да заплати на изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, на
основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, сумата от 112,50 лв., представляваща направени по делото
разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5