Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2236 от 30.12.2019г., град
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на дванадесети декември две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание
в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1.
Станимир Христов
2. Диана Ганева
при секретаря С. Х. и прокурор Андрей
Червеняков като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно
административен характер дело номер 1465
по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.1, изр.ІІ от ЗАНН, вр. чл. 348 от НПК, вр. чл. 208-228 от АПК.
Образувано
по касационна жалба на М.М. ***, против Решение №535/07.05.2019г., постановено
по НАХД №847 по описа за 2019 г. на Районен съд – Бургас, с което е потвърден
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, серия К № 2284028, издаден от ОД МВР Бургас, с
което за нарушение по чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/, на
основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП, на касатора е наложена
глоба в размер на 100.00/сто/ лева. Съдебното решение се обжалва като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Излагат се възражения за допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването на електронния фиш, както и несъгласие с
мотивите на районния съд относно наличието на нарушение. В жалбата се прави
искане за отмяна на съдебния акт.
Касаторът,
редовно уведомен, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба
с искане решението на първата инстанция да бъде отменено, като бъде отменен
електронния фиш.
Представителят
на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за законосъобразност на
обжалваното съдебно решение, поради което пледира същото да бъде
оставено в сила.
Административен съд - Бургас намира,
че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд - Бургас е
потвърдил електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство №TFR1-M 510, с който за
нарушение на чл. 21, ал.1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП, на касатора е наложено
административно наказание "глоба" в
размер на 100 лева. За да
постанови решението си, съдът е намерил, че от формална страна обжалваният
електронен фиш съдържа всички изискуеми реквизити, като
възраженията на нарушителя досежно издаването на същия при
допуснати съществени процесуални нарушения на ЗАНН са
намерени от съда за неоснователни. Техническото средство, с което е
установена скоростта на движение на автомобила, е
индивидуализирано с посочването на неговия номер и е преминало
проверка за техническа годност. Съдът е приел, че от
събраните по делото доказателства безспорно се установява съставомерност на
констатираното деяние, поради което правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на лицето на соченото основание, с
налагане на предвиденото наказание в съответната
санкционна разпоредба.
Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда
само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Възраженията на касатора са неоснователни.
Нарушението,
за което е ангажирана отговорността на касатора, касае превишаване на
разрешената скорост при разрешена скорост за движение в населено място до 50
км/ч. От събраните в хода на производството доказателства се установява че автомобилът
е заснет при движение със скорост от 74 км/ч, с автоматизирано техническо
средство в гр.Бургас, на ПП I-6, км.
489+700, в посока от кв. „Ветрен“ към пътен възел „Лукойл“, като е отчетена и
допустимата грешка/толеранс от 3 км/ч при измерване на скоростта, при въведено
ограничение от 50 км/ч, като определената наказуема скорост е 71 км/ч.
Съдът
намира, че в случая не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила при издаване на електронния фиш в какъвто смисъл е и направеното в
касационната жалба възражение, тъй като в хода на административнонаказателното производство е съставен
протокол за използване на АТСС по смисъла на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата, представен по делото с оглед
указанията на съда. С чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 2015 г., е въведено
задължение за контролния орган, при всяко използване на мобилно АТСС /каквото е използвано в случая/,
да попълва протокол, съгласно приложението. Предвидено е протоколът по ал. 1 да
се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол /чл.10, ал.2/, като при работа с временно
разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за
контрол на скоростта, е предвидено протоколът да се попълва за всяко място за
контрол и да се съпровожда със снимка на разположението на уреда /чл.10, ал.3/.
Изискването за съставянето на протокола по чл.10 от Наредбата не е самоцелно,
тъй като последният удостоверява, че на посочената в ЕФ дата и час, е
използвано мобилно АТСС, което е било разположено на път І-6 км.488+700, и са
проверявани моторните превозни средства, движещи се именно в посока от
кв.Ветрен към ПВ Лукойл, за които важи ограничението на скоростта. Протоколът е
доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, на това с
какво АТСС е заснето, посоката на движение, ограничението на скоростта,
автомобила на който е поставено мобилното АТСС и др. изисквания по наредбата.
При наличие на съставен протокол съдът намира, че по делото е доказано точното местоположение на мобилното
АТСС, респ. вмененото на водача нарушение. Освен това от представеното
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, се установява, че техническото средство е одобрен тип средство
за измерване на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било
технически изправно. Действително към протокола не е приложена снимка за
разположението на мобилното АТС, но това не е процесуално нарушение, доколкото
нормата на чл.10, ал.3 от Наредбата в случая не намира приложение, тъй като
видно от съставения протокол, техническото средство е било разположено в
служебния автомобил, на който е посочен регистрационния номер, а не е било
временно разположен на участък от пътя.
Неоснователни
са и възраженията на касатора относно липса на доказателства за допустимата
скорост в процесния участък, доколкото по делото от община Бургас е представена
съответната схема на пътните знаци. От тази схема и от установените с
техническото средство GPS координати на мястото, където е заснет автомобила,
същият се е движил в пътен участък-населено място, където ограничението на
скоростта е до 50 km/h. Следователно съдът намира, че нарушението е доказано по
несъмнен и категоричен начин, правилно квалифицирано като нарушение на чл.21,
ал.1 ЗДвП и за извършването му спрямо касатора е приложена точната санкционна
разпоредба на 182, ал.1, т.3 ЗДвП, съгласно която водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване от
21 до 30 km/h - с глоба 100.00 лева.
При извършената служебна проверка
настоящият съдебен състав установи, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. При
постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът
пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на
събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение. Сочените в жалбата нарушения не
са съществени и ненарушават правото на защита на жалбоподателя.
С оглед
изложеното, настоящият касационен състав приема, че оспореното решение е
постановено при правилно приложение на закона и следва да бъде оставено в сила. Не се установиха касационни основания за неговата отмяна.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с
чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХV състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №535/07.05.2019., постановено по НАХД №847/2019г.
по описа на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.