Р А
З П О
Р Е Ж
Д А Н Е 595
Днес ,22.02.2018 год. ,Антоанета Андонова-Парашкевова –
съдия-докладчик по гр.д. № 18 по описа
за 2018г. на Бургаски окръжен съд при проверка на основание чл.129, ал.1 от ГПК на редовността
на исковата молба подадена от М.Г.К. – П., ЕГН **********, съдебен адрес: ***,
партер, по повод на която е образувано производството по горното дело,
констатира следното:
С исковата молба ищцата претендира обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. Претенцията й е насочена срещу
двама ответника- НАП
Бургас и Върховен административен съд, които
заявява, че
й дължат солидарно, по равно-по 50000 лв. Основното нарушение, което ищцата твърди ( повторено многократно и с наситено
черен шрифт), че ответниците са допуснали и което е станало причина за възникване
на нематериалните й загуби е накърненото й право на справедлив процес.
Посочва, че производството касае решение № 8518/03.07.2017г.
на ВАС по адм.дело № 2121/2017г., образувано по касационна жалба срещу решение
№ 2117 от 15.12.2016г. на Административен съд Бургас по адм.дело № 1786/2016г.,
с което е отхвърлена жалбата на ищцата против РА №
Р-02-1400563-091-001/28.01.2015г. на органи по приходите при ТД –Бургас на НАП,
потвърден частично с решение № 173/08.07.2016г. на директора на Дирекция
„ОДОП“Бургас при ЦУ на НАП.
Твърди, че през 2013-2014г. по служебен път е даден ЕИК, за
да бъде извършена ревизия на ЕТ „Систем стил-М.К.“, фирма която не работи от
1997г. Умишлено е заявен адрес на фирмата в гр.София, на който адрес фирмата не
пребивава от 1997г. , с цел всички съобщения да се изпращат на адрес, който не
съществува, в резултат на което е проведена ревизия срещу две лица – физическо
и ЕТ. Посочва, че ревизията неправилно е водена по чл.26 от ЗДДФЛ, тъй като на
НАП Бургас е известно, че едноличният търговец не е регистриран в ТР. До
започване на ревизията, НАП Бургас е изпращала всички документи на адреса в
София, на който фирмата не пребивава, а
след това при провеждане на ревизията по чл.122 ДОПК на постоянния адрес на
ищцата в Созопол, в резултат на което същата не може да се защити своевременно.
НАП Бургас съставя незаконосъобразно ревизионни актове на две лица едновременно
– физическо лице и фирма. Заявява, че от публичният изпълнител е разбрала за
издадения ревизионен акт, като съдебният изпълнител е събирал информация за
нейни и на семейството й имущество,
банкови сметки за време преди и след ревизирания период, което намира за
незаконно. ОДОП към НАП Бургас потвърдил ревизионния акт без да се произнесе
относно нищожността на невръчения акт. Бургаският административен съд
първоначално е образувал дело, което е прекратено и впоследствие образувано
второ дело, по което съдията не е приел
и обсъдил нито едно доказателствено искане на ищцата. Фирмата няма дейност от 1997г., но въпреки
това с ревизионния акт НАП незаконосъобразно начислява годишен и авансов данък
по ЗДДФЛ на едноличния търговец, с което е нарушил правото й на справедлив
процес. От ревизионния акт не става ясно на кого е задължението и на какво
законно основание да се внесе начисленото по този акт задължение по ЗДДС за
периода 01.12.2010г. -31.12.2012г. Отделно от това за периода от
01.01.2008г.-31.12.2008г. е определено задължение в размер на 10208.17 лв. –
данък върху доходите на физическите лица от свободни професии, без ищцата да е
регистрирана в нито един регистър като лице, упражняващо свободна професия, с
което отново се нарушават правата й. Също така не става ясно кой трябва да
плати осигурителни вноски за ДОО по КСО, както и за осигурителни вноски за ЗО
по ЗЗО. От непредоставянето на право на защита, ищцата е понесла вреда, тъй
като целта на проведената ревизия била разпореждане с активите на семейството й
и фирмата й. Процесният ревизионен акт е порочен, издаден при съществени
нарушения на процесуалните правила, нищожен, тъй като същият не е връчен на
страната и която съответно поради несъобщаването на обстоятелства по ревизията
е била възпрепятствана да се защити, в резултат на което е претърпяла щети –
материални и нематериални. Публичният изпълнител към НАП още към месец януари
2015г. е наложил възбрани върху семейни имоти, преди ревизионния акт да е
влязъл в сила, за което действие НАП следва да носи отговорност.
По отношение на втория ответник ВАС, ищцата посоча, че с
постановеното от него решение е нарушено правото й на справедлив процес. Съдът
не се е аргументирал в решението си, по кой закон може да се провежда ревизия
едновременно и на физическо лице, и на едноличен търговец, не е коментирал, че
нито ревизионният доклад, нито ревизиониият акт са били връчени на страната,
поради което същата е лишена от право на защита. ВАС потвърждава начисляването
на годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на едноличния търговец, с което е нарушил
правата на фирмата. Решението на ВАС
също не дава отговор на въпроса кой трябва да плати – едноличният търговец или
физическото лице осигурителни вноски за ДОО по КСО, както и за осигурителни
вноски за ЗО по ЗЗО, изобщо не се произнася по така посочения правен въпрос, но
ревизионният акт е потвърден като правилен и законосъобразен. Счита процесът за
формално проведен, без ВАС да е обсъдил правилността или неправилността на нито
един аргумент на ищцата, без ответника НАП да е присъствал, като твърди, че
самото дело № 2121/2017г. е заведено незаконосъобразно –по копие нейна жалба,
по която има образувано друго дело.
Твърди, че процесът е манипулативен и незаконен, протекъл на два етапа,
в първият от които след нейна жалба срещу ревизионния акт, порокът му относно
невръчването е отстранен и втори етап, в който вече след отстраняването на
порока държавата е предявила претенциите си. Решението на ВАС е формално,
необосновано, препращащо към решението на административния съд, съдът не
обсъжда нито един от изложените в касационната жалба аргументи, т.с. налице е
липса на правосъдие и лишаване от права. Намира, че по делото са налице
неправилно установени факти, които съответно водят до неправилни изводи.
Решението е неправилно, невярно, неясно, немотивирано в частта, в която съдът е
приел, че е налице хипотезата на чл.122, ал.1, т.2 и 4 ДОПК, както и че налице
превишение на извършените от нея разходи над доказаните приходи – основание по
чл.122, ал.1, т.7 ДОПК. Заявява, че съдът осъждайки я въз основа на факти и
обстоятелства, установени от НАП Бургас, които според нея не са верни, е
нарушил правата й.
В обобщение посочва, че чрез горепосочените действия, тези
два органа са нарушили правото й на „притежания“ по смисъла на чл.1 от Протокол
1. Фактът, че ВАС е оставил жалбата й без разглеждане, на практика означава, че
й бил отказан достъп до правосъдие, тъй като предявеният иск всъщност не е
разгледан. С гореописаните действия държавата чрез нейните органи е нарушила и
чл.6 от КЗПЧОС, правото на справедлив процес и правото на гледане на делото в
разумен срок. Счита, че е налице
нарушение и на чл.13 КЗПЧОС, според който трябва да се гарантира наличието на
средства за защита на национално ниво на права и свободи, предвидени в Конвенцията.
В резултат на ситуацията около проведената ревизия , ищцата изживяла силен
стрес, причинил й редица физически и психически смущения – смущения в
кръвоносната система, в храносмилателната система, безсъние, нарушение на
имунната система, подтиснатост, липса на концентрация, разсеяност,
раздразнителност.
За квалификацията на исковете от значение
са твърденията, с които ищецът обосновава възникването на спорното право и
искането, което формулира към правораздавателния орган. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ,
държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Исковете по чл. 2 ЗОДОВ се разглеждат по реда на ГПК, а тези по чл. 1 ЗОДОВ се разглеждат по реда на АПК. Пасивно легитимирани и
по двата иска са органите, чиито незаконни действия са причинили вредите.
Разграничението между исковете по двата текста е в зависимост от това дали
вредите са причинени от административна дейност или са настъпили вследствие на
дейност на разследващи органи, съд и прокуратура, която не е административна. По отношение на първия ответник, предвид
твърденията на ищцата, че претърпените от нея вреди произтичат от действия на НАП
Бургас във връзка с издаден ревизионен акт, който според нея е нищожен и
незаконосъобразен, е приложима нормата
на чл.1 ЗОДОВ, която очертава отговорността на държавата и общините за вредите
от незаконосъобразните актове, действия или бездействия на техните органи и
длъжностни лица, причинени на граждани и юридически лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. За приложението на разпоредбата е
необходимо наличието на вреда, причинена от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на държавните или общинските органи, които са резултат от
тяхната административна дейност. Видът на незаконосъобразния акт, вредите от
който подлежат на обезщетяване, определян по признаците, визирани в АПК, не се
сочи като законов критерий за приложението на ЗОДОВ. За разлика от него, понятието
„административна дейност“ е посочено изрично в съдържанието на правната норма
на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ. В настоящия случай, действията на НАП, от които ищцата
извежда твърденията си за претърпени вреди са в рамките на образувано
ревизионно производство като по своята същност представляват административна
дейност по смисъла на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, беспорно ответникът НАП е орган на
изпълнителната власт и действията на този орган са във връзка с установяване на
публични задължения на ищцата,все специфичен вид административна дейност. Съгласно
ал.2 на чл.1 от ЗОДОВ, исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в
Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по чл.
7, ал. 1. Настоящият съд съобразно правилата за родова подсъдност, не е
компетентен да разгледа иска против НАП Бургас и да се произнесе по него, което
налага на ищцата да се дадат указания да представи искова молба, в която
претенцията към НАП Бургас да бъде отделена от претенцията й към втория
ответник по делото – ВАС, предвид необходимостта от изпращане на претенцията спрямо първия ответник по
компетентност на Административен съд – Бургас и продължаването на настоящото
дело по отношение исковата претенция насочена против Върховния административен
съд. Действията на ВАС са част от дейността на правозащитните органи –
разследващи органи, прокуратура съд, осъществяващи действия по прилагането на
Административнопроцесуалния кодекс,т. нар. административно правораздаване.
В исковата си молба, ищцата е
посочила че цената на предявения иск е 100 000 лв. – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, като претенцията й е насочена срещу двама ответника- НАП Бургас и Върховен административен
съд, които заявява, че
й дължат солидарно, по равно-по 50000 лв., като претендира и законната лихва
върху съответната част от иска – от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане. От така формулирания петитум не става ясно дали ищцата
претендира осъждането на ответниците в условията на солидарност, защото тогава
цялата претенция в размер на 100 000 лв следва да се търси солидарно от
всеки един от ответниците или при условията на разделност. В хипотезата на
разделност следва да посочи размера на сумата, която претендира от всеки един
ответник поотделно и която следва да бъде в рамките на първоначално предявената
сума, а ако претенцията й е при условията на солидарност, следва да посочи и
основанието за търсената солидарност-договор или закон. Ищцата следва да посочи
размера на претендираното обезщетение за претърпени вреди по предявения иск
против НАП, следва да конкретизира и размера на претендираното обезщетение за
претърпени вреди по предявения иск против ВАС.
На следващо място ,за да е редовна една
исковата молба, в нея следва да бъде посочено в какво се изразяват претърпените
вреди – имуществени и неимуществени, като вредите бъдат описани по вид и
размер. В обстоятелствената част на настоящата исковата молба има твърдения за
претърпени вреди – материални и морални, произлезли от факта, че в своето
решение ВАС не е отчел обстоятелството, че поради неполучаване на информация за
хода на ревизията, ицщата е била лишена от възможността да се защити (л.7 от
исковата молба), а в петитума е отправено искане към съда за осъждане на ответника
да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Следва ищцата да
уточни дали обезщетението, което претендира е само за претърпени неимуществени
вреди, или и за имуществени такива, като ако претендира обезщетение и от двата
вида следва да ги раздели по размер и да уточни имуществените вреди отделно по вид и размер.
На следващо място в исковата молба
следва да са изложени обстоятелствата, на които ищецът основава иска си, т.с.
да индивидуализира спорното право чрез неговото основание като посочи фактите,
от които то произтича. В исковата молба ищцата е изложила твърдения, че ВАС
чрез своето решение е нарушил правото й на истина, правото й на справедлив
процес, т.с. е нарушил чл.6 от КЗПЧОС. Ищцата в молбата до съда е възпроизвела
текста на въпросната разпоредба: „всяко лице при определянето на неговите
граждански права и задължения, или при наличието на каквото и да е обвинение
срещу него, има право на справедливо и публично разрешаване на възникналия спор
в разумен срок пред независим и безпристрастен съд“, като е уточнила, че това в
нейния случай не е изпълнено. В исковата молба липсват конкретни факти, които
обуславят твърдението на ищцата, че й нарушено правото на гледане на делото в
разумен срок, което налага тяхното
посочване, т.с. същата следва да уточни колко дълго е продължил процеса
срещу нея, счита ли,че е налице забавяне,
извън разумния срок и по какъв начин ако има такова, то е допринесло за
претърпените от нея вреди.
На следващо място в исковата молба се твърди, че на ищцата й
е отказан достъп до правосъдие, тъй като заведения от нея иск не е бил предмет
на действително разглеждане. В тази връзка ищцата следва да посочи дали твърди, че липсва произнасяне по нейната жалба, т.с.
съдът я е оставил без разглеждане или все пак е налице произнасяне по същество от
съда, от което произнасяне тя е недоволна, предвид посочването на много
места в обстоятелствената част на исковата молба, че решението на Върховния
административен съд е неправилно, немотивирано, недоказано, невярно. При така
изложените твърдения не става ясно по коя точно жалба от нейна страна е
образувано делото пред Върховния административен съд и по какъв начин с
цитираното от нея решение № 8518/03.07.2017г. по адм.дело № 2121/2017г. й е
отказано правосъдие. Тук е мястото да се отбележи, че ищцата твърди, че самото
дело № 2121/2017г. е заведено незаконосъобразно –по копие на нейна жалба, по която
има образувано друго дело, твърди, че процесът е манипулативен и незаконен,
което отново налага същата да уточни
точно по коя нейна жалба е произнесено решението, което тя счита за неправилно,
немотивирано, недоказано и от което тя е претърпяла вреди.
В аспекта на правото на достъп до правосъдие, което ищцата
твърди, че й е нарушено, същата следва да уточни и фактите въз основа на които
твърди, че ВАС не е обсъдил правилността или неправилността на нито един нейн аргумент,
че решението на ВАС е формално,
препращащо към решението на административния съд, съдът не е обсъдил нито един
от изложените в касационната жалба доводи, не е приел нито едно нейно
доказателствено искане, т.с. налице е липса на правосъдие и лишаване от права.
Ищцата следва да посочи кои точно аргументи не са взети под внимание от
съда, кои доводи в касационната жалба
съдът не е обсъдил, както и кои доказателствени искания на страната е оставил
без уважение, и съответно с тези си действия е нарушил правото й на справедлив
процес.
Също така в исковата молба не е посочено решението на ВАС да
е отменено или да е прогласено за нищожно, не са приложени нито съставения
ревизионен акт, нито постановените от административните съдилища актове
(Административен съд Бургас и ВАС), което налага ищцата да посочи конкретните факти, свързани с изложените от нея твърдения за
неправилност, неяснота, немотивираност, недоказаност на решението на ВАС, и
от които произтичат вредите, чието обезщетение претендира.
На гореизложените основания исковата молба
се явява нередовна и следва образуваното по нея производство да се остави без
движение с указания за отстраняването на нередовностите в законния срок.
По изложените съображения и на основание
чл.129, ал.2 от ГПК, съдията –докладчик
Р А З П О Р Е Д И :
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по
гр.д.№ 18 по описа за 2018г. на Бургаски
окръжен съд.
УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото разпореждане да отстрани следните допуснати
нередовности:
-
да представи искова молба, в която претенцията към НАП Бургас да бъде
отделена от претенцията й към втория ответник по делото – ВАС;
-
да уточни размера
на претендираното обезщетение за претърпени вреди по предявения иск против НАП,
да конкретизира и размера на претендираното обезщетение за претърпени вреди по
предявения иск против ВАС, както и дали ги претендира при условията на
солидарност или разделност,ако ги претендира при условията на солидарност да
посочи откъде произтича тя-договор или закон и от кой закон,да уточни дали
обезщетението, което претендира е само за претърпени неимуществени вреди, или и
за имуществени такива, като определи и
посочи всички вреди по вид и размер,включително и имуществените поотделно;
-
да
посочи конкретни факти, които обуславят твърдението й , че й нарушено правото
на гледане на делото в разумен срок, т.с. да уточни колко дълго е продължил
процеса срещу нея, налице ли е забавяне извън разумния срок и по какъв начин
ако има такова, то е допринесло за претърпените от нея вреди;
-
да
посочи по коя нейна жалба е произнесено решението на ВАС, което тя счита за
неправилно, немотивирано, недоказано и от което тя е претърпяла вреди (предвид
твърдението, че делото е заведено незаконосъобразно), както и дали твърди, че
липсва произнасяне по нейната жалба, т.с. съдът я е оставил без разглеждане или
все пак е налице произнасяне по същество от съда, от което произнасяне тя е
недоволна, предвид посочването на много места в обстоятелствената част на
исковата молба, че решението на Върховния административен съд е неправилно, немотивирано,
недоказано, невярно;
-
да
посочи конкретните факти, свързани с изложените от нея твърдения за
неправилност, неяснота, немотивираност, недоказаност на решението на ВАС, и от
които произтичат вредите, чието обезщетение претендира.
УКАЗВА на ищеца, че при неотстраняване в
срок на посочените по-горе нередовности производството по делото ще бъде
прекратено.
Разпореждането е окончателно.
Съдия: