Р Е Ш Е Н И Е № 79
гр. Сливен, 07.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и четвърти юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
При
участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и на прокурора ХРИСТО КУКОВ, като
разгледа докладваното от председателя касационно
административно-наказателно дело № 52 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
С Решение № 57/04.02.2020 г., постановено по АНД № 1517/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № **********/08.10.2019 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите гр. Сливен, с което на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, за нарушение на чл. 211, ал. 2, т. 1 от Закона за горите на К.В.К. е било наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300 лева.
Недоволен от така постановеното решение е останал касационния жалбоподател РДГ – Сливен, която чрез упълномощен представител го обжалва в срок. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необосновано. Счита за неправилни изводите на съда, че в наказателното постановление не се съдържа материалноправната разпоредба, която жалбоподателят в първоинстанционното производство е нарушил. Счита, че такава е посочена, не са анализирани всички доказателства представени по делото. Заявява, че по безспорен начин е установено извършването на административното нарушение. Моли съда да отмени решението на Районен съд - Сливен и потвърди НП.
В с. з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, се представлява от гл. юриск. В. К., която поддържа жалбата.
В с. з. ответникът по касационната жалба, редовно и своевременно призован, не се явява. В писмено становище от п. му адв. М.Д. оспорва касационната жалба, моли съда да остави в сила решението на Районен съд – Сливен. Претендира за направените по делото разноски.
В с. з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че решението на съда е незаконосъобразно. Налице били условия да бъде отменено решението на съда и потвърдено наказателното постановление.
Административният съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните доказателства, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а по същество неоснователна.
В жалбата са наведени оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото доказателства, от които е видно следното от фактическа страна:
На 17.04.2019 г., г. и. при РДГ Сливен – А. А. и К. К. били на р. в м. Б., в района на ДГС Твърдица. При обход на местността, на черен път, спрели за проверка превозно средство ГАЗ 66, с peг № ********, превозващо дървесина. При извършената проверка с. на РДГ Сливен, установили, че дървесината се превозва от временен склад от отдел 164, подотдел "К" държавна горска територия на ТП ДГС Твърдица до ТИР станция. Установили също, че за превозваната дървесина - 9 пр. куб. м. смърч, няма издаден превозен билет и дървесината няма поставена горска марка от о. за това с. – К.К.. При пристигане на място, К. издал превозен билет. На ответника, за това, че не е издал превозен билет за транспортиране от временен склад от отдел 164, подотдел "к" бил съставен АУАН ********** от 17.07.2019 г.
Въз основа на описания АУАН на 08.10.2019 г. е издадено обжалваното НП, в което е възпроизведена описаната фактическа обстановка и на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ Директорът на РДГ Сливен е наложил на ответника административно наказание глоба в размер на 300. 00 лева за нарушение на чл. 211, ал. 2, т. 1 от ЗГ.
За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че в хода на административно - наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на жалбоподателя. В АУАН и НП не се съдържала материално - правната разпоредба, която евентуално с действията си е нарушил жалбоподателя. Описаният като нарушен чл. 211, ал. 2, т. 1 от Закона за горите сочил лицата имащи право да издават превозни билети. От приобщения по делото писмен доказателствен материал се установявало, че ответника разполага с п. да издава превозни билети, но предоставянето на едно право, не влечало след себе си и задължението за реализирането му. Нито в съставения АУАН, нито в обжалваното наказателно постановление, била посочена законовата или подзаконовата разпоредба, вменяваща задължение на жалбоподателя да издаде превозен билет. При това положение следвало да се приеме, че в съдържанието на АУАН липсва описание на съставомерен признак на нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, което следва да се приравни на пълна липса на описание на самото нарушение. По този начин правото на защита на ответника било нарушено, тъй като същият е лишен от възможността да научи какво точно административно нарушение му е вменено, както и от възможността да възрази и да се защитава срещу фактическите констатации на актосъставителя. При тези мотиви отменил обжалваното НП.
Така формираните от първоинстанционния съд правни изводи се споделят напълно от настоящата инстанция.
Съобразно чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите – наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо л. п., което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Нормата на чл. 211, ал. 2, т. 1 от ЗГ предвижда, че превозните билети се издават от лицата, упражняващи л. п. за дървесината, добита от собствените им гори, както и от горските територии, за които са упълномощени от собственика.
Изпълнителното деяние за което е наказан ответника с процесното НП е за неиздаване на превозен билет за транспортиране от временен склад от отдел 164, подотдел "к". Настоящият състав намира, че описанието на нарушението в акта не отговаря на императивната разпоредба на чл. 42, т.4 от ЗАНН, която изисква посочване на елементите от състава, който е нарушен, както и обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Описаното нарушение е квалифицирано по чл. 211, ал.2, т.1 от ЗГ. Нормата визира длъжностните лица, оправомощени да издават превозни билети и не съдържа състав на нарушение, предвид което не може да бъде нарушена, за разлика от нормата на чл. 211, ал. 1 от ЗГ, която предвижда,че дървесината се транспортира от временен склад, придружена с превозен билет. В тази връзка АУАН не отговаря на изискванията на чл. 42, т. 5 от ЗАНН. Този порок на АУАН е пренесен и в НП, като е довел до несъответствието му с нормата на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН-да бъдат посочени законните разпоредби, които са били нарушени. Следователно, както правилно е приел първоинстанционният съд, както в АУАН, така и в НП не е посочена правната норма съдържаща правило за поведение, която да е нарушена с описаното деяние. В този смисъл е ограничено правото на защита на дееца, тъй като същия не би могъл да разбере коя правна норма е нарушил и да организира защитата си.
Наред с това съдът не би могъл и да извърши проверка на законосъобразността на НП, без да е посочена коректно нарушената правна норма.
Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му.
По изложените по-горе съображения Административен съд Сливен намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като допустимо, обосновано и законосъобразно.
При този изход на делото в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените по делото разноски за настоящата инстанция – адвокатски хонорар, който съгласно така приложения договор, е договорена и внесена в брой сумата от 200. 00 /двеста/ лв.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 57 от 04.02.2020 г., постановено по АНД № 1517/ 2019 г. по описа на Районен съд – Сливен.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите гр. Сливен да изплати на К.В.К., с ЕГН: **********
деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 200.00 /двеста/
лв., съставляващи договорен и заплатен адвокатски хонорар.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: