№ 276
гр. Варна, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100502704 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Oбразувано е по въззивна жалба вх. № 297028/27.08.2021 г., подадена от СТ. АНГ.
ИВ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Белослав, ул. „***, чрез адв. Д.Б., срещу
Решение № 262270/14.07.2021 г., постановено по гр. д. № 1171/2021 г. по описа на РС -
Варна, XLI състав, с коeто е отхвърлен предявеният от СТ. АНГ. ИВ., ЕГН **********,
срещу М. Н. К., ЕГН **********, с адрес: с. Страшимирово, обл. Варна, ул. ***, иск за
осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 20 666,67 лв. (Двадесет хиляди
шестстотин шестдесет и шест лева и 67 ст.), представляваща получена част от продажна
цена по нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 85, том III, рег. №
426/29.12.2020 г., на нотариус с рег. № 192 на НК и район на действие: района на Районен
съд - Варна, която е част от дължимата на ищцата сума от продажната цена и с която сума
ответницата се е обогатила неоснователно, ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, като неоснователен и
недоказан.
Жалбоподателката счита първоинстанционното решение за неправилно и
незаконосъобразно, поставено при нарушение на материалния и процесуалния закон и
настоява за неговата отмяна. Подробно аргументира становището, че твърдяното от
ответницата намерение на ищцата, а именно обещание да раздели продажната цена,
противоречи на закона, тъй като договорът за дарение е съглашение, по силата на което
дарителят прехвърля на надарения незабавно и безвъзмездно определено имуществено
право. Дарението трябва да има незабавен прехвърлителен ефект. Дарението на бъдещо
имущество, както и обещанието за дарение са нищожни. Сочи, че ищцата не е имала
1
намерение да разпореди като дарение продажната цена от неджимите имоти. Изтъква, че
съгласно разпоредителното пълномощно Р.Н. е упълномощена да осъществява правни и
фактически действия относно процесните недвижими имоти, а не да се разпорежда със
средствата на упълномощителката – С.И., въззивница в настоящото производство. Счита, че
от показанията на свидетелите не се установява дарствено намерение. Застъпва още, че
първоинстанционният съд е следвалото да съобрази чл. 172 от ГПК при преценка на
показанията на свид. Д.Х.. Сочи, че съдът не е разпределил правилно доказателствената
тежест между страните и неправилно е оставил без уважение своевременно направеното
искане на ищцата за събиране на гласни доказателствени средства посредством разпита на
свидетеля Р.Н..
Претендира разноски.
В законоустановения срок М.К., чрез адв. Б.Д.-П. – ВАК, е депозирала писмен
отговор, с който счита атакуваното решение за правилно и законосъобразно. Сочи, че
първоинстанционният съд правилно е оставил без уважение искането на ищцата за
допускане до разпит на един свидетел. Застъпва, че отношенията между упълномощителя и
пълномощника са единствено между тях и ако ищцата счита, че упълномощеното от нея
лице е действало извън представителната си власт, е следвало да заяви претенция срещу
последното. Счита, че по делото безспорно се установява направеното от ищцата дарение,
като негов предмет е вземането на последната за част от продажната цена, и е извършено,
чрез пълномощника й Р.Н., с действията при изповядване на сделката – указанията
купувачите да преведат продажната цена по банкови сметки на двете дъщери и какви да
бъдат размерите на преведените на всяка от тях суми.
Настоява за потвърждаване на атакувания съдебен акт и присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивницата СТ. АНГ. ИВ., редовно призована, не се явява
лично, представлява се от адв. Д.Б.. Поддържа депозираната въззивна жалба, оспорва
отговора на същата. Прави възражение за прекомерност.
В съдебно заседание въззиваемата М. Н. К., редовно призована, не се явява лично, не
се представлява. С молба вх. № 2118/27.01.2022 г. процесуалният й представител оспорва
въззивната жалба, поддържа депозирания писмен отговор.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от СТ. АНГ. ИВ., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Белослав, ул. „***, срещу М. Н. К., ЕГН **********, с
адрес: с. Страшимирово, обл. Варна, ул. ***, иск за осъждане на ответницата да заплати на
ищцата сумата от 20 666,67 лв. (Двадесет хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и 67
ст.), представляваща получена част от продажна цена по нотариален акт за покупко-
продажба на недвижими имоти № 85, том III, рег. № 426/29.12.2020 г. на нотариус с рег. №
192 на НК и район на действие: района на Районен съд - Варна, която е част от дължимата
на ищцата сума от продажната цена и с която сума ответницата се е обогатила
неоснователно, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се излага, че ищцата заедно с дъщерите си Р.Н.Н. и ответницата М.
Н. К. притежавали собствеността върху недвижим имот, находящ се в гр.Белослав, ул. „***,
при квоти 4/6 ид. ч. за ищцата и по 1/6 ид. ч. за всяка от дъщерите . С договор за покупко-
продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 74,
том III, рег. № 3585, дело 426 от 2020 г. съсобственият недвижим имот бил продаден за
сумата от 65 000 лева, която купувачите превели по сметките на Р.Н. – 33 500 лева, и М.К. –
31 500 лева. При продажбата ищцата била представлявана по пълномощие от дъщеря си
Р.Н.. Ищцата твърди, че нейният дял от продажната цена, съответстващ на притежаваните
4/6 ид. ч. от имота, е преведен по сметките на нейните дъщери. Р.Н. превела по сметка на
2
ищцата сумата от 22666,67 лева, но ответницата М.К. отказала да преведе на ищцата сумата
от 20666,67 лева и неоснователно я задържала. С телепоща № 14/12.01.2021 г. ищцата
поканила ответницата да преведе полагащата й се сума от продажната цена, получена от
ответницата и задържана неоснователно. Ответницата отказала, което породило за ищцата
правен интерес от предявяване на иск.
Моли искът да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна М.К. депозира писмен отговор, с който
оспорва исковата претенция като недопустима, неоснователна и недоказана.
Не оспорва, че имотът, описан в исковата молба, бил съсобствен между ищцата и
двете й дъщери при посочените квоти, както и че същият е продаден за сумата от 65 000
лева, която купувачите превели по банкови сметки на Р.Н. – 33 500 лева, и на ответницата –
31 500 лева. Твърди, че преводът по банкови сметки на двете дъщери на горните суми - в
размер, по-голям от квотите на същите в съсобствеността, е извършен по волята на майка
им, която желаела да дари своя дял от сумата от продажбата по равно на двете си дъщери.
Ответницата и сестра й се споразумяли помежду си последната да получи 2000 лева повече с
оглед дейното й участие в намирането на купувач и подготовката на сделката. Заявява, че
това дарствено разпореждане на ищцата било известно и на Р.Н., която като пълномощник
на майка си в сделката дала указание на купувачите за заплащане на продажната цена
именно по този начин, отразен и в нотариалния акт. Сочи, че в издаденото на името на
сестра й пълномощно липсва банкова сметка на майка им, по която да бъде преведен
нейният дял от сумата. Счита, че С. И. като дарител е предоставила на едната от надарените
- Р.Н., представителна власт да извърши акта на облагодетелстване в своя полза и в полза на
сестра си М.К.. Последната, след като била информирана лично от майка си за волята й,
приела процесната сума като подарък, като своя и никога не е имала знание, че някой би
приел, че сумата е чужда и тя я задържа без основание.
Излага, че преди сделката майка им живеела в съсобственото им жилище, но след
продажбата на същото се преместила в апартамент в блока на сестра й, като след сделката
ответницата е успяла само веднъж да осъществи телефонен контакт с нея – малко след Нова
година, при което отношенията им били нормални, близки и обсъждали скорошна среща. По
неизвестни за ответницата причини след това контактите с майка й били прекъснати, а
сестра й я информирала за исканата сума. На 20.01.2021 г. ответницата получила
приложената към исковата молба телепоща, почеркът в която, според нея, не бил на майка
й, а посоченият телефон бил на сестра й. На 09.02.2021 г. получила съобщение от ЧСИ за
наложен запор върху пенсията си. Едва тогава успяла да се свърже със сестра си, която й
заявила, че няма да я пусне при майка им, докато не я задължи полиция. По тази причина
ответницата подала жалба за съдействие до IV РУП, но до този момент, въпреки
непрестанните опити, не успяла да осъществи контакт с нея. Навежда, че последната може
би не знае за воденото от нейно име дело.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
От Констативен нотариален акт за собственост, построена върху отстъпено държавна
място по стопански начин, № 160, том VI, дело № 3157/1990 г., се установява, че К.Н.И. от
гр. Белослав, обл. Варненска, ЕГН **********, е признат за собственик върху следния
недвижим имот, а именно: двуетажна жилищна сграда, находяща се в в гр.Белослав, обл.
Варненска, ул. ***, състояща се от салон, три стаи, кухня на първия етаж и салон, три стаи и
кухня на втория етаж, гараж и лятна кухня, застроени върху отстъпено държавно дворно
място, съставляващо парцел Х-1455 в кв. 94 по регулационния план на гр. Белослав.
Видно от удостоверение за наследници изх. № УН-381/13.10.2020 г., издадено от
3
Община Белослав, област Варна, К.Н.И., ЕГН **********, починал на 03.03.2004 г. е
оставил следните наследници по закон: СТ. АНГ. ИВ., ЕГН ********** – съпруга, М. Н. К.,
ЕГН ********** – дъщеря, Р.Н.Н., ЕГН ********** – дъщеря.
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 74, том III, рег.
№ 3585, дело 426 от 2020 г., на 29.12.2020 г. М. Н. К. и Р.Н.Н. лично, а СТ. АНГ. ИВ. чрез
пълномощника си Р.Н.Н., действаща по пълномощно № 644 от 09.12.2020 г. и пълномощно
№ 645, том I, № 18 от 09.12.2020 г., издадено от изпълняващия нотариални функции при
Община Белослав, са продали на Д.К.Т. и Т.К.Т. следния свой недвижим имот, придобит по
наследство, находящ се в в гр.Белослав, община Белослав, област Варна, ул. „***, а именно:
двуетажна жилищна сграда с идентификатор 03719.504.1456.1, със застроена площ 88,00 кв.
м, състояща се от салон, три стаи, кухня на първия етаж и салон, три стаи и кухня на втория
етаж, гараж с идентификатор 03719.504.1456.2, със застроена площ 58,00 кв. м, лятна кухня
с идентификатор 03719.504.1456.3, със застроена площ 13,00 кв. м, всички разположени
върху държавно дворно място, съставляващо имот с идентификатор 03719.504.1456 по КК и
КР на гр. Белослав, за сумата от 65000 лева, която купувачите са се задължили да преведат
по банковите сметки на продавачите М. Н. К. и Р.Н.Н. в деня на подписване на НА.
От операционна бележка пореден номер 29 се установява, че на 29.12.2020 г. сумата
от 31 500,00 лева е прехвърлена от разплащателна сметка с титуляр Д.К.Т. към
разплащателна сметка с титуляр М. Н. К. с основание: покупка на имот гр. Белослав, ул.
***, къща, гараж, л.к.
Видно от текст на Телепоща изх. № 14 от 12.01.2021 г., СТ. АНГ. ИВ., като
притежателка на 4/6 ид. ч. от продаден съсобствен имот в гр. Белослав, ул. „***, кани М. Н.
К. да преведе в срок от 10 дни по банковата й сметка сумата от 20 666,67 лева, съставляваща
нейният дял от преведената от купувачите по сметка на К. сума от 31 500 лева, която
последната е получила неоснователно. От известие за доставяне се установява, че горното е
получено от М.К. лично на 20.01.2021 г.
От извлечение за периода 14.01.2021 г. - 14.01.2021 г. за банкова сметка с титуляр СТ.
АНГ. ИВ., издадено от Банка ДСК, се установява начално салдо за деня: 10,00 лева; обороти
КТ: 22 666,67 лева – превод от банкова сметка с титуляр Р.Н.Н. за продажба на имот в гр.
Белослав, ул. „***; обороти ДТ: 22 666,67 лева; крайно салдо за деня: 4,17 лева.
В хода на първоинстанционното производство са допуснати гласни доказателствени
средства, чрез разпита на двама свидетели – свид. С.Ч. и свид. Д.Х. от страната на
ответницата, за установяване на твърдяното от нея наличие на дарствено намерение.
Свид. С.Ч., без дела и родство със страните, излага в показанията си, че в разговор с
ищцата С.И. последната е споделила, че е решила да помогне на дъщерите си, като продаде
процесния имот, в който живее, и да разделят парите. Свидетелят не знае подробности как е
следвало да се раздели сумата.
От показанията на свид. Д.Х., дъщеря на ответницата М.К., ценени по реда на чл. 172
от ГПК, се установява, че ищцата С.И. се уговорила с двете си дъщери, че ще продаде имота,
като категорично се разбрали, че парите следва да се разделят на две между дъщерите. На
ищцата нямало да се превеждат пари. Лелята на свидетелката – Р.Н., се заела с подготовката
на документите за извършване на продажбената сделка.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Определенято на правната квалификация на предявените искове е задължение на
сезирания съд. За да определи действителното основание на спорното материално право,
съдът изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически
твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума
искане за защита. В настоящия случай ищцата с исковата си молба е навела доводи за
неоснователно обогатяване на ответницата, доколкото последната се е обогатила за сметка
4
на ищцата с получената част от продажната сума на процесния недвижим имот.
Съставът на иска с правно основание чл. 59 ЗЗД включва следните кумулативно
дадени предпоставки: обедняване на едно лице (намаляване на имуществото), обогатяване
на друго (увеличаване имуществото на ответника), наличие на връзка между обогатяването
и обедняването - обедняването на ищеца и обогатяването на ответника да произтичат от
един общ факт или от обща група факти или фактът на обедняването да поражда като свое
следствие обогатяването, липса на валидно основание за това имуществено разместване в
отношенията между страните и липса на друг ред за защита на ищеца.
С оглед на горното, за да се квалифицира искът по посочения текст, следва в исковата
молба да са изложени твърдения, че няма възникнало валидно правоотношение, което да
оправдае имущественото разместване, какъвто е процесният случай.
Съгласно разглежданата правна норма, всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването.
Няма спор по делото, че ответницата е получила процесната сума. Не е налице спор и
че ищцата в сделката по покупко-продажба на имота е действала чрез своя пълномощник –
Р.Н., по силата на пълномощно № 644 от 09.12.2020 г. и пълномощно № 645, том I, № 18 от
09.12.2020 г., издадено от изпълняващия нотариални функции при Община Белослав и
вписано в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 74, том III, рег. №
3585, дело 426 от 2020 г. От цитирания НА се установява, че купувачите са се задължили да
преведат сумата от 65 000 лева по банковите сметки на продавачите М. Н. К. и Р.Н.Н. в деня
на подписване на същия. Предвид наличното упълномощаване няма как да се приеме, че
ответницата М.К. е получила процесната сума без валидно основание.
Въз основа на горното, съдът намира, че не са налице елементите от фактическия
състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД - обогатяване на ответницата и обедняване на ищцата.
Отношенията на страните във връзка с упълномощителната сделка се уреждат по
правилата, регламентиращи договора за поръчка. Ако пълномощникът в кръга на учредената
му представителна власт извърши правното действие, за което е упълномощен - доколкото
не се установява друго за вътрешните отношения между страните - следва да се приеме, че е
налице договор за поръчка между тях, като довереникът дължи отчет по нея. С получаването
на сумата, за последния възниква задължение да отчете (предаде) на упълномощителя
полученото от негово име и за негова сметка – чл. 284, ал. 2 ЗЗД. Съгласно цитираната
разпоредба, в изпълнение на задължението по отчетната сделка довереникът следва да
предаде на доверителя всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Когато
договорът обвързва валидно страните и в нарушение на задълженията си по чл. 284, ал. 1
ЗЗД довереникът не е дал сметка за изпълнението на поръчката на доверителя си,
последният разполага с възможността по чл. 284, ал. 2 ЗЗД да иска от него прехвърляне на
резултатите от изпълнителната сделка и връщане на всичко получено при изпълнение на
поръчката.
С оглед на изложеното, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
решението на първоинстанционния съд – да бъде потвърдено.
По отношение на съдебно деловодните разноски:
При този изход на спора, разноски се следват на въззиваемата за защита срещу
неоснователна въззивна жалба. Същата, съгласно представени от процесуалния й
представител списък по чл. 80 ГПК и разписка, претендира заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция в размер на 1500 лева.
5
По възражението за прекомерност:
Съдът намира направеното от процесуалния представител на въззивницата
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна за
основателно. Тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, разноските
следва да бъдат присъдени съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 на Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в размер от 1210
лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262270 от 14.07.2021 г., постановено по гр.д. №
1171/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, XLI състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, СТ. АНГ. ИВ., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Белослав, ул. „***, да заплати на М. Н. К., ЕГН **********, с адрес: с.
Страшимирово, обл. Варна, ул. ***, сумата от 1210 лева (Хиляда двеста и десет лева),
представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6