РЕШЕНИЕ
№ 215
гр. Девня, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20203120100912 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявени от "Делта Кредит“
АДСИЦ срещу И.Д. Г. /понастоящем И./, ЕГН: ********** в условията на
обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 422 вр.
чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 и сл. от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за приеме за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 497, 10 лева - главница, представляваща сборът от 4 броя неплатени
ежемесечни вноски с настъпили падежи за периода от 28.02.2015 г. до
30.05.2015 г. вкл., дължими на основание предоставения й кредит от „АЛФА
БАНК - КЛОН БЪЛГАРИЯ“АД по сключен Договор за потребителски кредит
№ 201-32/2008 г. и е част от паричното вземане в размер на 7 159, 34 лева,
цедирано от "МТ ПРОДЖЕКТ,,ЕООД /цедент/ на „АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ
/цесионер/ /с ново наименование ,ДЕЛТА КРЕДИТ“АДСИЦ/, съгласно
Договор за прехвърляне на вземания от 29.03.2010 г. и Приложение № 1 към
него, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда - 18.02.2020 г. до окончателното изплащане
на сумата, което задължение е признато от ответницата със споразумение от
27.04.2010 г., сключено от името на "МТ ПРОДЖЕКТ„ЕООД чрез
упълномощен представител „С. Г. Труп„ ООД, но за сметка на цесионера
„АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ /с ново наименование „ДЕЛТА КРЕДИТ“АДСИЦ/
по силата на сключен между "МТ ПРОДЖЕКТ„ЕООД и „АЛФА КРЕДИТ“
АДСИЦ /с ново наименование „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ/ договор за
1
събиране на вземания от 29.03.2010 г. и сумата от 151, 34 лева - мораторна
лихва върху главницата, начислена за периода от 17.02.2017 г. до 17.02.2020
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 520/2020 г. по описа на Районен съд - Девня.
В исковата молба ищецът твърди, че ответницата И.Д. Гочева е
сключила с „Алфа Банк - клон България“АД договор за потребителски кредит
- ваканция № 201-32/03.04.2008 г., съгласно който банката е предоставила на
ответницата потребителски кредит в размер на 6 700 лева за период от 96
месеца, а ответницата се е задължила да го върне заедно с начислените
договорни лихви разсрочено, на ежемесечни анюитетни вноски, с размери и
падежи, посочени в договора и погасителния план към него на 96 ежемесечни
анюитетни вноски 103, 45 лева и последна изравнителна в размер на 103, 30
лева и падеж - 04.04.2016 г. Твърди, че ответницата не изпълнил
задълженията си за заплащане в срок на дължимите месечно вноски, поради
което и задълженията по кредита били обявени за предсрочно изискуеми, като
към 29.03.2010 г. дължимата от нея сума възлиза на 7 159, 34 лева. Излага, че
на 25.03.2010 г. „Алфа Банка“А. Е., чрез клона си „Алфа Банк - клон
България“АД прехвърлила вземанията си по договори за кредит, изброени в
Приложение № 1 към Договора, сред които и процесното/ на „МТ
Проджект“ЕООД с договор за продажба на вземания, Приложение № 1. От
своя страна „МТ Проджект“ЕООД, с договор за прехвърляне на вземания от
29.03.2010 г., Приложение № 1 е прехвърлило вземането си към Гочева на
ищеца „Делта кредит“АДСИЦ /тогава с наименование „Алфа
Кредит“АДСИЦ/. На 29.03.2010 г. между АЛФА КРЕДИТ
МЕНИДЖМЪНТ“ЕАД в качеството му на обслужващо дружество на „АЛФА
КРЕДИТ“АДСИЦ /с ново наименование „ДЕЛТА КРЕДИТ“АДСИЦ /, в
качеството му на възложител и „МТ ПРОДЖЕКТ,,ЕООД, в качеството му на
изпълнител е сключен договор по силата, на който възложителят е възложил,
а изпълнителят се съгласява да извършва от свое име, но за сметка на „АЛФА
КРЕДИТ“АДСИЦ извънсъдебно събиране на вземания на „АЛФА
КРЕДИТ“АДСИЦ, представляващи просрочени потребителски кредити на
физически лица с първоначален кредитор „АЛФА БАНК - КЛОН
БЪЛГАРИЯ“АД. На 29.03.2010 г. с Договор за събиране на вземания,
сключен между „МТ ПРОДЖЕКТ”ЕООД в качеството му на възложител,
възлага на „С. Г. Труп”ООД да извършва извънсъдебно събиране на вземания
на „АЛФА КРЕДИТ“АДСИЦ, представляващи просрочени потребителски
кредити на физически лица с първоначален кредитор „АЛФА БАНК – КЛОН
БЪЛГАРИЯ“ АД, посочени в нарочни списъци, приложени към договора,
сред които този на ответницата. Твърди се в молбата, че след уведомяване на
длъжника за прехвърленото вземане - на 27.04.2010 г. между „МТ
Проджект“ЕООД, действащо чрез упълномощен представител
„С.Г.Груп“ООД, но за сметка на ищеца, и ответника И. Г. е сключено
споразумение, с което страните са преуредили отношенията си по повод
прехвърленото вземане, произтичащо от договора за кредит - ваканция №
2
201-32/03.04.2008 г. Излага се, че ответницата не е извършила плащане по
поетите със споразумението задължения, поради което и ищецът е подал
заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело №
520/2020 г. по описа на ДРС. Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, за ищеца е налице правен интерес да
установи съществуването на вземането си, поради което и сезира съда с
искане за това. Претендира сторените в заповедното и исковото производство
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът И.Д. Г. /понастоящем И./,
чрез назначения й по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК процесуален представител,
депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за
недопустимост и неоснователност на иска. Оспорва иска по основание и
размер и дължимостта на посочени в исковата молба суми. Прави възражение
за погасяване на задължението по давност. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща
представител. С писмена молба заявява, че поддържа исковите претенции на
изложените в исковата молба основание и моли за уважаването им.
Ответникът се представлява от особен представител, който оспорва исковете
по изложените в отговора на исковата молба възражения.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа страна:
На 03.04.2008 г. е сключен Договор за потребителски кредит –
ваканция №201-32/03.04.2008 г., по силата на който „АЛФА БАНК – КЛОН
БЪЛГАРИЯ“АД е предоставила на ответника И.Д. Гочева кредит в размер на
6 700 лева за срок от 96 месеца. Към доказателствата по делото са приобщени
заверени за вярност копия от договора за кредит, погасителния план към него
и молбата – декларация от ответника, с която е поискал сключването на
договора. С договор за продажба на вземания от 25.03.2010 г. „Алфа Банка“А.
Е., чрез клона си „Алфа Банк - клон България“АД е прехвърлило на „МТ
ПРОДЖЕКТ”ЕООД свои вземания в общ размер на 1 807 584, 76 евро, сред
които и вземанията си срещу ответника, възникнали по силата на Договор за
потребителски кредит – ваканция №201-32/03.04.2008 г. Към исковата молба
е представено уведомление от „АЛФА БАНК – КЛОН БЪЛГАРИЯ” за
извършеното прехвърляне на вземания, което е адресирано до длъжника И.Д.
Г., но няма данни дали е достигнало до него.
На 29.03.2010 г. е сключен договор за прехвърляне на вземания, с
който „МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД е прехвърлило на ищцовото дружество
„АЛФА КРЕДИТ”АДСИЦ /сега „ДЕЛТА КРЕДИТ”АДСИЦ придобити
вземания с общ размер 7 391 502, 58 лева, сред които и вземанията срещу
ответника произтичащи от Договор за потребителски кредит – ваканция
№201-32/03.04.2008 г. Към исковата молба е представено уведомление от
цедента за извършеното прехвърляне на вземания, което е адресирано до
3
длъжника И.Д. Гочева, но няма данни дали е достигнало до него.
С договор за събиране на вземания от 29.03.2010 г. ищцовото
дружество е възложило на „МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД да извършва действие по
извънсъдебно събиране на вземания на ищцовото дружество. С договор от
същата дата „МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД е възложило на „С.Г.Груп“ ООД да
извършва действия по извънсъдебно събиране на вземания на ищеца.
На 27.04.2010 г. е сключено споразумение между „МТ
ПРОДЖЕКТ”ЕООД, чрез „С.Г.Груп”ООД, но за сметка на ищцовото
дружество от една страна и ответника И.Д. Г. от друга, с което е постигнато
съгласие относно размерите на задълженият на ответника по Договор за
потребителски кредит – ваканция №201-32/03.04.2008 г. и начина на
погасяване на тези задължения. Съгласно споразумението ответникът се е
задължил да заплати сума в общ размер на 7 159, лева на 63 равни
ежемесечни вноски за периода от 30.04.2010 г. до 30.06.2015 г.
За изясняване на фактическата страна на спора по делото са
ангажирани специални знания посредством назначена съдебно - счетоводна
експертиза. В заключението си вещото лице посочва, че съгласно
споразумение от 27.04.2010 г. размерът на задължението за главница по него е
бил 7 159 лева, като по данни на ищеца последно погасяване от ответника е
извършено на 20.05.2010 г. Остатъкът от задължението по споразумението
според вещото лице е в размер на 7 159 лева главница и 2 056, 43 лева
договорни лихви. Дължимата главница за периода от 28.02.2015 г. до
30.06.2015 г. е в размер 497, 10 лева, а мораторната лихва върху тази главница
за периода от 17.02.2017 г. до 17.02.2020 г. е в размер на 151, 34 лева. Съдът
кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно
дадено и неоспорено от страните по делото.
Горната фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Производството е образувано по предявен установителен иск с
правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК, като от ч. гр. дело № 520/2020 г. по
описа на ДРС се установяват предпоставките за допустимост на исковите
претенции – в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47
ал.5 от ГПК и исковата молба е подадена от ищеца в законоустановения
едномесечен срок. Спазена е процедурата по чл. 47 ал. 5 от ГПК при
връчването на заповедта за изпълнение на парично задължение, вкл. и чрез
уведомление, като ответницата е била търсена на всички известни по делото
адреси - посоченият в исковата молба и фигуриращите в справката от НБД
регистрирани като постоянен и настоящ нейни адреси и доколкото ГПК не
съдържа изискване длъжникът да бъде търсен за връчване на заповедта на
посочен от него адрес в молбата за кредит, още по - малко на посочен
телефон.
Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест,
4
ищцовата страна следва да установи наличието на сочените валидни
договорни отношения между първоначалните страни по договора за
потребителски кредит, валидно осъществена цесия на вземането, съответно
ответната - че е изпълнила насрещното си задължение за връщане на
получената сума.
Сключването на договора за кредит между „АЛФА БАНК”АД,
действаща чрез клона си „АЛФА БАНК – КЛОН БЪЛГАРИЯ”АД,
извършените плащания по договора от страна на ответника, неизпълнението
от негова страна на задълженията по договора и размер на тези задължения
към 27.04.2010 г. се установяват от представения договор за кредит и от
заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.
С исковата молба са представени договори за прехвърляне на вземания, от
които се установява, че ищцовото дружество е придобило процесните
вземания срещу длъжника, както и към 29.03.2010 г. е възложило на „МТ
ПРОДЖЕКТ“ ЕООД да извършва действия за извънсъдебно събиране на
вземания от свое име, но за сметка на ищеца. По посочения начин се
установява придобиването на процесните вземания от ищцовото дружество и
редовното уведомяване по чл. 99 ал.3 от ЗЗД за сключените договори за
цесия, включително и чрез получаване на книжата като приложения към
исковата молба. Следва да се отбележи, че възражения, свързани с липсата на
надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия не се правят от
особения представител. Действие по извънсъдебно събиране на вземанията се
явява сключеното споразумение с ответника от 27.04.2010г., което има
характер на спогодба по смисъла на чл. 365 от ЗЗД. Споразумение, чиято
автентичност не е оспорена от ответника, ответникът е признал качеството си
на длъжник по договора за потребителски кредит № 201-32 от 2008 г. и
размера на задължението си по същия. С поставяне на подписите на страните
по това споразумение ответникът е признал неизгодния за него факт на
промяна на началния му кредитор с новия цесионер, с което е прекъсната
давността по отношение на вземанията, уговорен е нов размер на дължимите
от ответника суми по договора за кредит и нови план за погасяване на
същите. Към датата на сключването на споразумението ищцовото дружество е
било титуляр на вземанията срещу ответника, а третото за спора лице „МТ
ПРОДЖЕКТ“ ЕООД е сключило споразумението с ответника в изпълнение на
задълженията си по договора с ищеца за събиране на вземания, според който
извършва действията от свое име, но за сметка на ищеца. Признаването е
едностранно волеизявление, с което длъжникът заявява, че има задължение
към кредитора или че кредиторът има право на вземане срещу него. В случая,
е налице изрично признание на длъжника за основанието, размера и
кредитора на задължението. Всяко споразумение между кредитора и
длъжника, с което се разсрочва или отсрочва изискуемостта на вземането,
има за последица прекъсване на изтеклата дотогава погасителна давност и
преместване на началния й момент към деня, в който според споразумението
вземането става изискуемо.
5
С оглед на изложеното, съдът намира, че подписаното споразумение
имащо характер на договор за спогодба, с който страните преуреждат
отношенията си по общо съгласие и занапред отношенията им са такива,
каквито ги прогласява спогодбата, установява по основание и размер
заявените вземания по чл. 410 от ГПК.
По отношение на размера на вземането, следва се вземе предвид
неоспореното заключение на ССчЕ, според което претенцията на ищеца
кореспондира с действително дължимите суми от ответника.
Неоснователно се явява и възражението за погасяване на вземането
по давност. С подписване на споразумението и уговорените в него падежи на
задължението е започнала да тече нова погасителна давност, доколкото всяко
споразумение между кредитора и длъжника, с което се разсрочва или
отсрочва изискуемостта на вземането, има за последица прекъсване на
изтеклата дотогава погасителна давност и преместването на началния й
момент към деня, в който според споразумението вземането става изискуемо.
С оглед това и за падежиралите от 28.02.2015 г. до 30.05.2015 г. месечни
вноски 5 - годишният давностен срок по чл. 110 от ЗЗД към дата на
депозиране на заявлението в съда – 18.02.2020 г. не е изтекъл, поради което и
претенцията за сумата от 497, 10 лева главница за този период следва да бъде
уважена.
Съгласно чл. 86 ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва за
забава от деня на забавата, като съобразно чл. 84 ал. 1 от ЗЗД, длъжникът
изпада в забава от деня, следващ датата на падежа. Тъй като ответницата не е
заплатила своето парично задължение на договорения падеж, то тя трябва да
платите обезщетение в размер на законната лихва от деня на тази забава. В
настоящия случай ищецът претендира лихва за забава /мораторна лихва/ за
периода от 17.02.2017 г. до 17.02.2020 г. Към датата на подаване на
заявлението не е изтекъл и 3 годишния давностен срок относно акцесорната
претенция за лихви по чл. 111 б.”в” пр. 2 от ЗЗД, предвид началото на
периода за който същата се претендира – 17.02.2017 г.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК и с оглед изхода от спора в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Направените от ищеца разноски са в общ размер на 705 лева в исковото
производство, от които 75 лева довнесена държавна такса, 330 лева депозит за
особен представител, 200 лева депозит за вещо лице и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение определено на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК
предвид направеното от ответната страна възражение за прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение, преценено от съда като основателно. С
оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по ТР № 4/2013 г. на ОСГТК,
съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 от ГПК дължи произнасяне и
по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т. 12 от цитираното ТР, това следва да стане с осъдителен
6
диспозитив. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
и направените разноски по заповедното производство, които са в общ размер
на 75 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ИЛ. Д. ИЛ., ЕГН: ********** с адрес: гр. *** ДЪЛЖИ на „ДЕЛТА
КРЕДИТ”АДСИЦ с ЕИК: ********* и седалище и адрес на управление: гр.
София, 1592, бул. „Христофор Колумб”№43 сумата от 497, 10 лева
/четиристотин деветдесет и седем лв., 10 ст./ - главница, представляваща
сборът от 4 броя неплатени ежемесечни вноски с настъпили падежи за
периода от 28.02.2015 г. до 30.05.2015 г. вкл., дължими на основание
предоставения й кредит от „АЛФА БАНК - КЛОН БЪЛГАРИЯ“АД по
сключен Договор за потребителски кредит № 201-32/2008 г. и е част от
паричното вземане в размер на 7 159, 34 лева, цедирано от "МТ
ПРОДЖЕКТ,,ЕООД /цедент/ на „АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ /цесионер/ /с ново
наименование ,ДЕЛТА КРЕДИТ“АДСИЦ/, съгласно Договор за прехвърляне
на вземания от 29.03.2010 г. и Приложение № 1 към него, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда - 18.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, което задължение
е признато от ответницата със споразумение от 27.04.2010 г., сключено от
името на "МТ ПРОДЖЕКТ„ЕООД чрез упълномощен представител „С. Г.
Труп„ ООД, но за сметка на цесионера „АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ /с ново
наименование „ДЕЛТА КРЕДИТ“АДСИЦ/ по силата на сключен между "МТ
ПРОДЖЕКТ„ЕООД и „АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ /с ново наименование
„ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ/ договор за събиране на вземания от 29.03.2010 г.
и сумата от 151, 34 лева /сто петдесет и един лв., 34 ст./ - мораторна лихва
върху главницата, начислена за периода от 17.02.2017 г. до 17.02.2020 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. дело № 520/2020 г. по описа на Районен съд - Девня.
ОСЪЖДА ИЛ. Д. ИЛ., ЕГН: ********** с адрес: гр. *** ДА
ЗАПЛАТИ на „ДЕЛТА КРЕДИТ”АДСИЦ с ЕИК: ********* сумата от 780
лева /седемстотин и осемдесет лв., 00 ст/, представляваща направени в
настоящото производство разноски в размер на 705 лева, както и 75 лева
разноски в заповедното производство по ч.гр.дело №520/2020 г. по описа на
ДРС, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Варна в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
7
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
8