Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 831 08.06.2021 година
гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на втори юни две
хиляди и двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска
Атанасова
при секретаря Галина Драганова, като разгледа
докладваното от съдията Атанасова административно дело № 736 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
постъпила жалба от А.Н.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от
пълномощника адв. К.К., против Заповед № 21-0769-000408 от 23.02.2021 г.,
издадена от В. Н.
Скопчанов, полицейски инспектор в ОДМВР- Бургас, сектор „Пътна полиция“, за
налагане на принудителна административна мярка- прекратяване на регистрацията
на ППС за срок от една година.
В жалбата се твърди, че заповедта е издадена за
управление на МПС „на много малко разстояние и управлението е станало с цел
пътуване към УМБАЛ Бургас за оказване помощ на болен“. Твърди се, че
жалбоподателят желае да продаде автомобила си с цел да не управлява такъв до
изтичане на наказанието.
В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не
изпраща представител, редовно уведомен. Не сочи доказателства.
Ответникът не се явява в съдебното заседание, редовно
уведомен. Представя административната преписка, като със съпроводителното писмо
заявява становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
законоустановения срок от лице, пряко засегнато от съдържащото се в заповедта
разпореждане. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено
следното:
С обжалваната заповед, издадена на основание чл.171,
т.2а, б. „а“ от ЗДвП, е наложена на жалбоподателя А.Н.И. принудителна
административна мярка- прекратяване регистрацията на ППС- лек автомобил марка „БМВ“
с рег. № А 32 70 НС, за срок от една година. В съобразителната част на заповедта
се сочи, че на 22.02.2021 г. около 16.30 часа описаният лек автомобил е
управляван от И. в срока на изтърпяване на наказание лишаване от правото да
управлява МПС за срок от 24 месеца, наложено по административен ред- с НП №
19-0769-004696 от 01.10.2019 г. Констатациите на полицейските служители при
извършената проверка на водача, отразени в съставения акт за установяване на
административно нарушение, са изцяло възприети от административния орган и е
прието, че са налице изискуемите материалноправни предпоставки за прилагане на
принудителна административна мярка.
Съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Оспорената заповед № 21-0769-000408 от 23.02.2021 г. е
издадена от компетентен орган- полицейски инспектор в ОДМВР- Бургас, сектор
„Пътна полиция“, оправомощен със заповед № 251з-209 от 18.01.2017 г. на
директора на ОДМВР- Бургас. Издадена е в предвидената от закона писмена форма и
съдържа изискуемите реквизити.
Заповедта е надлежно мотивирана от административния
орган. Налагането на принудителната мярка е обосновано с констатацията, че на
посочената дата автомобилът е управляван от жалбоподателя, който е неправоспособен
водач, като тези констатации се подкрепят от съдържащите се в преписката и от
събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства.
Материалноправните предпоставки за налагане на принудителните
административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл. 171 от ЗДвП.
Съгласно чл. 171, т.2а от ЗДвП за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка- прекратяване регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство, след
като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред. В конкретния случай е налице посочената хипотеза. От
данните по делото е видно, че жалбоподателят А.Н.И. е неправоспособен водач-
същият е лишен по административен ред от правото да управлява МПС за срок от 24
месеца. По делото не е спорно, а и се установява от приложените писмени
доказателства, в т.ч. АУАН бл. № 948448, че на 22.02.2021 г. около 16.30 часа същият
е управлявал собствения си автомобил. С оглед предписаната от чл.189, ал.2 от ЗДвП презумптивна доказателствена сила на акта за установяване на
административно нарушение и при липса на доказателства, които да поставят под съмнение
съдържащите се в него констатации, съдът приема, че релевантните обстоятелства
са осъществени така, както е посочено от административния орган. Ето защо съдът
приема, че са налице законоустановените предпоставки за налагане на
принудителната административна мярка. Недоказани са твърденията на
жалбоподателя, че се касае за „много малко разстояние и управлението е станало
с цел пътуване към УМБАЛ Бургас за оказване помощ на болен“, както и че желае
да продаде автомобила си с цел да не управлява такъв до изтичане на наказанието,
а и те са ирелевантни за законосъобразността на заповедта.
При определяне срока на ПАМ
административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, а на
основание чл. 169 от АПК съдебният контрол се осъществява само досежно
спазването на изискванията за законосъобразност. В мотивите на обжалваната
заповед административният орган е посочил, че деянието е с висока степен на
обществена опасност, тъй като е извършено в условия на повторност. Отбелязал е,
че водачът има множество нарушения по ЗДвП и продължава да управлява МПС, след
като свидетелството му е отнето. Тези съображения по мнение на настоящия
съдебен състав са достатъчни, за да обосноват тази продължителност на
принудителната мярка.
Принудителната административна
мярка е с превантивен характер. Тя е
наложена с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и осуетяване
на възможността да бъдат извършени други нарушения на ЗДвП, и напълно
съответства на целта на закона.
С оглед изложените
съображения съдът приема, че обжалваният административен акт е постановен при
съблюдаване на административнопроизводствените правила, и в съответствие с
приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Не се установяват
наведените в жалбата основания за отмяна на акта, поради което оспорването
следва да се отхвърли, като неоснователно.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Н.И. с ЕГН **********, с адрес: ***,
против Заповед № 21-0769-000408 от 23.02.2021 г., издадена от В. Н. Скопчанов, полицейски
инспектор в ОДМВР- Бургас, сектор „Пътна полиция“, за налагане на принудителна
административна мярка- прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една
година.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: