№ 1106
гр. София, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110146507 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
15.02.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на седми февруари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 46507/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „МЛБ“ АД срещу „СБАЛК“ ЕАД, в която се твърди, че
страните се намирали в облигационно отношение по силата на сключен Договор №
2185/02.02.2012 г. по силата на който ответника бил възложил на ищеца срещу
възнаграждение да извършва действия по събиране, транспортиране и обезвреждане на
1
опасни отпадъци. Поддържа, че към договора били сключени Анекс № 7/01.07.2018 и Анекс
№ 8/01.07.2020 г., като действието на договора било продължено до 01.07.2022 г. Навежда
доводи, че е изпълнил задълженията си по договора, за което били съставяни и съответните
писмени доказателства. Излага съображения, че във връзка с изпълнението на договора бил
издавал и съответни фактури, като ответника следвало да заплаща дължимите суми в 30-
дневен срок след всяко извозване на отпадъците. Твърди, че са издадени фактура №
40238/09.10.2020 г. за сумата от 569,25 лева и фактура № 40510/05.11.2020 г. за сумата от
689,70 лева, които не били заплатени от ответника. Поддържа, че е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, но ответника би възразил, поради което имал правен
интерес от предявения иск. Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи
претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като се прави отвод
за нередовност на исковата молба, поради непосочване на банкова сметка от страна на
ищеца, както и поради неизложени изцяло релевантни факти в обстоятелствената част на
исковата молба. Твърди, че предявения иск е неоснователен, тъй като по делото липсвало
доказателства за установен график или отделни възлагания за изпълнение предмета на
договора, както било уговорено в самия договор. Навежда доводи, че от представените по
делото доказателства не можело да се направи извод, че са правени заявки към ищеца, освен
това представените документи не били надлежно попълнени, което обосновава подробно,
като сочи, че лицето посочено в документите не било от кръга упълномощени лица от
ответника. Излага съображения, че между страните липсвало валидно правоотношение към
момента в който ищецът сочел, че било налице договорно неизпълнение. Твърди, че ищецът
не бил изпълнил задълженията си по ЗУО и не бил попълвал правилно документите в
съответствие с нормите на закона и подзаконовите нормативни актове. Поддържа, че
ищецът нямал вземане срещу ответника. Поддържа, че процесните фактури били издадени в
нарушение на правилата на закона и същите нито представлявали основание, нито
ответника признавал вземанията по тях, като осчетоводяването на фактурите не можело да
се приеме, като признаване на задължение, за което излага аргументи. Иска отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с положителен установенителен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
За да бъде основателен иска на изпълнителя срещу възложителя, следва да са в
обективната действителност да са се осъществили и да са доказани следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за изработка с твърдения от ищец предмет; 2. изпълнителят да е осъществил точно в
качествено, количествено и времево отношение, по проекта на възложителя, уговорените
работи и да е предал изработеното на възложителя, като ответникът да е приел
2
изработената работа и 3. в случай че не е уговорен срок за изпълнение, макар и уговореното
възнаграждение по договора за изработка да става изискуемо в момента на приемане на
работата, възложителят да е бил поканен да заплати изцяло уговореното възнаграждение за
приетата работа – той изпада в забава едва след получаване на покана. Тъй като
възложителят е длъжен да приеме извършената работата, съгласно договора и като я
прегледа, да направи всички възражения за неправилно изпълнение, като ако не ги направи
работата се счита приета – арг. чл. 264 ЗЗД. Ето защо, при възражение за недостатъци
тежестта за доказване е на изпълнителя.
Представен е Договор № 2185/02.02.2012 г., сключен между „СБАЛК – ...................“
ЕАД от една страна, в качеството на възложител и „МЛБ“ АД от друга страна, в качеството
на изпълнител. По силата на договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да
извършва всички необходими дейности по събиране, транспортиране и унищожаване на
опасни отпадъци собственост на възложителя, като последният се задължава да заплаща
възнаграждение съобразно уговореното в договора.
Приложени са Анекс № 7 и Анекс № 8 към Договор № 2185/02.02.2012 г., от които се
изяснява, че страните са постигнали съгласие действието на договора да бъде продължено
съответно до 01.07.2020 г. и до 01.07.2022 г.
Договорът и анексите към него са частни диспозитивни документи, които са
подписани от страните, поради което при липсата на доказателства за тяхната
неавтентичност, последните обвързват страните с оглед обектираните в тях изявления и
произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.
Според правилото на чл. 20 ЗЗД, при тълкуването на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във
връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор,
с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.
По правната си характеристика възникналото правоотношение по Договор №
2185/02.02.2012 г. е такова по договор за изработка, като изпълнителят се е задължил да
предостави дейности по събиране, транспортиране и унищожаване на опасни отпадъци
собственост на възложителя, а възложителят се е задължил да заплати уговореното по
договора възнаграждение. По това материално облигационно правоотношение за ответника-
възложител са породени две основни облигаторни задължения – да приемат изработената
работа и да заплати уговореното възнаграждение – арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1
ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ, а за ищеца-изпълнител – да извърши точно в качествено,
количествено и темпорално отношение, описаните в договора дейности и да предаде
изработеното на възложителя – в случая съобразно уговореното в договора, изпълнителят да
извършва точно (в качествен, количествен и темпорален аспект) договорените дейности.
При договора за изработка възложителят дължи възнаграждение за приетата работа –
чл. 266, ал. 1 ЗЗД, като възраженията му за неправилно изпълнение следва да се заявят при
приемането – арг. чл. 264, ал. 2 ЗЗД. Липсата на възражения при фактическото приемане се
3
приравнява на одобрение – признание, че изработеното съответства на договора – арг. чл.
264, ал. 3 ЗЗД. Ако договорът за изработка е сключен с оглед на личността на изпълнителя и
работата е изпълнена от трето лице по заместване възражението на възложителя следва да се
заяви при приемането. Предмет на договора за изработка е престирането на определен
резултат и неточното изпълнение – включително и когато работата е извършена от лице,
различно от длъжника, изработеното може да отговаря на договореното. Отказът на
възложителя на възрази презюмира одобрение на работата, независимо от несъгласуваното
заместване на изпълнителя. Тоест, след като не е уговорено друго, договорът за изработка,
какъвто е и процесният предполага поредност на престациите – възнаграждението се дължи
на изпълнителя за извършената и приета работа. С оглед на това именно изпълнителят
следва да докаже пълно и главно, че е извършил работата и че същата е приета от
възложителя.
Представени са фактура № 40238/09.10.2020 г. за обезвреждане на отпадъци на
стойност 569,25 лева, както фактура № 40510/05.11.2020 г. за обезвреждане на отпадъци на
стойност 689,70 лева.
Прието и неоспорено е заключението на ССчЕ от което се изяснява, че процесните
фактури са надлежно осчетоводени от ответника, като същите са надлежно включени и в
дневника на продажбите, съобразно чл. 117 ЗДДС. Посочено е, че ответника не е ползвал
данъчен кредит. Вещото лице е посочило, че счетоводството на ответника е редовно водено.
Съдът като извърши преценка на заключението на вещото лице, съобразно правилото
на чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно,
компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените
задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е недобросъвестен или
заинтересован от изхода на правния спор.
Настоящата съдебна инстанция приема, че след като фактурите, независимо дали
носят или не подпис на упълномощено за това лице, са постъпили при ответника и той не
само не се е противопоставил на обективираните облагаеми доставки (дейности по
обезвреждане на отпадъци) веднага след тяхното узнаване, но и тези първични счетоводени
документи са били надлежно осчетоводени, то процесната фактура, в която са обективирани
всички съществени елементи във връзка с процесния договор за изработка – страни, обект и
цена, ответникът е признал, че е налице изпълнение по договора за изработка, по които в
изпълнение на задължението на изпълнителя му е престирана съответния уговорен между
страните резултат от работата по тези договорни отношения – арг. чл. 182, изр. 2 ГПК и чл.
55, ал. 1 ТЗ, които предписват, че редовно водените търговски книги и записванията в тях
могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски
сделки. Нещо повече, с осчетоводяването на процесните фактури, независимо дали е
ползван или не данъчен кредит, ответникът е признал, че е реално е получил договореният
между страни резултат – така Решение № 45 от 28.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 1882/2013
г., I т. о., ТК; Решение № 42 от 19.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 593/2009 г., II т. о., ТК;
Решение № 23 от 7.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 588/2010 г., II т. о., ТК . В тази насока
4
трябва да се посочи, че кредитирането на подобно извън съдебно признание по смисъла на
чл. 175 ГПК, като едно от най-сигурните доказателствени средства в гражданският процес,
при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, води до изясняване на
действителното фактическо и правно положение между страните, което удовлетворява и
един от основните принципи на гражданския процес за установяване на истината – арг. чл.
10 ГПК.
С оглед гореизложеното и при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира, че всички материални предпоставки са налице, поради което
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
Неоснователни са възраженията на ответника, че към момента на твърдяното
изпълнение между страните липсвало валидно облигационно отношение. От представените
и кредитирано доказателства по делото се установяват обстоятелства именно в обратния
смисъл. Действително по делото е представено предизвестие за прекратяване на договора (л.
85 в кориците на делото), но същото е за период след процесния.
По отношение възраженията на ответника, че не били спазен уговорения в договора
ред за възлагане, както и правилата на ЗУО във връзка с оформяне на необходимите
документи, съдът намира, че същите са неоснователни с оглед правилото на чл. 264, ал. 3
ЗЗД и предвид обстоятелството, че ответника е признал, че договора е бил изпълнен с оглед
надлежното осчетоводяване на процесните фактури, което се изяснява от кредитираното
заключение на ССчЕ. Отделно от това трябва да се спомене, че изпълнението на нормите на
ЗУО може да води до друга отговорност, която обаче е свързано с дейността на изпълнителя
по договора, а не на възложителя, като в тази насока по делото не са ангажирани никакви
доказателства.
По делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че ответника е заплатил
дължимите суми, поради което с оглед неблагоприятните последици на доказателствената
тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната
действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ищеца. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски, като е
доказал, че реално е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
му се присъди сумата от 920,38 лева, представляващи деловодни разноски и заплатено
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
Следва се изясни, че направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което е направено от ответника е неоснователно. В
случая претендираното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение е съобразено с
правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „СБАЛК ...................“ ЕАД, ЕИК:
...................., със седалище и адрес на управление: гр. ........................., че дължи на „МЛБ“
АД, ЕИК: ....................... със седалище и адрес на управление: гр. ......................7, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 1258,95 лева, представляващи възнаграждение за транспортиране и обезвреда на
опасни отпадъци по Договор № 2185/02.02.2012 г., за което са издадени фактура №
40238/09.10.2020 г. и фактура № 40510/05.11.2020 г., ведно със законната лихва от
27.04.2021 г. (датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 11.05.2021 г. по ч. гр. д. №23926/2021 г. по описа на СРС, II
Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК СБАЛК ...................“ ЕАД, ЕИК:
.................... да заплати на „МЛБ“ АД, ЕИК: ....................... сумата от 920,38 лева,
представляващи деловодни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6