Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 295
гр. Габрово, 11.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Милкана Шаханова, като
разгледа докладваното от съдията С.
Миланези в. гр. д. № 335 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение № 274
от 02.07.2019 г., постановено по гр. д. № 708/2018 г., Габровският районен съд
е отхвърлил предявения иск от „Теленор България” ЕАД, гр. София, против П. Д. ***,
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 148,
98 лв. по договор за далекосъобщителна услуга за клиентски № *********, по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с №
4895/04.12.2017г. издадена по ч. гр. д. № 2761/2017
г. на РС- Габрово, като неоснователен и недоказан.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от „Теленор България” ЕАД, чрез адв. В. Г., в която се
твърди, че същото е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. На първо
място решението не съдържало мотиви. Съдът бил разпределил доказателствената
тежест между страните, като ответникът с процесуалното си поведение, а именно с
неподаване на отговор и с не оспорване на предявения иск и представените
доказателства, е могло да се направи извод за основателност на ищцовата
претенция. На второ място същото било неправилно, като противоречащо на
материалния закон, тъй като съдът го постановил без да изследва конкретиката по
случая и без да обсъди представените писмени доказателства. Страните били
обвързани от сключени между тях 2 бр. договори за телекомуникационни услуги,
като и по двата клиентът дължи месечен абонамент в размер на 14, 99 лв.
месечно. Подробно се описва от къде произтича претендираната сума от 148 лв.,
за която жалбоподателят бил представил справка пред първоинстанционния съд,
която нито е обсъдена, нито е била взета предвид при постановяване на
решението. Доколкото ответната страна не е оспорила сключения между тях
договор, то същата дължи поне месечните абонаментни такси. Поради липса на
мотиви оставало неясно защо е отхвърлена исковата претенция. Моли да се отмени
обжалваното решение и да им се присъдят разноските пред двете инстанции.
В срок не
е постъпил отговор от насрещната страна по вззивната жалба П.Д.Д..
Жалбата е подадена в законния срок,
от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и същата е процесуално
допустима.
Първоинстанционният съд е бил
сезиран с иск с пр. осн. чл. 422 от ГПК от „Теленор България” ЕАД, гр. София,
против П.Д. ***, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 148, 98 лв. за далекосъобщителни услуги, за която е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2761/2017 г. по
описа на РС - Габрово, ведно със законната лихва за забава считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата, както и
осъдителни искове за сумите от 387, 58 лв. - неустойка и 89, 44 лв. - лизингови
вноски. Първоинстанционният съд, след като е приел изменение на предявения иска
в частта за неустойката като го намалява на 89, 90 лв., с протоколно
определение от 07.03.2019 г., е прекратил производството по делото в частта, в
която се претендира ответникът да заплати на ищцовото дружество неустойка и
лизингова вноска.
По
отношение на претендираната сума от 148,
98 лв. ищецът е изложил, че същата представлява цена на потребени и незаплатени
мобилни услуги, които били остатък от задължения от предходните фактурирани
периоди. В молба уточнение с вх. № 10596 от 18.12.2019 г. ищецът е уточнил, че
абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 152, 39 лв.
- фактурирани за три последователни месеци 01/2016 г., 02/2016 г. и 03/2016 г.,
като с кредитно известие от 01.05.2016 г. е извършена корекция по дълга, като е
сторнирана сумата от - 9 лв. за приспаднати авансово заплатени пропорционални
такси при сключването на абонамента, начислена е дължимата лизингова вноска от
5, 59 лв. и е отразен незаплатения баланс в размер на 96, 56 лв. за предходните
три отчетни периода, при което задължението за плащане възлизало на 148, 98 лв.
Ответникът, редовно уведомен, не е
представил отговор и не е оспорил предявения иск и представените доказателства
по делото.
За да отхвърли предявения иск Габровският
районен съд е приел, че, между страните
по делото е сключен договор за далекосъобщителни услуги на 11.06.2015г., като
абоната е с индивидуален клиентски № ********* и макар по делото да е
представена фактура № ********** от 01.06.2016 г. за отчетен период 01.05.2016
г. – 31.05.2016 г. за сумата от 148,98 лв. с посочено основание - задължения от
предходен период с включен ДДС, не било доказано и не ставало ясно как е
формирано претендираното задължение, дори след представяне на 2 броя справки,
издадени от ищеца на 14.06.2019г.
Габровският окръжен съд, като прецени доказателствата
по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Въз
основа на заявление с вх. № 12556/29.11.2017г. по ч. гр. д. № 2761/2017г. на
Габровски районен съд е издадена заповед № 4895/04.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, с която се разпорежда длъжникът П.Д.Д. да заплати на кредитора "Теленор България" ЕАД сумата от 626 лв. -
главница, ведно със законната лихва от
29.11.2017 г. до окончателното изплащане; сумата 21, 36лв. - лихва за периода
17.06.2016 г. - 15.11.2017 г., като е посочено, че вземането произтича от
изискуемо задължение по договор за далекосъобщителни услуги от 11.06.2015 г.,
по който е издадена фактура № **********/01.06.2016
г. за абонаментен номер *********, за отчетен период 01.01.2016 г. до
31.05.2016 г. Видно от приложеното ч. гр. д. № 2761/2017г. на Габровски
районен съд заповедта е връчена на длъжника по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради
което на заявителя е указано да предяви установителен иск на основание чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК. В указания
едномесечен срок ищцовото дружество е депозирало искова молба с вх. № 2319/21.03.2018
г. и е предявило установителен иск по чл. 422 от ГПК за сумата от 148, 98 лв.,
с посочено основание - незаплатени далекосъобщителни услуги.
От
договор за мобилни услуги от 11.06.2105 г. и приложеното споразумение към същия
от 15.09.2015 г. за номер +359*********
се установява, че ответникът Д. е сключил договор с ищцовото дружество при
уговорен месечен абонаментен от 14, 99 лв. на месец и тарифа на потребяваните
мобилни услуги съгласно приложената ценова листа. От договор за мобилни
услуги от 16.06.2015 г. за номер +359********* се установява че ответникът Д. е сключил договор с
ищцовото дружество при уговорен месечен абонаментен план от 14, 99 лв. на месец
и тарифа на потребяваните мобилни услуги съгласно приложената ценова листа.
Не е спорно по делото, че ищцовото дружество е водело
ответникът Д. под един клиентски номер ********* за двата договора и за
потребяваните от клиента услуги е издавал ежемесечно общи фактури, с приложени
към тях подробни справки за потреблението на абоната по всеки от двата мобилни
номера.
От приложена фактура № **********/01.06.2016 г. се
установява, че въззивното дружество „Теленор България” ЕАД е начислило на
въззиваемия П.Д., с индивидуален
клиентски № *********, сумата от
148, 98 лв. с посочено основание задължения от предходен период с ДДС.
От
приложена данъчна фактура № **********/01.02.2016
г. се установява, че за отчетния период от 01.01.2016 г. до 31.01.2016 г. на
ответника е начислена сумата от 106, 89 лв., в която е включена сумата за
проведени разговори и други таксувани услуги в размер на 40, 42 лв., месечни
такси - 44, 32 лв., 16, 95 лв. ДДС, вноска лизинг 5, 59 лв., задължения
предходен период 79, 10 лв., като е приспаднато плащане от 80 лв.
От
приложена данъчна фактура № **********/01.03.2016
г. се установява, че за отчетния период от 01.02.2016 г. до 29.02.2016 г. на
ответника е начислена сумата от 116, 80 лв., в която е включена сумата за
проведени разговори и други таксувани услуги в размер на 12, 62 лв., месечни
такси - 25, 98 лв., 7, 72 лв. ДДС, вноска лизинг 5, 59 лв., задължения
предходен период 106, 89 лв., като е приспаднато плащане от 42 лв.
От приложена данъчна фактура № **********/01.04.2016
г. се установява, че за отчетния период от 01.03.2016 г. до 31.03.2016 г. на
ответника е начислена сумата от 152, 39 лв., в която е включена сумата за
проведени разговори и други таксувани услуги в размер на 0,02 лв., месечни
такси - 24, 98 лв., 5 лв. ДДС, вноска лизинг 5, 59 лв., задължения предходен
период 116, 80 лв.
От представени
две справки от ищцовото дружество за ползваните телефонни услуги и съответните
плащания към 15.06.2019 г. - идентични по своето съдържание, във връзка с
дадени указания от първоинстанционния съд на ищеца да индивидуализира точно
предходния период, за който се отнася исковата претенция в размер на 148, 98
лв., както и да установи, какви вноски се включват в тази сума и за кой
предпочетен и по кой договор се отнася задължението, се установява единствено,
че за срока на действие на договорните отношения между страните от 01.07.2015
г. до 01.06.2016 г. са издадени 12 бр. фактури (подробно посочени в справката)
като общия размер на задължението по всичките фактурите е 931 лв., извършени са плащания за
сумата от 305 лв. и салдото по сметката на клиента П. Д. Д. е в размер на 626
лв.
При
така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда намира, следното
от правна страна:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, с който е поискано да се приеме за
установено между страните, че ответникът, с клиентски номер *********, дължи на ищцовото
дружество сумата от 148, 98 лв., за което е издадена данъчна фактура от
последното с № **********/01.06.2016 г.,
с основание незаплатени използвани далекосъобщителни услуги по действащ до
31.05.2016 г. договор между страните, за отчетния период 01.01.2016 г. до
31.05.2016 г., за което е издадена заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д . № 2761/2017 г. на ГРС.
За да
бъде уважен така предявеният иск, в тежест на ищцовото дружество е да докаже наличието
на валидно договорно отношение с ответника към процесния период, както и
наличието на възникнало за последния задължение по този договор - реалното
ползване на услугата на претендираната стойност, редовността при издаването на
приложените към исковата молба фактури, размера на задължението, посочено в
тях, начина му на формиране, периода на дължимост и съответствието на
задължението с реално използваните от ответника услуги. В тежест на ответника е
да докаже, че използваните от него услуги са заплатени своевременно. Нито с
отговора на исковата молба, нито в съдебно заседание, ответникът е поискал
откриване на производство по оспорване истинността на процесните договори,
поради което по делото не е опровергана формалната им доказателствена сила и
съдът приема, че горецитираните договори, обективиращи материалноправните
отношения между страните са подписани от ответника, сочен като абонат и
пораждат валидно облигационно правоотношение към претендирания в издадената
заповед по чл. 410 от ГПК период от 01.01.2016 г. до 31.05.2016 г., по които
ищцовото дружество е предоставяло далекосъобщителни услуги на абоната с
клиентски № ********* по
избрания от последния абонаментен план. Неправилно
първоинстанционният съд е приел в решението си, че макар между страните да е
съществувала валидна облигационна връзка, то не бил доказан размерът на
претендираното вземане и е отхвърлил предявения иск. Видно от заповедното производство, ответникът не е подал възражение
срещу заповедта по чл. 410 от ГПК, че не дължи, не е подал и отговор на
исковата молба, въпреки, че същата му е връчена лично, както и не се е явявал в
проведените съдебни заседания, за които също лично е уведомяван, видно от
приложените съобщения по делото. От това следва, че същият не е оспорил
предявения иск, нито по основание нито по размер, както и не е оспорил
представените доказателства по делото. Ако първоинстанционният съд е смятал, че
исковата претенция на ищеца е неясна (с оглед дадените от същия указания за
представяне на справки за начина на формиране на претендираното задължение) е
следвало да остави исковата молба без движение за отстраняването им. Доколкото
с процесуалното си поведение ответникът не оспорва исковата претенция, същата е
доказана както по основание, така и по размер, защото видно от приложените
фактури по делото за м. 01.2016 г., 02.2016 г. и 03.2016 г., ответникът е
ползвал услугите на дружеството и по двата телефонни номера, но същият не е заплатил
ползваните от него услуги, като няма и твърдение
сумите за същите да са неправилно начислени. Освен това от приложените три броя
фактури за месеците 01, 02 и 03. 2016 г., с приложени към тях подробни
извлечения на начислените суми, е видно и може да се установи как е формирано
задължението на ответника по предоставените далекосъобщителни услуги, по двата
ползвани от ответника телефонни номера. След като ответникът не оспорва нито
основанието на което е възникнало задължението му, нито неговия размер и не
ангажира доказателства, че е заплатил цената на така предоставените му
услуги, то следва да се приеме за
доказан предявения иск за сумата от 148, 98 лв. по претендираната фактура №
**********/01.06.2016 г., въз основа на която е издадена и процесната заповед
по чл. 410 от ГПК.
Предвид
гореизложеното решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно, и да се постанови друго, с което да се признае
за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество, на осн. чл. 422 от ГПК, сумата от 148, 98 лв. за предоставени му далекосъобщителни услуги по
договор от 11.06.2015 г. за клиентски № *********
по фактура № **********/01.06.2016 г., за което е издадена заповед №
4895/04.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч.
гр. д . № 2761/2017 г. на ГРС, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното плащане на сумата.
При този изход на делото в полза на въззивника, на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъдят направените разноски за двете инстанции
в общ размер 435 лв., от които съгласно представените списъци на разноските 230
лв. - държавна такса и адвокатски хонорар за въззивната инстанция и 205 лв. -
държавна такса и адвокатски хонорар за първа инстанция.
Воден от гореизложеното, Габровският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 274 от 02.07.2019
г. постановено по гр. д. № 708/2018 г. от Габровския районен съд,
като неправилно и незаконосъобразно и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че П.Д.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ НА „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Младост 4,
Бизнес парк София, страда 6, п.к. 1766, със законен представител Д.К.К и М.С.,
сумата от 148, 98 лв. за предоставени му
далекосъобщителни услуги по договор от 11.06.2015 г. и клиентски № ********* по фактура № **********/01.06.2016
г., за което е издадена заповед № 4895/04.12.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, по ч. гр. д . № 2761/2017 г. на ГРС, по
предявения иск с пр. осн. чл. 422 от ГПК.
ОСЪЖДА П.Д.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София,
страда 6, п.к. 1766, със законен представител Д.К.К. и М.С., направените
разноски по делото за двете инстанции в размер на общо 435 лв., на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: