№ 13549
гр. София, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско
дело № 20251110110109 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „*************“ ЕАД срещу К. В.
Д. и Р. Н. Д.а /а според справка от НБД „Население“ с фамИ. И./, с която са предявени
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК с искане да се
признае за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца по 1/2 от задълженията за
топлоснабден имот, находящ се в гр. ************, с абон. № ******23, а именно всеки
ответник дължи следните суми: 888.02 лв. – цена на доставена топлинна енергия през
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 11.07.2024 г. до
изплащане на вземането; 134.25 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до
26.06.2024 г.; 20.56 лв. – цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 11.07.2024 г. до окончателното
плащане; 4.84 лв. – мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 26.06.2024 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
42542/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице договорно отношение за продажба на топлинна енергия
за битови нужди с ответниците в качеството им на собственици на топлоснабдения имот
през процесния период, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за исковия период
топлинна енергия за имота, като ответниците не са заплатили дължимата цена, формирана
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „***********“
ЕООД по реда за дялово разпределение. Излага, че ответниците са изпаднали в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът К. В. Д. е подал отговор на исковата молба,
с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на договорно
1
отношение с ищеца, във връзка с което твърди, че е направил отказ от наследството на своя
наследодател, както и че другият ответник е подал декларация за откриване на партида.
Акцентира върху отмяната на т. 6.1.1. от методиката, уреждаща формулата за определяне на
количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Оспорва дължимостта на
суми за дялово разпределение на ищеца, след като услугата е извършвана от друго
дружество, както и размера на това задължение. Оспорва да е изпаднал в забава в плащането
на главниците. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Р. Н. И. е подала отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на
договорно отношение с ищеца, във връзка с което твърди, че не е нито собственик, нито
вещен ползвател на имота, както и че не е приела наследството на своя наследодател.
Оспорва количеството и цената на реално потребената топлинна енергия в имота през
исковия период. Възразява, че не е спазена нормативната уредба относно измерването,
отчитането и разпределението на топлинната енергия. Акцентира върху отмяната на т. 6.1.1.
от методиката, уреждаща формулата за определяне на количеството топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация. Твърди, че суми за връщане са били прихванати към
нейни стари задължения, които не са били безспорни и за което тя не е изразила съгласие.
Оспорва дължимостта на суми за дялово разпределение на ищеца, както и размера на това
задължение. Оспорва да е изпаднала в забава в плащането на главниците. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „***********“ ЕООД изразява
становище, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с нормативните
изисквания, а предявените искове са основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК искове за
установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 42542/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете
са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на предпоставката
по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и
издадената заповед по чл. 410 ГПК.
Основателността на исковите претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия се обуславя от наличието на
следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за
доставка на топлинна енергия; реална доставка на топлинна енергия за процесния имот през
исковия период, цената на която да възлиза на претендираната срещу всеки ответник сума.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в
2
тежест на ищеца.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно –
когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика
/чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие.
По делото е представена молба от 31.01.1986 г. от Р. Н. Д.а за откриване на партида на
нейно име за процесния имот. Съдът намира, че молбата има характер на отправено от нея
до топлофикационното дружество предложение за сключване с нея на договор за доставка
на топлинна енергия за този имот, което очевидно е прието, щом молбата се представя по
делото от ищеца.
От друга страна обаче от договора на л. 20 – 21 от делото се установява, че през 1990 г.
Р. Н. Д.а и ********** Д. са придобили собствеността върху процесния имот. Липсва спор
по делото, а и от договора може да се заключи, че към момента на придобиването двамата са
били съпрузи, от което следва, че имотът е придобит от тях в режим на съпружеска
имуществена общност. Съдът счита, че с придобиването на собствеността, което е
последващо спрямо подаването от Д.а на молбата от 31.01.1986 г., и двамата са станали
потребители на топлинна енергия, а оттам – и страни по договорното правоотношение с
доставчика. Липсват твърдения и доказателства впоследствие те да са се разпоредили с
правото на собственост върху имота.
От удостоверението за наследници на л. 19 е видно, че ********** Д. е починал на
17.06.2020 г. като разведен и е оставил като законен наследник сина си К. В. Д.. Съдът
намира, че с прекратяването на брака между Р. Н. Д.а /понастоящем – И./ и ********** Д. на
неустановена по делото дата двамата са станали съсобственици на имота при равни квоти
/чл. 28 СК, респ. чл. 27 СК /отм.//.
От друга страна, въпреки че ответникът Д. е посочен в удостоверението за наследници
като законен наследник на ********** Д. – единият съсобственик на имота, в случая от
съдебното удостоверение на л. 53 от делото се изяснява, че ответникът Д. се е отказал от
наследството на наследодателя си, като отказът е вписан в особената книга на съда. С
вписване на валидно направения пред районния съдия отказ от наследство, доколкото в
случая не се твърди и не се доказва същото да е било прието от ответника Д. преди това,
настъпват правните последици, изразяващи се в заличаване на наследственото
правоприемство. С отказа от наследство той се лишава от включените в наследството права
и не приема включените в него задължения, с което не само престава да бъде наследник, но
3
се счита, че не е бил такъв, тъй като отказът от наследство произвежда действие от
откриване на наследството /в този смисъл – т. 1 от ТР № 148/10.12.1986 г. на ОСГК на ВС/.
Предвид изложеното твърдението на ищеца, че ответникът Д. е един от собствениците
на процесния имот, е недоказано, поради което не може да се обоснове материалноправната
му легитимация да отговаря за задълженията, произтичащи от доставката на топлинна
енергия в имота. При това положение предявеният срещу него иск за 1/2 от цената на
доставената в имота топлинна енергия през исковия период е неоснователен, респ.
неоснователни са и исковете срещу него за 1/2 от мораторната лихва върху тази цена, за 1/2
от цената на услугата дялово разпределение и за 1/2 от мораторната лихва върху нея.
Съдът приема за доказано възникването и съществуването през исковия период на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. ************, с абон. № ******23, само между „*************“
ЕАД и ответницата И., произтичащо от качеството й на собственик на 1/2 ид. ч. от имота.
Договорът съобразно чл. 150 ЗЕ се регулира от общи условия. В случая приложими са
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*************“
ЕАД на клиенти в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в процесния имот и на
нейните обем и цена е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза. От
заключението на същата се изяснява, че за периода редовно са отчислявани за сметка на
ищеца технологичните разходи на абонатната станция, които са правилно изчислени, като по
този начин е формирана топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна
собственост. Вещото лице посочва, че топломерът в абонатната станция е бил изправен, тъй
като е преминал проверка, която макар и да е извършена след изтичане на законовия срок, е
приключила със заключение за съответствие. Установява се, че за исковия период
остойностяването на потребената топлинна енергия в процесния имот е извършвано на база
прогнозни стойности с годишно изравняване от фирмата за дялово разпределение. Видно е
от заключението, че през периода в имота е имало 1 бр. лира с индивидуален разпределител
на разходите за отопление, за която фирмата за дялово разпределение е начислявала
служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата поради липса на
достъп. Изяснява се от заключението, че поради липса на достъп топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване е начислявана служебно на брой лица с разходна норма 140
л./денонощие за 1 бр. потребител. Установява се, че е начислявана и топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, като тя е изчислявана по нормативно установена формула
и е разпределяна между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на
имотите им по проект, като изчисленията са правилно извършени. Вещото лице Т. счита, че
дяловото разпределение е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби. Съдът
кредитира изцяло неговото заключение като обективно, компетентно, обосновано и
корелиращо на представените от третото лице – помагач писмени доказателства.
Съгласно чл. 70, ал. 8 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването
рекламации /възражения/ по отчета на показанията на уредите, допълнителен отчет на
4
уредите и рекламации /възражения/ по разпределението на топлинната енергия в
изравнителната сметка за предходния отчетен период се извършват в срок до 31 август, а
след изтичане на този срок не се приемат нови рекламации /възражения/ за преработване на
изравнителната сметка. В случая ответницата И. не твърди и не доказва да е направила
рекламации /възражения/ в посочения срок. Предвид изложеното и с оглед отчетните
документи, от които е видно, че за исковия период достъп до имота за отчет не е бил
осигурен, съдът намира за доказано наличието на основание за разпределяне и начисляване
на топлинна енергия за отопление чрез лирата и за битово горещо водоснабдяване не на база
реален отчет, какъвто е принципът, а съгласно чл. 141, ал. 1, т. 2 ЗЕ вр. чл. 70, ал. 4 от
Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Освен това предвид мотивите,
изложени в ТР № 2/25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, ответницата И.
при всички случаи дължи и съответстваща на дела й в съсобствеността цена на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация, независимо от наличието или липсата на
потребление на топлинна енергия за отопление и за битово горещо водоснабдяване в имота.
На следващо място, макар с Решение № 1037/10.02.2025 г., постановено по адм. д. №
85/2024 г. по описа на ВАС, съдът да е оставил в сила Решение № 7276/03.07.2023 г. на ВАС,
3 – членен състав на II отделение, постановено по адм. д. № 746/2021 г., с което е отменена т.
6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61, ал. 1, както и § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба № Е-
РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, съгласно ТР № 2/27.06.2016 г. на ВАС –
ОСС от I и II колегия, съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя
подзаконов нормативен акт, няма обратно действие по силата на чл. 195, ал. 1 АПК, а до
отмяната му актът поражда правни последици и съществуването на тези правни последици
не се засягат от отмяната на нормативния акт. В случая исковият период е преди отмяната на
т. 6.1.1 от Методиката, поради което отмяната й е без значение за настоящото дело.
След като по делото е доказано наличието на валидно договорно правоотношение
между ищеца и ответницата И. с предмет доставка на топлинна енергия в процесния имот,
както и действителното доставяне на такава, то искът срещу нея за нейната цена се явява
доказан по основание. Обстоятелството какво количество топлинна енергия е доставено в
имота е от значение единствено за доказването на размера на иска, като евентуалната
недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му предвид разпоредбата
на чл. 162 ГПК.
На ищеца се дължи цената на реално доставената топлинна енергия през исковия
период, поради което при определянето й следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване. При
определяне размера на дължимата цена за доставената от „*************“ ЕАД топлинна
енергия в имота през процесния период съдът възприема напълно посочената в
заключението на съдебно – техническата експертиза сума от 1 779.09 лв., тъй като тя е
определена от вещото лице след запознаване с всички относими към въпроса документи и
при прилагане на специалните му знания от областта на топлотехниката. Следователно
ответницата И. дължи на ищеца 1/2 от посочената сума, а именно дължи 889.55 лв., която
5
обаче надхвърля претендираната с исковата молба сума, поради което и с оглед принципа на
диспозитивното начало произнасянето на съда следва да се ограничи до претендирания
размер на вземането.
По възражението на ответницата И. за изтекла погасителна давност съдът намира
следното:
Съгласно ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, вземанията за
доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се
касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Според чл. 33, ал. 1 от приложимите общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за всяко едно от
претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния
период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното заплащане.
В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено
на 11.07.2024 г., поради което погасени по давност биха били вземанията за цената на
доставената топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила преди 11.07.2021 г., но такива
не са включени в исковия период, защото изискуемостта на първото месечно задължение,
включено в него – това за м. 05.2021 г., е настъпила на 16.07.2021 г., респ. давността за него е
прекъсната с подаденото заявление по чл. 410 ГПК. Следователно възражението за изтекла
погасителна давност е неоснователно.
Ответницата И. не твърди и не доказва плащане на каквато и да е част от задължението
й за процесния период. При това положение възражението й, че суми за връщане са били
прихванати към нейни стари задължения, които не са били безспорни и за което тя не е
изразила съгласие, е неоснователно, защото щом не е извършвала плащания, не й се дължи
връщането на суми.
По изложените съображения предявеният срещу И. иск за цената на доставената
топлинна енергия е изцяло основателен, като върху главницата тя дължи и законната лихва
за периода от 11.07.2024 г. до окончателното плащане.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху
цената на доставената топлинна енергия предпоставя наличие на главно задължение и забава
в плащането му. В случая е установено наличието на главен дълг на ответницата И. в
претендирания размер. По отношение на забавата в плащането му съдът намира следното:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32,
6
ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал.
4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
обезщетение за забава се дължи само за изравнителните сметки, ако не бъдат заплатени в 45-
дневен срок. В случая ответницата И. е изпаднала в забава в плащането на задължението
предвид липсата на извършено плащане в уговорения срок. Началото на забавата е
15.09.2022 г. за главницата за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2022 г. и 15.09.2023 г. – за
главницата за периода от м. 05.2022 г. до м. 04.2023 г., тъй като съобщенията към фактури са
съответно от 31.07.2022 г. и от 31.07.2023 г. Размера на дължимата от тази ответница
мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 26.06.2024 г. съдът определи по реда на чл.
162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната лихва и приема, че възлиза на
сумата от 120 лв. Следователно искът срещу нея за мораторна лихва е основателен до
посочения размер, а за разликата над него до пълния предявен размер подлежи на
отхвърляне.
Съобразявайки изложените от ищеца фактически твърдения и формулирания петитум,
съдът счита, че искът за цената на услугата дялово разпределение на топлинна енергия
намира своето правно основание в чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 139, ал. 2, пр. 1 ЗЕ.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а в ал. 2 е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради – етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
139а. В случая от писмените доказателства по делото се установява, че клиентите в сградата
– етажна собственост са избрали услугата дялово разпределение да се извършва от
„***********“ ЕООД, като не се твърди и не се установява след изтичане на срока на
сключения Договор № 2869/13.08.2002 г. клиентите да са избрали друго дружество, с което
да са сключили договор.
В случаите, когато дяловото разпределение се извършва от лице, на което е възложена
тази дейност, топлопреносното предприятие сключва писмен договор за извършване на
услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите, по реда на чл. 139б /при
общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на клиентите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 ЗЕ лицето по чл. 139б,
ал. 1 ЗЕ предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез
упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на
плащане на услугата дялово разпределение. Следователно по силата на закона възниква
7
система от две относително независими договорни правоотношения, чиито страни и
предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното
дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово разпределение, на цената на
услугата дялово разпределение, а по второто клиентите дължат заплащане на сумите за тази
услуга на топлофикационното дружество. В този смисъл е и чл. 22, ал. 2 от приложимите
общи условия, съгласно който клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвано от избрания от тях търговец.
Ето защо съдът приема за доказано наличието на задължение на клиента на топлинна
енергия да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято
цена се определя от договора между двете дружества. Без значение е дали
топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е
платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение. Единственото основание
за задължението на клиентите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.
В случая е установено по делото, че през исковия период третото лице – помагач е
извършвало дяловото разпределение на топлинна енергия за процесния имот, като са
издавани индивидуални справки за използвана топлинна енергия за имот с абон. №
******23. Предвид изложеното съдът счита, че за ищеца е възникнало вземане за цената на
извършената от „***********“ ЕООД услуга дялово разпределение на топлинна енергия,
като в качеството си на собственик на 1/2 ид. ч. от имота ответницата И. дължи половината
от нея.
Съгласно чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия клиентите заплащат цена за
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността й се
формира от: 1. цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на
изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на клиента; 3. допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача,
за отчитане на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати. Според
чл. 36, ал. 2 редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определят от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
В чл. 3.1. от Договор с рег. № Д-0-67/03.06.2020 г., сключен между „*************“
ЕАД и третото лице – помагач, е уговорено, че възложителят заплаща извършената услуга
съгласно ценоразпис – Приложение № 2, въз основа на броя обслужвани имоти и броя
средства за дялово разпределение в тях. Приложение № 2 обаче не е представено по делото.
Съгласно чл. 162 ГПК, когато искът е установен в своето основание, но няма
достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема
заключението на вещо лице. В случая искът е доказан по основание, но липсват убедителни
доказателства за размера на вземането за исковия период. Същевременно размерът не може
да се установи чрез заключение на вещо лице, защото за установяването му не са
необходими специални знания, доколкото се касае за писмено уговорена между ищеца и
8
третото лице – помагач цена на извършваната от последното услуга. При това положение
размерът на вземането следва да бъде определен по преценка на съда, като в случая съдът
счита, че той възлиза на претендирания размер от 41.13 лв., респ. ответницата И. дължи
половината от него, т.е. сумата от 20.56 лв., ведно със законната лихва за периода от
11.07.2024 г. до окончателното плащане.
Що се отнася до иска за мораторна лихва върху горепосочената главница, следва да се
посочи, че не са представени доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане на
задължението за услугата дялово разпределение, нито за изпратена до ответницата И. покана
за заплащането му. От това следва извод, че тя не е изпаднала в забава по отношение на тази
главница, респ. искът срещу нея за мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение е неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответницата И. дължи
на ищеца разноски съразмерно на уважената част от исковете, както следва: разноски за
заповедното производство в общ размер на 45.03 лв. /20.53 лв. – държавна такса, и 24.50 лв.
– юрисконсултско възнаграждение/; разноски за исковото производство в общ размер на
412.53 лв. /20.53 лв. – държавна такса; 294 лв. – депозит за вещо лице; 98 лв. –
юрисконсултско възнаграждение/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв на
процесуалните представители на ответниците се дължи адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ за исковото производство. От Решение от 25.01.2024 г. на
СЕС по дело C-438/22 следва, че съдът не е обвързан от посочените в Наредба №
1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. След постановяването
му съдебната практика приема, че посочените в наредбата размери могат да служат
единствено като ориентир, но без да са обвързващи за съда, и те подлежат на преценка от
съда при определяне стойността на предоставените услуги, като от значение следва да са
видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото. В случая извод за осъществената правна помощ
и за размера на съответстващото й възнаграждение съдът прави въз основа на данните по
делото. Негов предмет са няколко съединени иска, по които има обилна съдебна практика,
като всички искове в крайна сметка почиват на едни и същи твърдения, поради което делото
не се отличава с никаква правна сложност. То е лишено и от фактическа сложност –
проведено е само едно открито заседание, приети са неголям обем писмени доказателства и
е изслушано едно заключение на вещо лице. Извършените по делото действия от двамата
адвокати са минимални, защото се свеждат до изготвяне на отговори на искова молба и
подаване на молба преди откритото съдебно заседание, в което дори не са се явили. Ето
защо съдът счита, че съответстващото адвокатско възнаграждение за всеки от адвокатите е в
общ размер на по 400 лв., което се дължи изцяло на адв. К., тъй като предявените срещу
ответника Д. искове са изцяло неоснователни, а на адв. Н. се дължи част от него, съразмерна
на отхвърлената част от исковете срещу ответницата И., т.е. сумата от 8 лв.
9
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, че
Р. Н. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ********, дължи на „*************“ ЕАД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. ********, на основание чл. 79, ал.
1 вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 139, ал. 2, пр. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД 1/2 от задълженията за
топлоснабден имот, находящ се в гр. ************, с абон. № ******23, а именно: 888.02
лв. – цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законната лихва от 11.07.2024 г. до изплащане на вземането; 120 лв. – мораторна
лихва за периода от 15.09.2022 г. до 26.06.2024 г.; 20.56 лв. – цена на извършена услуга
дялово разпределение през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната
лихва от 11.07.2024 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 42542/2024 г. по описа на
СРС, 85 състав, като ОТХВЪРЛЯ както следва: частично иска с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД за мораторна лихва върху цената на доставената топлинна енергия – за разликата над
120 лв. до пълния предявен размер от 134.25 лв.; изцяло иска с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД за сумата от 4.84 лв. – мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 26.06.2024 г.
върху цената на услугата дялово разпределение.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК искове от
„*************“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. ********,
срещу К. В. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ********, за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ вр.
чл. 139, ал. 2, пр. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД 1/2 от задълженията за топлоснабден имот, находящ
се в гр. ************, с абон. № ******23, а именно: 888.02 лв. – цена на доставена
топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от
11.07.2024 г. до изплащане на вземането; 134.25 лв. – мораторна лихва за периода от
15.09.2022 г. до 26.06.2024 г.; 20.56 лв. – цена на извършена услуга дялово разпределение
през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 11.07.2024 г. до
окончателното плащане; 4.84 лв. – мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 26.06.2024
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 42542/2024 г. по описа на СРС, 85 състав.
ОСЪЖДА Р. Н. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ********, да заплати на
„*************“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. ********,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 412.53 лв. – разноски за исковото
производство, и сумата от 45.03 лв. – разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА „*************“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. ********, да заплати на адв. И. А. Н. от САК, със съдебен адрес: гр.
********, офис № 6, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв
10
сумата от 8 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Р. Н. И..
ОСЪЖДА „*************“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. ********, да заплати на адв. С. К. К. от САК, със съдебен адрес: гр.
********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв сумата от 400
лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на К. В. Д..
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца „***********“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11