Р Е Ш Е Н И Е
№ 90 27.01.2021г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на осемнадесети
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. Х.
при
секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Х.
административно дело № 2550 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.6 от Наредба за престой и паркиране на
превозни средства управлявани или превозващи лица с трайни увреждания на
територията на Община Бургас /Наредбата/.
Административното дело е образувано по жалба от С.А.К., с адрес: ***,
против Заповед № 7/25.11.2020г. издадена от директор на ОП „Транспорт“ при
Община Бургас, упълномощен със заповед
№ 2783/16.10.2020г. на кмета на Община Бургас, с която на основание чл.6 от Наредба за престой и
паркиране на превозни средства управлявани или превозващи лица с трайни
увреждания на територията на Община Бургас, е ОТКАЗАНО да се предостави
право на безплатно и денонощно паркиране върху специално определено и
сигнализирано за тази цел място, до сградата по постоянен адрес на С.А.К., с адрес: ***.
Иска се отмяната на оспорената
заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят С.А.К. се явява лично и
поддържа жалбата.
Ответната страна Директорът на
Общинско предприятие „Транспорт“ при Община Бургас се представлява от юрисконсулт Златан Х., който оспорва жалбата
като неоснователна. Не претендира присъждане на разноски.
Съдът,
като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства,
ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:
Жалбоподателят
С.А.К. подал до директора на ОП „Транспорт” при Община Бургас заявление с вх.№
0101-7/22.10.2020г. /л.5 от делото/, за определяне на място, предназначено за
безплатно и денонощно паркиране на ППС, обслужващо лице с трайни увреждания до
сградата по постоянен адрес. К. мотивирал искането си със здравословното си
състояние и обстоятелството, че притежава товарен автомобил „Мерцедес Цитан” с
рег.№ А7050НВ. Към заявлението представил копие на Експертно решение № 2218/167
от 09.10.2018г., издадено от ТЕЛК – Втори състав към УМБАЛ Бургас, заедно с
Експертно решение № 2746/201 от 26.11.2018г., издадено от ТЕЛК – Втори състав
към УМБАЛ Бургас за частична корекция на първото, както и свидетелство за
регистрация на МПС.
Заявлението
и приложените към него документи били разгледани на заседание на Комисията за
разглеждане на подадени заявления за преференциално паркиране по постоянен
адрес на правоимащите и вземане на решение за предоставяне на правото на
безплатно и денонощно паркиране, както и за определяне на правоимащи лица при
издаване на карти за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с трайни
увреждания в зоните за почасово платено паркиране и паркингите общинска
собственост на територията на Община Бургас. Комисията била назначена със Заповед №
2784/16.10.2020г. на кмета на Община Бургас /л.10-11 от делото/, на основание
чл.6, т.10 от Наредбата. Със същата заповед на основание чл.6, т.10, б.”а” и
чл.7, т.6, б.”а” от Наредбата били утвърдени правилата за работа на комисията.
С
Протокол № 2 от заседание проведено на 25.11.2020г. /л.13-14 от делото/
Комисията отказала обособяването на персонално паркомясто за безплатно и
денонощно паркиране на превозващото ги ППС на 7 лица, сред които и
жалбоподателя С.А.К..
На
основание проведеното административно производство и решението на комисията
била издадена и оспорената Заповед № 7/25.11.2020г. от директора на ОП
„Транспорт“ при Община Бургас, упълномощен със заповед № 2783/16.10.2020г. на
кмета на Община Бургас /л.12 от делото/.
Заповедта била изпратена на С.А.К.
по пощата с писмо рег.№ 0101-7/1/26.11.2020г., като в административната
преписка няма данни кога е било получено от него. К. подал жалба срещу нея до
Административен съд – Бургас, чрез административния орган с вх.№ 0101-7/2/10.12.2020г.,
по повод на която е образувано и настоящото съдебно производство. В жалбата е
посочено, че заповедта е получена от жалбоподателя на 27.11.2020г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните
съображения:
Предмет на оспорване в настоящото
съдебно производство е Заповед № 7/25.11.2020г. издадена от директор на ОП
„Транспорт“ при Община Бургас, упълномощен със заповед № 2783/16.10.2020г. на
кмета на Община Бургас, с която на основание чл.6 от Наредба за престой и
паркиране на превозни средства управлявани или превозващи лица с трайни
увреждания на територията на Община Бургас, е ОТКАЗАНО да се
предостави право на безплатно и денонощно паркиране върху специално определено
и сигнализирано за тази цел място, до сградата по постоянен адрес на С.А.К.,
с адрес: ***.
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен административен орган – директор на ОП „Транспорт“ при
Община Бургас, упълномощен със заповед № 2783/16.10.2020г. на кмета на Община
Бургас, в кръга на неговите правомощия,
съобразно разпоредбата на чл.6, т.1 от Наредбата, в съответната писмена форма и
съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден.
Същевременно настоящата съдебна инстанция намира,
че оспореният административен акт е издаден при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, при наличие на отменителни основания по чл.146, т.2 и
т.3 от АПК.
На първо място не е спазена административната
процедура при разглеждане заявлението на жалбоподателя и по-конкретно на чл.6,
т.10, б.”б” от Наредбата. В противоречие с императивното изискване на цитираната
разпоредба Комисията, назначена със Заповед № 2784/16.10.2020г. на кмета на Община Бургас не
е призовала правоимащото лице – жалбоподателя К. да присъства на заседанието й,
проведено на 25.11.2020г. По този начин същият е бил лишен от възможността да
се запознае пряко и непосредствено с обсъжданията в комисията във връзка с
подаденото от него заявление и евентуално да даде допълнителни пояснения,
каквато е и целта на заложеното в чл.6, т.10, б.”б” от Наредбата изискване.
Това нарушение от една страна е довело да съществено ограничаване на правото на
защита на заявителя като участник в административното производство, а от друга
е лишило административния орган от възможността да изпълни в цялост
задължението си по чл.35 от АПК,
като същият не е изяснил в пълен обем фактите и обстоятелствата от значения на
случая. Съгласно
новата разпоредба на чл.168, ал.4 от АПК (ДВ – бр.77 от 2018г., в сила от
01.01.2019г.), съществено нарушение на административнопроизводствените правила
при всички случаи е когато вследствие на нарушаване на задължението за
уведомяване на гражданин или организация са били лишени от възможността да
участват като страна в производството по издаване на индивидуалния
административен акт. В този случай на основание чл.168, ал.5 от АПК, съдът е
длъжен да отмени оспорения акт и да изпрати преписката на съответния
компетентен административен орган, без да проверява основанията по чл.146, т.4
и 5 от АПК.
На второ място настоящият съдебен състав счита, че
в оспорения административен акт не са изложени в пълен обем фактическите
основания, които да обосноват издаването му. Съществена част от формата, в
която следва да бъде издаден един административен акт е излагането на
фактическите и правните основания съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Неспазването
на това изискване има за последица издаването на административен акт,
постановен при съществено нарушение на закона. Изискването за обосноваване на
административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които
законът е установил за защита на правата и законните интереси на гражданите и
организациите в административното производство. Тази гаранция се проявява в две
насоки. От една страна с излагането на мотивите за административния акт се
довеждат до знанието на страните съображенията, които са дали основание на
административния орган за издаването му, което дава възможност да осъществят в
пълен обем правото си на защита, а от друга наличието на ясно формулирани
мотиви прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на
акта, упражняван при оспорването му по административен ред и пред съда. В този
смисъл липсата на мотиви или излагането им в недостатъчна степен и пълнота
представлява съществено нарушение на процесуалните правила за издаване на
административния акт и е основание за неговата отмяна съгласно чл.146, т.2 и
т.3 от АПК.
В настоящия случай директорът на ОП
„Транспорт“ при Община Бургас е посочил като основание за издаване на оспорената заповед чл.6, т.1 от
Наредбата, който гласи: „Право на безплатно и денонощно паркиране върху специално
определено и сигнализирано за тази цел място на ППС, превозващо лица с трайни
увреждания до сградата по постоянен адрес на правоимащите, има лице, което
притежава карта за паркиране по чл.99а от Закона за движение по пътищата и
което в следствие на увреждане не може да се предвижва без използване на
инвалидна количка, ортопедични апарати, външни протези, не е в състояние да
заема изправено положение на тялото без използване на посочените медицински
изделия и има трайно оформен функционален дефицит на стоежа, предвижването или
издръжливостта”.
Същевременно
административният орган не е посочил достатъчно ясно и обосновано мотивите, въз
основа на които е приел, че жалбоподателят не отговаря на изискванията на
Наредбата за да му бъде отказано предоставяне право на безплатно и
денонощно паркиране върху специално определено и сигнализирано за тази цел
място, до сградата по постоянния му адрес. Задоволил се е единствено да посочи,
че в резултат на разискванията комисията е взела решение за отказ за издаване
на разрешение за обособяване на място „..тъй
като заболяването, описаното в експертното решение не отговаря на критериите,
описани в Наредбата.” Не е описал какво е заболяването на заявителя и на
кои точно критерии не отговаря, нито се е обосновал защо приема така. Не
отговаря на установеното по делото твърдението му, че в комисията са се провели
разисквания, тъй като в протокола липсват данни за такива. В Протокол № 2 от заседание проведено на
25.11.2020г. от назначената със Заповед № 2784/16.10.2020г. на кмета на Община
Бургас липсват каквито и да е мотиви за приетия от нея отказ. В този
смисъл позоваването на решението на комисията като основание за издаване на
оспорената заповед е равнозначно на липса на мотиви за издаването й.
Както вече бе посочено в настоящия случай с оглед
събраните в рамките на проведеното административно производство доказателства,
съдът намира, че административният орган в нарушение на чл.35 от АПК не е
изяснил в пълен обем фактите и обстоятелствата от значения на случая. Не е
изпълнил задължението си по чл.36, ал.1 от АПК да събере служебно всички
доказателства относими към конкретния случай, в резултат на което е нарушил
основен принцип в административното производство, залегнал в чл.9, ал.2 от АПК
– да събере всички необходими доказателства, независимо дали има искане на
страните за това. Нещо повече той е нарушил задължението си да осигури
възможност на заявителя К., в качеството му на участник в административното
производство да присъства на проведеното от комисията заседание, което от своя
страна е довело и нарушение на посочените разпоредби на АПК.
Като не е изпълнил това свое
задължение и не е изяснил в пълен обем релевантните за спора факти и
обстоятелства, с оглед формиране на безпротиворечив и обоснован извод,
административният орган е допуснал съществено нарушение на
административно-производствените правила, което представлява отменително
основание по чл.146, т.2 и т.3 от АПК.
Съгласно константната практика на
Върховния административен съд неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на
законовото изискване за форма на административния акт, което лишава
жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита,
препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на
съда и самостоятелно основание за неговата отмяна.
От гореизложеното следва, че
оспореният административен акт е издаден при особено съществени нарушения на
административно производствените правила, поради което същият следва да бъде
отменен на това основание като незаконосъобразен.
При този изход на делото и поради
това, че страните не са предявили претенции за разноски, такива не следва да
бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 и чл.168, ал.5 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 7/25.11.2020г. издадена от директор на ОП
„Транспорт“ при Община Бургас, упълномощен със заповед № 2783/16.10.2020г. на кмета на Община Бургас, с
която на
основание чл.6 от Наредба за
престой и паркиране на превозни средства управлявани или превозващи лица с
трайни увреждания на територията на Община Бургас, е ОТКАЗАНО да се предостави
право на безплатно и денонощно паркиране върху специално определено и
сигнализирано за тази цел място, до сградата по постоянен адрес на С.А.К., с адрес: ***.
ИЗПРАЩА преписката
на административния орган.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: