№ 391
гр. Варна, 28.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско
дело № 20223100500087 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано по частна жалба вх.№
41266/02.11.2021 г. от „Билдринг” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, против определение №
3502/21.07.2021 г. по гр.д. № 10317/2021 г. по описа на Варненски районен съд, с което е
допуснал обезпечение на предявения от „Бадимекс Димов и Сие” ООД срещу „Билдринг”
ЕООД иск по чл.79 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3161,40 лева, представляваща
неизплатено възнаграждение по договор от 20.03.2008 г. за поддръжка и обслужване на
общи части на комплекс „Джоя парк“, к.к. „Златни пясъци“, гр. Варна и е наложил
обезпечителна мярка „възбрана” върху собствен на „Билдринг” ЕООД недвижим имот –
апартамент с идентификатор 53045.513.214.15.35.
В частната жалба се сочи, че е узнал за наложената възбрана при извършена на
29.10.2021 г. справка в имотния регистър при АВ. Навеждат се съображения за
неправилност на обжалваното определение поради незаконосъобразност, необоснованост и
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят поддържа, че не
били обосновани причини за допускане на обезпечението, които да навеждат до извода, че
без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по
решението. Допусната била свръхобезепеченост на исковете, поради което обезпечителната
мярка се явявала неподходяща. Прави искане за отмяна на обжалваното определение като
незаконосъобразно или, евентуално, ищецът да бъде задължен да представи парична
гаранция.
В срока по чл. 396, ал. 2 от ГПК ищецът „Бадимекс Димов и Сие” ООД е подал
писмен отговор, в който оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Възражението
за недопустимост на жалбата се обосновава с пропускане на преклузивния едноседмичен
срок за обжалване като поддържа, че ответникът е бил уведомен за наложената възбрана от
службата по вписвания на 09.08.2021 г. Евентуално прави искане за събиране на
доказателства за датите, на които са извършвани устни и по електронен път справки в
имотния регистър относно възбранения имот и лицата, които са извършвали тези справки.
По допустимостта на жалбата въззивният съд намира следното:
Съгласно чл. 396, ал. 1 от ГПК, определението на съда по обезпечение на иска може
1
да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването му,
а за ответника – от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна
мярка от съдебния изпълнител, от службата по вписванията или от съда в случаите по чл.
397, ал. 1, т. 3.
Жалбата е подадена от легитимирано лице – страна в обезпечителното производство,
с изрично признат от закона правен интерес от обжалване действащо чрез органен
представител. С оглед вида на наложената обезпечителна мярка, срокът за обжалване за
ответника тече от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка
от службата по вписванията.
Видно от извършената от ВРС в хода на администриране на жалбата служебна
справка, Служба по вписванията – гр. Варна е изпратила до „Билдринг” ЕООД уведомление
изх. № 22444/30.07.2021 г. чрез оператор на универсална пощенска услуга „Стар Пост”
ООД. Видно от представеното изестие за доставяне, опит за връчване на съобщението е
направен на 09.08.2021 г., но пратката не е получена от адресата и е върната с отбелязване
„няма никой на адреса“. При това положение липсва законово основание да се приеме, че
съобщението е получено от ответника на 09.08.2021 г. При връчване по пощата законът не
предвижда фикция за извършено редовно връчване в случай, че пощенският служител не е
открил на адреса лице, на което да предаде пратката.
Доколкото законът изрично предвижда, че срокът за обжалване тече от деня, в който
на ответника е връчено съобщение от службата по вписванията, съдът намира, че
доказателствените искания на ответника по частната жалба са неотносими към
правнорелевантния факт на връчване на съобщението и не се налага събиране на други
доказателства в тази насока.
Твърденията на частния жалбоподател са, че е узнал за наложената възбрана на
29.10.2021 г. Жалбата е подадена на 02.11.2021 г., поради което и при липса на
доказателства установяващи връчване преди тази дата следва да се приеме, че
законоустановения срок за обжалване е спазен.
С оглед на изложеното, жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за
това са следните:
Предявеният иск от „Бадимекс Димов и Сие” ООД е за заплащане на сумата от
3161,40 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по договор от 20.03.2008г. за
поддръжка и обслужване на общи части на комплекс „Джоя парк“, находящ се в поземлен
имот III-214,253, в кв.36 по плана на к.к. „Златни пясъци“, гр. Варна във връзка с апартамент
№ 36 в комплекса с идентификатор 53045.513.214.15.35, от която сума 1053.46 лева,
дължими за периода от 01.07.2019г. до 31.12.2019г. и 2106.93 лева, дължими за периода от
01.01.2020г. до 31.12.2020г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
Основното твърдение на ищеца се свежда до това, че между страните е сключен
договор от 20.03.2008г. за поддръжка и обслужване на общи части на комплекс „Джоя
парк“, находящ се в поземлен имот III-214,253, в кв.36 по плана на к.к. „Златни пясъци“, гр.
Варна, тъй като ответникът бил собственик на апартамент № 36 в комплекса. Било
уговорено възнаграждение в размер на 8 евро на кв.м. за календарна година, или 898 евро,
дължимо в срок до 30.01. на годината, за която ще се предоставят услугите. Ответникът не
бил заплатил дължимото възнаграждение за периода от 01.07.2019г. до 31.12.2020г .
Представени са писмени доказателства.
При произнасяне по подадена молба по чл. 389 и сл. ГПК за допускане обезпечение
на предявен иск на сезирания съд е възложена преценка за допустимостта и вероятната
основателност на обезпечавания иск, за обезпечителна нужда и адекватността на посочената
2
обезпечителна мярка по отношение на обезпечителната нужда и обезпечавания интерес.
Целта на обезпечението е да се предотвратят действия на длъжника, които да осуетят
осъществяването на правните последици на решението, а обезпечителната нужда е налице,
когато без обезпечението осъществяването на правата по решението ще бъде невъзможно за
ищеца или значително ще се затрудни.
Доколкото претендираното вземане е парично по своя характер, приложение следва
да намери разрешението, дадено съгласно трайно установената съдебна практика, че за
кредитора с твърдяно неудовлетворено парично вземане винаги се презумира обезпечителна
нужда, доколкото при едно бъдещо осъдително решение в негова полза се предполага, че ще
бъде невъзможно или поне значително затруднено осъществяването на правата му по това
решение, ако длъжникът предприеме действия по намаляване на имуществото си, чрез
разпореждане с наличните си вещи.
Въз основа на посочените в исковата молба обстоятелства, съставляващи фактическо
основание на предявения иск, преценени във връзка с обективирания петитум и
приложените писмени доказателства, съдът приема, че искът е допустим, а преценката за
неговата основателност следва да бъде направена на плоскостта на носената от ищеца
доказателствена тежест за установяване на релевираните от него факти и обстоятелства по
делото, относими към предмета на спора.
На този етап на производството, ангажираните от ищеца писмени доказателства,
преценени с оглед нуждите на обезпечителното производство, водят до извод за вероятната
основателност на иска, поради което не се налага обезпечението да бъде допуснато при
условията на определена парична гаранция.
За да достигне до този извод съдът съобразява и обстоятелството, че основните
възражения на ответника в отговора на исковата молба са за недействителност на
уговорките в сключения между страните Договор от 20.03.2008 год. за поддръжка и
обслужване на общи части на комплекс „Джоя парк“, както и уговорките в НА №92/2008
год.
На състава на съда е служебно известно, че въпросът за действителността на
уговорките в посочените договори е разрешен със сила на пресъдено нещо с решение №
260289/11.09.2020 г. по гр.д. 10994/2019г. на ВРС, частично потвърдено с решение №
1092/18.06.2021 г. по в.гр.д. № 3363/2020 по описа на ВОС, ТО. В последващ процес по
предявен иск на различно основание или за различно искане, но произтичащ от материално
право, чието съществуване е установено с влязло в сила съдебно решение, от съдебната
проверка са изключени фактите, обхванати от преклудиращото действие на силата на
пресъдено нещо. Преклудирани са фактите, представляващи основания за нищожност на
правните сделки, за погасяване на вземанията или пораждащи права за унищожаване или
разваляне на сделки, на които се основава съдебно признатото право (Решение № 115 от
10.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 883/2010 г., I т. о., ТК).
Обезпечителната мярка е адекватна, доколкото съгласно чл. 133 от ЗЗД цялото
имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори. Защита на
ответника срещу т.нар. „свръхобезпеченост“ на исковете винаги може да бъде осъществена
по реда на чл. 398, ал. 2 от ГПК.
Предвид изложеното частната жалба се преценява като неоснователна. Обжалваното
определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3502/21.07.2021 г. по гр.д. № 10317/2021 г. по
описа на Варненски районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4