№ 34931
гр. София, 03.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20221110165109 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба от 18.07.2023 г. на М. С. чрез адв. И.Н. за изменение в
частта за разноските на Решение от 04.07.2023 г. по гр.д. № 65109/2022 г. на СРС.
Твърди, че на адв. Н. се дължи сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство ан ищеца по делото, тъй като
към становище от 20.04.2023 г. представил договор за правна защита и съдействие,
сключен на основание чл. 38, ал. 1 ЗА, като излага .
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор на молбата от „Креди Йес“
ООД.
Съдът, като съобрази данните по делото, намира следното:
Молбата е допустима като постъпила в срок от надлежна страна срещу акт,
който подлежи на допълване и изменение в частта за разноските, и редовна съгласно
чл. 102 ГПК, но неоснователна.
Неоснователен е доводът на молителя, че представил договор за правна защита и
съдействие, сключен на основание чл. 38, ал. 1 ЗА, към становище от 20.04.2023 г. По
делото е наличен единствено договор за правна защита и съдействие от 05.01.2022 г.,
сключен между ищеца М. С. и адв. И.Н. за осъществяване на безплатно процесуално
представителство на ищеца по делото.
Неоснователен е доводът на молителя, че адвокатското възнаграждение за
безплатна правна помощ следвало да се изчисли съобразно измененията на
минималните размери на адвокатските възнаграждения в НМРАВ, ДВ, бр. 88 от
04.11.2022 г., тъй като действала онази разпоредба от НМРАВ, актуална към момента
на постановяване на решението по делото.
При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение се прилага
разпоредбата на НМРАВ, действала към момента на сключване на договора за правна
защита и съдействие, с оглед материалноправния характер на нормите на наредбата
(Определение № 27 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4729/2019 г., IV г. о.;
Определение № 499 от 19.07.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3019/2018 г., II т. о.;
Определение № 17 от 26.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 1193/2016 г., I т. о.; Определение
№ 782 от 12.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3545/2014 г., II т. о.; Определение № 703 от
13.10.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 2472/2014 г., I т. о.; Определение № 270 от
24.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7159/2013 г., IV г. о.; Определение № 189 от
1
29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1024/2014 г., IV г. о.).
При материален интерес по делото до 1 000 лв. минималният размер на
адвокатското възнаграждение е 300 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ (изм. ДВ, бр.
68 от 2020 г.), а в случая представения договор за правна помощ и съдействие за
процесуално представителство е сключен на 05.01.2022 г. преди изменението на
същата разпоредба с ДВ, бр. 88 от 2022 г. от 04.11.2022 г. (л. 15/гръб по делото).
По правило на страната се дължат разноски за адвокатско възнаграждение за
един адвокат. Злоупотреба с процесуални права е искането на адв. Н. да бъдат
присъдени разноски не само на адв. В. Н., но и на него като втори адвокат на ищеца,
дори и по делото да бяха представени няколко договора за безплатна правна помощ,
което не се установи нито при постановяването на решението по делото, нито в
настоящото производство, имайки предвид и че материалният интерес по делото е
очевидно незначителен, тъй като е за сумата от 25 лв.
Налице е несъответствие между действителната и външно изразената воля на
съда, тъй като в мотивите към решението ясно е посочено, че адвокатско
възнаграждение от 300 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА е дължимо на адв. И.Н.
съгласно приложения договор за правна защита и съдействие, а в диспозитива на
решението същата сума е присъдена в полза на адв. В. Н.. Тази очевидна фактическа
грешка в решението в частта за разноските следва да бъде отстранена в отделно
производство, но не бива да е основание за опит за злоупотреба с процесуални права от
страна на който и да е адвокат, който опит в случая е съвсем неуспешен, като прави
впечатление и обстоятелството, че адв. Н. не е навел каквито и да е съображения
относно иницииране на производство по чл. 247 ГПК.
Предвид изложеното, следва отхвърляне на молбата.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 18.07.2023 г. на М. С. чрез адв. И.Н. за
изменение в частта за разноските на Решение от 04.07.2023 г. по гр.д. № 65109/2022 г.
на СРС.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2