Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

N

гр.Радомир, 20.04.2018г.

 

 

Радомирският районен съд наказателна колегия в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди и осемнадесета година  в състав:

 

      Районен съдия:Ивета П.

 

При  секретаря Т. П. и в присъствието на прокурора ………………………………………………………………като разгледа докладваното от съдията нахд  №15/2018 година по описа на съда ,за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59  и сл.  от ЗАНН.

С наказателно постановление № ПК-7-ЮЗР-30/06.12.2017г. Началника на  Регионална дирекция за национален строителен контрол-Югозападен район, с адрес: гр.София, ул.”Алабин” № 35,  е наложил на  основание чл.232 ал.1 т.3,пр.3 от ЗУТ на жалбоподателя П.С.А., в качеството му на Кмет на  О.Р. ***, пл.“Свобода“ № 20, глоба в размер на 1 000 лева.

Недоволен от така наложеното му наказание А. е обжалвал наказателното постановление в законоустановения срок. В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно. В подробно изложени в пледоарията правни доводи, процесуалния представител на жалбоподателя моли за отмяна на атакуваното НП, като се развиват съображения по същество на правния спор.

Въззиваемата страна – Регионална Дирекция за национален и строителен контрол Югозападен район гр.София чрез процесуалния си представител юк.Иванова оспорва жалбата. По подробно изложени в пледоарията и в представената по делото писмена защита моли съда да потвърди атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Навеждат се доводи за законосъобразност на атакуваното НП и доказаност на извършеното от жалбоподателя адм.нарушение по чл.232 , ал.1 ,т.3, предл.3 от ЗУТ.

Районна прокуратура гр.Радомир, редовно и своевременно призована, не изпраща представител .

 

Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от фактическа и правна страна следното:

 

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :

 

По делото се установява, че П.С.А., с ЕГН: **********,  в качеството си на  Кмет на О.  Р. не е предприел действия за констатиране и премахване на незаконен строеж: “Спортно съоръжение за нуждите на о.Р.“, находящо се в УПИ VII, кв. 183 по плана на гр.Радомир, което е разпоредено с писмо изх. № ПК-815-02-325/13.06.2017 г. на ДНСК.

От служители на Регионален отдел „НСК“- Перник, а именно Р. С. и М.Б. е извършена проверка в о.Р. и на място на обект „Мобилно спортно съоръжение за нуждите на о.Р.“ в УПИ VII, кв. 183 по плана на гр.Радомир, при която е съставен констативен протокол № Р202-17-1 от 28.04.2017 г. видно от описанието на  обекта съоръжението представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно чл. 110, ал. 1 т. 4 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи и чл. 137, ал. 1, т. 5, буква „а“ от ЗУТ е от пета категория.

Административното нарушение извършено от Кмета на О.Р. , жалбоподателят А. е установено при извършена проверка от служители на РО „НСК“ – Перник в О.Р. на 31.08.2017 г. и  01.09.2017 г., за което са съставени Констативни протоколи № Р202-17-1/31.08.2017 г. и № Р20217-2/01.09.2017 г.

Нарушението е извършено в периода от 28.06.2017 г. – датата на получаване на писмо изх. № ПК-815-02-325/13.06.2017 г. на ДНСК в о.Р. до 01.09.2017 г.

Отправена е покана изх.№Р202-17-00-437/01.09.2017г. на РО“НСК“ Перник до кмета на О.Р. за съставяне на акт за установяване на адм.нарушение, като на посочената дата не се е явил нарушителя, поради което АУАН №Пк-7/28.09.2017г. е съставен в негово отсъствие и впоследствие му е връчен лично на 29.09.2017г.При връчването на АУАН и в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН възражения не са направени и депозирани от жалбоподателя.

 Въз основа на събраните по преписката доказателства и  съставения АУАН административно-наказващия орган е издал атакуваното в настоящето производство № ПК-7-ЮЗР-30/06.12.2017г. като със същото е наложена на жалбоподателя Аексиев  „глоба“ в размер на 1000 лева, на основание чл.232, ал.1, т.3, предл.3  от ЗУТ  като е посочено, че  жалбоподателя е осъществил състава на чл.232, ал.1, т.3, предл.3 от ЗУТ.

 

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

В хода на съдебното следствие са разпитани  от страна на административно-наказващият орган актосъставителката Р.С. и свидетелката по съставянето на АУАН З.Г.. Първата свидетелка С. с показанията си изцяло подкрепя  фактическата обстановка  в АУАН и НП като сочи, че жалбоподателя в качеството си на Кмет на  О.Р. не е изпълнил в указания му срок нареждане на съответния орган на ДНСК и  не е предприел действия по констатиране и премахване на незаконен строеж:“ Спортно съоръжение за нуждите на о.Р.“, находящо се в УПИ VII, кв. 183 по плана на гр.Радомир. Показанията на свидетелката С. кореспондират с  фактическата обстановка изложена в АУАН и НП  и с всички приложени в административно-наказателната преписка писмени доказателства, поради което съдът им дава вяра. Свидетелката Г. от своя страна заявява, че е присъствала само и единствено при съставянето на процесния АУАН и нейните показания с нищо не допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът направи следните правни изводи:

Както бе посочено по-горе в настоящия съдебен акт въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна. Това е така по следните съображения:

Преди да се пристъпи към разглеждане на делото по същество, съдът  следва да се провери дали при  съставянето на  акта за установяване на административно нарушение и  при  издаване  въз основа на него  на наказателното постановление административно-наказващият орган е спазил императивните изисквания предвидени от законодателя и визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 и 2 от ЗАНН, както и спазени ли са останалите законови разпоредби в производството по установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания по ЗАНН.

Настоящият състав на решаващия съд намира ,че както в АУАН така и в издаденото въз основа на него НП и допуснато от АНО съществено процесуално нарушение довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Както в АУАН така и в НП наказващият орган като санкционна и нарушена от жалбоподателя  правна норма е посочил само  и единствено чл.232, ал.1, т.3, пред.3 от ЗУТ. Съгласно чл.57, ал.1, т.6 и т.7 от ЗАНН законодателят е въвел като императивно задължение на наказващия орган да посочи в НП законовите разпоредби, които са нарушени виновно т.е   нарушената материално правна норма и на вида и размера на наказанието  т.е  санкционната правна норма ,определяща вида и размера на наказанието. В случая АНО е посочил  само и единствено санкционната правна норма, а не нарушената такава от жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 232, ал.1, т.3, пред.3 от ЗУТ гласи,эче се наказва се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице, което не вземе своевременно мерки за премахване на незаконно извършвани строителни и монтажни работи.Т.е. това е санкционната правна норма въз основа, на която е наказан жалбоподателя. Липсва обаче в АУАН и НП посочена от наказващия орган нарушената от жалбоподателя материално правна норма, тъй като за да не бъде нарушено правото на защита на нарушителя, същият в пълен обем следва да бъде запознат с административното обвинение т.е същото да бъде индивидуализирано в степен, позволяващо му  да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, което в случая с непосочване на нарушената материално правна разпоредба не е сторено от АНО.В тази връзка за правна пълнота настоящият състав на съда следва да отбележи, че с действията си жалбоподателя в качестовото си на Кмет на О.Р. от субективна и обективна страна е реализирал състава на адм.нарушение по чл.221, ал.4 от ЗУТ съгласно, която  заповедите, предписанията и нарежданията на органите на Дирекцията за национален строителен контрол, издадени в рамките на тяхната компетентност, са задължителни за лицата, за които се отнасят. Както сочи и самия процесуален представител на наказващият орган в писмените си бележки представени по делото :“ ….Органите на ДНСК са ангажирали административнонаказателната отговорност на кмета на О.Р. за неизпълнение на разпореденото с писмо рег.№ПК-815-02-325/13.06.2017г. на ДНСК, а именно да предпиеме действия за констатиране и премахване на незаконния строеж…“ Т.е чл.221, ал.4 ЗУТ.

 Предвид на горното съдът намира, че са налице процесуални нарушения при съставянето на процесния АУАН и НП довели до опорочаване на цялата административно-наказателна процедура и до  нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Доколкото административният процес съгласно нашето законодателство притежава силно изразен формализъм и следва да се спазват всички императивни изисквания, а наличието на описаното нарушение при издаване на АУАН и НП представлява съществено процесуално нарушение съдът намира, че подадената жалба следва да бъде уважена, а обжалваното наказателно постановление отменено на процесуално основание.

          По същество на правния спор съдът намира, че с оглед ангажираните от административно-наказващия орган в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства бе доказано извършено от жалбоподателя адм.нарушение, за което е санкциониран по чл.232, ал.1, т.3, предл.3  от ЗУТ. Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства в административно-наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, приобщените в хода на съдебното следствие, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

 В хода на съдебното дирене от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани никакви писмени или грасни доказателства опровергаващи фактическата обстановка описана в АУАН и НП. За правна изчерпателност  съдът следва да посочи, че не следва да обсъжда представените от страните писмени доказателства и разпитаните в тази връзка свидетели О.Т. –главен инженер на О.Р. и М. С. –гл.архитект на О.Р. тъй като същите се отнасят за факти и обстоятелства ирелевантни за настоящия правен спор, а именно дали  се касае за преместваем обект или строеж по смисъла на ЗУТ, чието премахване е разпоредено. Този въпрос би бил предмет на друго административно производство, в настоящето административно-наказателно производство предмет на доказване е само дали жалбоподателят А. в качеството си на Кмет на О.Р. е изпълнил предписание на съответния орган за строителен контрол или не, а не какво е това предписание и в каква връзка е дадено то и дали е законосъобразно. Тези въпроси биха подлежали на обсъждане в самостоятелно административно производство.

Водим от горното и в същия смисъл, както и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р    Е    Ш     И:

 

ОТМЕНЯ  наказателно постановление № ПК-7-ЮЗР-30/06.12.2017 г., с което  началника на  Регионална дирекция за национален строителен контрол-Югозападен район, с адрес: гр.София, ул.”Алабин” № 35, е наложил на  основание чл.232 ал.1 т.3, пр.3 от ЗУТ на П.С.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, пл.“Свобода“ № 20 в качеството му на  Кмет на О.Р. административно наказание „глоба „ в размер на 1 000 лева .

РЕШЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване  по реда на Административно –процесуалния кодекс  пред Пернишкия административен съд в  14-дневен срок от съобщението на страните.

 

                                                          Районен съдия: