РЕШЕНИЕ
№ 329
гр. Перник, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500337 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ООД против Решение №
37 от 22.03.2021 г. по гр. д. № 5070/2020 г. на РС – Перник, с което са отхвърлени
предявените от „Водоснабдяване и канализация“ ООД срещу Б.Б., Д.Б. и С.Б. искове по реда
на чл. 415 ГПК за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца всеки от тях
сумата от по 516,75 лв., представляваща неплатена главница за доставена и ползвана
питейна вода, както и отвеждане и пречистване на отпадни води за жилище, находящо се в
***, за периода от 21.02.2016 г. до 18.09.2019 г., сумата от по 102, 47 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 15.05.2016 г. до 12.12.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № *** г. по ч. г. д.
№1702/2020г. на ПРС.
В жалбата се оспорват изводите на РС, че по делото няма доказателства за наличието
на облигационна връзка между страните, както и липсват доказателства за обема на
притежаваните вещни права от ответниците, доколкото не са посочени квотите на отделните
наследници, като в тази връзка се излагат доводи, че съгласно представеното писмо
1
ответниците са били вписани служебно от данъчни служители като собственици на
процесния имот, като е посочено, че основание за откриването на партидите е наследяване.
Това служебно деклариране е извършено на осн. чл. 14, ал. 6 ЗМДТ, което ответниците не са
оспорили, по делото не са ангажирани доказателства в тази насока. Относно квотите на
наследниците, жалбоподателя счита, че този въпрос е регламентиран в ЗН и по делото е
приложено удостоверение за наследници на починалата-праводател на ответниците, а и в
самия иск квотите са изрично уточнени, съобразно удостоверението. Иска се отмяна на
решението от въззивната инстанция с уважаване на исковете изцяло.
Въззиваемите изразяват становища за неоснователност на жалбата и за
потвърждаване на решението.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба,
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
Установява се от удостоверението за наследници, че ответниците са деца и
наследници по закон на Р. Г. Б., починала на *** г., при квоти съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН –
по 1/3. Съгласно писмо от Дирекция „МПТ“ при Общ. Перник, процесният имот е въведен
служебно на ответниците- наследници на починали собственици Р. Г. Б. и И. Б. Б..
Съвкупната преценка на тези писмени доказателства дава основание на въззивния съд да
приеме, че това служебно деклариране е извършено на осн. чл. 14, ал. 6 ЗМДТ, което
ответниците не са оспорили, съответно по делото не са ангажирани доказателства в тази
насока, което за целите на настоящото производство установява придобиване по наследство
на собствеността върху имота. В този смисъл ответниците имат качеството на потребители
на ВиК услуги по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., както и §1, т.2
от ДР на Закона за регулиране на В и К услуги за процесния водоснабден имот през исковия
период, в качеството им на негови собственици по силата на наследствено правоприемство
след смъртта на общия им наследодател, при равни квоти по 1/3 ид. ч., както и
съществуването на облигационно правоотношение с ищеца, и като такива са били длъжни
да заплащат предоставените им ВиК услуги.
Освен съществуването на договорни отношения между страните, с оглед изрично
оспорване от ответниците на начислените суми за студена вода, в тежест на ищеца е да
установи и надлежното начисляване на тези суми според реалното потребление на студена
вода въз основа на отчетите по индивидуалните водомери в имота, респективно
изправността на индивидуалните водомери в имота. В подкрепа на твърденията за
съществуване на задължения за процесния имот е представена справка-извлечение за
дължимите суми за процесния период, както и предписание от ***г., според което
„Водоснабдяване и канализация“ ООД е констатирало, че инд. водомер за процесния имот е
2
развален и трябва да се демонтира в срок от 90 дни.
От съдебно- икономическата експертиза се установява, че за процесния период
задълженията за процесния имот са общо 1550,25 лв. – главница за начислени 727 куб.м.
вода, като месечното количество изразходвана вода е определяно служебно при условията
на липса на индивидуални водомери, като са били начислявани количества вода по 5 куб. м.
за нетоплофицирано жилище и 6 куб. м. за нетоплофицирано жилище, като същите са били
завишавани от ищеца с 1 куб. м. за всеки обитател на всяко тримесечие.
Според чл. 39, ал. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г., при кражба или повреждане на
водомер на водопроводното отклонение служебно се начислява количество изразходвана
вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни
периоди на предходната година. Същевременно според чл. 39, ал. 5, т. 1 по изключение се
допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и
индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода
да се заплаща, както следва: по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при
нетоплофицирано жилище за всеки обитател; като според ал. 6 до поставянето на
индивидуални водомери в сгради - етажна собственост, или на водопроводно отклонение с
повече от един потребител определените в ал. 5 количества вода се завишават всяко
тримесечие с по 1, 0 куб. м за всеки обитател. Следователно, начисляването от по 5, респ. от
по 6 куб. м. за един обитател, което се увеличава на всяко тримесечие с 1 куб. м., се прилага
само по изключение и само в случаите на липса на водомер, каквато обаче не е
разглежданата хипотеза. При неизправно измервателно устройство, какъвто е и процесният
случай, служебно се начислява количество изразходвана вода, определено въз основа на
средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година.
По делото няма данни какви количества вода реално са преминавали през измервателния
уред през предходната една година, при което и въз основа на горните констатации и
данните от СИЕ няма как да се установи, включително и по реда на чл. 162 ГПК какви са
конкретните количества изразходвана вода в процесния имот и дали същите съответстват на
осчетоводените количества по представената справка-извлечение, респ. дали служебното
начисляване за исковия период кореспондира с чл. 39, ал. 8 от Наредбата. В обобщение се
налага извод, че ищецът не доказва да е предоставил в процесния имот стоките и услугите,
чието заплащане претендира, поради което исковете следва да се отхвърлят като
неоснователни.
Страните не са навели други доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на чл.
269, изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи служебна проверка на различни от
сочените основания за неправилност на решението.
С решението си първоинстанционният съд макар по различни съображения е
достигнал до идентичен краен резултат с този на въззивния съд и следва да бъде
потвърдено, включително и в частта за разноските, правилно разпределени между страните
3
при спазване на правилата по чл. 78 ГПК. Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Въззиваемите претендират и доказват разноски за заплатено адв. възнаграждение от
по 400лв. всеки (съгласно представените доказателства, включително в договорите за правна
защита и съдействие е отбелязано, че уговореното адв. възнаграждение за въззивната
инстанция е платено изцяло и в брой, и списъци по чл. 80 ГПК). Възражението на
жалбоподателя по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от въззиваемите адв.
възнаграждение от по 400 лв., съдът намира за основателно. Предвид размера на исковите
суми, както и с оглед съотношението от една страна между фактическата и правна сложност
на делото и от друга - заплатеното адв. възнаграждение и предвидения минимален размер от
300 лв. съгл. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., съдът преценява, че адв.
възнаграждение следва да бъде намалено на по 300лв. Или жалбоподателят следва да
заплати на въззиваемите сумата от по 300 лв., които им се дължат от жалбоподателя изцяло,
предвид неоснователността на жалбата.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 37 от 22.03.2021 г. по гр. д. № 05070/2020 г. по описа
на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА "Водоснабдяване и канализация"ООД, ЕИК: ********* и седалище и
адрес на управление: ***, да заплати на Б. И. Б., ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата от
300 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по въззивното
производство.
ОСЪЖДА "Водоснабдяване и канализация"ООД, ЕИК: ********* и седалище и
адрес на управление: ***, да заплати на Д. И. Б., ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата от
300 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по въззивното
производство.
ОСЪЖДА "Водоснабдяване и канализация"ООД, ЕИК: ********* и седалище и
адрес на управление: ***, да заплати на С. И. Б., ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата от
300 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5