Определение по дело №383/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.435 и сл. от ГПК и е образувано по жалба на И. А. Д. –А. от гр. К.против действията на ЧСИ Росен Сираков с рег. № 812 с район на действие КОС. Твърди, че като длъжник по изп.д. № 61/2010 г., по описа на ЧСИ Росен Сираков, не дължи начислените такси и разноски, тъй като същите били определени неправилно и не са внесени от взискателя. Определянето им било в разрез с изискванията на чл. 78, ал.2 от ТЗЧСИ. Освен това счита възнаграждението за адвокат за прекомерно, тъй като не е съобразено с разпоредбата на пар.2 във вр. с чл.10 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли съдът да отмени постановление на ЧСИ, материализирано в покана за доброволно изпълнение, с което са определени такси, разноски и адвокатско възнаграждение по изп.д. № 61/2010 г. по описа на ЧСИ Росен Сираков.

В писменото си възражение взискателя, чрез адв. И.Б.- АК-К., твърди, че жалбата е недопустима, тъй като в чл.435, ал.1 от ГПК не е предвидена възможност длъжника да обжалва действията на ЧСИ относно начислените такси и разноски. Счита още, че по същество жалбата е неоснователна, тъй като жалбодателя не сочи конкретен размер на таксите, разноските и адвокатското възнаграждеÝие. По отношение на прекомерността на адвокатското възнаграждение счита, че размерът се определя при свободно договаряне и въз основа на договор за правна помощ, а в изпълнителното производство не се прилагат общите правила на ГПК. Моли съдът да остави жалбата без разглеждане, а ако разгледа жалбата по същество, да я остави без уважение.

ЧСИ Росен Сираков в мотивите си се позовава на чл.435, ал.1 от ГПК и счита жалбата за недопустима. Обикновените такси по изпълнителното дело са внесени авансово от взискателя и се дължат от длъжника. Същите са посочени в поканата за доброволно изпълнение, както и пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Твърди, че таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ е пропорционална, а не авансова и е начислена към датата на ПДИ, а адвокатското възнаграждение представлява разноски по изпълнението.

Окръжния съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от длъжник по изпълнението, в срока за доброволно изпълнение и е процесуално допустима.

Изп.д. № 61/2010 г по описа на ЧСИ Росен Сираков е образувано по молба на И. С. Д. от с. Б. И., К-а обл., чрез адв. И. Б.-АК-К., срещу И. А. Д. – А. от гр. К., на основание изпълнителен лист от 29.01.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 103/2010 г. по описа на КРС, за сумата от 50 000.00 лв., представляваща неизпълнено парично задължение по договор за заем от 01.06.2004 г., ведно със законната лихва от 28.01.2010 г. до изплащане на вземането, и разноски по делото в размер на 7 820.00 лв. В молбата са посочени начините на изпълнение- проучване имуществото на длъжника; налагане на запор и възбрана върху имуществото на длъжника; опис на имуществото на длъжника и изнасяне на публична продан и налагане на длъжника ограничителна мярка по ЗБДС. По изпълнителното дело ЧСИ е съставил сметка № * от 05.02.2010 г. с посочване на суми за такси по т.1, 2, 5 и 9 от ТТР към ЗЧСИ общо за сумата 126.00 лв., която с приходен касов ордер от 05.02.2010 г. е внесена от взискателя по сметка на ЧСИ. С друг приходен касов ордер от 18.02.2010 г. по сметка № */ 18.02.2010 г. от взискателя е внесена и сумата от 54.00 лв. за наложени 4 бр. запори върху дружествения дялове на длъжника в различни дружества. Внесените от взискателя суми са във връзка с предприети от ЧСИ действия по изпълнението. По изпълнителното дело е представен договор за правна помощ, сключен между взискателя и адв. И.Б.- АК-К., с уговорено възнаграждение в размер на 8 940.60 лв.

Съгласно чл.5 във вр. с чл.2 от ГПК съдът дължи защита и съдействие по подадената молба и е длъжен да реши делото според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни и противоречиви -според общия им разум, а при липса на закон, основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала. Чл. 435, ал.1 от ГПК не съдържа основания за право на жалба на длъжника относно правилността на начислените такси и разноски. Независимо от това въззивния съд намира, че по общите правила на ГПК длъжника по изпълнителното дело има право да възразява относно размера на таксите и разноските, когато са неправилно определени от съдебния изпълнител. Правото си на жалба длъжника е упражнил след получаване на покана за доброволно изпълнение, в която ЧСИ е посочил както размера на вземането, така и таксите и разноските по изпълнението. В този смисъл съдът приема, че жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

От доказателствата по делото се установява, че ЧСИ е определил таксите и разноските за извършените действия по изпълнителното дело, същите са внесени от взискателя преди извършване съответните изпълнители действия и същите следва да бъдат възложени на длъжника на основание т. 34 от ТТР към ЗЧСИ. Установява се, че в поканата за доброволно изпълнение до длъжника- жалбодател по настоящото дело, ЧСИ е посочил размера на вземането и таксите и разноските.по изпълнението. Вярно е, че жалбодателя не е посочил в жалбата си конкретен размер на таксите и разноските по ТТР към ЗЧСИ, но съдът намира, че няма пречка да се произнесе, тъй като в изпълнителното дело се съдържат доказателства от които може да се установи размерът им, и, че се касае за начислени обикновени такси по т.1, 2, 5, 9 от ТТР към ЗЧСИ, които възлизат общо на 180.00 лв. и се внесеÝи авансово от взискателя съгласно т.29, б.”а” от ТТР към ЗЧСИ. Следва да се отбележи, че при изписването на сумата за разноски по изпълнението ЧСИ е допуснал техническа грешка, като е посочил сумата 199.50 лв., вместо действително внесените от взискателя на основание съставените сметки, но тъй като тази суми в течение на изпълнителното производство търпи промени, ЧСИ следва се съобрази с това обстоятелство.

Съгласно т.29, б."б" от ТТР към ЗЧСИ пропорционалната такса по т.26 от същата тарифа се начислява, но се събира върху събраната сума и не се внася авансово. При положение, че по изпълнителното дело обикновените такси са внесени авансово от взискателя и се дължат от длъжника, съдът намира приема жалбата за неоснователна в тази част, при което следва да бъде оставена без уважение.

По отношение прекомерността на адвокатското възнаграждение съдът намира, че при направено искане от длъжника и наличие на предпоставките по чл.78, ал.5 от ГПК компетентен да се произнесе е съдебния изпълнител. Такова искане длъжника не е правил пред съдебния изпълнител, а и такива твърдения не се правят в жалбата. Изпълнителното производство се развива пред съдебния изпълнител, при което съдът ще е компетентен да се произнесе след произнасянето му, и тъй като в случая съдът не е изправен пред такава хипотеза, следва жалбата да се остави без разглеждане, като недопустима, а производството в тази част да бъде прекратено. Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на И. А. Д. с постоянен адрес гр. К., У. Б. №, против постановление на ЧСИ с рег. № 812 с район на действие КОС, материализирано в покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 61/2010 г. по описа на ЧСИ Росен Сираков с рег. № 812 с район на действие КОС, в частта с която са определени разноски по изпълнението.

ОТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И. А. Д. с постоянен адрес гр. К, У. Б. №, против постановление на ЧСИ с рег. № 812 с район на действие КОС, материализирано в покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 61/2010 г. по описа на ЧСИ Росен Сираков с рег. № 812 с район на действие КОС в частта, с която са определени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 8 940.00 лв. и ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 82/ 2010 г. по описа на КОС в тази част.

Решението, с което жалбата е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване пред АС-Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: Членове: 1. 2.