№ 1421
гр. Варна, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20223110203114 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от Е. К. Х. – ЕГН **********, в качеството й на представляващ
на ДЗЗД „ Консорциум Лавалета ” , против Наказателно Постановление № 11 –
2653 / 28.03.2011г. на Директора на Дирекция „ Обслужване ” при ТД - НАП гр.Варна,
с което й е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 / двеста /
лева на основание чл. 264 ал.1 от ЗКПО.
В жалбата се навеждат доводи, че дружеството не осъществява дейност повече
от 20 години, че след проверка за същото не са били налични задължения, както и че
постановлението е връчено повече от 10 години след издаването му и че е изтекла
предвидената в закона абсолютна давност. Поради това и се иска отмяна на
постановлението като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание въз.Х., редовно призована, явява се лично и поддържа
жалбата на посочените в нея основания. По същество тя отново сочи, че не се е крила и
е щяла да заплати глобата, ако своевременно е научила за нея.В случая обаче
постановлението й е било връчено след 11 години.Поради това и моли наложеното
наказание да бъде отменено.
Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата и
1
моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като излага
мотивирано становище за това, че правилно и законосъобразно и че не е изтекла
давността за неговото изпълнение.Прави и искане да се присъди юрисконсултстко
възнаграждение.
След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата
страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
„Консорциум Лавалета” ДЗЗД , чиито представляващ била въз. Х. / преди П./,
било данъчно задължено лице, тъй като се облагало с корпоративен данък за данъчния
финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък.За това и следвало в ТД-
НАП-Варна да бъде подадена дължима данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за
отчетната 2009г. до 31.03.2010г. Това обаче не било сторено в законовия срок.
На 20.10.2010г. при извършена проверка в масивите на НАП –Варна се
установило, че за дружеството не е подадена декларация.Поради това и до
посочения адрес за кореспонденция била изпратена покана за явяване на негов
представител в ТД на НАП за подаване на декларация и съставяне на акт за
установеното нарушение.Същата била получена на адреса на управление на
дружеството, но негов представител не се явил. Поради това на 25.11.2010г. И.С.-
инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна , съставила против въззивницата акт за
установяване на нарушение при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН.В него той посочила
,че въззивницата, в качеството си на представляваща на „ Консорциум Лавалета ”
ДЗЗД не е изпълнила задължението си да подаде декларация по чл.92 от ЗКПО за
отчетната 2009г. в определения от закона срок – до 31.03.2010г. Нарушението било
квалифицирано като такова по чл.92 от ЗКПО.След съставяне на акта били
предприети действия за неговото връчване.Била изпратена покана до адреса на
въззивницата, която била върната в цялост с отбелязване, че не е потърсена от
получателя. За това и били предприети действия за връчване на акта, като служители
на ТД на НАП на 07.02.2011г.и 14.02.2011г. посетили адреса на въззивницата, където
тя или упълномощено лице не били открити.За извършените действия били изготвени
съответните протоколи.На 01.03.2011г. производството било спряно на осн. чл.43 ал.6
от ЗАНН.На 10.03.2011г. въззивницата била установена и съставения против нея акт й
бил предявен лично. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН тя депозирала писмени
възражения, в които посочила, че дружеството не осъществява никаква дейност , че
единият от съдружниците е починал преди три години, а той се е занимавал с
документите.
Въз основа на съставеният акт било издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което административно-наказващият орган възприел описаната в
него фактическа обстановка и правната квалификация на допуснатото от въз. П./ сега
2
Х./ нарушение- чл.92 ал.2 вр. ал.1 от ЗКПО , с което бил осъществен състава на
чл.264 ал.1 от ЗКПО.Било посочено, че нарушението е извършено за първи път.
Поради това административно-наказващият орган на основание чл.264 ал.1 от ЗКПО
наложил на въззивницата наказание “Глоба” в размер на 200 лв.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства , които са последователни,
взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат
различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 11– 2653 / 28.03.2011г. е издадено от
компетентен орган- от Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-
гр.Варна, съгласно заповеди № ЗЦУ-28/06.01.201г. и № ЗЦУ - 1274 /28.09.2010г. на
Изпълнителния директор на НАП. Вмененото във вина нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу
какво следва да се организира защитата. Посочени са нарушените материално правни
норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.При предявяване на
акта не са били направени възражения, съдържащи спорни обстоятелства, нуждаещи
се от разследване.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че за „ Консорциум
Лавалета” ДЗЗД не е била подадена декларация по чл. 92 ал.2 вр. ал.1 от ЗКПО за
2009 г. в законоустановения срок. От текста на визираната разпоредба е видно, че
данъчна декларация се подава от данъчно задължените лица в териториалната
дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация до 31 март на
следващата календарна година, в случая до 31.03.2010г. Това задължение обаче не е
било изпълнено от въззивницата, която е представляваща на дружеството и на която е
възложено управлението му. С осъществено бездействие безспорно е било извършено
нарушение на разпоредбите на ЗКПО, като причините за това , както и дали
дружеството е реализирано или не дейност, са ирелевантни за делото.Поради това
съдът намира, че по безспорен и категоричен начин се установява извършеното
нарушение по чл.92 ал.2 от ЗКПО .
Съдът намира, че правилно е била ангажирана отговорността на въззивницата в
3
качеството й на представляващ „ Консорциум Лавалета” ДЗЗД .Това дружество е
неперсонифицирано и е създадено по ред, предвиден в ЗЗД.Съгласно разпоредбата на
чл.2 ал.2 от ЗКПО, определяща кои са данъчно задължените лица,
неперсонифицираните дружества се приравняват на юридическите лица за целите на
ЗКПО.В този смисъл съдът намира, че правилно е била опредЕ. и санкционната норма
– чл.264 ал.1 от ЗКПО, тъй като именно там е предвидена санкция за управител на
данъчно задължено лице, което с бездействие е допуснало нарушение на чл.261 ал.1
от ЗКПО, а именно неподаване в срок на дължимата по този закон декларация.
Правилно не е била приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото
обществената опасност на настоящото нарушение не се отличава от останалите
нарушения от този вид.
Независимо от горното, съдът намира, че наказателното постановление следва
да бъде отменено , тъй като към настоящият момент е изтекъл абсолютния давностен
срок за ангажиране на отговорността на въззивницата. От момента на извършване на
нарушението до момента са изтекли близо единадесет години. За конкретното
административно нарушение на въззивницата е било наложено наказание „Глоба”.
Предвид тези обстоятелства съобразно чл.11 от ЗАНН за неуредени въпроси относно
обстоятелствата изключващи отговорността, субсидиарно се прилагат правилата на
НК. Доколкото ЗАНН не урежда въпросите за спиране и прекъсване на давността –
обстоятелство изключващо отговорността, съдът намира, че приложение следва да
намерят разпоредбите на чл.81 ал.3 вр. чл.80 ал.1 т.5 от НК.Именно там е предвидено,
че наказателното преследване се изключва, независимо от спирането или прекъсването
на давността, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора, този посочен в чл.80 ал.1
т.5 от НК. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 1 / 27.02.2015г. на ВАС и
ВКС. Съдът не споделя становището на процесуалният представител на наказващият
орган относно приложението на чл.82 от ЗАНН, както и твърдението, че след като
наказващият орган вече е наложил административно наказание , макар и да не е
връчено постановлението в предвидения давностен срок от 4 години и половина, то не
е налице неприключило административно-наказателно производство. На първо място
сроковете в чл.82 от ЗАНН касаят изпълнението на наказанията по влезли в сила
изпълнителни основания, т.е по влезли в сила наказателни постановления, които са
връчени на нарушителя и не са обжалвани в срок, както и по обжалвани
постановления, които са потвърдени или изменени с влезли в сила съдебни решения.
Обжалваното в настоящото производство наказателно постановление е издадено на
28.03.2011г. и е връчено на въззивницата едва на 19.07.2022г. В настоящия случай
давността е била прекъсната със съставянето на акта и наказателното постановление,
но предвид разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК вр. чл.80 ал.1 т.5 от НК преследвателната
давност в конкретния случай възлиза на четири години и половина , които са изтекли
на 02.10.2014г.Това налага извода, че административно наказателната отговорност е
4
изтекла по давност.В този смисъл е и Решение № 1169/03.10.2022г. по к.а.н.д №
1223/2022г. на Административен съд-Варна.
Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Доколкото от страна на въззивницата не е направено искане за присъждане на
разноски, съдът намира, че не следва да се произнася в тази насока.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 11 – 2653 / 28.03.2011г. на Директора
на Дирекция „ Обслужване ” при ТД - НАП гр.Варна, с което на Е. К. Х. / преди П./, в
качеството й на представляващ на ДЗЗД „ Консорциум Лавалета ”, е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 200 / двеста / лева на основание чл.
264 ал.1 от ЗКПО.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред
Административен съд-Варна по реда наАПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5