Р Е
Ш Е Н
И Е
N456
гр.Русе, 27.11.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ
в
публичното заседание на осми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН
ЗОРНИЦА Т., мл.
съдия
при секретаря АНЕЛИЯ ГЕНЧЕВА и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията ВЕЛКОВА В. гр. дело N709 по описа
за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от С.А.Н. *** против решение № 1398/29.08.2019 г., постановено по гр.д.№
1928/2019 г. на Русенския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният
от него иск за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд над
сумата от 1310.54 лв. до размер на 1772.47 лв., както и в частта за разноските.
Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон по съображенията, изложени в жалбата.
Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът бъде
уважен в пълен размер, както и да му се присъдят изцяло направените разноски за
производството.
Ответникът по жалбата О**** счита жалбата за неоснователна по съображенията,
изложени в отговора и иска същата да бъде оставена без уважение и да се
потвърди решението в отхвърлителната му част.
О**** е обжалвало същото решение в частта, с която е
осъдена да заплати на С.А.Н. сумата в размер на 1310.54 лв., представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд през периода 01.04.2016 г.-
31.03.2019 г., сумата в размер на 2 924.57 лв.- допълнително
възнаграждение за изпълнение на специфични дейности и 403.79 лв.- лихва за
забава, ведно със законната лихва, считано от 02.04.2019 г. до окончателното
плащане, както и в частта за разноските. Твърди се, че решението в обжалваната
част е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния
закон по съображенията, подробно изложени в жалбата. Претендира отмяна на
решението в тези части и постановяване на ново, с което исковете се отхвърлят
изцяло, както и да й се присъдят направените разноски за производството.
Ответникът по жалбата С.А.Н.
счита жалбата за неоснователна по съображенията, изложени в отговора по чл.263
от ГПК.
Въззивният съд като
съобразява доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно
правомощията си по чл.269 от ГПК, приема следното:
Въззивните жалби са подадени от
процесуално легитимирани лица в законоустановения срок и срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
Производството по делото
е образувано по обективно кумулативно съединени искове за заплащане на
възнаграждение за положен извънреден труд с правно основание чл.178, ал.1, т.3
от ЗМВР във вр.чл.9.2 от НСОРЗ, за заплащане на допълнително възнаграждение за
изпълнение на специфични служебни дейност с правно основание чл.178, ал.1, т.2
от ЗМВР, както и иск за заплащане на обезщетение за забава с правно основание
чл.86 от ЗЗД.
Установено е, че за
периода м. април 2016 г.- м. март 2019 г. страните са в били служебно
правоотношение като С.А.Н. заемал длъжността „М****“ в „О****“ в О****. Основните задължения
на служителя са изрично посочени в типова длъжностната характеристика,
утвърдена със заповед №8121з-167/26.01.2017 г. на министъра на вътрешните
работи, изменена и допълнена със заповед №8121з-666/18.06.2018 г. За процесният период Н. работил на 12/24-часови смени и с
оглед характера на работата полагал труд
и пред нощта / от 22.00 ч. до 6.00 ч./ съгласно утвърдени графици. Съгласно
графиците и протоколи- приложение №1 от
Наредба №8121з-776/27.06.2016 г. Н. е положил общо 332 часа извънреден труд,
който е компенсиран съобразно нормативната уредба. На същият са изцяло
заплатени положените часове извънреден и нощен труд.
Установено е също, че за
периода 01.03.2017 г.- 31.10.2017 г. на Н. е било изплатено и допълнително
възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности съгласно Заповед
3363-465/15.03.2017 г. Със Заповед №336з-1971/14.11.2017 г. във вр. МЗ- рег.№
8121з-671/09.06.2015 г. и в изпълнение на разпоредително писмо рег.№
328р41075/05.10.2017 г. е било прекратено изплащането на допълнително
възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности за длъжността „ М**“, считано от 01.11.2017 г.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е уважил предявеният иск за заплащане на възнаграждение
за извънреден труд до размер на 1310.54 лв. по съображения, че за този период в
действащите Наредба №8121з-592 /25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776 от
29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, издадени въз основа на
законова делегация, липсва правна норма, регламентираща преобразуването на
положения нощен труд с коефициент, прието е, че е налице празнота в уредбата,
поради което субсидиарно следва да намери приложение
нормата на чл.9 от НСОРЗ и е уважил предявеният иск, основан на тази правна
норма в размер, установен с приетата по делото експертиза.
Районният съд е уважил и
претенцията за заплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на
специфични дейности в размер на 2 924.57 лв. и мораторна лихва върху това
възнаграждение в размер на 403.79 лв. по съображения, че за процесният
период С.Н. е изпълнявал фактически
повече от една специфични дейности- о****, тъй като в стаята на О*** се намирала касата с о**** и същият осъществявал контрол чрез СОТ- система върху о**** в
специалното помещение за такива, както и че М** осъществявал и о****. Съдът е определил размера на допълнителното
възнаграждение съобразно Заповед №8121з-671/09.06.2015 г. на министъра на
вътрешните работи с помощта на вещо лице.
Съдът е уважил и акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва като
лаконично е посочил, че върху главницата от 2924.57 лв. се дължи лихва в размер
на 403.79 лв.
Решението в частта, с която са уважени предявените искове е неправилно като постановено при неправилно
приложение на материалния закон.
Страните по делото са
обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите
нормативни актове по неговото приложение.
В закона няма препращаща
норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно,
както разпоредбите на КТ, така и издадените въз основа на кодекса подзаконови
нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ.
ЗМВР е специален
нормативен акт, регламентиращ статута на служителите, работещи в системата на
МВР като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време,
трудовото възнаграждение и др. С оглед специалния характер на акта, размерът на
дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно
специалните правила, посочени в закона и издадените по силата на изрична
законова делегация Наредби на министъра на вътрешните работи и негови заповеди.
Съгласно разпоредбата на
чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
В чл.178 от ЗМВР са посочени допълнителните
възнаграждения. Допълнителни възнаграждения се дължат за изпълнение на
специфични служебни дейности- чл.178, ал.1, т.2 и за извънреден труд- чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР.
За процесният период
правната уредба на нощният труд на служителите в МВР е регламентирана в чл.187,
ал.1 от ЗМВР във вр.ал.3 и чл.179 от с.з., както и в Наредба №8121з-592
/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. на министъра на вътрешните
работи, които са съобразени с функциите на МВР, както и с естеството на
извършваната дейност. Посочените нормативни актове изчерпват правната регламентация
на нощния труд на работещите в системата на МВР. Поради това е недопустимо субсидиарното приложение на НСОРЗ, както неправилно е приел
първоинстанционният съд.
Неправилно е прието, че е налице непълнота в
специалната уредба, поради което на С.Н. се дължи допълнително възнаграждение
за положен от него извънреден труд, определен по правилата на НСОРЗ.
Непълнота в закона би била налице при липса на
специална нормативна уредба, каквато не е налице в настоящия случай. За
положения от служителите извънреден труд
и нощен труд са налице специални нормативни актове, които регулират
правоотношенията между страните по делото. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт,
издаден по приложение на КТ, поради което не може да се прилага субсидиарно, нито по аналогия в хипотези, за които е налице
специална правна уредба.
Претенцията на С.Н. за заплащане на извънреден труд, изчислена след
преобразуването на положения от него нощен труд като работещ на 12/24- часови
смени по правилата на чл.9 от НСОРЗ, се основава на нормативен акт, който не
може да намери приложение в служебното правоотношение между страните, поради
което е изцяло неоснователна.
В тази част решението е
неправилно и следва да бъде отменено като вместо него се постанови ново, с
което искът се отхвърли изцяло.
В частта, с която искът за
заплащане на възнаграждение за извънреден труд е отхвърлен над сумата от 1310.54
лв. до размер на 1772.47 лв. решението е правилно като краен резултат и следва
да бъде потвърдено.
Решението е неправилно и
в частта, с която е уважен предявеният иск за заплащане на допълнително
възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности.
Условията, редът и максималните
размери за изплащане на допълнителното възнаграждение по чл.
178, ал. 1, т. 2 се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи, а определянето на конкретния размер става със
заповед на съответния ръководител.
В закона е дадена легална дефиниция на понятието „специфични служебни
дейности“. Съгласно пар.26а
от ДР на ЗМВР „специфични служебни дейности“ са пряко изпълнявани от държавните служители по този закон дейности за осъществяване на агентурно-оперативна, издирвателна,
експертно-криминалистическа, патрулно-постова, пожарогасителна, спасителна и неотложна аварийно-възстановителна
работа, държавен противопожарен
контрол или превантивна дейност по чл. 17,
ал. 2, т. 1, контрол на държавната
граница, химическа, биологическа и радиационна защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали, летателна, авиационна, парашутна, плавателна, водолазна, охрана на взривоопасни вещества, банкови или други ценности, борба с тероризма или участие в специални операции, откриване или обезвреждане на взривни вещества, конвоиране, съпровождане или транзитиране на лица, опазване на обществения ред и разследване по досъдебни
производства.
Цитираната норма сочи, че за да се определи
допълнително възнаграждение по чл.178, ал.1, т.2 от ЗМВР служителят следва пряко да осъществява изброените в пар.26а от ДР дейности- т.е. същите да са му пряко
възложени и/ или да следват от длъжността, която заема.
С.Н. заема длъжността „ М***“ *** като в утвърдената по
надлежния ред длъжностна характеристика не са включени нито една от
горепосочените дейности. Извод за извършването на специфични служебни дейности
не може да се обоснове и въз основа на Инструкция за организацията и реда на
осъществяване на дежурство в МВР, нито от утвърдените Вътрешни правила за
организацията за осъществяване на дежурство в МВР.
Такива дейности
са му пряко възлагани с нарочна заповед като за периода на нейното
действие дължимото допълнително възнаграждение е изцяло заплатено съгласно
приетата по делото експертиза.
Със Заповед
№336з-1971/14.11.2017 г. във вр. МЗ- рег.№ 8121з-671/09.06.2015 г. и в
изпълнение на разпоредително писмо рег.№ 328р41075/05.10.2017 г. е прекратено
изплащането на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни
дейности за длъжността „ М***“, считано от 01.11.2017 г. След тази дата няма доказателства на Н. пряко
да е възлагано изпълнението на специфични дейности по смисъла на пар.26 от ДР на ЗМВР или същият фактически да е извършвал тавива.
Неправилно и необосновано първоинстанционният съд
е приел, че Н. е извършвал дейност по о****, както и о****, изразяващи се в о****, вкл. и на специалното
помещение за това чрез контрол на СОТ- система. Тези дейности нямат характер на
специфична служебна дейност по смисъла на закона, поради което изводът, че на
служителя се дължи допълнителното възнаграждение на основание чл.178, ал.1, т.2
от ЗМВР е неправилен.
Решението в
тази част е неправилно и следва да бъде отменено като вместо него се постанови
друго, с което искът като неоснователен следва да се отхвърли.
Претенцията за заплащане на обезщетение за забава
с правно основание чл.86 от ЗЗД се намира в положение на акцесорност
и следва неоснователността на главния иск. С оглед на това решението и в тази
част следва да се отмени като неправилно като вместо него се постанови ново, с
което искът за сумата в размер на 403.79 лв. също се отхвърли.
С оглед изхода от спора следва да се определят и
разноските за производството.
В тежест на ищеца са направените разноски за
производството. Същият следва да заплати направените разноски от О**** за двете инстанции в
общ размер на 409.71 лв.
Съгласно чл.280, ал.3 от ГПК решението не подлежи
на касационно обжалване.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №1398/ 29.08.2019 г., постановено по гр.д.№
1928/2019 г. на Русенския районен съд, поправено по реда на чл.247 от ГПК с
решение № 1472 от 27.09.2019 г., в частта, с която О**** е осъдена да заплати на С.А.Н. сумата в размер на
1310.54 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд през
периода 01.04.2016 г.- 31.03.2019 г., сумата в размер на 2 924.57 лв.-
допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични дейности и 403.79 лв.-
лихва за забава, ведно със законната лихва, считано от 02.04.2019 г. до
окончателното плащане, както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.А.
*** против О**** иск за заплащане на
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.04.2016 г.- 31.03.2019
г. в размер на 1310.54 лв., иск за заплащане на допълнително възнаграждение за
изпълнение на специфични дейности в размер на 2 924.57 лв., както и иска
за заплащане на мораторна лихва в размер на 403.79 лв. като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА С.А.Н. *** да заплати на О**** сумата в размер на 409.71 лв. разноски за двете
инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: