№ 65
гр. Варна, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело №
20223100900497 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е образувано по допустими осъдителни искове на
“БАНКА ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София против В. А. И.,
ЕГН ********** от гр.В. както следва: за заплащане сумата от 36904, 66
лева, представляваща разсрочена наемна цена за периода м. 03.2020г. до м.
05.2022г.по договор за наем, сключен на 14. 01.2020г., между ищеца като
пренаемодател и ДЗЗД”БДС-12”, в което дружество участва ответника;
сумата от 1913, 015 лева, представляваща лихва за забава върху наемната
цена за периода 01.11.2021г. до 14.07.2022г., сумата от 5049 лева
претендирана като неустойка за разваляне съгл. чл. 20 от договора, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до
окончателното издължаване на сумата и сторените в производството
разноски.
Ищецът основава иска си на твърдения, че между банката като
наемател и “Потребителна кооперация Наркооп” като на наемодател е
сключен договор за наем на недвижим имот от 21.11. 2017г., по силата на
който на ищеца е предоставено възмездното ползване на недвижим, находящ
се в гр. П., ул.”****” № 16. Тъй като договорът предвиждал възможност за
преотдаване на имота, на 14.01.2020г. между “Банка ДСК” АД в качеството й
на пренаемодател и ДЗЗД”БСД-12” в качеството му пренаемател в сключен
договор за наем, по силата на който на пренаемателя е предоставено
ползването на имота за срок от датата на подписване на договора до
22.11.2022 г. При предоставянето на имота между страните по договора е
съставен приемо-предавателен протокол от 14.01.2020г., удостоверяващ
1
състоянието на недвижимостта. Договорената наемна цена е в размер на 1700
лева с ДДС, платима на 3-то число от месеца, за който се дължи, а ако този
ден е неработен, в първия работен ден след тази дата. В чл. 6 от договора
страните са предвидили, че в случай на забава за изпълнение на задължението
за заплащане на наемна цена, се начисляване на законна лихва върху размера
на неиздължения остатък. В чл. 20 от договора е уговорена неустойка за
разваляне, дължима от изправната страна в размер на тримесечния наем.
Страната се позовава, че ответната страна В. И. е участник с ДЗЗД”БСД-12” с
дялово участие от 99 %.
Твърди се, че наемателят не е заплатил дължимия месечен наем за
периода 4.03.2020г. до 3.10.2021г. на обща стойност 27 000 лева. С оглед
уреждане на последиците от договорното изпълнение, между ищеца и
ДЗЗД”БСД-12” е сключено допълнително споразумение № 1/08.11.2021г., с
което пренаемателят е потвърдил размера на дължимите наемни вноски. Със
същото споразумение страните са договорили разсрочено изплащане на
дължимите суми по договора, заедно с дължимия месечен наем за съответния
текущ месец, считано от 11.2021г. занапред. Съгл. т. 3 от споразумението
страните са постигнали съгласие, че месечните наеми за м. март 2020г., м.
септември 2021г. и м. октомври 2021 са в размер на 5100 лева общо и че ще
бъдат заплатени до 10 работни дни от сключване на анекса към договора.
Доколкото не е последвало очакваното изпълнение, с изявление,
обективирано в нотариална покана № 121, том I, рег. №1676/17.03.2022г.
ищецът е отправил изявление за разваляне на договора на осн. чл. 20 от
същия, поради забавено изпълнение на задължението за заплащане на
наемната цена в срок по-голям от 30 дни, което неизпълнение по твърдения
на страната се приравнява на пълно неизпълнение. В същата покана е
обективирано искане за доброволно изпълнение на задължения към
11.01.2022г. в общ размер на 38 497,92 лева с ДДС. Тъй като нотариалната
покана е получена от ответницата на 28.04.2022г., като не е последвало
изпълнение, договорът за наем е развален, считано от 05.05.2022 г. След
поканата за погасяване на задълженията по договора по сметка на ищеца е
постъпила сумата от 1000 лева на 27.05.2022 г. Към 14.07.2022г.
задълженията за наемна цена възлизат на 37 277,44 лева. Допълнителни
ответницата дължи мораторно обезщетение и неустойка за разваляне в
претендираните размери съобразно участието си в ДЗЗД.
Въз основа на изложеното, ищецът настоява за уважаване на
предявените искове и присъждане на разноски.
Ответникът оспорва иска по следните съображения: Вторият съдружник
ДЗЗД”БСД-12” С. Д. е починал на 08.11.2021г., с което и на осн. чл. 363 б”в”
от ЗЗД дружеството се счита прекратено, независимо от вписване на това
обстоятелство в Регистър Булстат на по-късна датата, а именно на 24.06.
2022г. Заявява се готовност за постигане на споразумение.
В съдебно заседание и представените писмени бележки страните
2
поддържат позициите си.
За да се произнесе, съдът съобрази следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че между “Банка ДСК” АД и ДЗЗД “БДС-
12” , в което участник е ответницата В. И., е сключен договор за наем от
14.01. 2020г./ по съществото си за преотдаване под наем/, по силата на който
банката е предоставила на наемателя за временно възмездно ползване
недвижим имот-магазин, находящ се в гр.П., ул.”****” 16. Договорената
наемна цена е в размер на 1700 лева с ДДС (чл. 2, ал. 1), платима на трето
число на съответния месец (чл.5.1). Страните са договорили гратисен период
относно задължението за заплащане на наемната цена от един месец от датата
на влизане в сила на договора, през който период наем не се дължи (чл. 2.
5).Самият договор влиза в сила от датата на подписването му (чл. 7). При
забава за заплащане на задължението по договора за наем, пренаемателят
дължи законна лихва върху размер на неплатения наем за съответния
период(чл. 6.1). При пълно неизпълнение на задълженията по договора, за
каквото се счита забава по-голяма от тридесет дни, е предвидено изправната
страна да може да развали договора със 7 -дневно писмено предизвестие. В
този случай виновната за неизпълнението страна дължи на изправната
неустойка в размер на три месечни наема (чл. 20).
С допълнително споразумение № 1 от 08.11.2021г., към договора за
наем страните са потвърдили, че считано от 4.03.2020г. до 3.10.2021г.
пренаемателят е в неизпълнение на договора, като не е заплатил наемни
възнаграждения в общ размер на 27 000 лева. С това споразумение страните
са предвидили график за издължаване на просрочените задължения. Отделно
са се съгласили наемите за м. март 2020 г, м. септември 2021г. и месец
октомври 2021г. да се заплатят в срок от 10 работни дни от подписване на
допълнителното споразумение.
С нотариална покана с удостоверена датата на връчване 28.04.2022 г.,
рег. 1676, том 1, акт № 121 на нотариус рег. №195 от „Банка ДСК“ АД до
ДЗЗД “БСД-12” чрез Васелина И. е отправено седемдневно предизвестие за
разваляне на договора поради неизпълнение на задължението за заплащане
на наема. С поканата се претендира неиздължения наем, обезщетение за
забава и неустойка за разваляне на договора.
Видно от уведомително писмо от 28.04.2022г. по описа на банката
ДЗЗД „БСД-12“ е потвърдило задълженията, на които наемодателя се е
позовал в поканата.
Видно от приемно-предавателен протокол от 16.05.2022г. е извършено
предаване на наетия обект от наемателя на наемодателя.
По делото са приложените фактури за наемните задължения, издадени
от банката, в които като клиент е посочено ДЗЗД БСД 12.
По делото е приложен Договор за учредяване на ДЗЗД „БСД- 12“, с
нотариална заверка на подписите на съдружниците рег. № 7525/26.06.2018г.
на нотариус рег. № 147 НК, видно от който участници в дружеството са В. А.
3
И. с размер на дяловото участие от 99% и С. Д. с дялово участие от 1%.
Не е спорно по делото, че съдружникът С. Д. е починал на 8.11.2021г.,
което се установява от служебно изготвената справка от НБД “Население”.
Гореизложената фактическа обстановка е основа за следните
правни изводи:
Производството е образувано по осъдителни искове за реализиране на
договорната отговорност на съдружник в гражданско дружество за реално
изпълнение на задължение по наемно правоотношение, ведно с претенция за
вреди от неизпълнението под формата на мораторно обезщетение и вреди от
разваляне на договора.
Преди да пристъпи към разрешаване на спора, съдът отбелязва, че
допуснал опущение в приетия за окончателен доклад по делото, като е
докладвал, че искът за наемно възнаграждение е предявен за периода
4.03.2020г. до 3.11.2021г. В действителност видно от исковата молба
ищцовата страна претендира наемно възнаграждение за периода от 03.2020г.
до дата на предаване държането върху наемния обект- 16.05.2022г. Освен, че
за този период се описват вземанията по фактури в обстоятелствената част на
исковата молба, в този смисъл е и депозираната по реда на чл. 366 от ГПК
справка за изчисляване на размер на задълженията (л.54) . Макар погрешно
извършения доклад в тази част, съдът намира, че производството следва да се
разгледа в заявените от ищца предметни предели. Именно по заявените в
исковата молба факти се е защитавал ответника. Пропускът на съда не се е
отразил нито върху квалификацията на спорното право, нито върху
разпределението на доказателствената тежест.
По делото няма спор относно валидно възникналото въз основа на
договор от 14.01.2020г., подписан от ищеца и представляващ ДЗЗД “БСД- 12”
наемно правоотношение, включително относно действителността на
изявленията и съдържанието пораждащото ги правоотношение. Гражданското
дружество не се ползва с правосубектност. Сдружаването на физически и/или
юридически лица в граждански дружества е форма на обединение за
постигане на определена стопанска цел. Тъй като самото дружество не
представлява правен субект, правата и задълженията се придобиват от
съдружниците, които действат в рамките на съдружието (арг. от чл. 361 от
ЗЗД). Страна по сделките с трети лице не е гражданското дружество, а
отделния съдружник, респ. съдружници. Ако сключвайки договора даден
съдружник е действал от името на всички съдружници в гражданското
дружество, в качеството му на управител или като пълномощник, всички
съдружници могат да упражняват правата по сключените от тяхно име и за
тяхна сметка сделки, респ. са носители на поетите задължения-така решение
№ 241 от 09.03.2017 г. по т.д. №2799/15 г. , решение № 131 от 21.03.2014 г. по
т.д. № 1121/11 г., решение №50171/09.01.2023 г. по т.д. №1738/2021г. на ВКС.
В цитираната практиката се приема, че при общо поето задължение
кредиторът има право да търси цялата сума от всеки от съдружниците. Само
4
във вътрешните отношения между съдружниците, поетите права и
задължения са съразмерни на дяловете им в дружеството- чл. 359, ал. 1 и ал. 2
от ЗЗД. След като правата, респ. задълженията по договора възникват направо
за съдружниците, прекратяването на гражданското обединение на някое от
основанията по чл. 363 от ЗЗД не може да се отрази на действието на
правоотношението, от което са възникнали въпросните права, респ.
задължения. Гражданското дружество не е страна по тях. Всички възражения,
обосновани със смъртта на един от съдружниците в дружеството нямат
отношение от отговорността на ответника. Тъй като процесният договор за
наем е подписан от управителя на гражданското обединение В. И. в това й
качество, задълженията по него са възникнали общо за двамата съдружници.
Тоест всеки от участниците в обединението отговаря спрямо кредитора за
целия дълг.
Съгласно чл. 232, ал. 2 от ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната
цена и разходите, свързани с ползването на вещта. В случая уговорения
месечен наем възлиза на 1700 лева, като по делото не e било спорно, напротив
изрично се потвърждава от последващото споразумение от 08.11.2021г, че
наемателят не е заплатил дължимия наем за периода 04.03.2020г. 3.10.2021г. в
общ размер на 27 200 лева, както и отсрочените с това споразумение вноски,
първите от които дължими в 10 дневен срок от сключването му. Предвид така
констатираното неизпълнение, продължило в период по-продължителен от 30
дни, което също не оспорено от ответника, за наемодателя е възникнало
потестативното право да развали договора с предизвестие съгласно
разпоредбата на чл. 20 от договора. Правото да прекрати договорната връзка
наемодателят е упражнил надлежно, изпращайки нотариална покана,
получена от ответника на 28.04.2022г. съгласно изрично удостовереното
връчване от нотариуса. Прекратителният ефект в случая е настъпил с
изтичане на 7-дневното предизвестие, или на 05.05.2022г. За период от
03.2020г. от 5.05.2022г., ответникът дължи наемно възнаграждение, а за
периода от прекратяване на правоотношение до предаване на държането
върху наемния обект (16.05.2022) - обезщетение за ползване по чл. 236 от ЗЗД
в размер на дължимата наемна цена. От общия размер на задължението по
фактурите за дължими наеми за периода от м. март 2020г. до 16.05.2022г.
следва да се приспадне извършеното частично плащане от 700 лева по
фактурата за м. 03.2020г., признато от ищеца. Ответникът не се позовал и не е
доказал погасяване на задължението. С оглед диспозитивното начало в
гражданския процес на ищеца се следва сумата от 36904,66 лева
Неоснователен е доводът на ответника за това, че искът се явява
доказан за сумата над 27000 лева. Този си довод страната основана на
допълнителното споразумение от 08.11.2021г., с което страните са приели, че
към датата на подписването му наемателя е задължен за сумата от 27 000 лева
за период от 4.03.2020г. до 03.10.2021г. В действителност споразумението
има установително действие между страните досежно признатия размер на
задълженията. Това действие обаче е фиксирано към точно определен
5
момент-датата на подписване на споразумението. След тази дата до датата на
прекратяване на договора наемателят продължава да дължи уговорения наем,
а след прекратяване на договора до предаване на имота – обезщетение за
ползване в размер на месечния наем. Такова също се претендира от ищеца,
който се позовава на вземания по фактура от 10.05.2022г. за наем от м. 05.22,
частно сторнирана.
В чл. 20 от договора страните са предвидили неустойка за прекратява на
договора в размер на три наемни вноски. Фактическият състав, от който
възниква отговорността за неустойка включва надлежно упражнено право на
разваляне на договора и действително уговорена неустоечна клауза. И две
условия в случая са налице. Предвид, че неустойката е уговорена по
търговска сделка по см. на чл. 286 от ТЗ, фиксираният й размер, както и че
общият претендиран размер не надвишава наемните вноски, които
кредиторът би получил до края на срока на договора, ако не беше
прекратяването, съдът намира, че клаузатата не противоречи на добрите
нрави. Относно съответствието на неустойката с добрите нрави съдът следи
служебно съгл. т. 3 на ТР 1/2009г. на ОСТК на ВКС.
В заключение съдът намира искът за доказан до претендирания размер
от 5049 лева.
Съгласно разпоредбата чл. 6 ал. 1 от договора при забава за заплащане
на наемното възнаграждение на падежа, наемателят дължи законна лихва за
забава. Правилото обективира общата разпоредба на чл. 86 от ЗЗД. Законната
лихва в случая компенсира забавеното изпълнение на задължението за
заплащане на дължимия наем, като няма пречка да се кумулира с
неустойката, която обезщетява вредите от развалянето. Целта на
гражданската отговорност е да се обезщетят интегрално всички вреди от
неизпълнението.
Падежът на задължението за заплащане на наемна вноска е третия ден
от месеца, за който се дължи(чл. 5, ал. 1), съответно, ако денят е неработен-
първия следващ работен ден. С оглед констатираното просрочие с
допълнителното споразумение от 08.11.2021г. страните са предвидили
просрочените вноски за периода 4.03.2020г. до 03.10.2021г. да се издължават
с текущия наем, а вноските за м, март, м.септември и 2021г. и м. октомври
2021г. да са дължими в срок от десет работни от подписване на
споразумението(чл. 3 от допълнителното споразумение). При неиздължаване
на падежа наемателят изпада в забава от следващия ден.
При съобразяване на горното относно, съдът за по-голяма яснота
обективира изводите си относно мораторната лихва в табличен вид:
НаемнаРазмерПогасенаПериод наОснованиеЗабележкаРазмер
вноска главницаначисл. на
налихва
законна
наема
6
лихва
м. март1700 лева1000 лв., 26.11.21г.- чл. 3 от 94,64 лв.
2020платен. 30.05.22*върхудопълн
наглавница отспораз.
30.05.22г.1700
31.05.22-
4.07.22 върху
главница от
700 лв.
м.юли1700 4.11.21- чл. 2.1“а”Невъзможен падеж,
2020 14.07.22 от допълнначалната дата е преди
лева
спораздатата на подписване на
доп.споразумение
м.1700 4.12.21- чл. 2.1“б” 100,58
14.07.22 от допълн лв.
августлева
спораз,
2020
м.септ1700 4.01.22-4.07.22 чл. 2.1“в” 85,95 лв.
2020от допълн
лева
спораз,
м.окт1700 4.02.22-4.07.22 чл. 2.1“г” 71,31 лв
2020от допълн
лева
спораз,
м.ноем1700 4.03.22-4.07.22 чл. 2.1“д” 58.08 лв
2020от допълн
лева
спораз,
м.дек.1700 5.04.22-4.07.22 чл. 2.1 “е“3.04 е неработен ден, 42,97 лв.
2020от допълнпадежът е на 4.04
лева
спораз,
м.ян.1700 4.05.22-4.07.22 чл.2.1“ж“ 29.28 лв
от допълн
2021лева
спораз,
м.фев.1700 4.06.22-4.07.22 чл. 14,64 лв
20212.1“з“от
лева
допълн
спораз.
м.март1700 5.07.2022- чл. 2.1“и“3.07 е неработен ден,
4.07.2022 от допълнпадежът е на
2021лева
спораз.4.07.Падежът е
невъзможен, крайната
дата е преди началната
м.април1700 4.08.22-4.07.22 чл. 2.1Падежът е невъзможен,
7
2021лева“й”открайната дата е преди
допълнначалната
спораз.
м.май1700 4.09.22-4.07.22 чл. 2.1 “к“Падежът е невъзможен
2021от допълн
лева
спораз.
м.юни1700 4.10-22-4.07.22 чл. 2.1“л“Падежът е невъзможен
2021от допълн
лева
спораз.
м.юли1700 4.11-22-4.07.22 чл.2.1“м“Падежът е невъзможен
2021от допълн
лева
спораз.
м.авг.Не се
2021претендира
м.септ.1700 26.11.21- чл. 3 от 104.36
2021 4.07.22. допълн лв.
лева
спораз.
м.окт.1700 26.11.21- чл.3 от 104,36
2021 4.07.22г. допълн лв.
лева
спораз.
м.ноем.1700 4.11.21- чл. 5 от 114,75лв.
2021 14.07.22 договора
лева
м. дек.1700 4.12.21- чл. 5 от 100,58лв.
2021 14.07.22 договора
лева
м.ян.1700 4.01.22-4.07.22 чл. 5 от 85,95 лв.
2022договора
лева
м.февр.1700 4.02.22-4.07.22 чл. 5 от 71,31 лв.
2022договора
лева
м.март1700 4.03.22-4.07.22 чл. 5 от 58,8 лв
2022договора
лева
м.април1700 5.04.22-4.07.22 чл. 5 от3.04 е неработен ден, 42,97 лв.
2022договорападежът е на 4.04
лева
м.май877,44 4.05.22-4.07.22 чл. 5 от 15,11 лв.
2022договора
лева
Общо:1195,56
8
лева
*на 30.05.22 г. е погасена частично сумата от 1000 лева, дължима за
м.март 2020г. / виж. справка по чл. 366 ГПК/
Предвид изложеното, съдът намира, че исковата претенция за
мораторна лихва се явява доказана до размер от сумата от 1195,56 лева (тук
важат изложените по-горе мотиви, че ищцата като съдружник отговаря за
целия размер от задължението независимо от квотата си в съдружието).
Предвид изложеното исковете за наемно възнаграждение и неустойка за
разваляне се явяват доказани в претендираните размери, а този за лихва за
забава- до размер от 1195,56 лева. Съответно следва да се отхвърли иска за
законна лихва за разликата до претендираните 1913,015 лева.
С оглед изхода от спора, на ищеца следва да се присъдят сторените по
делото разноски съобразно уважената част от иска. На осн.чл.78, ал.8 ГПК
съдът определя юрисконсултско възнаграждение на ищеца в размер на 500
лева, в пределите по чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, като съобразява цената и броя на исковете, броя на
проведените съдебни заседания и процесуалната активност на представителя.
Така определеният размер следва да се съобрази при изчисляване на
разноските на ищеца съобразно уважената част от иска. Ето защо, при уважен
материален интерес от 43149,22 лева и общо и признати разноски за
държавна такса (1904,68 лева) и за юк. възнаграждение (500 лева) се
присъждат 2365,35 лева.
На ответника се следват разноски по съобразно отхвърлената част (чл.
78, ал.3 от ГПК) за адв. възнаграждение в размер на 24,53 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. А. И., ЕГН ********** от гр.В., ул.“****“ № 15, ет.3, ап.
6 ДА ЗАПЛАТИ на “БАНКА ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19 сумата от 36904, 66
лева, представляваща разсрочени наемна цена за периода м. 03.2020г. до
5.05.2022г., по договор за наем от 14.01.2020г. недвижим, находящ се в гр. П.,
ул.”****” № 16, а за периода 05.05.2022-16.05.2022г.- обезщетение за
ползване на същия обект след прекратяване на договора до предаване на
вещта, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата
молба-15.07.2022г. до окончателното издължаване на сумата 5049 лева
представляваща неустойка за разваляне на договор за наем от 14.01.2020г.
9
съгл. чл. 20 от договора, сумата от 1195,56 лева, представляваща законна
мораторна лихва за периода 01.11.2021г. до 14.07.2022г.,като ОТХВЪРЛЯ
иска за законна лихва за горницата над 1195,56 лева до претендираните
1913,015 лева.
ОСЪЖДА В. А. И., ЕГН ********** от гр.В., ул.“****“ № 15, ет.3, ап.
6 ДА ЗАПЛАТИ на “БАНКА ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19 сумата от 2365,35 лева,
представляваща сторените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА “БАНКА ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19 ДА ЗАПЛАТИ на В. А. И.,
ЕГН ********** от гр.В., ул.“****“ № 15, ет.3, ап. сумата от 24,53 лева
представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение,
на осн. чл. 78,ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10