Решение по дело №317/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 32 от 26.04.2011 г., постановено по гр.д.№ 1570/2010 г., Кърджалийският районен съд е признал за установено по отношение на М. Н. К. от Г., че „М.” Е. Г. има парично вземане от М. Н. К. по Договор № К1284659 от 14.02.2008 г. за предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода от 14.05.2008 г. до 14.07.2008 г. в размер на 253.83 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 21.09.2010 г., до окончателното й изплащане, ведно с разноските, които суми са предмет на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена под № 2361/02.08.2010 г. по ч.гр.д.№ 1254/2010 г. на Районен съд – Кърджали. С решението си съдът е осъдил М. Н. К. да заплати на „М.” Е. Г. сумата от 25 лева, представляваща разноски по делото.

Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата М. Н. К., която го обжалва в срок. Излага съображения, че не дължи процесната сума и моли искът да бъде отхвърлен.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил о‗говор на жалбата от въззиваемия „М.” Е. Г..

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Пред първата инстанция е бил предявен иск от „М.” Е. Г. против М. Н. К., с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПКС, за установяване съществуването на вземане в полза на „М.” Е. Г. против М. Н. К., по Договор № К1284659 от 14.02.2008 г. за предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода от 14.05.2008 г. до 14.07.2008 г. в размер на 235.83 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 21.09.2010 г., до окончателното й изплащане и ведно с разноските, които суми са предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 2361/ 02.08.2010 г. по ч.гр.д.№ 1254/2010 г. на Районен съд – Кърджали.

От приложеното като доказателство ч.гр.д.№ 1254/2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд се установява, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „М.” Е. Г. е издадена заповед № 2361/02.08.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу М. Н. К. за сумата в размер на 235.83 лева за предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода от 14.05.2008 г. до 14.07.2008 г. по договор № К1284659 от 14.02.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.07.2010 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото от 25 лева за внесена държавна такса и 40 лева юрисконсултско възнаграждение.

От цитираното ч.гр.д.№ 1254/2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд се установява също така, че в срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът М. Н. К. е подала възражение срещу заповедта за изпълнение. Със съобщение до „М.” Е. Г., получено на 25.08.2010 г., районният съд е указал на дружеството, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. Видно от подадената искова молба, в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, „М.” Е. Г. е предявил иск по чл.422 от ГПК за съществуване на вземането в размер на 235.83 лева по заповед № 2361/02.08.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 1254/2010 г. по описа на Районен съд - Кърджали.

От гореизложеното се установява, че са налице процесуалните предпоставки за предявяване на иск с правно основание чл.422 от ГПК за съществуване на претендирано вземане, а именно – издадена заповед за изпълнение, подадено в срок възражение срещу заповедта за изпълнение и предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК иск за съществуване на вземането, предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение.

Установено е по делото, че на 14.02.2008 г. между страните е бил сключен договор № К1284659, съгласно който ищецът се е задължил да предоставя услуги чрез своята обществена далекосъобщителна клетъчна мрежа, а ответницата /въззивница в това производство/ в качеството си на абонат се е задължила да заплаща сумите по този договор, съгласно Общите условия за взаимоотношенията между „М.” Е. и абонатите на далекосъобщителни подвижни клетъчни мрежи по стандарти GSM и UMTS. В тази връзка, както в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и в исковата молба се твърди, че длъжникът – ответник М. К. дължи сумата от 235.83 лева за предоставени й далекосъобщителни услуги, за периода 14.05.2008 г. – 14.07.2008 г., по две фактури – фактура № ********* от 14.06.2008 г. за сумата от 72.80 лева, представляваща 4.08 лева – месечни такси /абонаментни такси, лизингови вноски, пакети минути и др./, 56.59 лева- разговори, данни, съобщения и други такси и услуги и 12.13 лева – ДДС и фактура № ********* от 14.07.2008 г. за сумата от 163.03 лева, представляваща 6.00 лева – месечни такси /абонаментни такси, лизингови вноски, пакети минути и др./, 135.86 лева – разговори, данни, съобщения и други такси и услуги и 27.17 лева – ДДС.

Във връзка с тези твърдения, по делото не са представени цитираните две фактури с номера ********* от 14.06.2008 г. и ********* от 14.07.2008 г., нито са представени каквито и да са други доказателства за дължимостта на претендираните суми. Неправилно в своите мотиви първоинстанционният съд е приел, че тези твърдения на ищеца не се оспорват от ответницата, поради което и е приÕл твърденията за безспорни. В срока за отговор, ответницата М. К. е подала възражение за недължимост на посочените суми, макар и на друго основание. Същото обаче в никакъв случай не представлява признание на твърдените в исковата молба факти и обстоятелства, и в частност – признание за издадени две фактури с посочените номера и дати общо за сумата от 235.83 лева. Впрочем, в изготвения на основание чл.146, ал.1 от ГПК доклад по делото първоинстанционният съд изрично е приел, че не се признават факти и обстоятелства и всички факти се нуждаят от доказване.

Съгласно т.4.4 от цитирания по – горе Договор № К1284659 от 14.02.2008 г., начинът и сроковете за плащане на сумите, дължими от абоната по този договор, са уредени в Общите условия. В тази връзка, разпоредбата на т.26.4 от Общите условия за взаимоотношенията между "М." EАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на "М." Е. по стандарти GSM и UMTS предвижда, че заплащането на услугите се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на абоната. В случая липсват каквито и да са доказателства за издадени фактури на обща стойност 235.83 лева за предоставени на ответницата далекосъобщителни услуги за периода 14.05.2008 г. – 14.07.2008 г., респективно – доказателства за дължимостта на посочената сума.

Ето защо съдът намира, че от така събраните по делото доказателства не се установява съществуване на вземане на "М." EАД против М. Н. К. в размер на 235.83 лева по договор № К1284659 от 14.02.2008 г. за предоставени й далекосъобщителни услуги, за периода 14.05.2008 г. – 14.07.2008 г., поради което предявения иск е недоказан и като такъв неоснователен и следва да се отхвърли. При това положение, е без значение за делото обстоятелството дали ответницата М. К. е изгубила телефона си или дали същият е бил откраднат, поради което и съдът не обсъжда събраните в тази насока доказателства.

Ето защо следва да се отмени решението на районният съд, а предявения иск - да се отхвърли като неоснователен.

При този изход на делото разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не са поискани.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 32 от 26.04.2011 г., постановено по гр.д. № 1570/2010 година по описа на Кърджалийския районен съд, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от "М." E. със седалище и адрес на управление Г., Р. И., У. № *, ЕИК *********, против М. Н. К. от Г., У. *А, с ЕГН *, иск с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК за установяване съществуване на вземане в размер на 235.83 лева по Договор № К1284659 от 14.02.2008 г. за предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода от 14.05.2008 г. до 14.07.2008 г., ведно със законната лихва от 21.09.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, ведно с разноските, които суми са предмет на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена под № 2361/02.08.2010 г. по ч.гр.д.№ 1254/2010 г. на Районен съд – Кърджали.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател : Членове : 1. 2.