РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Пловдив , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в закрито заседание на десети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана И. Изева
Членове:Радостина А. Стефанова
Светлана А. Станева
като разгледа докладваното от Радостина А. Стефанова Въззивно гражданско
дело № 20215300500944 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 ал.2 т.1 във вр. с чл.527 от
ГПК.
Постъпила е жалба от П. М. М., ЕГН – **********, в качеството й
на длъжник, чрез адв. Ж.Б. – Н., против Постановление от 25.02.2021г. по
изп.д.№ 20198190400311 по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова, рег.№819,
изготвено от ПЧСИ Георги Кисьов, с което й е наложена глоба в размер на
400 лв. на осн. чл.527 ал.3 от ГПК за неизпълнение на съдебно решение, въз
основа на което на 25.06.2019г. е издаден изпълнителен лист по гр.д.№
15005/2015г. по описа на Районен съд –Пловдив, IV гр.с., като не предава
детето С. Л. М., ЕГН - ****, на баща му Л. Г. М., ЕГН – **********, за
осъществяване на режима на лични контакти. Моли да бъде отменено и
вместо това да се постанови решение, с което да се отмени изцяло наложената
й глоба.
Л. Г. М., ЕГН – **********, в качеството на взискател, чрез
адв.Н.Д., депозира Възражение по чл.436 ал.3 от ГПК, че жалбата е изцяло
неоснователна.
1
От страна на ЧСИ Людмила Мурджанова, рег.№819, по реда на
чл.436 ал.3 от ГПК са депозирани мотиви, че жалбата е процесуално
допустима, но е изцяло неоснователна.
Окръжен съд –Пловдив, V възз.гр.с., намира, че жалбата е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.
По молба от 22.04.2019г. на взискателя Л. Г. М. против длъжника
П. М. М., майка на детето С. Л. М. е заведено изп.д. № 20198190400311 по
описа на ЧСИ Людмила Мурджанова, рег.№819, с приложени Решение №
1280/14.04.2016г. на Районен съд –Пловдив по гр.д.№ 460/2016г. и
изпълнителен лист, изд. на 21.04.2016г. от Районен съд – Пловдив относно
осъществяване режим на лични контакти. Посочено е, че майката осуетява
изпълнението на режима на лични контакти и непрекъснато укрива детето.
Съдебният изпълнител е изпратил Покана за доброволно изпълнение,
получена от длъжника лично на 24.04.2019г.
С Молба от 26.01.2021г. е направено искане от Л. Г. М. за
изпълнение режима на лични контакти на датата 06.02.2021г. /събота, 9, 00
часа/. С Разпореждане от 06.02.2021г. ЧСИ е насрочил осъществяване на
режима, като е постановил да се изпрати съобщение до длъжника, с
предупреждение, че при неизпълнение ще бъде наложена глоба. На
05.02.2021г. от длъжника П. М. М. е подадена Молба /на л.46/, с която,
уточнява, че е получила, макар и не в срок Призовката за принудително
изпълнение, с която за датата 06.02.2021г. е насрочено предаване на детето.
Направено е особено искане предаването на детето да се извърши не в
кантората на съдебния изпълнител, а на адреса гр.Пловдив, ул.“****, където
живеят с детето. На 06.02.2021г. е съставен Протокол /на л.47 и сл./ от ПЧСИ
Г. К., в който документ са отразени обстоятелствата, че първоначално в
кантората, в 9, 00 часа, заедно с взискателя Л. Г. М. изчакали длъжника да се
яви заедно с детето С.. Тъй като не се появили длъжника и детето, затова
съдебният изпълнител, заедно с взискателя отишли на място в 9, 51 часа, на
горепосочения адрес в гр.Пловдив, ул.“****. Длъжникът П.М. отключила
входната врата на жилищната кооперация и заедно се качили до етажа.
Детето се показало на вратата на апартамента, но не било предадено на
2
бащата. Майката обяснила, че не може да убеди детето да тръгне с него.
Протоколът бил съставен в 10, 40 часа, като е отбелязано, че са били
присъствали на срещата и лицата И. Л. /брат на П.М./ и Е. К. /приятелка на
П.М./.
На 08.02.2021г. /на л.54/ е направено следващо искане от Л. Г. М.
за изпълнение режима на лични контакти на датата 19.02.2021г. /петък, 17, 00
часа/ и на датата 06.03.2021г. /събота, 9, 00 часа/. С Разпореждане от
09.02.2021г. ЧСИ е насрочил осъществяване на режима, като е постановил да
се изпрати съобщение до длъжника, с предупреждение, че при неизпълнение
ще бъде наложена глоба. Призовката за принудително изпълнение за
насрочено предаване на детето на гореописаните две дати е била получена от
длъжника лично на 10.02.2021г. /на л.58/. От съставения Протокол от 19.
02.2021г. се чете, че на указаната дата се е явил само взискателят Л. Г. М..
Майката П. М. М. не довела детето С. и режимът на лични контакти не бил
осъществен.
Предвид на съставените два Протокола от 06.02.2021г. и от
19.02.2021г. и неизпълнението на съдебно решение, въз основа на което на
25.06.2019г. е издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 15005/2015г. по описа на
Районен съд –Пловдив, на П. М. М. е наложена глоба от съдебния изпълнител
с Постановление от 25.02.2021г. в размер на 400 лв. на осн. чл.527 ал.3 от
ГПК.
С подадената жалба от П. М. М. против Постановление от
25.02.2021г. всъщност на практика не се оспорват изложените обстоятелства
по непредаване на детето на бащата. Изтъкват се причини, поради които
майката не е предала детето. По-конкретно е записано, че тя лично не
препятства срещите, подготвяло му е винаги багажа, успокоявала го е, но
детето отказва да отиде при баща си. При всеки неин опит да изпълни
съдебното решение, детето започвало да плаче, да пищи, почервенява и
отказва да излезе навън. Не искало да тръгне, тъй като го е страх от баща му,
не иска да го бият и обиждат у дома на баща му. Имало е много разговори с
детето, за да се успокои, но то било категорично, че не иска да отиде при
баща си. Конкретно на датата 19.02.2021г. в къщи майката била поканила и
жена - психолог Ц. П., която се опитала да намали стреса от детето, водила
3
разговор с него, но то в крайна сметка отново отказало да тръгне. Майката
посочва също, че преди време /на 19.01.2021г./ също е разговоряла по тези
проблеми със социален работник г- жа К., която работила с детето от 2018г.,
но значим напредък не се получил.
Съдът намира, че жалбата е неоснователна. Това е така, защото,
формално на посочените дати от двата протокола е налице от нейна страна
неизпълнение на съдебно решение, въз основа на което е издаден
изпълнителен лист. Действително, напълно е възможно, а и сигурно е така, че
детето не иска да отиде доброволно при баща си, и затова майката се
притеснява от всички тези стресовите ситуации, в които то изпада. Правилно
е преценено от нейна страна, че следва да се обърне към специалисти –
детски психолог и социален работник, които по подходящ начин да помогнат
да се преодолеят наличните страхове у детето. Явно е, че страните взискател
М. и длъжник М. са в много обтегнати отношения и не се разбират.
Неправилно е обаче поведението на майката, независимо от всички налични
проблеми, да не изпълнява съдебния акт, тъй като същият е акт на държавен
орган, постановен в полза на детето и на родителите, целящ да има установен
регламент, по който да се осъществяват контактите помежду им. По
отношение на конкретните дати, за които са съставени протоколите -
официални документи, длъжникът е вършил противното на това, което с
решението е задължен да върши- да извърши предаване на малолетното дете
на баща му. Налага се извод, че е налице системно неизпълнение от
длъжника, тъй като това е станало два поредни пъти. Законосъобразно с
атакуваното Разпореждане от 25.02.2021г. е наложена глоба на осн. чл.527
ал.3 от ГПК от съдебния изпълнител, който от своя страна също служебно е
длъжен да прилага описания способ по изпълнителния лист.
За пълнота на изложението въззивната инстанция посочва, че
жалбоподателката П. М. М. и насрещната страна Л. Г. М. с Възражението са
приложили писмени доказателства /заверени копия от съдебни актове по
други дела, водени между страните, становище на психолог от 04.06.2018г.,
СМУ от м.IX., 2019г. и др./, които са неотносими към конкретните два
случая, поради което и не подлежат на допускане и приобщаване към
настоящето дело.
4
Разноски.
Съобразно правния резултат жалбоподателката П. М. М. ще бъде
осъдена да заплати на Л. Г. М. сумата 240 лв. /с ДДС/ за направени разноски
за адвокатско възнаграждение съгласно представени Договор за правна
защита и съдействие, Пълномощно и фактура, изд. на 29.03.2021г. /на л.30/.
По мотивите, Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с.
РЕШИ:
Оставя без уважение подадената жалба от П. М. М., ЕГН –
**********, в качеството й на длъжник, чрез адв. Ж.Б. – Н., против
Постановление от 25.02.2021г. по изп.д.№ 20198190400311 по описа на ЧСИ
Людмила Мурджанова, рег.№819, изготвено от ПЧСИ Георги Кисьов, с което
й е наложена глоба в размер на 400 лв. на осн. чл.527 ал.3 от ГПК за
неизпълнение на съдебно решение, въз основа на което на 25.06.2019г. е
издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 15005/2015г. по описа на Районен съд –
Пловдив, IV гр.с., като не предава детето С. Л. М., ЕГН - **********, на
баща му Л. Г. М., ЕГН – **********, за осъществяване на режима на лични
контакти, на датите 06.02.2021г. и 19.02.2021г.
Осъжда П. М. М., ЕГН – **********, гр.Пловдив, ул.“**** да
заплати на Л. Г. М., ЕГН – **********, с пълномощник адв. Н.Д., сумата 240
лв. /с ДДС/ за направени разноски за адвокатско възнаграждение по възз.гр.д.
№ 944/2021г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, V гр.с.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6