№ 289
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20241001000222 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 29.11.2023 г. на ответника „Туркомфорт“ ЕООД /в
несъстоятелност/ и по въззивна жалба от 22.12.2023 г. на синдика против решението от
12.10.2023 г. по търг. дело № 14/2023 г. на Окръжен съд – гр. Видин, с което:
е признато за установено на осн. чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ съществуването на
публичните държавни вземания към ответника „Туркомфорт“ ЕООД /в
несъстоятелност/ в общ размер на 155 955,78 лв., от които: 102 487,30 лв. – главници и
53 468,48 лв. – лихви за забава, начислени до 5.01.2022 г.;
ответникът „Туркомфорт“ ЕООД /в несъстоятелност/ е осъден да заплати държавна
такса в размер на 1 559,55 лв.
ответникът „Туркомфорт“ ЕООД /в несъстоятелност/ е осъден да заплати на
Националната агенция по приходите съдебни разноски в размер на 300 лв.
В жалбите се твърди, че неправилно съдът е приел, че за процесните публични вземания
не са приложими сроковете за предявяване по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ. Твърди се, че
вземанията са възникнали преди откриването на производството по несъстоятелност, поради
което следва да се предявяват в преклузивните срокове за това. Сочи се, че за предявяването
НАП не се е нуждаела от влязъл в сила ревизионен акт, а НАП е била и предварително
уведомена за образуването на производството по реда на чл. 78 ДОПК. Твърди се и, че
1
ревизионният акт не е бил връчен надлежно на длъжника, което е препятствало същия да го
оспори по съответния ред.
Предвид изложеното жалбоподателите молят въззивния съд да отмени обжалвания
съдебен акт и да отхвърли предявените искове.
Въззиваемата Национална агенция за приходите – ищец по исковете – редовно
уведомена, не взема становище по жалбата.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивните жалби пороци
на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Национална агенция за приходите с искова
молба от 5.05.2023 г., подадена по пощата на 2.05.2023 г., с която срещу „Туркомфорт“
ЕООД /в несъстоятелност/ са били предявени искове по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за
установяване съществуването на следните публични вземания: 1) възникнали до датата на
откриване на производството по несъстоятелност – сумата 102 487,30 лв., представляваща
главница по ревизионен акт № Р-22221717008076-091-001/15.06.2018 г., и сумата 28,47 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху същата главница за периода до 15.11.2016 г.,
както и законната лихва върху главницата до окончателното погасяване; 2) възникнали след
датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност – сумата 53 440,01
лв., представляваща законната лихва за забава върху главницата от 102 487,30 лв. за периода
16.11.2021 – 5.01.2022 г.
В исковата молба се твърди, че спрямо ищцовото дружество било открито производство
по несъстоятелност с решение от 15.11.2016 г. по т.д. № 54/2015 г. на СГС, като процесните
вземания били предявени от НАП с молба от 11.01.2022 г. след срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ и
били включени от синдика в списъка на неприетите вземания, но възражението на НАП не
било уважено с определението от 18.04.2023 г. на съда на несъстоятелността и вземанията
не били приети по съображения, че предявяването е след срока. Твърди се, че неприемането
на същите било неправилно, тъй като вземанията са установени с ревизионен акт, влязъл в
сила след откриването на производството по несъстоятелност, за които не са приложими
сроковете за предявяване и подлежат на служебно приемане от синдика по реда чл. 687, ал.
2 ТЗ.
Не е спорно, а и от вписванията в електронния търговски регистър се установява, че по
молба на кредитора „Евроконсулт Груп – България“ ЕООД и на присъединения кредитор
„ЮС – 07“ ООД с решение от 15.11.2016 г. по т.д. № 54/2015 г. на Окръжен съд – Видин на
осн. чл. 630, ал. 1 ТЗ е открито производство по несъстоятелност спрямо „Туркомфорт“
ЕООД, с начална дата на неплатежоспособност 10.04.2009 г., като е назначен временен
синдик. Решението е обявено в ТР на 16.11.2016 г. С решение от 9.08.2017 г. по в.т.д. №
195/2017 г. на САС решението е отменено в частта за началната дата на
неплатежоспособност и тя е определена на 31.12.2014 г., което решение е обявено в ТР на
16.08.2017 г. е не е обжалвано.
2
Не е спорно и, че към молбата по чл. 625 ТЗ е било приложено уведомление до ТД на
НАП съобразно чл. 78 ДОПК.
С решение от 12.02.2018 г., обявено в ТР на 13.02.2018 г., на осн. чл. 710 ТЗ дружеството
е обявено в несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността на предприятието,
обща възбрана и запор и са прекратени правомощията на органите му.
На 5.01.2017 г. е обявен в ТР списък на приетите от синдика вземания, предявени в срока
по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който е одобрен по реда на чл. 692 ТЗ с определение от 20.02.2017 г.,
обявено в ТР на 22.02.2017 г. На 14.06.2017 г. е обявен списък на приетите вземания,
предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, който е бил одобрен по реда на чл. 692 ТЗ с
определение от 10.07.2017 г., обявено в ТР на същата дата. Впоследствие са одобрявани и
други списъци на допълнително предявени вземания по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ.
С молба с вх. № 260131/24.01.2022 г. от НАП са предявени публични вземания в общ
размер на 155 955,78 лв., от които: 1) 102 487,30 лв. – главница по ревизионен акт № Р-
22221717008076-091-001/15.06.2018 г., представляваща дължим данък по ЗДДС за периода
1.10.2016 – 3.10.2016 г., 2) 28,47 лв. – законната лихва за забава върху същата главница за
периода до 15.11.2016 г., 3) 53 440,01 лв. – законната лихва за забава върху главницата от
102 487,30 лв. за периода 16.11.2021 – 5.01.2022 г., 4) законната лихва върху главниците от
датата на предявяване до датата на окончателното погасяване.
Синдикът е включил тези вземания в допълнителен списък на неприетите вземания,
предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, публикуван в ТР на 10.03.2022 г. Посочил е, че
вземанията не се приемат, тъй като са възникнали до датата на откриване на производство
по несъстоятелност, а освен това РА не бил връчен редовно – посочено е, че е връчен на
19.06.2018 г. по ел. поща, към който момент дружеството вече е било обявено в
несъстоятелност и органите му на управление са били с прекратени правомощия, като е
имало назначен синдик.
От НАП е подадено възражение срещу неприемането на 17.03.2023 г.
С определение от 18.04.2023 г. по чл. 692 ТЗ, публикувано в ТР на 19.04.2023 г., съдът е
оставил без уважение възражението на НАП.
Представен е ревизионен акт № 22221717008076-091-001/15.06.2018 г., с който на
ответното дружество са установени задължения по ЗДДС за периода 1.10.2016 г. – 3.10.2016
г. за сумата 102 487,30 лв., представляваща ДДС за налични активи при дерегистрация по
ЗДДС, и за сумата 16 456,22 лв. – лихва за забава върху главницата за периода до издаване
на РА. В акта е посочено, че е съставен въз основа на ревизионен доклад № Р-
22221717008076-092-001/3.05.2018 г.
Други доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
3
І. По предмета на делото и допустимостта на обжалваното решение
Предмет на въззивното производство са уважените с обжалваното решение положителни
установителни искове по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ относно процесните суми.
Самите искове имат за предмет установяване на съществуването на публични държавни
вземания, които са били предявени от НАП, но не са приети от синдика и от съда по
несъстоятелност с определението по чл. 692 ТЗ. По принцип публични вземания не могат да
бъдат допустим предмет на гражданския исков процес, тъй като той е насочен към защита на
права с частноправен характер. Публичните вземания се установяват по
административноправен ред. В производството по несъстоятелност обаче могат да се
събират частни и публични вземания, които са подчинени на единен режим на предявяване
и приемане, част от който може да бъде и искова фаза по приемане или оспорване, в който
случай и публични вземания могат да бъдат предмет на искова защита. Така, ако
публичното вземане не е прието по реда на чл. 692 ТЗ, то предявилата го НАП може да
заведе положителен установителен иск по реда на чл. 694, ал. 2 ТЗ с цел това вземане да
бъде прието в производството по несъстоятелност, тъй като друг ред за приемането му не
съществува. Ако публичното вземане е прието по реда на чл. 692 ТЗ, то длъжникът или друг
кредитор може да оспори неговото приемане чрез отрицателен установителен иск по реда на
чл. 694, ал. 1 и 3 ТЗ.
Единствената специфика при подобни установителни искове /положителни или
отрицателни/ е ограничението по чл. 164, ал. 4 ДОПК, а именно – съдът не може да
проверява материалноправното съществуване, основанието и размера на публичното
вземане, ако то е установено чрез съответен акт /административен или съдебен/, който акт
обвързва съда в производството по чл. 694 ТЗ. Дори и този акт да не е влязъл в сила, то
съдът следва да го зачете, но като приеме вземането под условие – чл. 164, ал. 5 ДОПК. Ако
такъв постановен акт не е налице, подобно ограничение за съда не съществува и в
производството по чл. 694 ТЗ може да се проверява и по същество възникването на
публичното вземане.
Наличието на подобен постановен акт, с който се установява публичното вземане, обаче
не е пречка в рамките на производството по чл. 694 ТЗ /независимо от вида на иска –
положителен или отрицателен установителен/ да се оспорва правото на принудително
изпълнение на вземането в конкретното производство по несъстоятелност поради
неспазване на формалните условия за неговото приемане – редовността и допустимостта на
тяхното предявяване, вкл. от гледище на спазване на преклузивни срокове за предявяването,
ако такива са приложими. Спазването на тези процесуални условия за предявяването се
проверяват служебно от съда в производството по чл. 694 ТЗ и ако те не са налице, правото
на принудително изпълнение на вземането в производството по несъстоятелност се отрича
от съда с решението по същество – или положителният УИ се отхвърля или отрицателният
УИ се уважава. По тази причина ограничението по чл. 164, ал. 4 ДОПК не касае
4
допустимостта на установителния иск, а е относимо към неговата основателност.
Такъв именно е и настоящият случай, тъй като процесните публични вземания не са
приети по реда на чл. 692 ТЗ, което обуславя допустимостта на предявените от НАП
положителни установителни искове. Спазен е и преклузивният 2-седмичен срок за
предявяване на исковете по чл. 694, ал. 6 ТЗ, поради което исковете са допустими.
ІІ. По правилността на обжалваното решение
Както бе посочено по-горе: 1) спрямо ответното дружество процесното производство по
несъстоятелност е открито с решение от 15.11.2016 г. по реда на чл. 630, ал. 1 ТЗ, което е
обявено в ТР на 16.11.2016 г. ; 2) първоначалният срок за предявяване на вземанията по чл.
685, ал. 1 ТЗ е изтекъл на 16.12.2016 г., а срокът за допълнително предявяване по чл. 688, ал.
1 ТЗ е изтекъл на 16.02.2017 г.; 3) процесните публични държавни вземания са за дължими
данъци по ЗДДС за периода 1.10.2016 – 3.10.2016 г. и за лихвите за забава върху тях за
периода до 15.11.2016 г., за периода 16.11.2021 – 5.01.2022 г., както и след 5.01.2022 г. до
окончателното плащане; 4) тези вземания са предявени от НАП с молба с вх. №
260131/24.01.2022 г., т.е. близо пет години след изтичане на срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ.
Единственият спорен въпрос по настоящото дело е правен – дали спрямо процесните
публични вземания са приложими сроковете за предявяване по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1
ТЗ или тяхното предявяване не е ограничено със срок. По този въпрос въззивният съд
намира следното:
Общ принцип в производството по несъстоятелност е, че вземанията на кредиторите,
които са възникнали преди откриване на производството, следва да се предявят в
определени преклузивни срокове – 1-месечен за първоначално предявяване /чл. 685, ал. 1
ТЗ/, течащ от вписване в ТР на решението за откриване или възобновяване на спряното
производство, и 2-месечен за допълнително предявяване /чл. 688, ал. 1 ТЗ/, течащ от
изтичане на срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ. За вземанията, които са възникнали след откриване на
производството, предявяването не е ограничено със срок – чл. 688, ал. 3 ТЗ. Това се прилага
за всички кредитори, като израз на тяхното процесуално равенство в производството.
Единственото изключение от този принцип законодателят е предвидил за тези вземания,
които подлежат на служебно вписване от синдика и поради това за тях не е нужно
предявяване, макар и да няма забрана за такова. Според чл. 687 ТЗ тези вземания са две
групи: 1) вземания на работници или служители, произтичащи от трудово или прекратено
трудово правоотношение, и 2) публични вземания, които са установени с влязъл в сила акт.
Именно защото са изключения от принципа, двете хипотези следва да се тълкуват стриктно,
а не разширително. Първата хипотеза не е приложима в настоящото дело, а е от значение
втората.
Тази втора хипотеза /чл. 687, ал. 2 ТЗ/ е била предмет на тълкуване в практиката на ВКС
по чл. 290 ГПК, което тълкуване настоящият въззивен състав споделя, като добре
обосновано /за разлика от много друга практика на ВКС/ и съответстващо на цялостния
5
правен режим на публичните вземания, както и на принципите на производството по
несъстоятелност – решение № 4/21.07.2022 г. по т.д. № 2475/2020 г., решение №
50181/3.02.2023 г. по т.д. № 1777/2021 г. на ВКС, І т.о., и др. Разяснено е в тази практика, че:
„Публични вземания, възникнали до откриване производството по несъстоятелност,
актът за установяване, на които е влязъл в сила след изтичане на сроковете по чл. 685 ал.
1 ТЗ и чл. 688 ал. 1 ТЗ, се предявяват от НАП в сроковете по чл. 685 ал. 1 ТЗ , респ. чл.688
ал. 1 ТЗ, като се включват в списъка на приети вземания под условие. Съгласно чл. 688, ал.
1, изр. 2 ТЗ, след изтичането на срока по чл. 688, ал.1, изр. 1 ТЗ, тези вземания не могат да
се предявяват, съответно удовлетворяват в производството по несъстоятелност.
Разрешението е аналогично и за случаите, когато вземанията са възникнали до откриване
производството по несъстоятелност, но актовете за установяването им са и
постановени, и влезли в сила след изтичане на сроковете по чл. 685 ал.1 и чл. 688 ал. 1 ТЗ.“.
Горният извод се извлича преди всичко от режима на публичните вземания, съдържащ се
в ДОПК, имащ характера на специален закон спрямо част ІV от ТЗ в частта относно
предявяването на вземанията. Няколко разпоредби от ДОПК са относими към темата: 1) чл.
125 ДОПК, според който „когато ревизионният акт е връчен на синдика от органа по
приходите в срока по чл. 685 или чл. 688 от ТЗ, вземанията за данъци и задължителни
осигурителни вноски се смятат за предявени в срок, независимо дали актът е обжалван“;
2) чл. 164, ал. 2, според която „публичните вземания се предявяват от НАП пред съда по
несъстоятелността, освен ако в закон е предвидено друго“; 3) чл. 164, ал. 4, изр. 1, според
което „в случай, че вземането е установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно го
включва в списъка на приетите от него вземания така, както е предявено“; и 4) чл. 164, ал.
5, според която „в случай, че вземането е установено, но актът не е влязъл в сила, то се
включва под условие в списъка на приетите от синдика вземания и се удовлетворява по
реда на чл. 725, ал. 1 от ТЗ, освен ако в закон е предвидено друго“.
От систематичното тълкуване на тези разпоредби недвусмислено следва, че публичните
вземания подлежат на предявяване от НАП и без такова предявяване те не могат да бъдат
приети служебно от синдика – най-малкото ще му бъдат неизвестни, ако актовете за
установяването не са му връчени. Самото връчване на тези актове на синдика обаче се
приравнява на предявяване на вземанията, независимо от влизането в сила на актовете, в
което се състои отклонението от общия режим на предявяването, според чл. 125 ДОПК.
Упоменаването в тази разпоредба на сроковете по чл. 685 и чл. 688 ТЗ е показателно, че тези
срокове са преклузивни и за предявяване на публичните вземания, в противен случай би
било безсмислено те да се сочат изрично от закона. Поради това разпоредбата на чл. 687, ал.
2 ТЗ следва да се тълкува в синхрон със специалната уредба по ДОПК, като предвиденото в
нея „служебно вписване на установеното с влязъл в сила акт публично вземане“ следва да
се разбира като задължение на синдика да не подлага на проверка по същество
съществуването на подобно публично вземане, ако то е предявено в сроковете по чл. 685,
ал. 1 или чл. 688, ал. 1 ТЗ и са спазени другите формалности по предявяването.
Алогично е да се приеме, че „установеното с влязъл в сила акт публично вземане“ не е
6
ограничено със срокове за предявяване в производството по несъстоятелност, но подобни
срокове да важат за публични вземания, които не са установени с никакъв публичен акт или
пък този акт не е влязъл в сила /доколкото за последните чл. 687, ал. 2 ТЗ не се прилага/.
Влизането в сила на акта за установяване е последващо събитие спрямо възникването на
публичното вземане и издаването на акта за установяването му, поради което би било
парадоксално вземането до един момент от съществуването си да е било ограничено със
срок за предявяване, а в бъдещ момент за същото вземане подобно ограничение вече да не
съществува. Подобна „двойственост“ в режима на публичните вземания /а и на което и да е
вземане/ в рамките на производството по несъстоятелност не може да се допусне, а и не
следва по никакъв начин от правната уредба.
Аргументът, че до влизането в сила на акта за установяване за НАП било неизвестно дали
са налице и в какъв размер публични задължения, не може да бъде споделен. От една
страна, подобен аргумент може да се изтъкне и за частните вземания, вкл. на държавата, за
които обаче никой не поддържа, че за тях също не се прилага срок за предявяване.
От друга страна, законът е предвидил достатъчно гаранции и „привилегии“ за органите
по приходите своевременно да установят и предявят публичните вземания. Държавата е
единственият кредитор, който още преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ следва да бъде
уведомен за предстоящото подаване на искане за откриване на производство по
несъстоятелност, като условие за допустимост на това искане – чл. 78 ДОПК. Средната
продължителност на производството по чл. 625 ТЗ в първа инстанция е около шест месеца, а
след това има общо три месечен срок за предявяване на вземанията, т.е. близо девет месеца,
а много често и повече. В рамките на този значителен срок органите по приходите имат
достатъчно време да извършат нужните проверки и ревизии, да издадат съответния акт за
установяване на публичните вземания и да предявят същите в преклузивните срокове за
производството по несъстоятелност, без да е нужно да чакат влизането в сила на акта – чл.
164, ал. 5 ДОПК. Бавността на приходната администрация не може да бъде аргумент за
отклонение от общия режим на предявяване на вземанията в частта относно преклузивните
срокове за това. Тези преклузивни срокове са поставени с оглед защита на интересите на
всички кредитори, а и на длъжника – с цел да се изясни своевременно какъв е пасивът в
имуществото на длъжника, какви класове и привилегии вземания съществуват и така всеки
кредитор да прецени какви са шансовете му за удовлетворяване в производството по
несъстоятелност, дали си струва да поема и какви разходи по производството, вкл. по
водене на искове по чл. 694 ТЗ или за попълване на масата на несъстоятелността. Като
прибавим към това и, че в полза на държавата е установена и привилегията да продължи
започнато по реда на ДОПК принудително изпълнение /чл. 193 ДОПК/, вкл. и въз основа на
невлязъл в сила акт за установяване на публичното вземане, който е с предварително
изпълнение, става ясно, че държавният интерес е защитен в максимално голяма степен, а
чиновническата бавност не може да обоснове и още привилегии.
В настоящия случай уведомлението до НАП по чл. 78 ДОПК е било подадено в средата
на 2015 г. преди образуване на производството по чл. 625 ТЗ, а срокът за предявяване по чл.
7
688, ал. 1 ТЗ е изтекъл на 16.02.2017 г., т.е. държавата е имала над 1,5 година на
разположение, за да установи какви публични задължения има длъжника преди откриване на
производството по несъстоятелност. До изтичането на този срок процесните публични
вземания не са били предявени, а са били предявени едва на 24.01.2022 г., въпреки, че
самият ревизионен акт е издаден 3,5 години преди това – на 15.06.2018 г., което също е след
срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ.
Ето защо процесните вземания не са надлежно предявени в сроковете за това, поради
което и те не могат да се удовлетворят в рамките на процесното производство по
несъстоятелност. Това се отнася и за вземанията за лихви в размер на 53 440,01 лв.,
отнасящи се за периода след откриване на производството /16.11.2021 – 5.01.2022 г./, тъй
като тези вземания имат акцесорен характер спрямо главницата, поради което не могат да се
приемат, след като самата главница не е приета в това производство, т.е. не е установена в
рамките на производството по несъстоятелност.
При това положение предявените положителни установителни искове по чл. 694 ТЗ са
изцяло неоснователни.
С оглед на изложеното обжалваното решение следва да се отмени, е предявените искове
да се отхвърлят.
Ответникът не е претендирал присъждане на разноски за въззивното производство и не е
представил доказателства за такива.
Въпреки разпоредбата на чл. 694, ал. 7 ТЗ ищецът НАП не следва да бъде осъждан да
заплати държавната такса за първоинстанционното и въззивно производство, предвид
нормата на чл. 84, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението от 12.10.2023 г. по търг. дело № 14/2023 г. на Окръжен съд – гр.
Видин, и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Национална агенция за приходите, с адрес – гр. София,
бул. „Дондуков“ № 52, срещу „Туркомфорт“ ЕООД /в несъстоятелност/ с ЕИК –
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. „Монтевидео“ № 63, ет. 2,
искове по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ за установяване съществуването на следните публични
вземания: 1) за сумата 102 487,30 лв., представляваща главница по ревизионен акт № Р-
22221717008076-091-001/15.06.2018 г. за дължим ДДС за периода 1.10.2016 – 3.10.2016 г., 2)
за сумата 28,47 лв., представляваща законна лихва за забава върху същата главница за
периода до 15.11.2016 г., 3) за сумата 53 440,01 лв., представляваща законната лихва за
забава върху главницата от 102 487,30 лв. за периода 16.11.2021 – 5.01.2022 г., и 4) за
законната лихва върху главницата до окончателното погасяване.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
8
280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Съобщението до НАП да се изпрати само чрез профилите в ССЕВ – на самата НАП и на
НАП – дирекция „Държавни вземания“, до синдика – чрез профила в ЕПЕП, до А.а на
ответното дружество – чрез профилите в ЕПЕП и ССЕВ /ако има такъв/ и на електронния
адрес по становището с вх. № 10284/16.04.2024 г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9