Решение по дело №429/2020 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …/…

 

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета година, в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ

        ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

                        СТОЯН КОЛЕВ

 

При участието на секретаря ДЕНИЦА КРЪСТЕВА и прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 429/2020 г. по описа на АдмС-Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „ДЖИ ТИ АЙ СПЕД” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление -----------------, срещу Решение № 10/6.1.2020г. на ВРС, постановено по НАХД № 4428/2019г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 23-0000419/01.08.2019 г. на началника на ОО „АА“ - Варна в ГД  „Автомобилна администрация“, с което на Джи Ти Ай Спед ЕООД, за нарушения на чл. 91в, т. 1 от ЗАвтПр, на осн. чл. 104, ал. 7 от ЗАвтПр  е наложена имуществена санкция в размер на 5000,00 лв.

С жалбата се поддържа, че решението на ВРС е незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон.

Изтъква се, че в нарушение на закона въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 104, ал. 7 от Закона за автомобилните превози и изводите му, че описанието на нарушението в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление е пълно и детайлно, както и че са посочени обстоятелствата, при които е извършено, и доказателствата, са неправилни. Посочва се в тази връзка, че предвидената в цитираната административнонаказателна разпоредба санкция в размер на 5000,00 лева се налага на превозвач или на лице по чл. 126, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказват да ги предоставят за проверка от контролните органи. Твърди се в тази връзка, че нито в АУАН, нито в наказателното постановление е посочена формата на противоправното деяние, доколкото в цитираната разпоредба е предвидено налагане на имуществена санкция на превозвача за несъхранение за предвидения период или отказ на същия да представи за проверка от контролните органи тахографските листове.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор по жалбата, изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли решението на ВРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

 Участващият по делото прокурор дава заключение за основателност на касационната жалба и пледира за отмяна на решението на ВРС.

Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, които се установяват събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

 Производството пред районния съд е образувано по жалба на „ДЖИ ТИ АЙ СПЕД” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление -----------------, срещу Решение № 10/6.1.2020г. на ВРС, постановено по НАХД № 4428/2019г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 23-0000419/01.08.2019 г. на началника на ОО „АА“ - Варна в ГД  „Автомобилна администрация“, с което на Джи Ти Ай Спед ЕООД, за нарушения на чл. 91в, т. 1 от ЗАвтПр, на осн. чл. 104, ал. 7 от ЗАвтПр  е наложена имуществена санкция в размер на 5000,00 лв.

Нарушението, според наказателното постановление, се състои в следното: На 12.06.2019 г. около 14:30ч. в гр. Варна, ул. „Тролейна“ 48, в административната сграда на ОО "АА" гр. Варна, след приключване на комплексна проверка на документите, относно транспортната дейност на ДЖИ ТИ АЙ СПЕД ЕООД за периода от 01.07.2018г. до 31.12.2018г. на превозвача притежаващ лиценз на Общността № 1549/19.09.2008Г. за международен обществен превоз на товари, е установено, че на 30.03.2019г. в гр. Варна, административната сграда на ОО "АА" гр. Варна, превозвачът не е спазил законоустановения 7 (седем) дневен срок, изтичащ на 29.03.2019г. да предостави за проверка от контролните органи всички тахографски листи, изискани с покана с peг. № 80-00-10-127/20.03.2019г., по т. I-5, връчена на управителя на 22.03.2019г„ за извършените превози с МПС, кат. NЗ, марка "***", с peг. № ********, оборудвано с аналогов тахограф. С превозното средство са извършени обществени превози на товари, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 5б1/2006г., видно от предоставените 21 броя пътни листи, с прикрепени товарителници. От предоставените пътни листи от 03.07.2018г., № 0014072 с начален километраж 183180 км. и пътен лист № 0014324/17.12.2018г. с краен километраж 198357, е видно, че са изминати 15177км. Предоставени са 62 тахографски листи за изминати 11966км. Не са предоставени тахографски листи за изминати 3211 км. До приключване на проверката не са предоставени тахографски листи за липсващите километри.

Наказващият орган е посочил, че не са налице предпоставки за прилагане на чл. 28, б. "а" от ЗАНН за предупреждение на нарушителя при маловажен случай.

ВРС приема, че наказателното постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, както и че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – съставени са в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, при съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаване на НП е съобразена нормата на чл. 57 от ЗАНН. Направен е извод, че безспорно се установява по делото извършването от търговеца на административното нарушение на разпоредбата на  чл. 91в, т. 1 от ЗАвтПр. Въззивният съд обсъдил и отхвърлил с мотивирани съображения всички възражения на настоящия касатор, като на първо място посочил, че с оглед спецификата на осъществяваната от търговеца транспортна дейност, задължението му по смисъла  чл. 91в, т. 1 от ЗАвтП е да съхранява тахографските листове от аналогови тахографи в продължение на една година след тяхното приключване и да ги предоставят за проверка от контролните органи. Позовавайки се на констатациите отразени в наказателното постановление съдът е установил, че дружеството жалбоподател е санкционирано поради отказ да предостави изискани му тахографски лист. Районният съд се е мотивирал и относно момента, в който осъществено това деяние именно на посочената в НП дата 30.03.2019г. Извършена е преценка, че с покана, връчена лично на управителя на дружеството на 22.03.2019 год. на жалбоподателя е бил предоставен 7-дневен срок за представяне пред административния орган на изрично посочени документи, сред които и на тахографски листи за периода 01.07.2018 год. до 31.12.2018 год. и че в същата е посочено, че неизпълнение на задължението за представяне на посочените документи, ще се счита за отказ за предоставяне на  документите по смисъла на чл.97,ал.1 от ЗАвтПр.

За да потвърди наказателното постановление, въззивният съд приема, че деянието обосновава приложението на чл. 28 от ЗАНН, а обратният извод на наказващия орган не кореспондира с доказателствата по делото. Посочено е, че извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН, тъй като не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че извършеното нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид. Посочва се, че самото нарушение, касае дейност, строго регламентирана от международното право.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, настоящата инстанция я намира за основателна поради следното:

При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на въззивния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Районният съд правилно и законосъобразно е изяснил фактическата обстановка след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

От събраните по делото доказателства ВРС е достигнал и до правилния извод, че отказът за представяне на тахографски листи за проверка съставлява нарушение по чл. 91в т. 1 ЗАвП, за което е приложима санкционната разпоредба на чл. 104, ал. 7 ЗАвП.

Възприетата от ВРС фактическа обстановка е съобразена със събраните в хода на административното производство и в хода на съдебното обжалване доказателства.

Чл. 104, ал. 7 ЗАвП ангажира отговорността на превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказват да ги предоставят за проверка от контролните органи.

Изпълнителното деяние, описано в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, а именно „не е спазил законоустановения срок да предостави за проверка всички тахографски листа, изискани с покана“ не кореспондира на изпълнителното деяние в приложената санкционна разпоредба.

Безспорно за превозвачите е въведено задължение да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи тахографските листове от аналогови тахографи – чл. 91в, т. 1 от ЗАвтПр.

С посочената административнонаказателна норма, като основание за налагане на процесната имуществена санкция – чл. 104, ал. 7 от ЗАвтПр, е предвидена имуществена санкция в размер на 5 000 лв., за превозвач, който не съхранява разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказва да ги предостави за проверка от контролните органи. В наказателното постановление обаче, не се съдържа описание на деянието "не съхранява тахографските листа" или на деянието "отказва да ги предостави за проверка от контролните органи“

 Съгласно чл. 57, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В случая неправилен се явява изводът в мотивите на въззивното решение, че в АУАН, и в НП са изложени факти и обстоятелства, релевантни за форма на изпълнителното деяние, която да е сред посочените в чл. 104, ал. 7 от ЗАвтПр.

Именно защото деянията "не съхранява" и "отказва да предостави" са различни (и не са идентични) от деянието "не предоставя" за проверка на свързаните с превозната дейност документи, е необходимо при ангажиране на отговорността за всяко едно от тях да се изяснява дали въобще не са налице въпросните документи или превозвачът ги има, но отказва да ги предостави. Освен това за деянието на превозвача „непредставяне за проверка на свързани с превозната дейност документи“ е предвиден специален състав на нарушение - чл. 97, ал. 1, предл. последно от ЗАвтПр. Административнонаказателната отговорност не следва да се основава на регламентацията на подобни случаи, предвид основните начала на правото на Република България – чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове.

Действително една част от съдебните състави на АдмС-Варна застъпват становище, че непредоставянето на тахографските листа за проверка от контролните органи е равносилно на отказ да ги предостави. Такова становище настоящият състав на съда не споделя. Налице са и съдебни актове, които са с мотиви като изложените в настоящото решение – така напр. Решение № 254 от 18.02.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 3480/2019 г., Решение № 2390 от 10.12.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2960/2019 г., Решение № 2067 от 31.10.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1822/2019 г., Решение № 1316 от 28.06.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1192/2019 г.  и други. Съдът съобрази също и че с Решение № 675 от 11.6.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 718/2020 г. по отношение на друго НП, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството касатор за същото нарушение, установено при същата проверка, НП е отменено с мотиви, идентични с мотивите на настоящия състав на съда.

С оглед изложеното касационната жалба се явява основателна, поради което  решението на въззивния съд следва да бъде отменено.

Предвид изхода на делото, касаторът има право да му бъдат присъдени, сторените в касационното производство съдебни разноски на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 4 АПК, представляващи платено адвокатско възнаграждение, според приложения договор за правна защита и съдействие № 41/27.05.2020 г. в размер на 600 лева. Възстановяването на разноските трябва да бъде сторено от бюджета на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" съгласно чл. 2, ал. 1 от нейния устройствен правилник.

Съдът намира за неоснователно искането на касатора, за присъждане на разноските извършени пред въззивната инстанция. Същото е направено в съдебно заседание за размер посочен в представения от него списък по чл. 80 ГПК. Към момента на даване на ход на делото по същество пред въззивната инстанция на 04.11.2020 г., разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН не е била част от действащото право, поради което не е било налице правно основание за присъждането от ВРС на разноски. Недопустимо е придаването на обратно действие на процесуалната норма и произнасяне от касационната инстанция по въпроса за разноските, направени пред въззивния съд.

Така мотивиран и на основание на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 10/06.01.2020 година на Районен съд - Варна, 45-ти наказателен състав, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0000419/01.08.2019 год.  на началника на Областен отдел “Автомобилна администрация”  – гр. Варна, с което на „ Джи Ти Ай Спед” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление с. ******, общ. *******, ул. „*******” № *, представлявано от Ж.К.С.  за нарушения на чл. 91в, т. 1 ЗАвтПр, на осн. чл. 104, ал. 7 ЗАвтПр  е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да заплати на "Джи Ти Ай Спед" ЕООД с ЕИК ****, направените през касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 (шестстотин) лева.

 Решението не подлежи на обжалване.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.